№ 4166
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110161683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 79133/01.11.2021 г., уточнена с молба с вх.
№ 80352/02.11.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от ИЗ. Й. Д., действаща лично и като майка и законен представител
на малолетната Й. АЛ. ХР., срещу АЛ. Б. ХР., за кого твърди, че е нейн бивш
съпруг, респ. баща на детето.
В молбата са изложени доводи, че по силата на решение № III – 91-
73/25.02.2015 г., по гр. дело № 52158/2014 г. на СРС, изменено с решение от
07.07.2016 г., по гр. дело № 81270/2015 г. на СРС, родителските права върху
детето Й. АЛ. ХР. са предоставени на неговата майка - ИЗ. Й. Д., като на баща
АЛ. Б. ХР. е определен режим на лични отношения с него. Сочи се, че на
27.10.2021 г., в рамките на последния, ответникът взел детето от дома на
майка му, но не го върнал в установеното време – в 17:00 часа, а в 18:00 часа
на същия ден изпратил СМС на майката, че го задържа. Поддържа се, че с
оглед така извършеното от А.Х., на 27.10.2021 г., около 20:00 часа, И.Д.
подала жалба във 2 РУ на СДВР, а на 29.10.2021 г. е депозирала и сигнал в
Отдел „Закрила на детето“ – Район „Връбница“. Твърди се, че описаното
поведение на ответника – неизпълнението на определения със съдебно
решение режим на лични контакти с детето и неговото задържане, вследствие
на което за майката е неизвестно неговото местоположение и състояние,
както и са ограничени контактите й, представлява упражнявано спрямо
молителката Д. психическо и емоционално насилие, като е налице е
икономическо такова – упражняван натиск чрез детето за прекратяване на
водено срещу А.Х. наказателно производство по чл. 183 от НК и за
преустановяване за в бъдеще всякакви претенции за заплащане на издръжка
от последния. Счита се, че с действията си ответникът е упражнил и спрямо
детето психическо и емоционално насилие, включително го е отклонил от
1
редовното посещаване на учебни занятия.
Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание,
като намира същата за неоснователна. Не оспорва факта, че считано от
27.10.2021 г., при изпълнение на режима му на лични контакти с детето, не е
върнал същото при неговата майка и към момента на провеждане на
съдебното заседание – 26.01.2022 г., то живее с него, но заявява, че това
действие е предприето поради изключително притесните обстоятелства,
споделени му от самото дете.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта и основателността на молбата.
Молбата за защита е подадена от лица, за които се твърди, че са пострадали
от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8 от ЗЗДН е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирани за това лица. Същата
е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по молбата ответник
съгласно чл. 3, т. 3 и 4 от ЗЗДН, в качеството му на лице, от което първият
молител има дете и възходящ /баща/ на втория молител /л. 7 от делото/. В
молбата се твърди, че ответникът е осъществил спрямо пострадалите актове
на домашно насилие, продължаващи и към момента на подаване на молбата,
както и конкретни дати – 27.10.2021 г., 29.10.2021 г., 30.10.2021 г. и
31.10.2021 г., поради което е спазен и преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН на молбата, подадена на 01.11.2021 г.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”.
Между страните не се спори, а и от представените по делото преписи от
решение № III – 91-73/25.02.2015 г., по гр. дело № 52158/2014 г. на СРС,
изменено с решение от 07.07.2016 г., по гр. дело № 81270/2015 г. на СРС, се
установява, че родителските права върху детето Й. АЛ. ХР. са предоставени
на неговата майка - ИЗ. Й. Д., като на баща АЛ. Б. ХР. е определен режим на
лични отношения с него, според който на рождения ден на бащата - 27.10,
детето ще бъде с него от 10:00 часа до 17:00 часа.
Видно от постъпилия в хода на производството социален доклад от ДСП –
Връбница /л. 63-64 от делото/, на 15.12.2021 г. с детето Й.Х. е проведен
индивидуален разговор в присъствието на социален работник, по време на
който последното разказва, че се чувства добре при своя баща и при своята
баба по бащина линия, с интерес учи и си пише домашните, ходи и на
тренировки по карате, като се чува по телефона с майка си и разговорите им
са кратки. В доклада е отразено, че детето е първи клас в 176 ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, участва активно в онлайн обучението, като по данни от
Директора на последното, Йоана присъства редовно в онлайн форма на
обучение и до момента няма отсъствия.
По делото с протоколно определение от 26.01.2022 г. /л. 72 от делото/ е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
на 27.10.2021 г. в определения между бащата и детето режим на лични
2
контакти, бащата е взел детето и към настоящия момент /26.01.2022 г./ то не е
върнато и живее с него.
От представен протокол за предаване на дете на основание чл. 528 от ГПК
/л. 124-126 от делото/ се установява, че на 01.02.2022 г. Й.Х. е била предадена
на нейната майка, като посоченото обстоятелство се потвърждава и от
направено в същия смисъл изявление от процесуалния представител на
молителите в постъпила по делото молба с вх. № 20901/04.02.2022 г.
Съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е неоснователна
по следните съображения:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /л. 6 от делото/,
която в частта, в която е подадена лично от молителката ИЗ. Й. Д., в случая се
явява негодно доказателствено средство, доколкото макар в същата да е
изложена възприетата от този молител хронология на събитията, то в нея
липсва посочване на това в какво точно се изразява декларирания за
извършен спрямо нея психически и икономически натиск – дали
психическият стрес се изразява например в страх, тревожност, безпокойство
или др., а декларираният икономически натиск съставлява по-скоро преценки
и изводи въз основа на обстоятелства, които според молителя съставляват
резултат от осъществен акт на насилие, а наказателна отговорност се носи за
неистинно деклариране на факти, а не на мнение на декларатора. Що се
отнася до декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в частта, в която е подадена от
името на детето Й.Х., съдът намира същата отново за негодно
доказателствено средство, доколкото не изхожда от молителката Й.Х., а от
нейната майка, която не може да декларира обстоятелства от чуждо име с
оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране.
Отделно, според настоящия съдебен състав, в хода на производството са
събрани доказателства, от които не може да се направи извод за обективно
извършени актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2
ЗЗДН за заявения времеви период от страна на А.Х. спрямо молителките.
Нещо повече, в изготвения в хода на производството социален доклад
изрично е посочено споделеното лично от самото дете, че се чувства добре
при своя баща и при своята баба по бащина линия, респ. не се установяват
изложените в сезиращата молба твърдения за преживян от последното стрес с
оглед невръщането му в дома на майката, като по данни от Директора на 176
ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Йоана е присъствала редовно в онлайн
формата на обучение и няма отсъствия от учебни занятия. По делото не се
установява неправомерно поведение от страна на бащата в присъствието на
детето, нито негово поведение насочено пряко към детето, към неговата
психическа и/или физическа неприкосновеност. Макар по делото между
страните да не е било спорно обстоятелството, че на 27.10.2021 г., при
изпълнение на режима му на лични контакти с детето, бащата не е върнал
същото при неговата майка и до 01.02.2022 г. то е живяло заедно с него, то
това, в контекста на крайно обтегнатите родителски отношения, не може да
бъде квалифицирано като акт на домашно насилие, още повече, когато
липсват данни коментираното поведение да е рефлектирало върху
психическата сфера на Йоана в степен, която да оправдае налагане на
ограничителните мерки по чл. 5 от ЗЗДН, защото предвидените в ЗЗДН
възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за уреждане на спор
за родителски права, за което са предвидени други способи за защита.
Не се установи и поведението на А.Х. да е било насочено пряко към
3
засягане на психическата и/или физическата или икономическата
неприкосновеност на И.Д., което да бъде квалифицирано като домашно
насилие, респ. да покрива състав на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Тук е мястото изрично да бъде посочено, че въпреки че настоящият
състав не толерира подобни прояви, а именно отклонение от постановения
със съдебно решение режим на лични отношения на децата с техните
родители, доколкото целта на всеки един от тях в случая е да реализира
родителските си права спрямо детето, а в частност правото си на личен
контакт с него, то с оглед крайно изострените отношения между тях,
реакцията на бащата съдът намира за неадекватна от гледна точка на
родителския капацитет и годност. Липсата на диологичност в отношенията
между родителите няма как да не поставят детето в конфликт на лоялност
между тях. Невъзможността те да преодолеят дори заради детето си
конфликта помежду им, безспорно се отразява неблагоприятно върху
психиката и емоционалното състояние на Йоана, като единствено
постигането на съгласие и балансираност в отношенията между родителите
би допринесло за спокойното отглеждане на детето. Всеки един от
родителите на Йоана следва да осъзнае потребността на детето пълноценно и
регулярно да контактува и с другия родител, всеки от тях следва да
стимулирали детето към добро отношение към другия родител, без да
допускат целенасочено настройване на детето против другия родител, като по
този начин ще се тушира конфликта между тях, който именно би могъл да
бъде източник на високо напрежение и силен стрес за детето и всички
възрастни. Следва да се отбележи, че недоброто родителстване, на което
настоящият съдебен състав приравнява установеното поведение на
бащата, не налага защита по ЗЗДН. Целта на този закон е да се защитят лица,
пострадали действително от домашно насилие, а не да урежда спорове между
родителите за родителски права върху общите им деца, нито да се използва за
уреждането на други отношения между родителите, свързани с
упражняването на родителските права и задължения /арг. от чл. 123 от СК/.
От друга страна, при така създалите се отношения между значимите за детето
Йоана възрастни, компетентните органи от ДСП при изпълнение на
функциите си по чл. 21, т. 6 от ЗЗДет. следва да представят адекватна защита
на детето по реда на ЗЗДет. в семейна среда, изразяваща се в социална работа
както с детето, така и с родителите, за справяне с конфликта и кризата в
отношенията им, а от друга страна според настоящия състав вниманието на
специализираните институции следвало да бъде насочено към родителския и
личностния капацитет както на бащата, така и на майката и техния принос за
така създадената ситуация за детето Йоана.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради
което следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна
защита.
По разноските
При този изход на спора ответникът има право на разноски, като такива са
поискани, но не се установява тяхното извършване, поради което и не следва
да бъдат присъждани. Молителката ИЗ. Й. Д. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лева на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 79133/01.11.2021 г., уточнена с молба с вх. №
80352/02.11.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН , подадена от
ИЗ. Й. Д., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен
представител на малолетната Й. АЛ. ХР., ЕГН **********, за издаване на
заповед за защита на молителите срещу АЛ. Б. ХР., ЕГН **********, като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН ИЗ. Й. Д., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5