№ 212
гр. Шумен, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630101928 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени, по реда на чл. 422, вр. 415
ГПК, положителни, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, установителни искове, от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София, против С. И. М. от гр. Шумен, с правно основание, както следва: по
чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 547.93
(петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) лева –
остатък от главница, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от 27.02.2024 г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 39.85 (тридесет и девет лева и
осемдесет и пет стотинки) лева – остатък от договорно възнаграждение за
периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на договора/, ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 27.02.2024
г. до окончателно плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и цена 83.40 (осемдесет и три лева и четиридесет стотинки) лева –
остатък от възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 27.02.2024 г.
до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 17.11.2021г.
между страните бил сключен Договор № 40006665938, за потребителски
кредит в размер на 2000 лв., която ответникът се задължил да върне за срок от
1
24 месеца – до 05.11.2023 г., при ГПР: 48.99 %; годишен лихвен процент: 41.00
%; лихвен процент на ден: 0.11 % или общо – 2 907.36 лв., на вноски от 121.16
лв., с падеж – 5-то число от месеца. Ищецът твърди, че длъжникът закупил и
допълнителен пакет услуги, за което се задължил да плати възнаграждение от
500 лв., на вноски по 20.83 лв. към месечните вноски по кредита. Така общото
задължение в размер на 3 407.36 лв., следвало да бъде погасявано на месечни
вноски от 186.21 лв. Главницата в размер на 2000.00 лв. била преведена на
ответника по посочена от него сметка. Длъжникът платил деветнадесет пълни
вноски и една непълна. Срокът на Договора изтекъл на 05.11.2023 г.. За
остатъка ищецът подал Заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било
образувано ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен. Съдът уважил
претенция и издал Заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414
ГПК ответникът подал възражение за недължимост. Ищецът моли да бъде
признато за установено, в отношенията между страните, че в негова полза
съществува парично вземане, произтичащо от Договор №
40006665938/17.11.2021 г., за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“,
за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 520/2024 г., по
описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: 547.93 лева
– главница; 39.85 лева - договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г.
до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на погасителен план/; 83.40 -
възнаграждение за закупена и използвана услуга дължима до 05.11.2023 г.,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски по
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, подава отговор. Намира исковете за
неоснователни. Не се противопоставя съдът да се произнесе по
неравноправните клаузи в договора. Не претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален
представител, подава молба, с която поддържа исковете. Ответникът се явява
лично и поддържа отговора. Заявява, че желае съдът да се произнесе по
неравноправни клаузи в договора за кредит.
2
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.11.2021 г. след подадени Искане /л. 6/, Стандартен европейски
формуляр /л. 7/ и Допълнителна преддоговорна информация /л. 9а/, между
страните е сключен Договор № 40006665938 за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ /л. 11/, при ОУ на ищцовото дружество /л. 12а/, с който на
ответника е предоставен паричен заем в размер на 2000 лева, при ГПР 48.99
%, годишен лихвен процент – 41.00 % или общо дължимата сума от 2 907.36
лв. е следвало да бъде върната за срок от 24 м., на месечни вноски от по 121.16
лв., с падеж 05 ден от съответния месец.
С клаузата на чл. V от договора страните се споразумели на длъжника да
бъде предоставена допълнителна услуга „Фаст“, за което е договорено
плащане на възнаграждение в размер на 500 лева, разсрочено на вноски от по
20.83 лв. всяка, към месечните вноски. Така общото задължение в размер 3
407.76 лв., било разсрочено, като размерът на всяка месечна вноска от 121.16
лв. се увеличила на 141.99 лв. - съгласно Погасителен план /л. 21/.
От Извлечение по сметка № 40006665938 /л. 23/, представена от ищеца и
неоспорена от ответника, се установява, че през периода от 17.12.2021 г. до
18.08.2023 г. длъжникът е направил 19 пълни вноски от по 141.99 лева всяка и
една непълна от 38.37 лева, като е платил за погасяване на кредита общо 2
736.18 лева, от която сума кредиторът е разнесъл за погасяване на: главницата
– 1 454.10 лева; възнаградителната лихва – 867.49 лева и възнаграждение за
допълнителна услуга – 416.64 лева.
