РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Бургас, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501346 по описа за 2021 година
С Решение № 260111 от 08.06.2021г., постановено по гр. дело №
112/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е осъден Д. А. Ш. да заплати
на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ сума в
размер от 110, 40 лева, представляваща вноски във Фонд „Ремонт и
обновяване“ на ЕС за 2017г., както и сума в размер на 12, 14 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във Фонд
„Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017г. за периода от 01.01.2018г. до
предявяване на иска – 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 110, 40 лева, считано от предявяване на иска – 31.01.2019г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над уважения
размер на главницата от 110, 40 лева до претендирания размер от 750, 96 лева,
както и за разликата над уважения размер на лихвата от 12, 14 лева до
претендирания размер от 116, 40 лева. С цитираното решение е отхвърлен
иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за
осъждане на Д. А. Ш. да заплати на ищеца сума в размер на 863, 78 лева,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части
1
на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016г., сума в размер на 182, 12
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016г., в
1 размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на иска – 31.01.2019г., сума в размер на 938, 70 лева,
представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части
на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2017г., сума в размер на 145, 50
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017г., в
размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на иска – 31.01.2019г., сумата 1 689, 66 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста апартмънтс Поморие“ за 2016г., сумата от 261, 89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016г. в
размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на иска – 31.01.2019г., сумата от 938, 70 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста апартмънтс Поморие“ за 2017г., дължима за апартамент № *, сумата
145, 50 лева представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за
2017г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на иска – 31.01.2019г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от предявяване на иска – 31.01.2019г. до
окончателното им изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 261926/30.06.2021г. по описа на Районен съд – Поморие от Етажната
собственост на „Феста апартмънтс Поморие“, с която се претендира да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени
заявените претенции и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат изцяло уважени предявените искове. В
жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон –
неправилен е извода на съда, че не следва да се прилага като противоправно
решението на ОС на ЕС на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ от
12.11.2014г. за определяне размера на етажните разходи за управление и
поддръжка за 2016г. и 2017г. В жалбата се посочва, че този извод е обусловен
от неправилното приложение на практиката на ВКС и по-конкретно –
Решение № 313/07.04.2019г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа
на ВКС, тъй като не е налице нито една от изброените от ВКС хипотези, при
2
които се приема, че решението на ОС на ЕС 2 преустановява своето действие
– решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. не е отменено по съдебен ред, за
процесния период от време не е прието ново решение на ОС на ЕС, по силата
на което предходното преустановява своето действие и то не е отменено като
материално незаконосъобразно, последващо решение на ОС с идентично
съдържание. От друга страна – в жалбата се посочва, че не е налице нито една
от предпоставките, които приема ВКС на РБ в своето решение относно
невъзможността да бъде прилагано решение на ЕС когато е отменено
последващо нейно решение – първата е последващото решение да бъде
отменено като материално незаконосъобразно и втората е да има идентичност
между двете решения. Посочва се, че в процесния случай не е налице нито
една от тези предпоставки – няма последващо решение по въпроса за размера
на разходите за управление и поддръжка отменено като неправилно,
постановено в противоречие със закона, съответно – липсва и отменяно
такова с идентично съдържание, а решенията от 29.06.2017г. са отменени на
процесуално основание, а не като неправилни и постановени в противоречие
със закона. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че следва
да бъдат отхвърлени исканията за присъждане на разходи за управление и
поддръжка на общите части като недължими, поради липса на действащо за
периода решение на ОС на ЕС, а основание за уважаване на иска за
присъждане на етажни разходи е качеството на собственик на ответника –
задължението на етажните собственици за заплащане на етажни разходи
възниква по силата на закона дори и без наличието на решение на ОС, ако се
установи качеството на собственик на ответника искът е основателен, тъй
като с решението на ОС се определя единствено размера на претенцията. В
случай, че не е установено съществуването на акт на колективния орган на
етажната собственост или такъв не е събран по делото, следва да бъде
приложено правилото на чл. 162 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител – Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ чрез своя процесуален представител депозира писмено становище,
с което поддържа депозираната жалба и счита, че атакуваното решение следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, по силата на което да бъдат изцяло уважени
предявените обективно кумулативно съединени искове.
