О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Ловеч,……….2018г.

 

         Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

                                                                      ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА 

            

като разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.№509 за 2018г. и за да се произнесе съобрази:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против Определение №1583 постановено в закрито заседание на 30.04.2018г. по гр.д.№647 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.д.№1666 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага следните аргументи:  На 26.01.2018г. е образувано гр.д.№647 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен с правно основание чл.124 от ГПК по повод подадена от него искова молба срещу „Топлофикация Плевен”ЕАД. Производството касае правен спор относно фактура  №**********/31.12.2017г. за сумата 1 214.02 лева, от които главница – 1 209.56 лева и 4.46 лева лихва за забава. Посочения период във фактурата е 01.11.2012г. до 31.12.2017 година. Твърди, че на 31.01.2018г. му е връчена Заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№9372/2017г. на Районен съд – Плевен, но за сумата в размер на 1 107.81 лева, от които главница – 844.22 лева за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2017г. и 263.59 лева лихва за забава за периода от 03.01.2013г. до 05.12.2017 година. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение е подал възражение, в което е посочил, че вече има образувано гражданско дело в Районен съд – Плевен. Въпреки това „Топлофикация Плевен”ЕАД е предявило иск, като е образувано друго дело под №1666/2018 година. При съпоставка на двете дела е видно, че се иска да се установи дължимост, съответно не дължимост на различни суми за различни периоди, като в едно от делата  има и трета страна, при което незаконосъобразно с атакуваното определение е прието, че се касае за две еднотипни дела, и решението по гр.д.№1666/2018г. ще има значение за спора по гр.д.№647/2018 година.В жалбата се акцентира и на факта, че гр.д.№647/2018г. е заведено месеци по-рано от гр.д.№1666/2018г., но въпреки това „Топлофикация Плевен”ЕАД, която е  уведомена от съда за образуваното първо дело е направила искане за образуване на второ производство, като прави искане да се спре първото производство.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционният съд за продължаване на  производството по гр.д.№647/2018 година.

От „Топлофикация Плевен”ЕАД е постъпил отговор на частта жалба, с който счита същата за неоснователна. Сочи, че в рамките на исковия процес ищецът може да коригира  размера на претенцията си чрез частичен отказ от иска или с частично оттегляне на иска. Право на ищеца е да прецени коя част от първоначално заявеното от него вземане се нуждае от съдебна защита и каква е вероятността такава да бъде получена. Кредиторът може да съобрази факти, които евентуално са настъпили след подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба, което би се отразило на размера или на времевия период заявен в заповедното производство, както и да съобрази направеното от длъжника възражение за давност и с оглед на тази преценка да реши в какъв размер да предяви претенцията си и за кой период. Възразява, че от тяхна страна са приложени преписи от исковата молба и приложенията, които се намират в кориците на делото и за тях е правно ирелевантно по каква причина те не са били връчени на ответника по гр.д.№1666/2018г., но безспорно е, че той е получил съобщение, с което е уведомен, че следва да подаде отговор, при което срока за подаване на отговора тече, а следва да се съобрази и възможността, която страната е имала да поиска продължаването му.

Моли да се потвърди определението за спиране.

Окръжен съд – Ловеч, след като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в предвидения в чл.275, ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване  съдебен акт, от тези посочени в чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Производството по гр.д.№647 по описа за 2018г. на РС – Плевен е образувано по повод искова молба подадена от К.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Теодора Митева против „Топлофикация Плевен”ЕАД, ЕИК *********, с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане да се постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в размер на 1 214.02 лева, от които 1 209.56 лева – главница и 4.46 лева лихва за забава по издадена фактура от 31.12.2017г., която сума представлява просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2012г. до 31.12.2017 година.

Към исковата молба е приложена и фактура издадена от „Топлофикация Плевен”ЕАД с потребител К.М.Д. за просрочено задължение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2017г. за сумата в размер на 1 106.88 лева, от които главница – 844.22 лева и 262.66 лева лихва за забава за периода от 03.01.2013г. до 05.12.2017г. за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017 година.

Освен твърденията на ищеца, които не се оспорват от страна на ответника, по делото липсват доказателства, от които да е видно, че  по повод издадената фактура за просрочено задължение за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2017г. по заявление на „Топлофикация Плевен”ЕАД е образувано заповедно производство, като срещу издадената заповед за изпълнение от страна на длъжника К.М.Д. е подадено възражение, при което „Топлофикация Плевен”ЕАД е предявила  иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, като е образувано гр.д.№1666 по описа за 2018 г. на РС – Плевен.

За да постанови обжалваното определение за спиране на производството по гр.д.№647/2018г. РС – Плевен се мотивирал, че в същия съд е висящо производство по гр.д.№1666/2016г., решението по което дело ще има значение за правилното решаване на спора.  

При приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция  достига до следните правни изводи:

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното определение съставът на съда се е  позовал на хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК или приел, че следва да се спре гр.д.№647/2018г. поради  връзка  между делата (преюдициалност на едното дело спрямо другото) – да бъде спряно обусловеното дело, въпреки че то е образувано по-рано от обуславящото.

Според настоящата въззивна инстанция този извод на съда е необоснован. Липсват данни за връзката между двете производства. Касае се за установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, но предмета на спора се свежда до установяване дължимост, съответно недължимост на суми  по две различни фактури, издадени на 31.12.2017г. и на 30.11.2017г., в които единствено съвпада просрочения период на задължение  „01.11.2012”, но се различават не само крайните дати на този период – „13.12.2017” съответно „30.04.2017”, но общо дължимите суми: 1 214.02 лева, от които 1 209.56 лева – главница и 4.46 лева лихва за забава; 1 106.88 лева, от които главница – 844.22 лева и 262.66 лева лихва за забава за периода от 03.01.2013г. до 05.12.2017г., както и посоченото в тях основание за задължението: ”консумирана топлинна енергия за периода 01.12.2017 – 31.12.2017”; ”консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2017 – 30.11.2017”.

Следователно не се установява, да е налице предвидения в закона случай за спиране на производството по гр.д.№647/2018г. на РС – Плевен – връзка на преюдициалност на това производство с висящността на спора по гр.д.№1666/2018г. на РС – Плевен.

  При изложените съображения Окръжен съд – Ловеч, като прецени правилността на обжалваното определение, намира, че същото следва да бъде отменено и делото да се върне на РС – Плевен за продължаване на производството по гр.д.№647/2018 година.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение №1583 постановено в закрито заседание на 30.04.2018г. по гр.д.№647 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по делото е спряно до приключване на гр.д.№1666 по описа за 2018г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действие по гр.д.№647 по описа за 2018 година.

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                        1.

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                        2.