От приложеното ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че въз основа на Заявление рег. № 3369/28.02.2024 г., по реда на
чл. 410 ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати на
ищеца общо сумата 942.07 лева, от която: 547.93 лева - главница; 39.85 лева -
договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г.; 83.40
лева - възнаграждение за закупена услуга Фаст; 200.00 лева - такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането; 42.86 лева - лихва за забава от
06.12.2021 г. до 05.11.2023г.; 28.03 лева - законна лихва от 05.11,2023 г. до
27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата заявлението до окончателно
3
плащане, както и 75 лв. – разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника, който подава възражение по чл. 414 ГПК в законовия срок.
С Определение № 1910/30.07.2024 г. Заповед № 266/01.03.2024 г., е
частично обезсилена за сумите: 200.00 лева - такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 42.86 лева - лихва за забава от
06.12.2021 г. до 05.11.2023г.; 28.03 лева - законна лихва от 05.11.2023 г. до
27.02.2024 г..
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на
чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети
състав намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен, се
установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед №
266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 ГПК в срок, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е
връчено на 24.07.2024 г., като с Молба рег. № 11575/26.07.2024 г., по описа на
ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се
явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на
разглеждане по същество.
От събраните писмени доказателства еднозначно се установява, че на
17.11.2021 г. между ищеца и ответника като длъжник е сключен валиден
Договор за потребителски кредит, при Общи условия на кредитора - ответник.
Договорът за кредит отговаря на формалните изисквания въведени със ЗПК.
Следователно налице са фактически и правни обстоятелства, обуславящи
наличие на потребителски договор между страните. Предвид че ответникът –
потребител е заявил изрично, че не се противопоставя, то съдът дължи
произнасяне по неравноправния характер на клаузи от договора.
Основателността на претенцията за непогасена главница, с правно
4
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 547.93
лева, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца, както че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуване на облигационно
правоотношение между кредитора и длъжника, така и че действително е
предал договорената по кредита парична сума и изискуемост на
претендираното вземане преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК.
Съответно в тежест на ответника е да установи точното в количествено и
времево отношение изпълнение на основното си задължение - плащане на
сумите по кредита, чрез установяване плащане на дължимите месечни вноски
в уговорените срокове.
От представеното от ищеца, приетото по делото и неоспорено от
ответника Извлечение по сметка /л. 23/ се установява, че сумата от 2000 лв. е
усвоена и че към 18.08.2023 г. длъжникът е направил 19 пълни вноски за
погасяване на сума в общ размер 2 697.81 лв., след което е спрял плащанията.
В тази връзка искът е доказан по основание, но предвид че с част от върнатите
по заема от длъжника суми, са погасени задължения по клаузи, които по арг.
от чл. 7, ал. 3 ГПК подлежат за служебна преценка за равноправност, то
размерът на иска за главница следва да се определи след произнасяне по
основателността на тези искови претенции.
Основателността на претенцията за договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. /дата на изтичане на договора/, с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
цена 39.85 лева, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и
главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането
/наличие на валиден договор /клауза от договор// за възнаградителна лихва;
настъпването на предпоставките за плащане на исковата претенция, както и
размера на претендираната възнаградителна лихва.
По общо правило при договор за заем основните задължения на
заемателя са, както да върне заетата сума, така и да плаща лихва по кредита.
По своята правна същност лихвата по кредит представлява цената или
възнаграждението, което заемателят е длъжен да плати на кредитора за
ползването на предоставените му парични средства - това е цената на
капитала, който се отчуждава за временно ползване. Максималният размер на
5
договорната лихва е ограничен от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, съгласно която
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг и пр.. Въпреки че не е налице действащо
нормативно ограничение при договаряне размер на възнаградителна лихва, то
съгласно наложилата се съдебна практика /Р. № 906/30.12.2004 г., ГД
№1106/2003 г., ІІ г. о.; Р. № 378/18.05.2006 г., ГД № 315/2005 г., ІІ г. о.; Р. №
1270/09.01.2009 г., ГД № 5093/2007 г., ІІ г. о.; Опр. № 901/10.07.2015 г., ГД
№6295/2014 г., ІV г. о./, която настоящият състав на ШРС споделя, ако
договорената надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер, съществено
превишава нейната обезщетителна функция по предоставеното ползване на
заемната сума. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, но ГПР не е
еквивалентен на годишния лихвения процент, тъй като в него освен лихви се
включват и редица други разходи /§1, т. 1 ДР на ЗПК/.
