№ 56
гр. П., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Божана Манасиева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Административно
наказателно дело № 20221230200805 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН,във вр. с чл.62,ал.1 КТ и
е образувано по жалба на "А" ЕООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на
управление: град П., ул.Б № *, представлявано от Е.Б.Т., чрез адв. А. Д. Ц.
срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01 – 2200175/16.08.2022г.
на Директора на Дирекция Инспекция по труда -Б..
В жалбата се изразява становище за несъставомерност на деянието като се
прави коментар на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Изразява се становище,
че констатираното нарушение следва да се квалифицира като такова по чл.62,
ал.1 от КТ, а не по чл.63, ал.2 от КТ/тук следва да се обърне внимание,че
нарушената разпоредба е тази по чл.62,ал.1 от КТ/. Сочи се, че за лицето А.
М. М. е представен граждански договор,предвид съществуването на
гражданско правоотношение, а не на трудово такова. Твърди се, че "А."ЕООД
няма качеството на работодател, тъй като към процесната дата не е бил наел
работници и служители по трудово правоотношение.Излагат се доводи и за
незаконосъобразност на наказателното постановление-нарушение на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН- не са посочени обстоятелствата,при които е
извършено нарушението.Развиват се съображения за маловажност на случая с
искане за приложение на чл.28 ЗАНН.
1
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателното постановление НП №01– 2200175/16.08.2022г. на Директора
на Дирекция Инспекция по труда -Б..
В съдебно заседание за дружеството–жалбоподател не се явява законен или
процесуален представител.Представя се молба от адв.Ц.,с която иска
наказателното постановление да бъде отменено.Претендира заплащане на
сторените разноски, съгласно приложен по делото списък за разноски и
договор за правна помощ.
За ответника по жалбата –ДИТ-Б. се явява юрисконсулт. Оспорва жалбата.
Иска НП да бъде потвърдено. Представя писмени бележки, в които изразява
становище относно правилността и законосъобразността на НП.Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Разпитани са свидетелите Т. Г.
К. и Б. В. И..
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът
установи от фактическа страна следното :
На 04.06.2022г., около 22:50ч. била извършена проверка по работни места
относно спазване на трудовото законодателство на обект – Комплекс "А.",
находящ се в гр.П., УЛ."П.Д." № *, стопанисван от "А."ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул."Б" № *, ЕИК *********, управлявано и
представлявано от Е.Б.Т..
При тази проверка свидетелите Т. Г. К. и Б. В. И. /инспектори при ДИТ Б./
констатирали, че лицето А. М. М. извършва трудова дейност-готвач топла
кухня като в момента на проверката работи на скарата“. Тази
констатация е направена и на база попълнена декларация от А. М. пред
проверяващите лица /приложена по делото/,в която изрично е посочил и
потвърдил,че извършва трудова дейност за дружеството-жалбоподател като
негов работодател,с определено работно място, длъжност,работно
време,почивки в работния ден и трудовото възнаграждение. В същата
декларация А. М. е отбелязал, че работи в ресторант "А." от 04.06.2022г.
След приключване проверката по работни места дружеството е призовано по
реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д"ИТ" -
2
гр.Б. с Призовка от 04.06.2022г.
При проверката по документи в Д"ИТ" - гр.Б. се е явил упълномощен
представител на търговеца, който е представил изисканата с горепосочената
призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Представен е
граждански договор от 03.06.2022г., сключен между "А."ЕООД и А. М. М..
От извършена служебна справка от инспекторите на Д“ИТ“ Б. на 24.06.2022г.
в регистъра на трудовите договори на ИС на ИА „ГИТ“ е видно, че
дружеството-работодател не е подало уведомление по реда на чл.62, ал.3 от
КТ за регистриране на сключен писмен договор с А. М. М.. В тази връзка за
предоставяната от М. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2
от КТ е обявено трудово правоотношение между "А."ЕООД и А. М. М. с
Постановление изх.№ 22056736/24.06.2022г. Същевременно е дадено
предписание от същата дата на "А."ЕООД да предложи на работника А. М.
сключване на трудов договор със срок за изпълнение–до 04.07.2022г.
Предвид на констатираното нарушение, а именно работодателят- "А."ЕООД е
извършил нарушение на трудовото законодателство като на 04.06.2022г. не е
сключил писмен трудов договор с А. М. М. за предоставяната от него
работна сила в експлоатирания от търговеца обект-комплекс
„"А.",находящ се в гр.П.,ул."П.Д" № *, главен инспектор Т. Г. К. съставила
акт за установяване на административно нарушение № 01-2200175 от
05.07.2022г. за нарушение на чл.62,ал.1 КТ в присъствие на упълномощен
представител на дружеството, препис от който е връчен. Срещу съставения
акт е подадено възражение.
Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП №01-2200175
от 16.08.2022г.,в което е възпроизведена същата фактическа обстановка,
каквато е отразена и в акта за установяване на административно нарушение
като е прието от АНО извършване на същото нарушение, а именно на чл.62,
ал.1 КТ,във вр. с чл.1,ал.2 от КТ,за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя по реда на
чл.414,ал.3 КТ като му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500/две
хиляди и петстотин/ лева.Наказателното постановление е връчено на
28.09.2022г./видно от разписката/,а жалба е изпратена по пощата на
05.10.2022г.
3
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено
Наказателното постановление).Жалбата е подадена и в законоустановения
срок.Ето защо същата е допустима.
Относно основателността на жалбата.
В конкретния казус съдът счита, че се доказа по безспорен начин
извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение по следните
съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени на жалбоподателя "А."ЕООД за това,че в качеството си на
работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ на 04.06.2022г не е сключил
писмен трудов договор с лицето А. М. М. за предоставяната от него
работна сила в експлоатирания от търговеца обект-комплекс
„"А.",находящ се в гр.П.,ул."П.Д" № *. Наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1 КТ,във вр. с чл.1,ал.2 от
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1,ал.2 от КТ –отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като с чл.61,ал.1
от КТ законодателят е предвидил трудовият договор да се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването му на работа,а
разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ гласи, че трудовият договор се сключва в
писмена форма. Предвидената писмена форма е такава за действителност,
като трудовият договор обективира изявленията на двете страни в писмен акт,
който трябва да съдържа минимално необходимото съдържание на трудовия
договор по чл.66,ал.1 от КТ.
От събраните в хода на производството доказателства се установява по
несъмнен начин, че към датата на извършената от служителите на ДИТ- Б.
проверка по работни места в кухнята на ресторанта на комплекс "А."
–04.06.2022г, А. М. М. е работил, предоставяйки работната си сила като е
извършвал дейност по приготвяне на храна-работил е на скарата, поради
4
което правоотношенията му с дружеството е следвало да бъдат уредени като
трудови,съгласно изричната разпоредба на чл.1,ал.2 КТ.
За посоченото лице А. М. при проверката по документи е бил представен
сключен граждански договор от 04.06.2022г.,който правилно не е възприет от
АНО.И това е така,тъй като трудовият договор има за предмет престирането
на работна сила– жив труд от работника за продължителен срок, който в
повечето случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на
определена работа по чл.68,ал.1,т.2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в
рамките на определено работно време, на работно място, със средства и
материали на работодателя. Работникът има задължение да спазва определен
ред и трудова дисциплина, да получи правно регламентирано трудово
възнаграждение и др., докато при гражданския договор се дължи конкретен
трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е оперативно
самостоятелен да определи времето, през което ще реализира "изработването
на нещо", без да е ограничен от работно време, работно място, непременно
лично постигане на резултат,който може да бъде приет от възложителя или
при некачествено изпълнение да не бъде приет, и съответно заплащане на
договорено възнаграждение, както и спазване на други правила. Следващото
се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след
приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на
труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия
на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Ако
между съответното дружество и физическото лице се уговори престиране не
на работна сила, а на определен трудов резултат, сключеният договор не е
трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно
решение № 86 от 27.02.1986 г. по гр. д. № 86/1985 г. на ОСГК).
В случая са налице отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на
КТ.В изпълнение на служебните си задължения, извършилите проверката
длъжностни лица при Д“ИТ“-Б. лично и непосредствено са възприели, че А.
М. е бил част от организиран работен процес, реализиран от "А."ЕООД.
Последният е работел като „готвач“ топла кухня, на скарата. От изложеното
следва категоричния извод, че в случая са налице задължителните елементи
на едно трудово правоотношение-престация на работна сила при упражняване
на конкретна трудова функция и при определено работно време и при
уговорено възнаграждение от 5лв. на час,и като такова е следвало да бъде
5
уредено в съответствие с изискванията на чл.62,ал.1 от КТ.
От доказателствената съвкупност по делото се установява, че работникът е
приет на работа без да е сключен с него писмен трудов договор, с което е
осъществено от обективна страна нарушението на чл.62,ал.1,във вр. с
чл.1,ал.2 от КТ. С оглед това, че нарушението е извършено от юридическо
лице, отговорността е обективна и безвиновна, поради което и съдът не
дължи обсъждане на субективната страна на нарушението и въпроса за
вината.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.414,ал. 3 КТ, работодател,който
наруши разпоредбата на чл.62,ал.1 КТ се наказва с глоба или с имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.Тъй като в настоящия казус се
установи по един безспорен начин нарушаване на разпоредбите на трудовото
законодателство и по-конкретно нарушаване на задължението по чл.62,ал.1
КТ,то работодателят следва да понесе административно-наказателна
отговорност за визираното нарушение. Съдът е на мнение, че така
определената имуществена санкция от 2 500 лева следва да бъде намалена
на 1 500лева.Изхождайки от факта, че обсъжданото нарушение е първо
такова, съдът намира,че санкцията следва да бъде намалена до минимално
предвидения в разпоредбата на чл.414,ал.3 КТ размер от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.Този размер съдът намира за съответен на извършеното
нарушение и обстоятелствата ,при които е било извършено.Действително,при
коментираната проверка са установени още три лица без трудови договори
като за всяко от констатираните лица е съставен акт и издаденото наказателно
постановление.Съдът намира, поради тази причина определеният размер на
имуществената санкция за прекомерен. Следва да се отчете факта,че А. М. е
постъпил на работа в деня на проверката.Ето защо, санкция в размер на
минимално предвидената от законодателя –в размер на 1 500 лева ще бъде
достатъчна за постигане на превантивен ефект-като дружеството работодател
за в бъдеще да преустанови извършването на нарушения от този вид. В този
смисъл обжалваното НП следва да бъде изменено.
