М О Т И В И
към Решение по АНД № 2123 по описа за 2020 година на ПРС,
Втори н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Производството е образувано във връзка
с внесено от прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив по реда на чл.375 -
чл.379 от НПК постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК на обвиняемия Л.В.Е. *** с ЕГН ********** за извършено от него престъпление
по чл.325б, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК за това, че на 06.01.2020г. в
гр.Раковски, обл.Пловдив като е проявил жестокост към гръбначно животно – куче,
порода „питбул“, нанасяйки удари с метална тръба, му е причинил противозаконно
смърт по особено мъчителен за животното начин, като деянието е извършено в
присъствието на непълнолетно лице – М.М. Е., на петнадесет години.
В съдебно заседание Районна прокуратура гр.Пловдив
изпраща представител, който поддържа посоченото в постановлението за
освобождаване на обвиняемия Е. от наказателна отговорност и направи искане да
му се наложи административно наказание глоба в размер около минимума на
предвиденото по чл.78а от НК.
Обвиняемият Л.Е. редовно призован се
явява и лично участва в съдебното заседание. Не признава вина. Дава обяснения в насока за предприети от него
действия спрямо животното в защита физическата неприкосновеност на сина си В. Е..
При последната си дума заяви че няма вина и обича животните.
Неговият
защитник адв.Г.И. излага доводи за установеност от фактическа страна различно
от посоченото в постановлението на РП Плодив, както и за приложение
разпоредбата на чл.12 от НК за неизбежната отбрана. Алтернативно се представи
становище за съгласие с предложението на
РП Пловдив за приложение на чл.78а от НК по отношение на подзащитния му.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
Обвиняемия Л.В.Е. е роден на *** ***,
б., български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост / лист 15 от ДП / относно обвиняемият
Е. се установи че същия не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на
Глава VIII от НК.
Обвиняемият Л.Е. *** със
семейството си. Работи във ферма за
животни. Към инкриминираната дата, 06.01.2020г. притежавал куче, овчарска
порода, на една година, което държал в двора на
дома си. На 06.01.2020 година в
негово отсъствие, без негово и на семейството му съгласие, кучето е било изведено от двора и въвлечено в
бой между кучета, при което било сдавено от куче, порода питбул“ водено от М.М.
Е., племенник на обвиняемият. При завръщане в дома си, след обяд, обвиняемият Л.Е.
узнал за извеждането на кучето и веднага отишъл в местността „Фабриката“,
където знаел че се провеждат боеве между кучета. При отиване на мястото
обвиняемият Л.Е. установил че неговото куче е мъртво, следствие участие в бой
между къмета. Подразнен от случилото се и от агресивното поведение на кучето
водено от М.Е. към него, обвиняемият Л.Е.
взел метална тръба, тип лост от колата си и с нея ударил по тялото кучето. М. Е.
веднага напуснал мястото и тръгнал към дома си, заедно с кучето.
На 06.01.2020г. в полицейското
управление на гр.Раковски бил получен сигнал за проявена жестокост спрямо куче
и причиняване на смъртта му, в дома на М.М. Е.. Мястото било посетено от
полицейски служители и извършен оглед на местопроизшествие. По образуваното
досъдебно производство като свидетели били разпитани М.М. Е., неговата майка – М.Д.Е.,
които посочили че обвиняемият влязъл в двора
им ядосан, и ударил с тръба
няколко пъти, силно по главата кучето им, което било вързано със синджир.
Следствие на ударите кучето било починало.
Съгласно заключението на вещо лице д-р Т.П.Т.
/ лист 33 – 35 от ДП / по назначената в ДП ветеринаромедицинска експертиза при
огледа на кучето не са установени травматични увреждания. Причината за смъртта
на кучето е настъпила масивна вътрешна кръвозагуба, получена следствие на
разкъсване на чернодробната артерия и черния дроб, непосредствено след силно
механично външно въздействие върху организма на кучето, както и че настъпилата
смърт при кучето е причинена по особено мъчителен начин. Страните не оспорват
заключението на вещото лице.
Привлечен като обвиняем Л.Е. е дал обяснения в ДП, като е посочил че без
неговото знание кучето му е било изведено от дома от М.Е. и заведено в
местността „Фабриката“, където било разкъсано в бой между кучета от кучето на
М. Е.. Признава че е бил ядосан и за това ударил кучето с тръба по тялото
няколко пъти. След ударите М. отвел кучето си в дома си.
Металната тръба е била предадена от обвиняемият Л.Е. и приобщена към делото с протокол за
доброволно предаване / лист 38 от ДП/.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира като установено по
безспорен и несъмнен начин от събрания на досъдебното производство доказателствен
материал – обясненията на обвиняемия Л.Е., от показанията на свидетелите М.М. Е.,
М.Д.Е. – майка на М. Е. и живущи в едно домакинство, както и на Н.Д.Е.– сестра
на М.Е.в кредитираната от съда част, както и от приложените заключение на вещо
лице по назначената съдебна ветеринарно – медицинска експертиза, протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
Противоречия в приетите по делото
доказателства съдът констатира при
събраните гласни доказателства. Съгласно показанията на свидетелите М.М. Е., М.Д.Е.
– майка на М. Е. и живущи в едно домакинство, както и на Н.Д.Е.– сестра на М.Е.причина
за смъртта на кучето – собственост на М.Е.и М. Е. са удари в областта на
главата, нанесени от обвиняемият. От заключението на вещото лице се установи че
при огледа на кучето външно няма белези на причинени травматични увреждания.
Вещото лице констатира увреждане /разкъсване/ на вътрешен орган – черен дроб и
на чернодробна артерия, които с оглед тяхното разположение в тялото на
животното, изключват да са причинени от удари по главата на кучето. Приложения
фотоалбум сочи увреждания по главата на кучето, по отношение на които вещото
лице не е констатирало същите да представляват за травматични увреждания.
Поради изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите М. Е., М.Е.и Н.Е.в
частта им относно механизма за причиняване смъртта на кучето.
Взетото становище и дадени
обяснения от обвиняемият Л.Е. за нанесени удари с метална тръба в тялото на
кучето, същите не се отричат от приетите по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че
въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
приетите по делото доказателства като доказано по несъмнен начин, че обвиняемият
Л.Е. осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл.325б, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, за което същият е привлечен към
наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна: Престъплението по чл.325б, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК е
резултатно и се счита за осъществено при установяване на извършване на
изпълнително деяние в някоя от предвидените в
текста на основния състав форми и при настъпване на съставомерния
резултат, визиран в ал.1. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано
деянието, за което обвиняемият Е. е привлечен към наказателна отговорност,
систематически се намира в Глава Х, озаглавена „Престъпления против реда и
общественото спокойствие“ и очевидно има предвид дейност, насочена към засягане
на този родов обект от обществени отношения, които се охраняват с
престъпленията в тази глава, при която, наред с обективната страна на
престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я осъществява с особената
му проявна форма, визирана в закона, а именно жестокост. При установената
по делото фактическа обстановка,
описана по – горе, не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна са обстоятелствата че на 06.01.2020г.
в гр.Раковски, обл. Пловдив обвиняемият Л.Е. е проявил жестокост към гръбначно
животно – куче, порода „питбул“, женско, с кафява на цвят като му е нанесъл
удари в областта на тялото с метален лост. Няма никакво съмнение, че в резултат на
нанесените удари е причинил
противозаконно на кучето съставомерния по основния състав на
престъплението по чл.325б НК резултат а именно смърт, следствие на увреждане,
изразяващо се в разкъсване на черния дроб и чернодробната артерия, с настъпила
масивна вътрешна кръвозагуба.
Увреждането е недвусмислено
установено с убедителни доказателствени източници.
С оглед преценката на съда, основана
на обясненията на обвиняемия, на свидетелските показания и конкретно на
заключението на вещото лице по назначената ветеринарно – медицинска експертиза
това увреждане може да се характеризира като тежко и което увреждане е довело
до смъртта на кучето. В случая обекта на посегателството е установен по
необходимия конкретен начин с индивидуализиране на животното. Използването на металната
тръба е била възприета от свидетел М. Е.,
който е бил непълнолетен, както и публичния характер на ползване на
пространството в местността „Фабриката“ сочи на извода за наличието и на
квалифициращите по ал.2, т.3 на чл. 325б от НК признаци, а именно, че деянието
е извършено по начин и със средства опасни за живота на хора и животни и поради
горните особености се отличава като проява на особена жестокост, на публично
място, в присъствието на непълнолетен. Ударите по тялото на кучето е довело до
масивен кръвоизлив, следствие на разкъсване на черния дроб и чернодробната
аорта, с последвала смърт поради обилния
кръвоизлив и последвалата кръвозагуба. Последното пък от своя страна е
достатъчно за преценката, че начинът на осъществяването му се явява особено
мъчителен за кучето.
След като от безпротиворечивия
анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни
признаци от състава на престъпление предмет на разглеждане по настоящето
дело, следва изрично да се отбележи, че
не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено по безспорен
и категоричен начин съпричастността именно на обвиняемият Л.Е. в извършване на престъплението, доколкото се
доказа факта на нанасяне на удара именно
от него по механизма и с последиците, свързани с причиняване на нараняване на
кучето и последвалата смърт.
