№ 18
гр. *******, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241860200083 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ГЕОСТРОЙ“ АД с ЕИК
********* срещу Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ, гр.София, с който за нарушение, установено от електронна система за събиране пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура“, на жалбоподателя, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. С определение по настоящото дело,
производството е спряно на основание чл.144 от АПК, във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК до
приключване на дело № С-61/2023 г. на СЕС, което е приключило с постановяване на
решение, като на основание чл. 144 от АПК, във вр. чл. 631, ал. 2 от ГПК, съдът е
възобновил производството по делото.
В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалнитe си
представители и в депозирани становища, поддържа жалбата, изразява становище в
подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно
наказание в обжалваното наказателно постановление, ангажира доказателства, моли за
отмяна на същото, претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител и в депозирани становища
заявява становище за отхвърляне на жалбата, претендира разноски.
Районна прокуратура-****, ТО-******* не взима становище по жалбата.
1
Районен съд-*******, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се събраха писмени доказателства по представената административно
наказателна преписка, съдържаща: Жалба с вх. № 53-00-751/30.01.2024 г. от „ГЕОСТРОЙ“
АД, с приложения към нея; Електронен фиш (ЕФ) № ********** заверено копие; Доклад от
Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в – извлечение; Статични изображения във вид на снимков
материал на пътно превозно средство (ППС) с per. № СА*********ХК-2 бр. снимки -
извлечение; Справка за собственост на МПС с per. № CA*****XK - I стр. - извлечение;
Известие за доставяне на електронен фиш № **********- заверено копие; Становище от
отдел УИСИ с приложение -3 стр., от които се установява, че административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на електронен фиш, затова, че на 12.11.2020г. в
14:40 часа, е установено нарушение № B4B48CA96E880C84E053021F160A9806, с ППС
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС АКТРОС, регистрационен номер СА*********ХК, с
технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 5,
без ремарке, в община Челопеч, за движение по път I-6 км 189+562, с посока Намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10302, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I-6 км 189+562. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ползвател:
„Геострой“ АД, със законен представител Владимир Цолов Вутов, постоянен адрес:
/седалище и адрес на управление: 1606 област София (столица) община Столична гр София
р-н Красно село, Люлин планина 9, с ЕИК: *********, с което на жалбоподателя, за
извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:
Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че ЕФ е издаден от материално
и териториално компетентен за това орган и формално съдържа всички необходими
реквизити. Същевременно предвиденият в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер на наказанието
противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури/Директива 1999/62/ЕО/, защото цитираният
текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените
наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Практиката на съда на Европейския съюз /съединени дела С-497/15 и С-498/15)/, е че чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
2
изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата, относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, санкцията е абсолютно определена, т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и прочие, като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Изводите, направени от настоящия въззивен съд, е че обжалвания
електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушение на изискването за
пропорционалност, тъй като предвиденото в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП наказание е в
противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62, което се установява и в решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело C-61/23, а именно, че посоченото изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от
21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка
на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички
нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично,
независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е
предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да
приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат.
Воден от изложеното настоящия въззивен състав намира, че санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
3
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът
на санкцията от 2500,00 лева надхвърля значително дължимите от
собствениците/ползвателите на превозни средства такси. Санкциите следва да са ефективни,
съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да
бъде отменен.
Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ЗАНН, Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с който на „ГЕОСТРОЙ“ АД с ЕИК *********, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 (две хиляди и петстотин) лева за
административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
4