Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 107 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
директор на РИОСВ - София е наложил на жалбоподателя о.К. имуществена санкция в
размер на 4000,00 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 200, ал. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ.
Недоволен от така наложеното му наказание
жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакуваното
наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл.
59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.06.2020 г. К.К., в
качеството ѝ на мл. експерт при РИОСВ – София, е извършила проверка на
обект „Канализационна система с ПСОВ – Ковачевци, с. Ковачевци“ чрез емисионен
контрол върху състоянието на отпадъчните води, формирани от същата и зауствани
в р. Светля. На проверката присъствал представител на о.К.К. взела водна проба
при изхода на ПСОВ - пункт № 1 и преди заустването ù в р. Светля. За
тази дейност е съставен протокол за проверка № 31/15.06.2020 г. и два протокола
за вземане на извадка от води. Водната проба е изпратена за анализ в ГД
„Лабораторно аналитична дейност“ при ИАОС към МОСВ, където е получена на 15.06.2020
г. и изследвана до 22.06.2020 г. Резултатите от изпитването са изготвени и
отразени в протокол № 01-1081/02.07.2020 г. С писмо с вх. № 8657 той е получен
в РИОСВ – София на 03.07.2020 г. Стойностите, отразени в протокола, показват
съдържание на неразтворени вещества в количество 73 мг/дм, вместо допустимите
до 35 мг/дм, както и съдържание на БКП в количество 57 мг/дм, вместо 25 мг/дм,
от което е направен извод, че о.К. е изхвърлила пречистени отпадъчни води от
изход ПСОВ в р. Светля, като не е спазила ИЕО по показатели – неразтворени
вещества и БКП, определени в РЗОВ.
Въз основа на това свидетелката П.
- мл. експерт в отдел ККФОС на РИОСВ съставила АУАН № .г. от 24.09.2020 г. На
това основание е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така приетата фактическа
обстановка е безспорна - установява се от всички събрани по делото
доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което
съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като
последователни и логични. Съставеният акт за административно нарушение съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по
надлежен ред.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане
на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и
процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършените нарушения
и тяхното авторство. Наказващият орган в атакуваното НП подробно е описал
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, съгласно
императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице – К.К. – мл. експерт в отдел ККФОС при РИОСВ –
София, оправомощена със заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната
среда и водите, изменена и допълнена със заповед № РД-647/10.08.2020 г. на министъра
на околната среда и водите. Наказателното постановление е издадено от Р.М.– изпълняваща
правомощията на директор на РИОСВ – София (заповед № РД-115/3.10.2018 г. на
директора на РИОСВ - София), който е оправомощен да издава НП със заповед № РД-8/10.01.2011
г. на министъра на околната среда и водите. Към момента на образуване на
производството по обжалване на наказателно постановление, по силата на § 5 от
Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната
среда и водите и приложение към чл. 1, ал. 2 (ДВ, бр. 54/16.06.2020 г., в сила
от 16.06.2020 г.), РИОСВ - Перник се е вляла в РИОСВ – София, поради което
правилно НП е издадено от директора на РИОСВ – София.
На следващо място, правонарушителят
е бил надлежно поканен да се яви в РИОСВ - София за съставянето на АУАН и за
предявяването му на 24.09.2020 г. от 10,00 ч. О.К. не е изпратила представител,
нито е посочила уважителни причини за това, което се потвърждава и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Следователно, правонарушителят
изначално, сам се е лишил от участие в тази част от административнонаказателния
процес. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява
съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Видно от поканата за
явяване с цел съставяне на АУАН и от обратната разписка към нея, съобщението е получено
в о.К. на 18.09.2020 г., но на посочената в поканата дата – 24.09.2020 г., не се
е явил представител на общината за съставяне на АУАН. Впоследствие, със
съдействието на служители на РУ – Радомир, АУАН е връчен на представител на
жалбоподателя, удостоверено с подписа му, като същият се е възползвал от
правната възможност и е депозирал възражения, приети от наказващия орган като
неоснователни. Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя не представлява съществено процесуално нарушение,
което да е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице и
правилно АНО е процедирал по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, със съставяне на АУАН
в отсъствието на нарушителя. Връчването на АУАН на временно изпълняващия
длъжността кмет на о.К. гарантира пълноценното участие на правонарушителя в
развилото се административнонаказателно производство, с което са изпълнени
законовите изисквания за гарантиране правото на защита на нарушителя.
По отношение на срока за
съставяне на АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН,
според която сроковете започват да текат, както следва - от деня в който е
открит правонарушителят и е тримесечен, или от установяване на нарушението и е
едногодишен. В разглеждания случай за начало на срока за изготвяне на АУАН не
може да се приеме датата на проверката, при която са иззети водни проби.
Последните представляват по естеството си сравнителен материал за изследване.
Към този момент никой по делото не твърди, че е констатирано нарушение. Едва
след изготвяне на резултатите от изследването може да се прецени налице ли са
достатъчно данни за деяние, съставляващо нарушение и извършено ли е то от конкретно
лице. Този момент е настъпил на 03.07.2020 г., когато са станали известни
данните, получени след изпитването на пробите в ГД „Лабораторно аналитична
дейност“ при ИАОС към МОСВ. Следователно, съставеният на 24.09.2020 г. АУАН е в
императивният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Спазен е и срокът по чл. 34, ал.
3 ЗАНН за издаване на НП.
На последно място следва да се
посочи и че о.К. е легитимна да отговаря за качеството на отпадните води от
ПСОВ. Няма спор между страните, а такава е и законовата разпоредба на чл. 19 ЗВ,
че „Канализационна система с ПСОВ – Ковачевци“ е собственост на о.К. Ползването
на същата по силата на цитирания закон е подчинено на разрешителен режим.
Разрешителното се издава на собственика. Именно по заявление № .г. Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ към МОСВ е издала на о.К. разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № .г.
В него е описана „Канализационна система на с. Ковачевци“, с позволение за
заустване на пречистени отпадъчни води в р. Светля, а като място за собствен
мониторинг е посочен именно пункт № 1, изход ПСОВ - Ковачевци, или мястото от
което са иззети процесните водни проби. По силата на това разрешително и Закона
за водите, АВиК ООД, част от което е и ВиК - Ковачевци, е сключила договор с
ВиК – Перник, по силата на който му е възложила задълженията по собствен
мониторинг на цитирания обект срещу заплащане, за което обстоятелство между
страните няма спор. Независимо от сключения договор, задължението за спазване
на нормите по издаденото разрешително не се прехвърлят от о.К. ***. Това
задължение си остава в тежест на юридическото лице, на чието име и по чиято
молба е издадено цитираното разрешително. На ВиК - Перник се възлага само
осъществяването на дейността по собствен мониторинг на общината, срещу
съответно заплащане.
При това положение и с оглед
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав приема, че о.К. следва да отговаря за извършено нарушение по чл.
48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Същевременно, правилно приложената санкционна разпоредба
на чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗВ предвижда имуществена санкция от 1000
лева до 50 000 лева за повторно изхвърляне на отпадъчни води във водните
обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.
Следователно, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите за
нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в
разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Съгласно чл.
48, ал. 1, т. 3 от ЗВ титулярите на разрешителни имат задължение да поддържат
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителните. В настоящия случай от установената от решаващия
съд фактическа обстановка следва, че жалбоподателят, който е именно такъв титуляр,
тъй като нему е издадено разрешително № .г., не е спазил определените в
последното индивидуални емисионни ограничения, допускайки отклонение и
превишение по два от показателите. Правилно АНО е приел наличието на повторност
на нарушението по смисъла на § 1, ал. 1, т. 22 от ДР на ЗВ, тъй като
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление № 16-А-7/10.06.2019 г., потвърдено с решение № 149/08.10.2019 г.
по АНД № 206/2019 г. по описа на РС – Радомир, оставено в сила с решение № 36/04.02.2020
г. по КАНД № 779/2019 г. по описа на Административен съд - Перник, с което
нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
Наложеното наказание се явява и
справедливо, тъй като е определено към предвидения от закона минимум, като АНО
правилно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства констатираното превишение
на общо два от контролираните пет показателя, с двойно по-високи стойности от
ИЕО, заложен в РЗОВ.
При така изложеното, съдът
намери, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да се потвърди.
Водим от изложените съображения и
на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № .г., с което директор на РИОСВ – София е наложил на
о.К. имуществена санкция в размер на 4000,00 лева за нарушение на чл. 48, ал.
1, т. 3 ЗВ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 200, ал. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6
ЗВ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: