Решение по дело №1558/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба с вх.№10557/12.07.2023г. от "Джеронимо Комерс Варна" ООД-[населено място] с [ЕИК] срещу Решение №850/05.06.2023г. по НАХД №943/2023г. по описа на Районен съд- Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2100081/06.10.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лева на основание чл.413, ал.2 от КТ за извършено нарушение на чл.165а, т.1 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. чл. 275, ал.1 от КТ. С Решението "Джеронимо Комерс Варна" ООД-[населено място] е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че Решението е незаконосъобразно. Неправилно с него било потвърдено НП, което било издадено в противоречие със закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно въззивният съд преценил събраните доказателства и достигнал до извода, че е извършено описаното в АУАН и в НП нарушение. Развити са съображенията въз основа на които се поддържа твърдението, че нарушението не е извършено, тъй като единствената причина за настъпилото увреждане е поведението на пострадалата работничка, която е нарушила задължението си да спазва предвидените правила за здравословни и безопасни условия на труд и самоволно е предприела работа с оборудването без предпазител или метални ръкавици. Оспорва се извода на съда, че в случая причинно-следствената връзка с настъпилия инцидент има поведението на работодателя, който не ограничил ползването на опасната машина от работниците, на които не било възложено да я използват. Оспорва се извода на съда за правилно определен размер на имуществената санкция. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено. В условията на евентуалност се моли за изменяне на санкцията в размера, предвиден за маловажен случай, а при липса на условията за това - за определяне на санкция в минималния предвиден размер. Направено е искане за присъждане на разноски по представен списък.

Ответната страна Дирекция „ИТ“-Варна се представлява от юрисконсулт, който в писмено становище оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Моли Решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за оставяне в сила на Решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

При разглеждане на делото ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са редовно призовани за откритото съдебно заседание, представлявани са от пълномощници, които са имали процесуална възможност да изразят становище по доказателствата и да направят доказателствените си искания. След като са разпитани като свидетели присъствалия на проверката и на съставянето на акта и пострадалата работничка и са приети наличните в преписката и представени от страните доказателства, правилно като съобразил изявлението на представителите на страните, че нямат доказателствени искания и като намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни доказателства, ВРС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на решението на ВРС. В него установяванията за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред административнонаказващия орган са основани на преценка по отделно, но и в съвкупност на всички писмени и гласни доказателства и са формирани правните изводи. Решението е мотивирано. С оглед изложеното неоснователно е общо формулираното без конкретика твърдение в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в предходната съдебна инстанция.

Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за правилността на приложението на закона съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. От събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС установил, че при извършена на 21.08.2021г. проверка във връзка с настъпила трудова злополука с лицето Р. Д. в месария „Джеронимо“ в [населено място], [улица], стопанисвана от Джеронимо Комерс Варна“ ООД-[населено място] е установено, че дружеството в качеството на работодател и при осъществяване на неговата дейност, не е предприел необходимите мерки за да ограничи използването на работно оборудване - банциг за рязане на месо с кокал, което създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите с него, само от лица, на които е възложено да го използват и е вменено задължение за работа с него. В резултат на бездействието на работодателя Р. Д. на длъжност "продавач-консултант", която не е имала задължение за работа с банцига претърпяла трудова злополука, като при рязане на меса, машината захванала и отрязала част от средния й пръст и наранила безименния пръст на лявата ръка. РС приел от фактическа страна, че за работа с банцинга е била одобрена Б. И., която преминала инструктаж за работа с режещи машини, съгласно който винаги при рязането се изисквало да се използва метална ръкавица, предназначена за рязане с такива машини. Не е имало спор между страните, че банцинга е бил в търговския обект с безпрепятстван достъп до него на продавач-консултанта Р. Д., която го използвала за рязане на месо с кости когато Б. И. не е била на смяна, без да е била обучена и без да използва наличните метални ръкавици, както е станало когато настъпила злополуката с ръката й.