От субективна страна съдът счита, че обвиняемият Л.Е. е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на обвиняемия, че се касае за гръбначно животно, а използваното средство
и начина на „служене с него”, показващ проява на агресия и жестокост ще доведе
до съставомерния резултат. Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на
конкретното деяние и фактическите положения, при което то е било осъществено -
при интелектуалното ниво и житейски и
социален опит на дееца. Проявата му в пълна степен илюстрира и визираната в
разпоредбата на чл.6, ал.2 от Закона за защита на животните категория „нехуманно
отношение към животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание
на животно или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно
за субективното му отношение към деянието от гледна точка нанесения удар и
засегнатото животно. На това място следва да бъде отбелязано за пълнота на
изложението, че действително и законът, и съдът като институцията, призвана да
бди за спазването му, а така също и житейската справедливост налагат да се
търси баланса в защита на интересите на всички субекти, в това число и този на
обвиняемия, за осигуряване защита на неговия домашен любимец. От събраните в
хода на досъдебното производство доказателства се съдържат доказателства, че
този интерес е бил пряко засегнат, като е била причинена смъртта на този
домашен любимец. То обаче само по себе си не дава основание да се приеме, че обвиняемият
Л.Е. следва да подходи по начина, който го е довел до
наказателно преследване - чрез престъпление и то такова, извършено по описания
начин.
В случая не са били налице такива
обстоятелства, които да обосноват действие на същия в хипотезите, изключващи
обществената опасност на стореното или умисъла, а именно при неизбежна отбрана,
тъй като този институт е приложим само при нападение от човек.
По отношение на животни принципно би
могло да се позовава на крайна необходимост, каквато в случая също така не е
била налице. За да се изключи обществената опасност на деянието, извършено при
крайна необходимост, следва няма друг начин за избягване настъпването на
вредоносния резултат, а такъв друг начин в случая без съмнение е бил налице и кучето,
водено от М. Е. да бъде отведено и предадено на оправомощените институции за
решаване на спора и за проверка дали това куче е било надлежно обгрижено и има
ли поставен чип /регистрирано в общината по надлежния ред/, без да се нанасят удари по начина и със
средствата, описани в постановлението на РП Пловдив и приети от съда, като
осъществени в обективната действителност.
При така
изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на
извършеното престъпление, съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а
от НК за освобождаване на обвиняемия Л.В.Е. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Още повече че
е задължен да стори това, доколкото цитираната разпоредба е с императивен характер
и приложението й от съда е задължително, когато са налице условията за това, без значение
от реда за разглеждането му.
За извършеното
от обвиняемият Л.Е.
престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до
три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева. В състава престъплението
не е предвидно
настъпването на съставомери имуществени вреди, без значение
дали несъставомерни такива са настъпили. Обвиняемият Е. до момента
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VII от НК. Не се установява наличието на
визираните в ал.7 на чл.78а от НК законови пречки за това. Настоящият съдебен състав на съда
счита, че разпоредбите на чл.78а, ал.1-5 от НК са неприложими само при
причинена смърт на човешко същество, тъй като в самият текст на закона
законодателят е поставил причиняването на смърт като алтернатива на причинено
увреждане с характера на тежка телесна повреда, която по смисъла на чл.128,
ал.2 НК се изразява само в посочените телесни увреждания, касаещи човешки
органи и свързаните с тях жизнени функции.
При индивидуализацията
на административното наказание, което следва да бъде наложено на обвиняемият Л.Е.
настоящия съдебен състав определи „Глоба” съобразно
законодателно определения размер, след като обсъди данните за личността
на обвиняемия – същият е с необременено
съдебно минало и с данни за личността, които не го характеризират в негативен
план. Същият в хода на съдебното следствие, признава вината си,
изрази съжаление за извършеното, даде обяснения за случилото, с което спомогна
за разкриването на обективната истина. С оглед на това, бе възприето, че административното
наказание следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но
е необходимо да се отбележи и това, че всъщност отегчаващи вината такива не бяха
установени в хода производството, извън фактите, определящи за
квалификацията на деянието, които обаче не могат да е обсъждат в такава
светлина и на това място. Настоящият съдебен състав счита, че при
индивидуализиране на административното наказание, освен тези обстоятелства, следва
да се съобразятт и семейното
и обществено положение на подсъдимия, а обществената
опасност на деянието и дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното
наказание „Глоба” в рамките, предвидени в чл.78а от НК, а именно в размер на
1000 лева. Така
наложеното административно наказание се явява и в синхрон с изискванията на
закона от гледна точка на доказателствения материал по делото и житейската
справедливост. С него в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната
и генерална превенция заложени в закона.
С оглед обстоятелството, че обвиняемият Л.Е.
бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, макар и да бе
освободен по реда на чл.78а от НК от
реализирането й с налагане на административно наказание, в негова тежест следва
да се възложат разноските по делото, като същият на основание чл.189,
ал.3 от НПК, бъде осъден да заплати да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив в размер на 128,10 лева, представляваща
направени на досъдебното производство разноски за заплащане на възнаграждение на
вещо лице.
С оглед обстоятелството, че обвиняемият
Л.Е. бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, макар и да
бе освободен по реда на чл.78а от НК от
реализирането й с налагане на административно наказание, както и поради
отпаднало основание за съхранението на ВД – 1 брой метална тръба съдът постанови същата да бъде унищожена като
вещ без стойност.
Водим от гореизложените мотиви
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.