Решение по дело №323/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 10/16.02.2025 г., постановено по АНД №195/2024 г. по описа на Районен съд /РС/ Червен бряг е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 24-0374-000515 от 16.07.2024 г., издадено от Началник РУ Червен бряг към ОДМВР Плевен, с което на В. Б. В. от гр.Червен бряг, обл.Плевен, [улица], [ЕГН], на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и на основание чл. 183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от В. Б. В., чрез адв. И. В. от ПлАК. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Сочи, че събраните доказателства са тълкувани неправилно от съда, както и, че не е доказано шумово замърсяване и че поставената на автомобила тръба не съдържа шумозаглушител.

Моли да се отмени решението и да се отмени НП.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. В.. Поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Началник Районно управление – Червен бряг при ОДМВР – Плевен – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че решението е правилно и законосъобразно и предлага решението да се потвърди.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на В. Б. В. от гр.Червен бряг, обл.Плевен, [улица], [ЕГН] за това, че на 25.05.2024 г. в 19,55 часа в град Червен бряг, на ул. О. П., управлява лек автомобил БМВ318ИС, с рег.№ [рег. номер], с неизправно шумозаглушително устройство (отстранено шумозаглушително гърне) и който издава силен дразнещ звук, нехарактерен за марката и модела на автомобила, за това, че водачът не носи СУМПС и СРМПС.

С това деяние касаторът виновно нарушил чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Нарушенията са санкционирани по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл. 183, ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП с налагане на глоби в общ размер на 220 лв.

Районният съд е събрал писмени доказателства, разпитани са свидетели и е прието заключение от вещо лице по допусната от съда експертиза. Съдът е събрал всички относими доказателства за разкриване на обективната истина по делото.

От анализа на събраните доказателства по безспорен начин се установява, че касаторът на посочената в АУАН и НП дата е управлявал процесния лек автомобил, на който са направени технически промени, като е било отстранено шумозаглушаващото гърне и поставена метална тръба, поради което автомобилът е издавал силен и дразнещ звук, които не са специфични за тази марка и модел.

Извършеното нарушение е възприето непосредствено от очевидци, които са служители на ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг. При проверката са установили, и че лицето не носи в себе си и не представя необходимите документи СУМПС и СРМПС.

Показанията на свидетелите В. и В., които лично са възприели извършването на нарушението и са извършили проверката на нарушителя, са кредитирани от съда. Касационната инстанция също ги оценява като непротиворечиви, безпристрастни и ясни.

Първоинстанционният съд е извършил всички необходими процесуални действия за събиране на относимите доказателства за изясняване на спора. Изложил е подробни мотиви, които настоящата касационна инстанция споделя и препраща към тях на осн. чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, изр.последно от АПК.

Касационният състав счита, че възраженията на касатора за неправилно тълкуване на събраните доказателства от РС Червен бряг, са неоснователни. От доказателствата се установява по безспорен начин, че автомобилът на касатора е бил със сменено шумозаглушаващо устройство, т.е. отстранено оригинално такова и поставена самоделна тръба. Това обстоятелство са установили първо проверяващите, като за установяването му не са нужни специални знания – липсата на шумозаглушаващо гърне може да се установи при обикновен зрителен оглед. На следващо място е налице приетата по делото експертиза и изложеното от вещото лице пред съда – същото е установило, че автомобилът вместо заглушителна система има поставена тръба.

За да се извършват технически промени по автомобил, е необходимо да се спазят изискванията и да се проведе процедура по Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в което производство участват не само собственикът на превозното средство, но и техническите служби по Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО, и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Няма никакви данни по делото, че поставената самоделна тръба на мястото на заглушителната система между изпускателния колектор и задното гърне от изпускателната система на процесния автомобил, е била одобрена по съответния ред и има необходимите перфорации, нужни на ауспуха, за да минимизират шума (лист 57 от първоинстанционното дело).

Глоба по т.1 от НП е наложена на касатора за това, че процесното МПС, на което е бил водач, не е технически изправно, а неизправността се е състояла в това, че автомобилът е бил с неизправно шумозаглушително устройство и е издавал силен дразнещ шум, което е безспорно доказано.

Следва да се отбележи, че шумозаглушителното устройство не просто е било неизправно, а най-вероятно такова изобщо е липсвало, тъй като касаторът не е представил никакви писмени документи, от които да е видно, че е спазен редът за извършване на това техническо изменение – поставяне на самоделна тръба, вместо ауспух - съгласно посочената по-горе наредба.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10, б. "б"от ППЗДвП превишението на нормите за шум е една от изрично посочените повреди или неизправности, при наличието на които МПС се считат за технически неизправни – когато нивото на шум не съответства на предписаните нормативни стойности.

Методът за установяване на високите нива на шум съгласно т.8.1.1 от Приложение № 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е чрез субективната оценка на проверяващия. Ако има съмнения дали нивото на шума е на границата на допустимото, е предвидена възможност за извършване на замерване чрез използване на шумомер. Но в конкретния случай, от показанията на свидетелите очевидци се установява, че шумът от автомобила е бил толкова силен, че е заглушавал дори звука от озвучителна уредба, ползвана в този момент, за да произнесе кметът на населеното място реч пред събрани хора. Т.е. няма съмнения, че нивото на шума е превишавало границата на допустимото. Следва да се отбележи, че съгласно буква б) от същата точка от Приложение № 5 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за значителна и опасна неизправност на ППС се считат и случаи, когато част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума, или има много сериозен риск от падане.

Относно останалите две нарушения, описани в НП, съдът също счита, че са безспорно доказани. В касационната жалба няма никакви твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение в тази част, нито са представени доказателства, опровергаващи свидетелските показания, данните от събраните писмени документи и изводите на РС Червен бряг от анализа им.

По делото е безспорно доказано, че касаторът като водач на МПС е извършил описаните в АУАН и в издаденото НП нарушения. Административно-наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушенията и е наложил съответни на разпоредбата на закона санкции в предвиден от закона размер.

АУАН и НП са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Издаденото НП е законосъобразно и правилно. Същото съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона и при издаването му е спазен процесуалният ред. От първо-инстанционния съд са събрани всички относими писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, РС Червен бряг е достигнал до единствения възможен правен извод, че касаторът е извършил описаните в АУАН и НП нарушения и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, са наложени административни наказания в предвидените от закона вид и размер.

С оглед изложеното, касационният състав намира, че касационната жалба е неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/16.02.2025 г., постановено по АНД №195/2024 г. по описа на Районен съд Червен бряг.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.