В процесния случай се установи, че основанието, от което произтича
вземането за възнаградителна лихва по процесния Договор е клаузата на
раздел VI „Параметри по кредита“, в която е договорен годишен лихвен
процент – 41.00 %, който надвишава трикратния размер на законната лихва за
периода на договора. Това е така тъй като в съответствие с препращащата
разпоредбата на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, размерът на законната лихва е определен с
ПМС № 426/18.12.2014 г. /в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният
размер по просрочени парични задължения се равнява на основния лихвен
процент на БНБ, в сила от 1 януари, приложим за първото полугодие,
съответно от 1 юли, приложим за второто полугодие на текущата година,
плюс 10 процентни пункта. Доколкото основния лихвен процент на БНБ по
време на сключване на договор – 17.11.2021 г. е 0, то годишният размер на
законната лихва се явява 10 % или трикратния – 30 %. Следователно е
накърнен принципът за еквивалентност на насрещните престации, в
хипотезата на нарушение на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. В
съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД възнаградителната лихва
6
следва да се замести по право от повелителни правила на закона, като се
приеме дължимост до размера от 10 % /в какъвто смисъл е и посочената по –
горе съдебна практика/, при което за договорения период от 05.12.2021 г. до
05.11.2023 г. съдът на основание чл. 162 ГПК /доколкото липсва заключение на
вещото лице по въпроса/, определи при 10 % годишна лихва, общ размер на
дължимата за плащане от длъжника възнаградителна лихва 221.30 лева. Както
бе посочено от Извлечение по сметка № 40006665938, се установява, че
ответникът е платил за погасяване на кредита общо 2 736.18 лева, от която
сума кредиторът е разнесъл за погасяване на възнаградителната лихва сумата
867.49 лева и при дължима такава от 221.30 лева, следва, че исковата
претенция за присъждане остатък от договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023 г. в размер на 39.85 лева, е погасена чрез
плащане преди падежа на последна погасителна вноски и преди завеждане на
настоящото производство, при което искът с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, а разликата от 646.19 лева следва да бъде отнесена за
погасяване на главницата.
Основателността на претенцията за присъждане на възнаграждение по
клауза за закупен „пакет допълнителни услуги”, с правно основание чл. 11, ал.
2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 83.40 лева, е предпоставена от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца:
основанието, от което произтича вземането за възнаграждение /наличие на
валиден договор /клауза от договор//, настъпването на предпоставките и
размера на претенцията за плащане на възнаграждението /че доверителят
дължи възнаграждение и че довереникът е уведомил доверителя за
изпълнението на поръчката – арг. от чл. 284, ал. 1 ЗЗД/.