Що се отнася до преценката за приложение на чл. 28 от ЗАНН, каквото
възражение е направено от дружеството, съдът е на мнение,че не са налице
6
предпоставките за неговото приложение. Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ, не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Съгласно тази изрична забрана, приложимостта на маловажния случай е
изключена спрямо процесното нарушение.След като процесното нарушение е
такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим.Освен
това,не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя е с изключително ниска степен на обществена
опасност.Съдът намира,че случаят не е маловажен предвид тежестта на
конкретното нарушение и засегнатите обществени отношения,които нормата
на чл.62,ал.1 КТ охранява.
Относно формалната страна на акта за административно нарушение и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не
констатира нарушения на закона относно реда за тяхното съставяне и
издаване.
На осн. чл. 63д,ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК.И двете страни в производството
претендират разноски.
Тъй като съдът достигна до извод за изменение на наказателното
постановление като намали наложената имуществена санкция от 2 500 лева на
1 500 лева, е длъжен да се произнесе по разноските така както са направени,
съразмерно с уважената част на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 144
АПК, вр. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. В последната разпоредба е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането. При приложението на този
принцип и двете страни в настоящото производство имат право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от
жалбата.
Претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на направените по делото разноски е в размер на 600 лева.
Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и
съдействие,в който е отразено заплащане на адвокатско възнаграждение в
брой от 600лева-сума платена за изготвяне ,подписване и подаване на
7
жалба.Прави се възражение от ответната страна за прекомерност на
заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение,което съдът
възприема,поради което заплатеното възнаграждение следва да бъде
намалено до минимално предвиденото в Наредба №1/09.07.2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.Следва да се има
предвид ,че жалбата е изготвена и депозирана на 30.09.2022г,т.е преди
влизане в сила на измененията в Наредбата ,публикувани в ДВ
бр.88/04.11.2022г.Ето защо, съгласно чл.18,ал.1 /в редакция към ДВ бр.68
/2020г/- За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без
процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 50 лв.Определяйки като база половината от
размера на санкцията,то дължимото минимално адвокатско възнаграждение
следва да бъде 317.50 лева.В този смисъл съдът констатира прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение,поради което дължимите разноски
ще бъдат изчислени базирайки се на посочения размер.
Прилагайки правилото на чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК искането за
разноски, представляващо адвокатско възнаграждение следва да бъде
уважено по съразмерност и на жалбоподателя да бъдат заплатени разноски в
размер на 190.50лв./сто и деветдесет лева и петдесет стотинки/.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН в полза на
учреждението или организацията,чийто орган е издал акта по чл.58д ЗАНН се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението е определен в
чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид правната
сложност и извършените действия от процесуалния представител/явяване в
две съдебни заседания и изготвяне на писмено становище по делото/, съдът
намира за справедлив размер на конкретното възнаграждение от 100 лева.
Прилагайки правилото на чл.144 АПК, във вр. с чл.78, ал.3 ГПК искането за
разноски, представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено по съразмерност и на ответната страна да бъдат присъдени разноски
в размер на 60.00/шестдесет /лева.
8
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2,т.4,във вр. с ал.7,т.4,във вр. с
чл.58д,т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 01-
2200175/16.08.2022г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда-Б., с
което на "А" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: град П.,
ул.Б № *, представлявано от Е.Б.Т., в качеството му на работодател, за
нарушение на чл.62, ал.1 КТ, на основание чл.414, ал.3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500/две хиляди и петстотин/ лева като
НАМАЛЯВА същата на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА "А" ЕООД, ЕИК: *** , със седалище и адрес на управление: град
П., ул.Б № *, представлявано от Е.Б.Т. ДА ЗАПЛАТИ на ИА“Главна
инспекция по труда“ сумата от 60/шестдесет/лева,представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИА“Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на "А" ЕООД,
ЕИК: ***,със седалище и адрес на управление: град П., ул.Б № *,
представлявано от Е.Б.Т. сумата от 190.50лв./сто и деветдесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Б., в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9