Решение по дело №1096/2016 на Районен съд - Ловеч

                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                               гр. Ловеч, 30.06.2017 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1096 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази:

 

       Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

 

            Постъпила е искова молба от “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД – гр. София, чрез пълномощник адв. Д.К., против И.Д.И., действащ като ЕТ „И. ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания: 6781.59 евро – главница по договор за заем и 3054.93 евро – договорна лихва.

В исковата молба се твърди, че на 25.10.2012 г., ищецът сключил с ответника Договор за заем, обективиран и обезпечен съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, т. VІ, рег. № 5102, дело № 715/25.10.2012 г. на Нотариус с рег. № 138 в РНК, вписан в Службата по вписванията - гр. Ловеч като Акт № 112, том I, дело № 3676 от 25.10.2012 г. Съгласно този договор, ищецът се задължил да предостави в заем на ответника сумата от 7 669,38 евро, равняваща се на 15 000 лева по фиксинга на БНБ за еврото, а последният се задължил да върне на дружеството - ищец цялата главница, заедно с договорената върху нея лихва от 2,95% на месец, на 60 (шестдесет) равни месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 274,16 евро, дължима не по-късно от 26-то число от съответния месец, описани подробно като съдържание, размер и падеж в Погасителен план с нотариална заверка на подписите рег. № 5103/25.10.2012 г. на Нотариус № 138 в РНК, представляващ неразделна част от гореописания Нотариален акт. Ищецът твърди, че изпълнил точно задълженията си по Договора като предоставил в заем на ответника договорената сума, което било видно от приложената към исковата молба Декларация-Разписка на ответника с нотариална заверка на подписа рег. № 5268 от 01.11.2012 г. на Нотариус № 138 в РНК и с която ответникът признавал неблагоприятни за себе си факти.

Ищецът изтъква, че съгласно Договора за заем и Погасителния план, ответникът се задължил да му върне предоставения заем и договорената лихва на 60 (шестдесет) равни месечни вноски, като падежът на първата е не по-късно от 26.11.2012 г., а падежът на последната - 26.10.2017 г. Твърди се също, че ответникът не изпълнявал задължението си да заплаща на ищеца месечните вноски по заема в сроковете и размера, уговорени в Погасителния план, поради което на основание т. 1.2 от Договора за заем, дружеството - ищец обявило предоставения на ответника заем за предсрочно изискуем на 29.06.2015 г. с Уведомление рег. № 5023, том I, акт № 188 от 30.07.2015 г. по описа на Нотариус с рег. № 565 в РНК, като считано от посочената в уведомлението дата, ответникът загубил преимуществото на сроковете, уговорени в негова полза с Договора за заем и Погасителния план към него. Посочва се още, че след връчване на Уведомлението, дружеството - ищец подало заявление с вх. № 227 от 12.01.2016 г. за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 във вр. с чл. 418 от ГПК, за сума в общ размер на 9 836,52 евро, представляваща сбор от: 6 781,59 евро - непогасена и непретендирана главница по 45 броя предсрочно изискуеми месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г. и 3 054,93 евро - договорна лихва по 17 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г., както и законна лихва за забава върху претендираната главница от подаване на заявлението до изплащането на главницата и разноски в заповедното производство.

Твърди се, че въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 20 по описа на Районен съд - гр. Ловеч за 2016 година, V-ти състав, като съдът уважил заявлението в цялост и издал в полза на дружеството - ищец Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист за всички претендирани суми. Твърди се също от ищеца, че по повод издадената Заповед за изпълнение, е получил Разпореждане № 1914 от 11.05.2016 г. на Районен съд - гр. Ловеч, с което бил уведомен за подадено възражение от длъжника и че следва да бъде заведен иск за установяване съществуването на вземането, поради което подава настоящата искова молба.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи да му заплати сумите, присъдени със Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20/2016 г. на Районен съд-гр. Ловеч, V състав, а именно: 6781,59 евро - непогасена и непретендирана главница по 45 броя предсрочно изискуеми месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането и 3054,93 евро - договорна лихва по 17 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г.