3
Ответната страна по въззивната жалба – Д. А. Ш. - гражданин на
Р. Ф. чрез своя процесуален представител адвокат Панайот Панайотов
депозира писмен отговор, в който се посочва, че наведените твърдения за
неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Посочва се,
че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават исковите
претенции, няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017г. е
била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което
впоследствие е било отменено по съдебен ред и се изразява становище, че
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават исковите
претенции няма действие за процесния период, тъй като таксата за 2017г. е
била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което
впоследствие е било отменено по съдебен ред, след отмяната на това решение
взетото по-рано решение от 12.11.2014г. не се прилага автоматично за
процесния период, тъй като подобно приложение не е предвидено нито в
закона, нито е възприето с решение на Общото събрание. В отговора на
въззивната жалба се посочва, че таксите за поддръжка и управление за
периода 2016г. – 2017г. не са дължими поради липса на действащо за
процесния период решение на ОС на ЕС, предявените искове са
неоснователни, както са неоснователни и акцесорните им искове за лихви. По
отношение на доводите, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 162 от
ГПК, в отговора на въззивната жалба се посочва, че в настоящия случай
ищецът не твърди да са извършвани разходи от ЕС (обратно – от ответната
страна се възразява, че дейности по управление, поддръжка и ремонт на общи
части не са извършвани), а от друга страна средства от страна на ЕС не са
разходвани изобщо), нито са представяни такива доказателства или
направени искания. Посочва се и обстоятелството, че първоинстанционния
съд въобще не е направил извод за установеност на претенцията по
основание, а законовата норма има предвид установеност на иска, а в
настоящото производство това въобще не се е установило.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба Д.Ш.
чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което
4
посочва, че оспорва депозираната въззивна жалба и отправя искане да бъде
потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно кумулативно съединени иска от
Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“,
представлявана от Управителя на ЕС Мартин Чолаков и с административен
адрес – гр. Поморие, ул. „Княз Борис І“ № 211 против Д. А. Ш. – гражданин
на Р. Ф., роден на ***г., с адрес по регистър Булстат – гр. П., п.к. 8200, обл.
Б., ул. „К. Б. *“ № *, бл. *, ** ниво, ап. *, с които се претендира да бъде
осъден ответника да заплати следните суми, дължими за апартамент *, както
следва:
- 441, 64 евро, равняващи се на 863, 78 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016г.;
- 93, 12 евро, равняващи се на 182, 12 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 441, 64 евро, за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- 479, 95 евро, равняващи се на 938, 70 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
- 74, 39 евро, равняващи се на 145, 50 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 479, 95 евро за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- 191, 98 евро, равняващи се на 375, 48 лева, представляваща
вноска във Фонд „Ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
- 29, 76 евро, равняващи се на 58, 20 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 191, 98 евро за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- законни лихви върху описаните задължения от момента на
предявяване на исковата молба – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на
5
задълженията.
С исковата молба се претендира и ответника да бъде осъден да
заплати и следните суми, дължими за апартамент 387Б, както следва:
- 863, 91 евро, равняващи се на 1 689, 66 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016г.;
- 133, 90 евро, равняващи се на 261, 89 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 863, 91 евро, за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- 479, 95 евро, равняващи се на 938, 70 лева, представляваща
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017г.;
- 74, 39 евро, равняващи се на 145, 50 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 479, 95 евро за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- 191, 98 евро, равняващи се на 375, 48 лева, представляваща
вноска във Фонд „Ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ за 2017;
- 29, 76 евро, равняващи се на 58, 20 лева, представляваща
законна лихва върху сумата от 191, 98 евро за периода от 21.07.2017г. до
предявяване на исковата молба;
- законни лихви върху описаните задължения от момента на
подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.
В исковата молба се посочва, че на 12.11.2014г. е проведено Общо
събрание на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“
и по силата на т. 2 от дневния ред е взето решение, с което е определена
годишна такса за управление и поддържане на общите части в размер на 9
евро на кв.м. В исковата молба се посочва, че на 29.06.2017г. е проведено ОС
на ЕС, на което Етажната собственост е взела решение за определяне на
годишна такса за управление и поддържане на общите части за 2017г. в
размер на 5 евро на кв.м., а по силата на т. 7 е взето решение за учредяване на
Фонд „Ремонт и обновяване“ с годишна вноска в размер на 2 евро на кв.м. В
исковата молба се твърди, че ответникът Д.Ш. е собственик на два
6
самостоятелни обекта в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ и за 2016г.
частично, а за 2017г. изцяло не е заплатил дължимите разходите за поддръжка
на етажната собственост, въпреки, че задълженията му са възникнали и са
станали изискуеми.
С Определение от 01.04.2019г., постановено по гр. дело №
112/2019г. по описа на Районен съд – Поморие е спряно производството до
приключване на производствата по гр. дело № 737/2017г. по описа на Районен
съд – Поморие и въззивно гр. дело № 100/2019г. по описа на Окръжен съд –
Бургас и впоследствие – на 08.08.2019г. с Определение № 479, постановено
по гр. дело № 112/2019г., съдът е възобновил производството по делото.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, ищцовата страна е посочила,
че предвид обстоятелството, че с постановените решения (цитирани по-горе)
са отменени всички решения на ОС на ЕС на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“, проведено на 29.06.2017г. и се сочи, че след отмяната на
описаните решения, размерът на етажните разходи на Етажната собственост
следва да се определят с решението по т. 2 от дневния ред на ОС на ЕС на
комплекса, проведено на 12.11.2014г., с което е приета годишна такса за
управление и поддържане на общите части в размер на 9 евро на кв.м., в
рамките на която е учреден Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 2 евро
на кв.м.
Ответната страна – Д.Ш. депозира писмен отговор на исковата
молба чрез своя процесуален представител, в който посочва, че в комплекса
не са извършвани дейности по поддръжка и управление на общите части на
комплекса, таксата за поддръжка и управление на общите части е определена
на 9 евро за кв.м., което е нарушение на императивна правна норма. Отправя
възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, тъй като се касае
за периодични падежи, които се погасяват с тригодишна погасителна давност,
а вземанията са възникнали на 01.01.2016г.
За да отхвърли претенцията за заплащане на претендираните
такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС,
първоинстанционният съд е приел, че в случаите когато в производството по
чл. 40 от ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като
неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага
занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а
7
трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново
ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с
разпоредбите на специалния закон. В този смисъл съдът е приел, че
решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г., на което се основават ищцовите
претенции няма действие за процесните 2016г. и 2017г., тъй като таксата е
била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което
впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това
решение, взетото по-рано решение от 2014г. не се прилага автоматично за
2016г. и за 2017г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По отношение на останалите въпроси, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършване на служебната проверка на валидността и
допустимостта на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че
същото не страда от породи, които да обусловят неговата нищожност или
недопустимост. По отношение на наведените съображения за неправилност
на постановеното решение, настоящата инстанция съобрази следното:
На основание чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
По делото е представено копие от Протокол от Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ – гр. Поморие, проведено на 12.11.2014г., от което е видно, че по
силата на т. 2 от цитирания протокол е утвърдена годишна такса за
поддръжка в размер на 9 евро на кв.м. без ДДС. Прието е и решение да се
създаде Фонд за ремонт и обновление в рамките на годишна такса за
управление и поддръжка и в него се заделят по 2 евро на кв.м. годишно. По
делото няма данни решенията, взети на проведеното на 12.11.2014г. Общо
събрание на Етажната собственост да са атакувани и да са отменени.