Законосъобразни са изводите на ВРС за правилно приложен в случая чл.413 ал.2 от КТ, който предвижда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000лв. Правилно е ангажирана отговорността на „Джеронимо Комерс Варна“ ООД-[населено място] като работодател на основание тази административнонаказателна разпоредба, тъй като в стопанисвания от него магазин работят наети по трудово правоотношение лица, между които и пострадалата работничка, за която настъпила трудова злополука в резултат от работата й с работно оборудване - банциг за рязане на месо с кокал, за работа с което не е имала задължение и ползването на което оборудване не е било ограничено от работодателя.

Изпълнителното деяние по чл. 413, ал.2 от КТ се осъществява с неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, което в настоящата хипотеза се изразява в нарушаване разпоредбата на чл.165а, т.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда на работните места и при използване на работното оборудване. Осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е важно задължение на работодателя и е изрично възложено от закона по арг. от чл. 127, ал.1, т.3 и чл. 275 от КТ, както и с чл. 6, т.1 и т. 3 от Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място, където е записано, че в рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства, вкл. предприема съответни мерки, за да могат само работници, които са получили съответни инструкции, да имат достъп до зоните, където съществува сериозна или специфична опасност. В чл.165а, т.1 от Наредба №7/1999г. е регламентирано изискването, в случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателя да предприеме необходимите мерки, за да осигури използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват. По аргумент от тази уредба при всеки случай на възложена работа, осигуряването на ефективен контрол за извършването й без риск за здравето на работниците по безопасен начин предполага конкретна преценка и вземане на съответни организационни мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, при съобразяване на специфичните условия на труд. Ефективността на контрола е определена от закона като изключваща настъпването на вредоносен резултат за работника, свързана с преценка на работодателя с оглед спецификата на дейността. След като не всички работници и служители в обекта са били обучени да работят с банцинга, а обучения за работа с него служител е отсъствал, когато не е бил на смяна, работодателят е следвало да създаде такава организация в обекта и да предприеме такива мерки, чрез които да ограничи достъпа на останалите работници в магазина до това оборудване и да препятства възможността те да го използват. Изцяло на преценката на работодателя е с оглед вида на оборудването, характеристиките на обекта и др. факти и обстоятелства какви да са конкретните мерки и каква да е организацията, чрез които да се ограничи достъпа до оборудването и възможността то да се използва от работниците в магазина, които не са обучени и инструктирани за безопасност при работа с него. Поради това неоснователно е оплакването на дружеството-работодател, че наказващия орган и въззивния съд следвало да посочат конкретните мерки, които да бъдат предприети, за да не се допусне настъпването на трудовата злополука. Основателен е извода в Решението на ВРС, че нарушението е правилно квалифицирано в АУАН и в НП. Касационният състав споделя извода на ВРС, че обстоятелството, че има издадена заповед от работодателя, по отношение на лицата, които имат право да използват банцинга не води до отпадане на отговорността на дружеството за това, че не е предприел конкретни действия и мерки за ограничаване на достъпа до машината на необучени и неинструктирани работници, за ограничаване на възможността за включването й в електрическата мрежа, за осигуряване на блокировки или заключване или др., с което бездействие е осъществен от обективна страна състава на нарушение по чл.165а т. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, издадена на основание на чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 276 от КТ във връзка с чл. 275, ал. 1 от КТ.

