М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА от 21.11.2018 г.
ПО НОХД № 366 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2018 г .
Подсъдимия Р.Р.Д.
***, български и турски гражданин, с основно образование, женен, не осъждан, с
ЕГН: **********, е предаден на съд за това, че на 11.11.2017 година в гр.С., в
съучастие с неизвестен извършител, с цел да набави за себе си и за неизвестния
извършител имотна облага, като помагач, умишлено го е улеснил да поддържа
заблуждение у Д.С.Н., като с това и е причинил имотна вреда в размер на 2100
лева, за което Силистренска районна прокуратура е повдигнала обвинение по чл.209,
ал.1 от Наказателния кодекс.
Повдигнатото
обвинение се поддържа от Районния прокурор при разглеждането на делото. Счита,
че същото е доказано и моли съда да наложи справедливо наказание.
Подсъдимия не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че самия той е станал
жертва на измама и през цялото време е мислил, че извършва законна дейност.
Твърди, че е осъзнал грешката си, но към момента на извършване на деянието не е
имал никакъв умисъл за извършване на престъпление, нито пък се е уговарял с
някого за неговото извършване.
След като обсъди
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства, както и веществените
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия е с
двойно гражданство и живее приоритетно в Република Турция /установено от
неговите обяснения, копие от паспорт и показанията на свидетелката А./. През
месец юли се прибрал в Република България /установено от неговите обяснения и
копие от паспорт/. Отседнал в дома на брат си и започнали да правят ремонт на
неговия дом в с.Я. /установено от неговите обяснения/. В края на месец октомври
бил потърсен от непознато лице, което му предложило да извършва определена
дейност за него. Първоначално подсъдимия отказал, тъй като възнаграждението му
се сторило малко. Предложението било да събира пари за извършена работа от
фирма за поставяне на дограма и да ги предава на собственика, след като
работата е свършена, дограмата монтирана и фактурата издадена и предадена на
възложителя. В последствие подсъдимия и човека, който го потърсил се
споразумели за цената и подсъдимия се съгласил да поеме работата за няколко
месеца. Било му обещано да сключи трудов договор, както и да му се предостави
автомобил, като това трябвало да се случи в четвъртък-16.11.2017 година. На
10.11.2017 година, непознатия потърсил подсъдимия и му възложил да отиде в
гр.Силистра за да вземе пари за свършена работа от възрастен човек. Обяснил,
му, че това се налага, тъй като фирмата има много обекти и ще започне работа
преди подписването на трудовия договор. Продиктувал и адреса на който трябва да
отиде-ул.“Янко Тодоров“№15 /установено от обясненията на подсъдимия и от
вещественото доказателство/. Подсъдимия тръгнал със своя автомобил “Опел
Зафира“ и пристигнал в гр.С. на 11.11.2017година /установено от
обясненията на подсъдимия и справка от „АПИ“/. След това тръгнал към
посочения адрес. Като наближил видял, че жена стои на прозореца. Той махнал с
ръка и жената пуснала парите през прозореца, поставени в торбичка /установено
от обясненията на подсъдимия и от показанията на пострадалата/. Непосредствено преди
да пусне парите, пострадалата контактувала с неизвестни лица, които я уверили,
че са служители на полицията и се опитват да заловят телефонни измамници и
поискали съдействие от нея, като пусне пари през прозореца, което тя и
направила /установено от нейните показания/.
След като взел
парите, подсъдимия се върнал до своя автомобил. Същия не бил изцяло технически
изправен, поради което се обадил на своя позната - свидетлката А.. Тя го
упътила до сервиза на своя съпруг, където последния извършил тестове на
автомобила и установил, че за отстраняване на повредата ще са нужни около 150
лева. След това пили кафе и подсъдимия тръгнал в посока към с.Я./установено от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката А., справка от „АПИ“ и
от техническа експертиза/.
След като стигнал
до Р., той описал взетите пари по копюри и адрес от където ги е взел/установено
от неговите обяснения и веществено доказателство/. Тогава по телефона го
потърсил мнимия му работодател и го упътил да тръгне към гр.Р. След като
стигнал до табелата на града бил инструктиран да остави парите до нея и да си
вземе сумата от 210 лева. След като
изпълнил указанията подсъдимия се прибрал в с.Я. На 15.11.2017 година той
отново тръгнал към гр.С. със своя автомобил с цел да го поправи. Тогава бил
задържан от органите на реда, които извършили съответните действия и съставили
необходимите протоколи.
Описаната
фактическа обстановка се подкрепя изцяло от
обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на всички посочени
по-горе свидетели, протоколи за оглед, протокол за доброволно предаване,
експертизи, както и писмените доказателствени средства. Всички те се
непротиворечиви, последователни и взаимно свързани, поради което се кредитират
изцяло от съда.