8
По делото не се спори и относно обстоятелството, че с Решение
№ ІV-27 от 08.04.2019г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2019г. по
описа на Окръжен съд – Бургас е отменено първоинстанционното решение по
гр. дело № 496/2017г. по описа на Районен съд – Поморие и вместо него е
постановено ново решение по съществото на спора, с което са отменени
всички решения, приети на проведеното на 29.06.2017г. ОС на ЕС на
комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, находяща се в гр. Поморие, ул.
„Княз Борис І“ № 211, обективирани в Протокол от Общо събрание на
собствениците в ЕС на Комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ от
29.06.2017г. При това положение, съдът намира, че взетите решения на
проведеното на 29.06.2017г. ОС на ЕС са отменени и по този начин те не
произвеждат действие в отношенията между етажните собственици.
С оглед цитираните разпоредби е безспорно, че от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на паричните
вноски за разходите за управление и поддържането на общите части на
сградата в съответствие с разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС. В случай, че
етажен собственик намира, че взетите решения са незаконосъобразни, за него
съществува възможността да атакува тези решения по реда на чл. 40 от ЗУЕС.
В конкретния случай, ищцовата страна се позовава на решение, което е взето
на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014г. По делото няма данни взетите
решения на това ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014г. да е атакувано, поради
което и следва да се приеме, че взетите решения са се стабилизирали, тъй
като е безспорно, че възможността за атакуване законосъобразността на тези
решения е ограничена във времето – до изтичане на предвидения в закона
преклузивен срок по реда на чл. 40 от ЗУЕС - в този смисъл и Решение № 122
от 06.11.2019г., постановено по търговско дело № 1830/2018г. по описа на
ВКС на РБ. След изтичане на този срок, решенията дори и да са
незаконосъобразни се стабилизират и подлежат на изпълнение. В този
смисъл, настоящата инстанция намира, че взетите решения на проведеното на
12.11.2014г. ОС на ЕС касаят календарната 2015г. и се прилагат по отношение
на нея.
От събраните по делото доказателства се установява че за
следващите периоди са били взети нови решения, които обаче са отменени по
съдебен ред с цитираните съдебни решения, поради което и следва да се
9
приеме, че за 2016г. и за 2017г. не са налице валидно взети решения – в това
число и по отношение на дължимите такси за поддръжка и управление.
Съобразно посоченото във възивната жалба Решение № 313 от
07.04.2020г., постановено по гр. дело № 1332/2019г. по описа на ВКС на РБ се
приема, че когато в производство по чл. 40 от ЗУЕС решението на ОС на ЕС
бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със
закона, Етажната собственост не може да прилага занапред това решение,
нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази
поведението си с предписаното от съда, като проведе ново Общо събраните,
на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с
разпоредбите на специалния закон.
При това положение, настоящата инстанция намира, че при
наличие на отменено решение на ОС на ЕС с влязло в сила съдебно решение,
съдът следва да отчете само това обстоятелство при разрешаване на
повдигнатия пред настоящата инстанция спорен въпрос. В този смисъл, съдът
намира, че взетото решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. на което се
основават исковите претенции, няма действие за процесния период – за 2016г.
и за 2017г., тъй като таксата за 2017г. е била определена с последващо
решение на ОС на ЕС от 29.06.2017г., което впоследствие е било отменено по
съдебен ред, а след отмяната на това решение взетото по-рано решение от
12.11.2014г. не се прилага автоматично за процесния период, тъй като
подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е
възприето с решение на Общото събрание.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че единственото
стабилизирано към 2017г. решение на ОС на ЕС е това, взето на 12.11.2014г.,
но същото е приложимо само за 2015г., тъй като взетите решения касаят
именно 2015г. Поради изложените съображения, взетите на 12.11.2014г.
решения на проведеното ОС на ЕС не могат да се прилагат за последващи
периоди – 2016г. и 2017г. и в съответствие с изложените съображения таксите
за поддръжка и управление за периода 2016г. – 2017г. са недължими поради
липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС.
Поради липсата на решение на ОС на ЕС за определяне на
дължимата такса за управление и поддръжка на общите части за 2016г. и
2017г. не следва да се обсъжда възражението на ответника дали дейности по
10
поддръжка са били реално извършвани или не.
По отношение на претенцията за заплащане на дължими годишни
такси за управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста
Апартмънтс Поморие" за 2016 г. и за 2017 г., заявени във въззивната жалба
със съображения за определяне на размера им по реда на чл. 162 ГПК, съдът
намира следното: От събраните по делото доказателства не може да се
установи какви са действителните разходи за управление и поддържане на
общите части, за да може да се направи извод за разпределение на тези
разходи по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, като се изчислят
дължимите от ответницата суми за всеки притежаван от нея обект на
собственост. По делото липсват доказателства, съдържащи данни за
остойностяване на извършени дейности за управление и поддържане на
общите части и по този начин не може да се направи преценка за
разпределение на разходите. По тази причина и при неустановяване на
действителните разходи за управление и поддържане на общите части не
може да се направят изчисления по реда на чл. 162 ГПК и да се извърши
разпределение на тези разходи по начина, указан в нормата на чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, като се изчислят дължимите от ответницата суми за всеки притежаван
от нея обект, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
До тези фактически и правни изводи е достигнал и районния съд
при отхвърляне на претенциите за заплащане на претендираните такси за
поддръжка и управление на общите части в етажната собственост на
комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016г. и за 2017г., поради което и
атакуваното решение в тези му части следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите за заплащане на вноски във Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2017г., съдът намира следното:
Във въззивната жалба не са изтъкнати конкретни оплаквания и
възражения срещу първоинстанционното решение в обжалваната част, с
която частично са отхвърлени претенциите на въззивника за осъждане на
ответницата да заплати вноска във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС за
2017г., както и частично е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на тази вноска. Безспорно е, че по
отношение правилността на акта съдът е ограничен от посочените в жалбата
11
основания. В този смисъл е и приетото в Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК. В случая
първоинстанционният съд като е съобразил, че за процесните 2016г. и 2017г.
липсва валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне размера на
вноската на етажните собственици, е отчел създаването на Фонд „Ремонт и
обновление“ с решението от 12.11.2014г. Прилагайки законовата норма на чл.
50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС досежно размера на вноските, дължими за попълване
на този фонд- а именно, 1% от МРЗ за 2017г., по реда на чл. 162 ГПК съдът е
определил размера на вноската за недвижимия обект на собственост на
ответника, изчислен в размер на 55, 20 лева за всеки един от недвижимите
имоти, притежавани от ответната страна и представляваща вноска във фонд
във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС за 2017г. (общо сума в размер на 110,
40 лева), както и сумата 6, 07 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на вноската във фонд "Ремонт и обновяване" на ЕС за 2017г., за
периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 31.01.2019г. (общо – сума в
размер от 12, 14 лева). Над този размер и до претендираната с исковата молба
сума правилно и законосъобразно, Районен съд – Поморие е отхвърлил
главния иск, както и акцесорния такъв за обезщетение за забавено плащане,
поради което и в тази му част първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
При този изход на спора и като взе предвид, че по същество
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, съдът намира, че в
полза на въззивната етажна собственост не следва да се присъждат
направените по делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна по
въззивната жалба – Д.Ш. действително следва да се присъдят направените
пред БОС съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на процесуален
представител, но пред настоящата инстанция не са представени доказателства
(въпреки отразеното във въззивната жалба) за направени разноски във
въззивната инстанция от страна на ответната страна по жалбата – Д.Ш.,
поради което и такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че са предявени няколко обективно съединени иска, всеки
12
от които е с цена на иска под 5 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260111 от 08.06.2021г.,
постановено по гр. дело № 112/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13