№ 19
Гр. Пловдив, 06.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2036
по описа за 2020 год. и,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Й.С.Р.ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка/ЗПАМ/ № 20-0239-000108/18.05.2020 год., издадена от *** РУ към ОДМВР -
Пловдив, РУ Асеновград, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година,а именно
6 месеца“.
В жалбата
се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована,постановена
при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Поддържа се,че установената фактическа обстановка не отговаря на
действителната такав.Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени
обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.
Ответният
административен орган – *** на РУ Асеновград,ОДМВР-Пловдив, в писмено становище
поддържа,че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отменена.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0239-000108/18.05.2020 год., издадена от *** РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ
Асеновград, е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН № АА407967/17.05.2020г.,
в който в графа „възражения „нарушителят е посочил,че не е управлявал лекия си
автомобил „Опел Мерива“ с рег.№ *** и не е извършил вмененото му нарушение.
От фактическа страна се основава на
това,че на 17.05.2020г. около 01:40 часа в с.Избегли,на ул.“Никола
Вапцаров“,срещу номер 20,Й.С.Р. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел
Мерива“ с рег.№ *** и е отказал да бъде тестван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410“с фаб.№ ARSM-0173 за
употреба на алкохол .Издаден е талон за изследване № 0041370.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил нарушение,като отказва
да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и
не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му”-нарушение на чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.2А, б. б от ЗДвП на Й.С.Р. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият “отказва да бъде
изпрабван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не
изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му”и му е наложена принудителна административна мярка––„прекратяване
на регистрацията на МПС за срок от 6
месеца до 1 година,а именно 6 месеца“."
Не е
спорно,че жалбоподателят не е дал кръвна проба.
Всъщност, основните доводи в жалбата
са,че Й.С.Р. не е извършил вмененото му нарушение,защото не е управлявал
автомобила си на посоченото място и в
посочения час.
В съдебното производство по искане на
процесуалния представител на жалбоподателя ,във връзка със заявеното оспорване
,бяха допуснати до разпит двама свидетели .
Свидетелите Х.С. и П.Х..,последният
зет на жалбоподателя/съпруг на дъщеря му/ установяват,че процесният лек
автомобил „Опел Мерива“,собственост на Й.Р.,на 17.05.2020г.,през нощта е бил
управляван от П. Х..В колата не е бил жалбоподателя,а освен това лекият
автомобил не е бил спиран за проверка от служителите на реда.Такава проверка е
била направена на свидетеля С.,който е управлявал л.а.“Ситроен Берлинго“.Същият
е видял,че по времето,в което е бил проверяван ,покрай него и полицаите е
преминала колата на Й.Р.,но същите не са я спряли за проверка.Освен това
свидетелят С. е бил спрян за проверка на ул.“Чифлика“,в с.Избегли,а колата на Р.
***Същият свидетел установява,че освен него е бил проверен и друг водач-З.,
,чиято проба за алкохол е била 1,36 промила.За свидетелят не става ясно защо
полицаите са взели номерата на Р. и защо
същият е бил наказан,след като не бил спиран и проверяван.
По делото е приета като доказателство
разпечатка от GPS-системата
на служебния автомобил на мл.автоконтрольор Д.К. и мл.инспектор Н.Ч./съответно
актосъставител на АУАН и свидетел по АУАН/ за времето от 00:00 часа до 03:00
часа на 17.05.2020г.
От тази справка се установява,че
на 17.05.2020г. около 01:40 часа
,посочения час на проверката на Р.,служителите на реда не са достигнали до
селото,а са били на 0,4км от с.Избегли.Странна и необяснима е скоростта на
придвижване на служебния полицейски автомобил от гр.Асеновград до с.Избегли-157
км/ч.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Не се констатира липсата на фактически основания за издаване на
оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно
изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя ,с
посочване на фактите,определящи го като такова по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в
съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1
година,а именно за 6 месеца. С това съдържание на заповедта органът е съобразил
при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
174,ал.3,пр.1от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае още,че мярката по чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията
на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
За
издаването на заповедта по чл.
171, т. 2А, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма на чл.
174,ал.3,пр.1от ЗДвП, в случая отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за употребата на алкохол и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Както
вече се каза,АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на
чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК
Освен
това, с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно,
опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая,безспорно
се установи ,че Й.Р.,на посоченото място и в посоченото време не е управлявал
собствения си лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.№ ***,не е бил спиран от
полицейски служители за проверка в посочения в ЗПАМ час,като съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите на
жалбоподателя,потвърдени от разпечатката от
GPS-системата на служебния автомобил на мл.автоконтрольор Д.К. и
мл.инспектор Н.Ч./съответно актосъставител на АУАН и свидетел по АУАН/ за
времето от 00:00 часа до 03:00 часа на 17.05.2020г.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо
жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява
постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва наличие на отказ от
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта на
жалбоподателя Р.,както и същият да не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
При този
изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на
300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.Не се констатира прекомерност
на адвокатското възнаграждение
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка/ЗПАМ/ № 20-0239-000108/18.05.2020 год., издадена от ***
РУ към ОДМВР - Пловдив, РУ Асеновград.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Й.С.Р.ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. П. *** разноски в размер на 300/триста/лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: