№ 9674
гр. София, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110123095 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез юрк. Ф.И., против
К. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ....
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ..., инсталация **********/аб. № 119268, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди
се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок,
считано от датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като
обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че
публикуването на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството
ищец се извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната“ ООД съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че
към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 61734 по описа
на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени установителни искове против ответника за установяване дължимостта на
1
следните суми: сумата от сумата от 1 842,11 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева
и единадесет стотинки), от която а) 1 545,36 лв. (хиляда петстотин четиридесет и пет лева и
тридесет и шест стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 256,36 лв. (двеста петдесет и шест лева и тридесет и
шест стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г., в) 33,12 лв. (тридесет и
три лева и дванадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.11.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането и г) 7,27 лв. (седем лева и двадесет и седем
стотинки) – лихва за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество поддържа
предявените искове и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. С
отговора К. Х. оспорва предявените искове, като твърди, че не е материално пасивно
легитимиран да отговаря по тя. Твърди, че в периода, за който се претендира заплащане на
топлинна енергия и услуга за дялово разпределение, вещен ползвател на процесния
топлоснаден имот е била И.. А., която е починала и единствен законен наследник е
ответникът, но той се е отказал от наследството й.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направените в
отговора възражения и доказателствени искания. Не прави допълнителни доказателствени
искания.
С определение № 32468 от 09.08.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е
конституирано „Бруната“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Подпомагаща страна не изразява становище по исковите претенции и възраженията
на ответника. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 61734/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
2
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
От представения по делото Нотариален акт № 182 от 16.05.1996 г. се установява, че
през процесния период – месец май 2019 г. до месец април 2021 г., собственик на процесния
топлоснаден имот е ответникът К. Х., но титуляр не вещното право на ползване е И.. К. А.,
която е продала имота на ответника, но е запазила правото на ползване върху него до края на
живота си. И.. А. е починала на 18.01.2022 г. и със смъртта й правото на ползване е
погасено. През периода, за който ищцовото дружество претендира заплащането на
стойността на топлинната енергия и услугата за дялово разпределение, обаче, именно
вещният ползвател И.. А. е задължена за претендираните от топлопреносното предприятие
суми.
След смъртта на И.. А. задължението й към ищцовото дружество е част от
наследството й, респ. отговорност за него носят наследниците й по закон. По делото не
представено удостоверение за наследници на И.. А., но от съдържанието на нотариален акт
№ 182 от 16.05.1996 г. и на удостоверението, издадено по гражданско дело № 12248 по описа
за 2023 г. на Софийски районен съд, може да се направи извода, че ответникът К. Х. е син и
наследник на И.. А.. Независимо от това обстоятелство, той не отговаря за задълженията на
наследодателя си, включително тези предмет на настоящето производство, тъй като се е
отказал от наследството на майка си.
По горе изложените съображения съдът намира, че ищецът не доказа ответникът да е
бил потребител на топлинна енергия на процесния топлоснаден имот за исковия период,
нито да е наследил задълженията към топлопреносното предприятие, поради което исковите
претенции се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски, сторени в делото за заплащането на адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 480 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., против К. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1 842,11 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и два лева и единадесет стотинки),
дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
от месец май 2019 г. респ. месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в ..., инсталация **********/аб. № 119268, от която а) 1 545,36 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки) – главница, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до
месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 256,36 лв. (двеста
петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) – лихва за периода от 15.09.2020 г. до
27.10.2022 г., в) 33,12 лв. (тридесет и три лева и дванадесет стотинки) – главница,
3
представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г.
до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – 14.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 7,27 лв. (седем
лева и двадесет и седем стотинки) – лихва за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2693 от 24.01.2023 г. по
частно гражданско дело № 61734 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри
състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
П.Р.П. и М.С.Ц., да заплати на К. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...
сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща направени от ответника
разноски в първоинстанционното производство за заплащането на адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ищеца
„Бруната“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски район
съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско
дело № 61734 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4