Обсъждайки
въпросите по чл.301 от НПК, съдът стигна до извода, че е налице извършено
деяние от страна на подсъдимия. Това е така, защото обект на престъплението чл.
209, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване на правото на собственост, както върху движимите, така и върху
недвижимите вещи. Измамата е резултатно престъпление. При измамата има два
предмета на посегателство. Деецът въздейства пряко и непосредствено върху едно
определено физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено
имущество. Изпълнителното деяние се изразява във формиране на невярна представа
у пострадалия и тази неправилна престава е мотивирала последния да извърши акт
на имуществено разпореждане. Неправилната представа се отнася до правното
основание или до условията, при което то се осъществява. Тя е от съществено
значение за вземането на решението за разпореждане с имуществения предмет.
Неправилната представа може да се прояви в няколко форми, като при заблуждението
се касае до формиране на неправилни представи у измаменото лице относно
определени факти от действителността. Помагач е това
лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети,
разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки и
други подобни.
По
делото е установено, че първоначално у
пострадалата е формирана невярна представа за провеждана полицейска операция и
са отправени заплахи срещу нейната лична неприкосновенност и за физическа
саморазправа. Невярната представа не е била формирана от подсъдимия, а от
неустановено по делото лице. Участието на подсъдимия се изразявало в това той
да отиде да вземе парите от пострадалите и да ги достави по начин, указан от
извършителя.
С
действията си подсъдимият е създал всички предпоставки за изпълнение на
престъплението, като поведението му е било насочено към постигане на
вредоносния резултат. В случая тази съучастническа дейност на подсъдимия е
съпътствала изпълнителното деяние на извършителя, доколкото както се установява
от доказателствата по делото въвеждането в заблуждение по телефона от
неизвестния извършител е продължавало през цялото време, включително и при
явяването на подсъдимия при пострадалата.
Подсъдимия
е лице с достатъчно развит интелект, навършил 18 годишна възраст и завършил
средно образование. Следователно той е съзнавал общественоопасния и противоправен
характер на деянието и въпреки всичко е положил усилия да подпомогне и
извършителя да довърши започнатото престъпление. Той е бил на ясно, че човека
при когото отива е бил въведен в заблуждение от извършителя и извършва
разпореждането с пари и ценности именно в следствие на това заблуждение. Такова
деяние именно следва да бъде квалифицирано като измама по чл.209, ал.1 от НК.
Отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана въпреки не установяването
на извършителя на деянието, тъй като е установена съучастническата дейност
между тях, която следва да се квалифицира като помагачество по смисъла на чл.
20, ал. 4 от НК. Именно за това следва да отговаря подсъдимия. За това деяние е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, като следва да
се отчете степента на неговото участие и да се редуцира наказанието за това за
което подпомогнал извършителя. В случая подсъдимия е проявил голяма упоритост
за да подпомогне извършителя в довършване на престъплението. Участието му в
него е толкова съществено, че без него то би останало във фазата на опита или
дори изобщо не би започнало. Отчитайки и размера на причинените вреди, съдът
намира, че следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и два месеца. При определянето му бе отчетено наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно извършените самопризнания,
чистото съдебно минало и осъзнаването на вината. Съдът не счита, че дадените от
него обяснения за механизма на извършване на
деянието представлява изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като това не е станало доброволно и осъзнато поведение на
разкаял се човек, а е било в следствие на неговото задържане от органите на
реда. В този смисъл бе прието, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което разпоредбите на чл.55 от НК са неприложими. Предвид описания по-горе начин на действие на подсъдимия,
спрямо него не може да се приложи и разпоредбата на чл.58, б.“б“ от НК, тъй
като бе установено, че степента му на участие в престъплението е голяма и
съществена. За да бъдат постигнати целите на наказанието и по-специално тази на
генералната превенция, съдът намира, че то следва да бъде изтърпяно при
първоначален „Общ режим“, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Въпреки
че подсъдимия не е осъждан до момента и наложеното наказание е лишаване от
свобода до три години, то той е участвал и в други подобни престъпления и преди
задържането му в гр.Силистра. Следователно у него са формирани трайни престъпни
навици, и желание за лесно облагодетелстване за сметка на гражданите и не
зачитане на правото на собственост на членовете на обществото. Именно поради това, съдът счита, че спрямо
него е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като ако бъде отложено
изпълнението на наказанието то няма да спомогне за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия. Отделно от това, съдът намира, че прилагането на
тази разпоредба, пряко би нарушила закона, тъй като съществено и императивно
изискване за приложението и е през изпитателния срок подсъдимия да учи или
работи/ чл.66, ал.4 от НПК/. По
категоричен начин бе установено, че той нито учи, нито има желание да работи,
а освен това е пенсионер.
Присъдени бяха и
извършените в хода на производството разноски.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: