РЕШЕНИЕ
Гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира И.
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Йорданка Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 5026 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20017367/20.01.2021
г. по гр. д. № 64514/2019 г. по описа на СРС, 79 състав е признато за
установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чу Т.И. И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумите, с които
ответницата се е обогатила без основание, както следва: 41,39 лева,
представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г. по отношение на имот, находящ се в гр. София, пл. *******, склад
с предверие, аб. № 5723, както и 9,90 лева, представляваща такса за услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК - 14.12.2018 г. до окончателното плащане, за
които сумо по ч.гр.д. № 78685/2018 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.12.2018 г.
и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 8,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2015 г. до 02.11.2018
г., както и за сумата от 1,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху
задължението за такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.07.2017 –
02.11.2018 г.
Против решението в
частта, с която е уважен предявения иск за сумите 41,39 лева, представляваща
цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г. по
отношение на имот, находящ се в гр. София, пл. *******, склад с предверие, аб.
№ 5723, както и 9,90 лева, представляваща такса за услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК е подадена въззивна жалба вх. № 25036804/01.03.2021
г. от Т.И. И.. В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че при постановяване на
обжалваното решение съдът неправилно е приел, че цената на доставената топлинна
енергия до имота на ищцата е в определения от вещото лице от
съдебно-техническата експертиза размер, тъй като използваната методика,
предвидена в Наредба № 16-344/06.04.2007 г. е обявена за нищожна с решение по
адм.д. № 13721/2017 г. на ВАС. Това обстоятелство не било взето предвид от
първоинстанционния съд въпреки направените при приемане на заключението
възражения. Посочва, че нищожността на разпоредбите, съдържащи методиката за
определяне на цена на сградна инсталация и дялово разпределение имат действие
не само за в бъдеще, но и за процесния период. Поддържа, освен това, че
неправилно съдът е възприел, че ответницата е ползвала топлинна енергия за
сградна инсталация, с което се е обогатила, тъй като във въпросната сграда не
се отоплявали нито стълбищните клетки, вито етажите над и под имота. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с
което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло, както и да й бъдат
присъдени направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалбавх. № 25062729/08.04.2021 г.,
подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 64514/2019 г. по описа на СРС, 79 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Т.И. И., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на
парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по гр.д. № 78685/2018 г. по описа на СРС, 79 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на имот за нежилищни
нужди – склад с предверие в гр. София, пл. *******, Между страните не бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена покана за
това. Поддържа, че до имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност
ответницата се е обогатила неоснователно. Поддържа, че стойността на
доставената и потребена топлинна енергия до имота, собственост на И. е на
стойност 41,39 лева, а стойността на услугата дялово разпределение е в размер
на 9,90 лева за исковия период. Твърди, че по гр.д. № 78685/2018 г. по описа на
СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за
установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Т.И. И., с който заявява, че
оспорва предявените искове. Твръди, че между нея и „Т.С.“ ЕАД не е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния имот,
тъй като този имот не е топлоснабден. В имота нямало топлинни уреди и
функциониращи тръби, поради което и претендираните суми са недължими. При
условията на евентуалност поддържа, че за част от процесния период сумите са
недължими, тъй като са погасени по давност. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 78685/2019 г. по описа на
СРС, 79 състав. По заявление от 14.12.2018 г.,
подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е
разпоредено на Т.И. И. да заплати сумата от 41,39 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия в размер на
8,45 лева за периода от 31.12.2015 г. до 02.11.2018 г., сумата от 9,90 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2017 – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.12.2018 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху задължението за цена на усулга
дялово разпределение в размер на 1,14 лева за периода от 30.07.2017 –
02.11.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява от приетия по делото нотариален акт № № 145, т. I, рег. № 2614, д. № 139 от
30.09.2015 г., че Т.И. И. е придобила правото на собственост върху склад с
предверие с площ от 9,20 кв.м., находящо се в гр. София, пл. ******* от
пететажна жилищна сграда.
Въз основа
на събраните по делото доказателства са
изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се установява,
че жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е топлоснабдена
като топлинната енергия се измерва със средство за търговско измерване – общ
топломер. Установява се, че процесната абонатна станция е блокова, индиректна и
захранва с толоносител две сгради с административен адрес гр. София, пл. *******и ул. „*******. Отчитането
на общия топломер на двете сгради се извършвало по електронен път в началото на
всеки месец чрез уред с четяща глава, който снемал показанията в 0 часа на
първо число на месеца, запаметено в паметта на топломера, поради което не са
изготвяни и изравнителни сметки. Установява се, че доколкото сградата е със
статут на нежилищна не се изчислявали технологични разходи в абонатната станция
и не се приспадали от отчетената от топломера енергия. Установява се, че
разпределението на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕАД, тъй като
етажните собственици не са сключили договор с дружество за дялово разпределение
по техен избор. Вещото лице заявява, че в имота, собственост на ответницата
няма използване на топлоносител за отопление, както и липсва потребление на
гореща вода. Начислявани били само суми за сградна инсталация, която била
разпределена между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота, който за
периода е 31,747 куб. м. Въз основа на данните, отразени при ищеца, за имота на
ответника-платец с код Ш631900, се фактурирали суми съобразно Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сумите за сградна инсталация за
периода от м. 11.2015 г. до м. април
2018 г. били в размер на 43,11 лева.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период няма данни за извършени от абоната плащания на суми за
топлинна енергия, с които да са погасени процесните задължения. Установява се, че за исковия период
ежемесечно са фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партидата на
стопански потребител, абонатен № 005723, код на платеца Ш631900 да топлофициран
имот в гр. София, пл. ******* – склад с предверие и общата им стойност е 41,39
лева. Вещото лице заявява, че абонатът е на ежемесечен отчет на уредите за
дялово разпределение, като не са изготвяни изравнителни сметки, а задълженията
са в размер на 41,39 лева за топлинна енергия и 9,90 лева – стойност на
услугата дялово разпределение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 78685/2018 г. по
описа на СРС, 79 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти. С оглед въведените в исковата молба твърдения, както и с оглед
основанието, посочено в заповедта за изпълнение правната квалификация на
предявения иск по чл. 422 от ГПК е във връзка с чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. В тежест на ищеца е било да установи, че е налице увеличаване на
имуществото на ответника за сметка на неговото имущество, връзка между
обедняването и обогатяването, липса на друга възможност за защита на нарушените му права. В конкретния случай, доколкото се твърди, че
ответникът е ползвал топлинна енергия без да е сключен договор с
топлоснабдителното дружество, то в тежест на ищеца е било да установи, че Т. И.
е собственик на топлоснабден имот, че до имотът е доставена топлинна енергия в
твърдяното количество и на стойност, тъй като с тази стойност той се е обогатил
без основание.
Страните не спорят, че ответницата е собственик на недвижим имот, който
се ползва за нежилищни нужди. В този случай, при снабдяване на имота с топлинна
енергия приложение намира разпоредбата на §1, т. 3а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно този законов текст „небитов
клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл.
149, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за небитови нужди. Както с отговора на исковата молба, така и
в производството пред първоинстанционния и въззивния съд, ответницата поддържа,
че между нея и „Т.С.“ ЕАД не е възникнало облигационно правоотношение, поради
което и не е налице спор между страните относно това обстоятелство.
Не е спорно също така, че сградата, в която се намира имотът, собственост
на ответницата е топлоснабдена. От събраните по делото доказателства се
установява, че топлинната енергия се отчита от общ за абонатната станция
топломер, който се отчита ежемесечно на база на реални отчети, поради което не
се съставят изравнителни сметки. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
Закона за енергетиката топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Претенцията на ищеца е
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото и от
събраните по делото доказателства
се установява, че за този имот не се ползва топлинна енергия за отопление и за
подгряване на вода. В чл. 145, ал. 2 и
ал. 3 от Закона за енергетиката е предвидено, че топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл.
142, ал. 1, и топлинната енергия за отопление на имотите, определена по ал. 1,
като тя се се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. Стойността на тази топлинна енергия е дължима независимо,
че в имотът, индивидуална собственост на ответницата, не се ползва топлинна
енергия за отопление и подгряване на вода (по аргумент от разпоредбата на чл.
153, ал. 6 от Закона за енергетиката, съгласно който клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата). Следователно
ответницата като собственик на обект в сграда етажна собственост дължи да
заплати и стойността на енергията, отдадена от сградната инсталация и тази за
отопление на общите части (в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение
№ 2/2016 г. на ОСГК на ВКС).
Предвид
на изложеното, неоснователен се явява доводът, изложен във въззивната жалба, че
претенцията за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия за сградна
инсталация е неоснователна, тъй като в имота и около имота на ответницата –
въззивник няма монтирани отоплителни тела.
Неоснователно
се явява и възражението, че стойността на отдадената топлинна енергия от
сградната инсталация е определена въз основа на методика, съдържаща се в
Наредба № 16-334/06.04.2017 г. за топлоснабдяването, чиито разпоредби за
обявени за нищожни с Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. на
Върховния административен съд. С цитираното от въззивника решение се обявяват
за нищожни разпоредби от подзаконов нормативен акт, както и се отменят като
незаконосъобразни други текстове от Наредба № 16-334/06.04.2017 г. за
топлоснабдяването. Обявяването на нищожност на подзаконов нормативен акт,
обаче, няма обратно действие като съгласно чл. 195, ал. 2 от Административно
процесуалния кодекс правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. Следователно задълженията възникнали в исковия
период за заплащане на топлинна енергия, доставена до сградата, в която се
намира процесния имот и чийто размер е определен съобразно обявените за нищожни
правила, не се заличават с обратна сила. (В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 2/27.06.2016 г. на Върховен административен съд).
Като
собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост, в която разпределението
на топлинната енергия се извършва по система за дялово разпределение (чл. 139,
ал.1 от Закона за енергетиката) от топлопреносното предприятие (в случая „Т.С.“
ЕАД е дължимо и възнаграждение за услугата дялово разпределение. Ответникът Т. И.
не е заплатила това възнаграждение в размер на 9,90 лева като собственик на
имот за нежилищни нужди в сграда етажна собственост и със стойността на което
се е обогатила неоснователно.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 79 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвен отговор на
въззивната жалба.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената предявения иск настоящото решение е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване. В частта, с която исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите са отхвърлени е влязло в сила.
Предвид изложеното, Софийският
градски съд
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20017367/20.01.2021 г. по гр.д. № 64514/2019 г. по описа на
СРС, 79 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Т.И. И., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.