Ищецът претендира присъждане и на разноските в заповедното производство, както и всички разноски, сторени във връзка с настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат О.Б., с който оспорва предявения иск по размер и заявява, че ответникът е извършвал неколкократни плащания в общ размер на 3610.00 лева, за които ще представи доказателства в първото съдебно заседание. Позовава се на влезли в сила съдебни актове по образувани между същите страни със същия предмет гр. дела № 1423/2014 г. и № 1424/2014 г. на ЛРС.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. Светослав Илиев, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В представена писмена защита от друг пълномощник на ищеца – адв. Д. К. са изложени съображения за допустимост, основателност и доказаност на предявения иск. Изтъква се, че по предходните две гр.дела между същите страни /гр.д.№ 1423/2014 и № 1424/2014 г. на ЛРС/ исковете на ищеца са отхвърлени с мотиви, че отпуснатият заем не е бил обявен за предсрочно изискуем с изрично волеизявление на заемодателя, отправено до заемателя. В настоящото производство обаче е настъпил нов факт, тъй като предсрочната изискуемост на заема била надлежно обявена на ответника с Уведомление рег.№ 5023, том I, акт № 188 от 30.07.2015 г. по описа на Нотариус с рег.№ 565 на НК, поради което ищецът счита, че исковете са допустими, а по същество – основателни и доказани, тъй като претендираното вземане е ликвидно и изискуемо.

            Ответникът И.Д.И., действащ като ЕТ „И.И.“, се представлява от адв. О.Б., който моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли и за присъждане на сторените разноски по делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Въпреки дадената му възможност, не е представил писмена защита, в която да изложи доводи в подкрепа на позицията си въз основа на събраните по делото доказателства.  

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 20/2016 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

            По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.№ 227/12.01.2016 г., от “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД – гр. София е било образувано ч.гр.дело № 20/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 8/13.01.2016 г. против длъжник И.Д.И., действащ като ЕТ „И.И.“, за сумите: 6781.59 евро – предсрочно изискуема главница за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г., 3054.93 евро – договорна лихва за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г., както и за сторените по делото разноски: 386.78 лева – внесена държавна такса и 817.00 лева – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.  

            В Заповедта е посочено, че вземането произтича от дължимо, но неплатено парично задължение на обща стойност от 9 836,52 евро, представляващо сбор от: 6 781,59 евро - главница по 45 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г. и 3 054,93 евро договорна лихва по 17 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г., по сключен между страните договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, том 4, рег. № 5102, дело № 715/25.10.2012 г. и погасителен план към същия с нотариална заверка на подписите рег.№ 5103/25.10.2012 г. на Нотариус № 138 на НК. Отразено е, че претендиранато вземане е изискуемо, като с уведомление рег.№ 5023, том І, акт № 188 от 30.07.2015 г. по описа на Нотариус с рег.№ 565 по РНК, връчено надлежно на длъжника на 29.09.2015 г., заявителят е съобщил на длъжника, че на основание т. 1.2 от Договора целият заем е станал предсрочно изискуем, считано от 29.06.2015 г.

            На заявителят е бил издаден и Изпълнителен лист на 13.01.2016 г. за посоченото по-горе вземане.

            В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.

Безспорно е, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба Договор за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, т. VІ, рег. № 5102, дело № 715/25.10.2012 г. на Нотариус с рег. № 138 в РНК, по силата на който договор, ищецът е предоставил в заем на ответника сумата 7669.38 евро, равняваща се на 15000.00 лева по фиксинга на БНБ за еврото. От своя страна, ответникът се е задължил да върне на дружеството - ищец цялата главница, заедно с начислената върху нея договорна лихва от 2,95 % на месец, на 60 равни месечни погасителни анюитетни вноски от по 274.16 евро, всяка от които дължима не по-късно от 26-то число на съответния месец, описани като съдържание, размер и падеж в Погасителен план с нотариална заверка на подписите, рег. № 5103/25.10.2012 г. на Нотариус рег.№ 138 в РНК, представляващ неразделна част от горепосочения нотариален акт. Уговорено е, че първата месечна вноска по заема е дължима в срок не по-късно от 26.11.2012 г., а последната вноска – дължима в срок не по-късно от 26.10.2017 година.

Съгласно т. 1.2 от договора за заем, обективиран в посочения нотариален акт, страните договорили, че при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска, целият паричен заем /ведно с всички лихви, такси и разноски/ става автоматично предсрочно изискуем.

По делото е безспорно, че съгласно погасителния план ответникът е заплатил на ищцовото дружество първата погасителна вноска по заема на дата 05.12.2012 г.

С писмено становище в хода на делото ищецът признава, че ответникът е извършил четири плащания по договора за заем общо в размер на 2683.31 лева, в които се включва и първата погасителна вноска, като в тази връзка представи четири броя партидни листи.