По аргумент от цитираната правна уредба и с оглед установените факти и обстоятелства за организацията на работа в обекта и свободния достъп на всеки служител до конкретния банцинг и безпрепятственото му ползване от всички работещи в обекта през годините при необходимост от разрязване на месо с кост изцяло кореспондира с приетото в АУАН и в НП и от ВРС в Решението, че с издаването на изрична заповед за работа с банцига на конкретно определено лице, което е обучено и инструктирано, но работи на смени и отсъства през част от работното време на обекта, работодателят не е изпълнил законовото си задължение да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Настъпилата трудовата злополука обосновава извода, че при възможност за свободен достъп до оборудването в обекта, контролът за спазване на заповедта за работа с него само на конкретния работник, дори и да е бил осъществяван такъв, явно не е бил достатъчен за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Безсъмнено всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции по арг. от чл. 33 от ЗЗБУТ, както е вярно и, че трудовото правоотношение като двустранно, регламентира правата и задълженията на работниците и служителите при полагане на труд, и в частност при осигуряване на тяхната безопасност. Но последното е въпрос, който не се изследва по административен ред, доколкото при неизпълнение на тези задължения от работниците се прилагат разпоредбите на чл. 186 и сл. от КТ, като при неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда се осъществява съставът на дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.5 от КТ, за което се налага дисциплинарно наказание по КТ. В тази връзка следва да се посочи, че независимо, че превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност. Както бе посочено по-горе вида на мерките, които трябва да предприеме работодателят зависят от естеството на работата и свързания с нея производствен риск. За реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството е достатъчно безспорно установеното по делото обстоятелство, че до процесното оборудване – банциг са имали свободен достъп всички работещи в магазина, които се е налагало да го използват при изпълнение на задълженията си въпреки, че не са били инструктирани и обучени, когато в обекта не е бил на смяна работника, на когото е било възложена работата с него. Поради това в случая не може да се направи извода, че работодателят е създал нужната организация и е взел нужните мерки за осигурянване на безопасни и здравословни условия на труд в дадения обект, за да осуети възможността за настъпване на трудова злополука с конкретното оборудване и единствено пострадалия работник носи отговорност за нея.

РС е приложил правилно разпоредбите на КТ и на ЗАНН и при преценката за съответствие на размера на наложената имуществена санкция с обществената опасност на конкретното нарушение и с целите, за постигане на които се налага. Правилно РС отчел, че в случая не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН и за квалифициране на деянието като „маловажен случай“. В случая се касае за неизпълнение от работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд свързани с оборудване – банцинг за рязане на месо с кост, при работа с което работничката е претърпяла сериозна телесна травма, свързана със загуба и наранявания на пръсти от ръката, поради което обществената опасност на деянието е значителна.

Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложената санкция касационният състав взе предвид, че в приложимата административнонаказателна разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ е предвидено за този вид нарушение на работодателя да се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв. При този диапазон на санкцията напълно основателен е извода на РС, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на санкцията, като наложил такава от 3000лв., която е съответна на обществената опасност на деянието и дееца и на целите на превенцията в чл.12 от ЗАНН, за постигане на които се налага. Липсата на данни за други такива нарушения на работодателя обосновава налагане на размер към минималния, но не и в минимума, тъй като следва да се отчете тежестта на нарушението, обществената значимост на засегнатите отношения свързани с безопасно полагане на труд и факта, че нарушението е довело до настъпване на трудов инцидент с работник в обекта, който сериозно е увредил здравето му. Поради това наложената санкция от 3000лв. при минимума от 1500лв. и максимума от 15000лв. е определена при спазване на изискванията в чл.27 от ЗАНН, справедлив и съответен на обществената опасност на нарушение и извършителя. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на закона от РС и за явна несправедливост на санкцията.

В съответствие с изхода на спора и потвърждаването на НП, РС уважил искането на ответника и присъдил на Дирекция „ИТ“-Варна юрисконсултско възнаграждение.

В обобщение на изложеното оспорването с касационната жалба е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Не се установиха касационни основания за отмяна на Решението на РС, поради което то следва да бъде като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искането от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН касаторът "Джеронимо Комерс Варна" ООД–[населено място] следва да бъде осъден да заплати на ответната страна - Дирекция "ИТ"-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Водим от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №850/05.06.2023г. по НАХД №943/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА "Джеронимо Комерс Варна" ООД-[населено място] с [ЕИК] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата от 80 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.