Клаузата за предоставяне на „пакет допълнителни услуги” представлява
самостоятелна сделка, която по своята правна природа е аналогична с
„договор за услуга”, като разновидност на договор за поръчка. Сключената
сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Както бе посочено добрите нрави са неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
7
нищожност на сделката. Счита се, че тази неравностойност би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно
значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до
нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. В настоящият случай е налице
очевидна нееквивалентност на насрещните престации, което води до
нищожност на клаузата. Съдът, за да възприеме това становище, се съобрази с
правната доктрина и трайната практика на ВКС /Р. № 1444/4.11.1999 г., ГД №
753/1999 г., 5 г. о.; Р. № 615/15.10.2010 г., ГД № 1208/2009 г., 3 г. о.; Р. №
119/22.03.2011 г., ГД № 485/2010 г., 1 г. о.; Р. № 452/25.06.2010 г., ГД №
4277/2008 г., 1 г. о./. Съдът намира, че се касае именно за такава драстично
изразена липса на еквивалентност, тъй като от една страна услугата, от които
ответникът би могъл да се възползвал не е от такова естество, че да е свързана
с отпускане на допълнителни средства от кредитора, нито с някаква
стойностно изразена загуба от негова страна. От друга страна услугата, която
се сочи, че е ползвана: „Приоритетно разглеждане и становище на искането за
отпускане на потребителския кредит, пред кредитоискателите без закупен
пакет „Фаст“ и в рамките на един час“, се покрива с действие, което така или
иначе е дължимо от кредитора: да осъществи преценка за наличие на
условията за отпускане на кредита, и се различава единствено по срочността
си – „приоритетно“, която по никакъв начин не оправдава плащането на
възнаграждение от 500 лева. Никъде, дори в определението за тази услуга, не
са посочени критерии, които да очертаят кога „приоритетността“ е спазена и в
този смисъл клиентите да са наясно дали бързото получаване на отговор на
тяхното искане е в следствие на разглеждане на искането им с „приоритет“
или в следствие на разглеждането му, както във всяка друга хипотеза, когато
подобна услуга не е закупена. Дори да се счете, че дължимостта на
възнаграждението за „допълнителна услуга” е обусловена от предоставянето
на клиента на дължима услуга в по-кратки срокове, от която той се е
възползвал, следва да се отчете, че се касае за договор, при който има
икономически по-слаба страна и плащането на възможност, свързана с
„улеснена процедура за получаване на парични средства“, в същността си е
нов кредит. В този смисъл и с оглед конкретиката на случая съдът преценява
нееквивалентността между престациите, като основание за признаване
нищожност на клаузата за предоставяне на „пакет допълнителни услуги”, в
8
следствие на което недължимо се явява възнаграждението по него в размер на
500 лв., поради което установителният иск, с правно основание чл. 11, ал. 2
ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79, ал. 1, за сумата 83.40 лева, се явява изцяло
неоснователен.
Предвид, че с част от общо внесените от длъжника 2 736.18 лева в
размер 416.64 лева, кредиторът е отнесъл за погасяване на задължение по тази
неравноправна клауза, както и, че разликата от 646.19 лева по клаузата за
възнаградителна лихва следва да бъдат отнесена за погасяване на главницата,
то следва, че претенцията за непогасена главница, с правно основание чл. 11,
ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 и цена 547.93 лева, следва да бъде
оставена без уважение.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не ги
претендира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване като установено, че ответникът С. И. М., с
ЕГН: **********, постоянен и настоящ гр. Шумен, ***, дължи на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България, № 49, бл. 53Е, вх. В, парично вземане
по Договор № 40006665938/17.11.2021 г. за потребителски кредит
„ПрофиКредитСтандарт“, в размер на 547.93 (петстотин четиридесет и седем
лева и деветдесет и три стотинки) лева – остатък от главница, за което има
образувано заповедно производство - ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС
Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника - потребител има
издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение,
като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване като установено, че ответникът С. И. М., с ЕГН:
9
**********, постоянен и настоящ гр. Шумен, ***, дължи на ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. България, № 49, бл. 53Е, вх. В, парично вземане по Договор №
40006665938/17.11.2021 г. за потребителски кредит „ПрофиКредитСтандарт“,
в размер на 39.85 (тридесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) лева –
остатък от договорно възнаграждение за периода от 05.07.2023 г. до 05.11.2023
г. /дата на изтичане на договора/, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 520/2024 г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл.
410 ГПК против длъжника - потребител има издадена Заповед №
266/01.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, като неоснователен.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, за признаване като установено, че ответникът С. И. М., с
ЕГН: **********, постоянен и настоящ гр. Шумен, ***, дължи на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България, № 49, бл. 53Е, вх. В, парично вземане
по Договор № 40006665938/17.11.2021 г. за потребителски кредит
„ПрофиКредитСтандарт“, в размер на 83.40 (осемдесет и три лева и
четиридесет стотинки) лева - възнаграждение за купен пакет допълнителни
услуги, за което има образувано заповедно производство - ЧГД № 520/2024 г.,
по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против длъжника -
потребител има издадена Заповед № 266/01.03.2024 г. за изпълнение на
парично задължение, като неоснователен.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 520/2024 г., по
описа на РС Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10