С влязло в сила съдебно решение № 248/12.06.2015 г. по гр.дело № 1423/2014 г. по описа на Ловешкия районен съд, е отхвърлен предявеният от същия ищец против същия ответник иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане по Заповед за изпълнение, издадена на 27.02.2014 г., по ч.гр.д.№ 342/2014 г. на РС-гр.Ловеч, а именно: сумата от 4 660,72 евро, представляваща сбор от 17 броя месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро, дължими за периода от 26.02.2014 г. до 26.06.2015 г. От мотивите на решението е видно, че сумите са претендирани по същия договор за заем, като съдът е обсъждал и Запис на заповед в обезпечение на дължимите суми по договора за заем, като е приел, че няма данни относно предявяването на Записа на заповед, поради което е отхвърлил предявения иск.

С влязло в сила съдебно решение № 213/19.05.2015 г. по гр.дело № 1424/2014 г. по описа на Ловешкия районен съд, е отхвърлен предявеният от същия ищец против същия ответник иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК за установяване на вземане по Заповед за изпълнение, издадена на 04.04.2014 г., по ч. гр. д.№ 583/2014 г. на Районен съд - гр. Ловеч, а именно: сумата от 7 676,48 евро, представляваща сбор от 28 (двадесет и осем) броя предсрочно изискуеми месечни анюитетни вноски, всяка от тях на стойност 274,16 евро, дължими за периода от 26.07.2015 г. до 26.10.2017 г. Видно от мотивите на решението, претендираните суми са били по същия договор за заем, с твърдяна предсрочна изискуемост, като съдът е отхвърлил иска, поради липса на доказателства за обявяване на заема за предсрочно изискуем. 

От заключението на допуснатата в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че плащанията, които са извършени от ответника на ищеца по процесния договор за заем са в общ размер на 2683.31 лева /1371.95 евро/.

            По делото е представено Уведомление от страна на ищеца с характер на нотариална покана, рег.№ 5023, том I, акт № 188 от 30.07.2015 г. по описа на Нотариус Анна Ценкова, с рег.№ 565 на НК, адресирано до ответника на адреса му на управление, с което ищецът е направил изявление, че на 29.06.2015 г. е обявил отпуснатия на ответника паричен заем за предсрочно изискуем, на основание т. 1.2 от договора, като считано от тази дата му дължи пълния размер на предоставената главница, разноски, натрупани договорна лихва и неустойка. Върху уведомлението е удостоверено връчване на 24.09.2015 г. на адресата при условията на чл. 47 от ГПК. Приложено е и уведомление от Нотариуса до ищеца, че на 08.09.2015 г., между 15.00 и 17.00 часа, помощник-нотариуса по заместване е посетил посочения адрес на получателя, съвпадащ с адреса му на управление, след направена справка, а именно: гр. Ловеч, ул. „Цачо Сяров“ № 36Б, като при посещението адресатът не бил открит на адреса, нито лице, съгласно да получи нотариалната покана, поради което на същата дата – 08.09.2015 г., било залепено уведомление на външната врата на адреса на ответника, който в указания 14-дневен срок – до 23.09.2015 г., не се явил в работно време на нотариалната кантора, нито упълномощено от него лице, за да получи нотариалната покана. Отразено е също, че след извършване на действия по чл. 592 от ГПК във вр. с чл. 47 ал. 5 от ГПК, е спазена процедурата по връчването на нотариалната покана и същата е връчена на 24.09.2015 г. 

При тази фактическа обстановка, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане по договор за заем от 25.10.2012 г., както следва: 6 781,59 евро - главница по 45 броя предсрочно изискуеми месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г. и 3 054,93 евро - договорна лихва по 17 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г.

По така предявения положителен установителен иск тежестта на доказване се носи от ищеца, който следва да установи вземането си по основание, размер и период. По-конкретно следва да докаже, че по договора са настъпили уговорените предпоставки за предсрочна изискуемост на цялото вземане и че се дължи претендираната главница по 45 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г., както и договорната лихва за претендирания период, като в този смисъл е разпределена доказателствената тежест с доклада по делото по реда на чл. 146 от ГПК.

Съдът намира, че с влезлите в сила отхвърлителни решения по предходно образуваните две гр.дела относно установяване на парични вземания по същия договор за заем, не е формирана сила на присъдено нещо, тъй като мотивите за този резултат са продиктувани не от обстоятелството, че претендираните суми изобщо не се дължат, а от липсата на доказателства за обявяване на заема за предсрочно изискуем.

В настоящото производство ищецът се позовава на нов факт, като представя писмено доказателство /посоченото по-горе уведомление, с характер на нотариална покана/, с което твърди, че надлежно е обявил на ответника предсрочната изискуемост на предоставения му заем. Ето защо, съдът счита, че искът е допустим.  

            Съдът намира обаче горното твърдение за недоказано. Съобразявайки отразения от нотариуса начин на връчване на уведомлението - нотариална покана до ответника - длъжник, съдът счита, че не е налице надлежно връчване, за да се приеме, че изявлението на ищеца – кредитор да направи заема предсрочно изискуем е достигнало до адресата в момент, предхождащ подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК. Установи се, че при връчване на въпросното уведомление, нотариусът е удостоверил, че е връчено на 24.09.2015 г., “след извършване на действия по чл. 592 от ГПК във вр. с чл. 47 ал. 5 от ГПК”. Към уведомлението обаче липсва съответна разписка, от която да стане ясно как, къде, кога и по каква причина е извършено връчването чрез залепване на уведомление. При предприемане на способа по чл. 47 ал. 1 от ГПК, е било необходимо да се удостовери датата и мястото на залепването, като именно от тази дата започва да тече двуседмичния срок, в който лицето може да се яви, за да получи книжата на посоченото в уведомлението място. В случая обаче няма доказателства за това. Приложеното уведомление, изготвено от Нотариуса до ищеца, в което се съдържа извод за спазена процедура по чл. 47 от ГПК, съдът намира, че е без значение за преценка редовността на процедурата без да има разписка по самото връчване, поради което не го съобразява. Следва да се отбележи, че за да настъпи предсрочна изискуемост на целия кредит или непогасения остатък от него, е необходимо изявление на кредитора в този смисъл, което да е достигнало до длъжника. Волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане следва да бъде "обявена" и доведена до знанието на длъжника в предхождащ заявлението момент. В тази насока е т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая, с оглед възприетия по-горе извод за ненадлежно извършена процедура по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че до ответника - длъжник не е достигнало волеизявлението на ищеца - кредитор, че обявява заема за предсрочно изискуем.

            Фактът на уведомяването на длъжника е необходим елемент от състава на предсрочната изискуемост на вземането и следваше да се докаже от ищеца, в чиято тежест е да установи вземането си по основание и размер. След като от представените доказателства този факт от предмета на доказване, не се установи, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от това, като предявеният от него иск за установяване на процесното вземане срещу ответника, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

            Що се касае до представените от страна на ищеца в последното по делото съдебно заседание писмени доказателства, касаещи образувано изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1139/2013 г. на ЛРС, макар и отново за суми по процесния договор за заем, съдът намира, че са неотносими към настоящия спор, тъй като очевидно се касае до други вноски по договора, поради което не ги обсъжда при решаващия си извод.

            При този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ищеца да му бъдат присъдени направените разноски както в заповедното, така и в настоящото исково производство, съгласно представения списък, а именно: разноски в заповедното производство: 386.78 лева – държавна такса и 817.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС; разноски в исковото производство: 386.78 лева – държавна такса, 1380.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 130.00 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

            На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът има право на присъждане на направените разноски по делото. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.03.2017 г., ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде присъдено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в размер на 1107.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредбата/. Именно в този размер следва да се присъдят в полза на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като до пълния претендиран размер от 2000.00 лева, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли.

Водим от изложеното, съдът

                  

                                                 Р     Е     Ш     И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район „Изгрев“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, ателие 6, представлявано от изпълнителния директор Адриан Д. Станев, против И.Д.И., ЕГН **********, действащ като ЕТ „И.И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Цачо Сяров“ № 36 Б, иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за заем от 25.10.2012 г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 44, т. VІ, рег. № 5102, дело № 715/25.10.2012 г. на Нотариус с рег. № 138 в РНК, а именно: 6 781.59 евро /шест хиляди седемстотин осемдесет и едно евро и петдесет и девет евроцента/ - главница по 45 броя предсрочно изискуеми месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.10.2017 г. и 3 054.93 евро /три хиляди петдесет и четири евро и деветдесет и три евроцента/ - договорна лихва по 17 броя месечни вноски за периода от 26.01.2014 г. до 26.06.2015 г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8/13.01.2016 г. по ч.гр.дело № 20/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд.

            ОТХВЪРЛЯ искането на “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, за присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски, както следва: в заповедното производство: 386.78 лева – държавна такса и 817.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС; в исковото производство: 386.78 лева – държавна такса, 1380.00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС и 130.00 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза.

            ОСЪЖДА “СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП” АД, с горните данни, да заплати на И.Д.И., действащ като ЕТ „И.И.“, с горните данни, сумата 1107.00 лв. /хиляда сто и седем лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като искането в останалата част до пълния претендиран размер от 2000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение, ОТХВЪРЛЯ, поради прекомерност.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 20/2016 г. на ЛРС, за съобразяване.  

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: