Р Е Ш Е Н И Е
№ 1748
гр. Варна, 27.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13995 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявени от З.Л.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез
пълномощника и адв. Ю.Г. – АК Варна срещу Прокуратурата на Република България
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от *** лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
неправомерно водено срещу ищцата ДП № 3124/2005г. на ОСС- Варна, по което е
привлечена като обвиняема и като подсъдима по прекратените НОХД № 1044/2009г.,
НОХД № 1645/2009г. и НОХД №617/2010г. на ВОС, по което ищцата била оправдана по
повдигнатото и обвинение по чл.211 от НК, както и сумата от *** лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
привличането на ищцата като обвиняема и подсъдима в престъпление по чл.252 от НК, в производство прекратено с окончателен съдебен акт на ВКС по КНД №
552/2014г. с Решение № 261/21.07.2014г., ведно със законната лихва считано от
датата на първото привличане на ищцата като обвиняема – ***г. до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. срещу нея било образувано ДП № 3124/2005г. поописа на ОСС гр.Варна и на ***г. била привлечена като обвиняема по чл.252, ал.2 от НК и по чл.211 вр.чл.20, ал.2 от НК. По повдигнатите и обвинения ищцата не се признала за виновна и твърдяла, че доказателствата, които посочва я оневиняват. Разследването продължило четири години.
На ***г. ищцата направила искане до Окръжен съд гр.Варна същият да се произнесе по реда на чл.368, ал.1 от НПК за разглеждане на делото в определения от съда срок. С определение №380/29.05.2009г. по ЧНД № 607/2009г. Окръжен съд гр.Варна приел, че са налице предпоставките по чл.368, ал.1 от НПК и определил двумесечен срок на ВОП да внесе за разглеждане в съда или да прекрати наказателното производство по чл.252, ал.2 от НК, водено срещу ищцата и бившият и съпруг Г.М. по този текст и по чл.211 във вр. с чл.20, ал.2 от НК срещу двамата.
На ***г. Варненска окръжна прокуратура внесла обвинителен акт №82/2009г., по който било образувано НОХД № 1044/2009г. по описа на Варненски окръжен съд по чл.252, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. С Определение № 789/03.11.2009г. Окръжен съд след като констатирал непълноти в обвинителния акт и допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето му, на основание чл.369, ал.3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура за отстраняване на нарушенията, като на основание чл.369 указал месечен срок за приключването му, считано от ***г.
На ***г. Окръжна прокуратура отново внася обвинителен акт срещу ищцата, въз основа на който било образувано НОХД № 1645/2009г. Производството по делото било насрочено за разглеждане в съдебно заседание на ***г., като с протоколно определение № 59/ 01.02.2010г. производството по делото е прекратено и делото е върнато на Варненска окръжна прокуратура. Съдът приел, че решаването на делото следва да стане по реда на чл.288, ал.1 от НПК, вместо да прекрати наказателното производство поради изтекли срокове по чл.369 от НПК. Такова прекратяване на било извършено и от наблюдаващия прокурор. Ищцата обжалвала определението пред Апелативен съд гр.Варна, като възразила за нарушените и права по чл.369 от НПК, но жалбата и била оставена без уважение от Апелативен съд гр.Варна с определение по ВЧНД № 59/2010г.
На ***г. за *** път бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 617/2010г. за престъпления по чл.252, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.211, вр. чл.209, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. На 14.10.2010г. ищцата поискала произнасяне по чл.369, ал.4 от НПК и прекратяване на делото, като молбата също била оставена без уважение. Делото приключило с осъдителна присъда постановяване на ***г. само за част от предявените на ищцата обвинения по чл.252 от НПК за сумата от *** лева, плюс равностойността на *** щ.д.м а за друга част – за сумата от *** лева ищцата била оправдана. С тази присъда № 43/18.04.2012г. ищцата била призната за виновна на основание чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК и и било наложено наказание ***, което на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил с изпитателен срок от ***, както и глоба в размер на *** лева. На основание чл.304 от НПК съдът постановил оправдателна присъда по обвиненията по чл.211, ал.1, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Срещу присъдата била подадена жалба от ищцата, с искане да бъде оправдана, поради необоснованост на присъдата в осъдителната и част, както и с оплакване, че делото на основание чл.369 от НПК не е прекратено спрямо ищцата. Присъдата била обжалвана и в оправдателната и част от конституираната като частен обвинител Д.Ф.
Въззивния съд с Решение № 93/25.07.2012г. по ВНОХД № 155/2012г. отменил присъда № 43/18.04.2012г. на ВОС по НОХД № 617/2010г. само в частта, с която ищцата била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК и прекратил наказателното производство само в тази част на присъдата.
Срещу решението били подадени касационен протест от Апелативна прокуратура гр.Варна и касационна жалба от частния обвинител Д.Ф.
С решение № 497/15.04.2013г. по КНД № 1806/2012г. по описа на ВКС било отменено Решение № 93/25.07.2012г. по ВНОХД № 155/2012г. на Апелативен съд гр.Варна, в частта му, с която е отменена присъда № 43/18.04.2012г. на ВОС по НОХД № 617/2010г. и прекратено наказателното производство в тази му част и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Апелативен съд гр.Варна.
С решение № 22/22.02.2014г. Апелативен съд уважил молбата на ищцата и приложил чл. 334, т.4, пр. последно от НПК като отменил присъда № 43/18.04.2012г. на ВОС по НОХД № 617/2010г. в частта, с която ищцата била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК и прекратил наказателното производство.
Срещу решението постъпил протест от Варненска апелативна прокуратура, а в производството пред ВКС, подадения протест и възраженията в същия са поддържани от представителя на Върховна касационна прокуратура.
С решение № 261/21.07.2014г. по КД № 552/2014г. ВКС, оставил в сила решение № 22/22.02.2014г. Апелативен съд гр.Варна.
Ищцата поддържа, че в периода от привличането и като обвиняем през ***г. до ***г. живота и се превърнал в един дълъг кошмар. Ищцата живеела в непрекъснат страх и стрес и с очакване, че всичко, което се случва никога няма да приключи. Това се отразило на ищцата лично и в отношенията и със семейството, познатите и приятелите и, и най-вече от отношенията на ищцата с дъщеря и, от която ищцата се срамувала, че е подсъдима. Продължителността на разследването и приключване на делото надвишили всички разумни срокове, предвидени в чл.22 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС, а това нарушение довело и до невъзможност ищцата да пътува до СЩ, където от години живеела дъщеря и, за да живее при нея и да се грижи за внучката си, поради наложена забрана по чл.68 от НПК.
Ищцата твърди, че непрекъснато в съзнанието и е ужаса и стреса от изживяното в сутринта на ***г., когато в *** часа специализираните органи на реда нахлули с качулки в дома и, за да бъде извършен обиск, как къщата и била обградена и атакувана. Всичко станало като на филм, но пред очите на съседите на ищцата. В процесния период ищцата два път била обявявана неоснователна на общодържавно издирване – телеграма № ***г. и № ***г., като два пъти била арестувана от органите на МВР и под конвой отведена до следствена служба гр.Варна. За заминаването си извън страната ищцата уведомила разследващия следовател, но въпреки това при завръщането и в България на летище София отново била арестувана и отведена в Затвора гр.София, след което конвоирана и отведена в Следствена служба гр.Варна, като това се случило по разпореждане от ВОП въпреки, че знаели за дадената на ищцата виза да пътува до САЩ.
Освен страха от постановяване на несправедлива, включително и ефективна присъда, ищцата се страхувала и от възможността за конфискация на ½ от имуществото и, каквато възможност давали двата текста на НК, по които и били повдигнати обвинения.
Ищцата твърди още, че тежко изживяла факта, че е обвинена несправедливо. Това разстроило и променило изцяло личния и живот и отношенията и с близките, приятелите, съседите и познатите и. Ищцата се срамувала от това, че всички те знаели, че е обвинена от прокуратурата и изпитвала силен страх да не бъде осъдена без да има вина относно деянията, за които е обвинена. Случилото се разклатило сериозно нервите и психиката на ищцата. След заседанията ищцата се чувствала изтощена физически и психически и не можела да се успокои с часове и дни, като често преди и след заседания плачела от нерви и страх. Ищцата била принудена в недобро здраве да присъства на тежките и целодневни заседание на ВОС, което също се отразило на психиката и. Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер.
Търпените от ищцата неимуществени вреди не били конкретизирани за всяко едно от обвиненията за престъпление от общ характер, поради което и исковата молба се явявала нередовна по смисъла на чл.127 от ГПК. По отношение на исковата претенция относно влязла в сила оправдателна присъда за извършено деяние по чл.211 НК ищцата не била представила доказателства за претърпените от нея вреди и непосредствената им връзка с обвинението срещу нея по чл.211 от НК, както и техния размер. Представената с исковата молба медицинска документация датирала от ***г. и ***г., т.е. значителен период преди привличането на ищцата, в качеството и на обвиняема. На ищцата била наложена мярка за неотклонение „***“ в размер на *** лева и не следвало да има драстични промени в обичайното ежедневие и начина и на живот. На ищцата не били налагани други мерки за процесуална принуда, като самата ищца твърди, че е пътувала до САЩ.
При определяне на обезщетението следвало да се съобрази и обстоятелството, че оправдателната присъда № 43/18.04.2012г. по НОХД №617/2010г. на ОС Варна и решение № 93/25.07.2012г. на АС Варна по ВНОХД № 155/2012г., в частта, с която е потвърдена не са протестирани от органи на Прокуратурата, а са обжалвани от частния обвинител и гражданския и ищец.
Неоснователна и недоказан била и претенцията за претърпени вреди, причинени от обвинението, предявено срещу нея за извършено престъпление по чл.252 от НК. Прекратяването на наказателно производство на процесуално основание не било сред изчерпателно изброените хипотези по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. На ищцата не била наложена най-тежката мярка за неотклонение нито друга мярка за процесуална принуда, която би я ограничила в обичайното и ежедневие. Ако били търпени вреди от ищцата, то същите не били единствено и само в резултат на действията на органи на Прокуратурата, а резултат и на действия на съда, доколкото в крайния акт по делото е констатирано, че първоинстанционния съд е следвало да приложи нормата на чл.369, ал.4 от НПК. Поддържа се, че продължителността на разследването е обусловено от задължителните по закон множество процесуални действия, които е следвало да бъдат извършени за разкриване на обективната истина. Времето, през което били извършвани законосъобразни действия не следвало да се квалифицира като неоснователно забавяне в контекста на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС.
Ответника оспорва предявените искове и по размер, като счита размера на претендираните обезщетение за изключително завишен. В случай, че претенцията била основателна, то най-ранния момент на дължимост на лихва за забава бил ***г.
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез проц. представител поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответника оспорва предявените искове моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Като доказателства
по делото са приети постъпилите с писмо от ВРС – Наказателно отделение ЧНД №
607/2009 год., НОХД № 617/2010 год. по описа на ВОС, ведно с приложени по него
НОХД № 1044/2009 год. и НОХД № 1644/2009 год. по описа на ВОС, като от същите
се установява следното:
С постановление от
***г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е образувано предварително
производство № 3124/2005г. по описа на Окръжна следствена служба гр.Варна срещу
ищцата за извършено престъпление по чл.252, ал.1 НК.
Ищцата З.Л.М. е
привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал.1 НК и спрямо
нея е взета мярка за неотклонение „***“ в размер на *** лева с постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от ***г., като
постановлението е обявено на ищцата на същия ден в *** часа.
С постановление от
***г. по същото ДП № 3124/2005г. ищцата е привлечена като обвиняем за извършени
престъпления по чл.252, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по
чл.211, пр.1, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК.
Окончателното
обвинение срещу ищцата за извършени престъпления по чл.252, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и чл.211, пр.1, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 НК е конкретизирано в постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от ***г.
Ищцата е напускала
територията на Република България на ***г. и на ***г., което е довело до
спиране на производството по ДП №3124/2005г. и обявяването и за общодържавно
издирване. Ищцата е задържана при влизането и в страната на ***г., като на
следващия ден е привлечена като обвиняем, като е задържана при влизането и в
страната и на ***г. По делото липсват доказателства, от които да се установят
твърденията на ищцата, че е уведомила разследващия следовател и наблюдаващия
прокурор, че ще пътува извън страната.
На ***г. е внесен
обвинителен акт срещу ищцата, по който е образувано НОХД № 1044/2009г. по описа
на ВОС. По делото е проведено открито съдебно заседание на 27.10.2009г. Като с
определение от ***г. на ВОС е прекратено съдебното производство по НОХД
№1044/2009г. и делото е върнато на Окръжна прокуратура гр.Варна за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения.
Обвинителен акт
срещу ищцата е внесен във ВОС повторно на ***г., като по същият е образувано
НОХД № 1645/2009г. по описа на съда. По делото е проведено едно открито съдебно
заседание на ***г., като производството по делото е прекратено и делото е
върнато на ВОП за отстраняване на всички неточности в обвинителния акт.
Прокуратурата е
внесла отново обвинителен акт срещу ищцата за извършени престъпления установени
по ДП №3124/2009г. на Окръжен следствен отдел при ОП Варна на ***г., като по
него е образувано НОХД № 617/2010г. по описа на ВОС. По делото са проведени
десет открити съдебни заседания, част от които със сериозна продължителност, а
в заседанието проведено на ***г. е извикана спешна медицинска помощ за ищцата.
С присъда № ***г.
ищцата е призната за виновна за част от предявените и обвинения по чл.252, ал.2
вр. ал.1 НК и налага на ищцата наказание ***, което
отлага с изпитателен срок от ***. Със същата присъда ищцата е призната за
невинна за повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.211, пр.1вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 НК.
Ищцата, чрез проц. представител е подала въззивна
жалба срещу присъда №43/18.04.2012г. по НОХД
№ 617/2010г. по описа на ВОС, в частта ѝ, с която е призната за виновна,
по която жалба е образувано ВНОХД № 155/2012г. по описа на ВАпС.
Срещу присъдата в оправдателната ѝ част е подадена въззивна
жалба от частния обвинител и граждански ищец по делото.
С решение
№93/25.07.2012г. е отменена присъда №43/18.04.2012г., в частта, с която ищцата
е призната за виновна в извършено престъпление по чл.252, ал.1, вр. ал.1 НК и е прекратено наказателното производство в
тази му част, а в останалата ѝ част присъда №43/18.04.2012г. по НОХД №
617/2010г. по описа на ВОС е потвърдена. Решението, в частта му потвърждаваща
оправдателната присъда по повдигнатото на ищцата обвинение по чл.211 НК е
влязло в сила на ***г. – след изтичането на *** дни от връчване на съобщението
на частния обвинител.
Решението е протестирано от ответника, като по протеста е образувано
КНД № 1806/2012г. по описа на ВКС. С решение от 15.04.2013г. е отменено решение
№93/25.07.2012г. и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Апелативен
съд гр.Варна.
С решение
№22/20.02.2014г. по ВНОХД № 112/2013г. по описа на Варненски апелативен съд е
отменена присъда №43/18.04.2012г., в частта, с която ищцата е призната за
виновна в извършено престъпление по чл.252, ал.1, вр.
ал.1 НК и е прекратено наказателното производство в тази му част.
Срещу решението е
подаден касационен протест, по който е образувано КНД № 552/2014г. по описа на
ВКС. С решение №261/21.07.2014г. е оставено в сила решение №22/20.02.2014г. по
ВНОХД № 112/2013г. по описа на Варненски апелативен съд, като решението е
влязло в сила в датата на обявяването му.
С исковата молба
ищцата е представила надлежно заверени за вярност копия от удостоверения за
раждане, от които се установява, че е майка на Ц.Г.М., родена на ***г., както и
баба на А.И.Ч., родена на ***г. /л.78-79/.
От представено от
ищцата свидетелство за съдимост, удостоверение за наличие или липса на
задължения по чл.87, ал.6 ДОПК се установява, че същата не е осъждана и няма
публични задължения /л.80 и 91/.
За изясняване на
фактическата обстановка по делото са допуснати съдебно-медицинска експертиза, съдебно-психологична
експертиза и е разпитан свидетеля Е.С.Т.
В заключението си,
вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза посочва, че в
периода от ***г. до ***г. ищцата е боледувала от хипертонична болест на
сърцето, мозъчносъдова болест, разстройство на
обмяната на липопротеините с липидемия,
увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел, начална старческа катаракта, фонова
ретинопатия и ретинални съдови изменение, възпаление
на влагалището и на вулвата, остър бронхит, травма на
нерви на ниво китка и длан, увреждания на нервни коренчета и плексуси. Ищцата страдала от хипертонична болест на
сърцето, мозъчносъдова болест и разстройство на
обмяната на липопротеините с липидемия
от преди процесния период, като са установени данни за болничен престой и
лечение на посочените заболявания в периода от ***г. до м. ***г. Вещото лице
посочва възможните причини за останалите заболявания на ищцата
Вещото лице по
назначената съдебно-психологична експертиза посочва, че за ищцата са получени
резултати, които очертават клинична картина за силно изразена депресия, която
картина не отговаря на актуалното състояние и поведение при вещото лице. У
вещото лице е оставено убеждение за симулация и дори агравация.
Ищцата се опитвала да манипулира вещото лице като постоянно го насочвала към
тежките си преживявания и поведенчески реакции, които били подкрепени с
умишлено симулирани емоции. Резултатите от тестовете очертавали ищцата като
емоционално лабилна личност, предразположена към стрес. Вещото лице е
категорично, че времето, през което ищцата е била подсъдима/обвиняема е оказало
влияние върху психо-емоционалното и състояние. При
ищцата се наблюдавала лека към умерена депресия, като към момента на
изследването ищцата била емоционално-лабилна личност.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица, като пълно, обективно и компетентно дадени и
неоспорени от страните по делото.
Свидетеля Т. в
показанията си заявява, че познава ищцата от студентските им години и
поддържали близки приятелски взаимоотношения. Ищцата разказвала на
свидетелката, че се чувства в безизходица за водените срещу нея дела. Водените
срещу ищцата наказателни производства се отразили на семейството ѝ, като
от ***г. ищцата била разведена. Ищцата разказвала на свидетелката още, че през ***г.
е била заедно с внучката си на летището когато я задържали, отвели я в болница,
тъй като се повишило кръвното и налягана, а след това била отведена в ареста
при едни циганки, което я унищожило до смърт. Свидетелката твърди, че от ищцата
и е известно през м. *** органите на полицията да са влезли в къщата ѝ,
като това станало известно на съседите и ищцата не искала да излиза от дома си,
защото мислела, че я гледат като престъпник. Ищцата не искала да споделя със
свидетелката, че докато може няма да каже на дъщеря си за водените срещу нея
наказателни производства, но в крайна сметка ѝ казала.
Показанията на
свидетеля Т. могат да бъдат кредитирани само в частта им описваща лично
възприети от свидетелката изменения в поведението на ищцата, но не и по
отношение на преразказаните от свидетелката изявления на ищцата.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По отношение на предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, то съдът намира същия за доказан по основание от събраните по делото доказателства. Според чл. 2, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо ищцата е било образувано наказателно производство, тя е била привлечено в качеството на обвиняем, а след това и подсъдим, като наказателното производство е приключило с признаване на ищцата за невиновна в извършване на част от престъпленията описани в обвинителния акт и с прекратяване на наказателното производство в останалата му част. Предвид съществуващата презумпция за невиновност ирелевантни се явяват причините, поради които е прекратено наказателното производство, като прекратяването му поради процесуални причини не оборва незаконосъобразността на обвинението. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, вземането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт в съда и приключване на образуваното наказателно производство с признаване на ищцата за невиновна в извършването на част от повдигнатите ѝ обвинения и прекратяване на производството в останалата му част.
Не са нужни специални знания, а и от събраните в производството доказателства се доказа, че ищцата е изживяла негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.
Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по основание. Размерът на тези вреди, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Наказателното производство срещу ищцата е образувано на 18.10.2005г., привлечена е като обвиняем с постановление от 06.03.2006г., като наказателното производство по подигнатото и обвинение по чл.211 НК е приключило на 12.08.2012г. с влизането в сила на решение №93/25.07.2012г. постановено по ВНОХД № 155/2012г. по описа на ВАпС, в частта му потвърждаваща присъда №43/18.04.2012г. в оправдателната ѝ част. Наказателното производство срещу ищцата е продължило в период от повече от 6 години, като за престъпление по чл.211, пр.1 НК предвиденото наказание в лишаване от свобода от 3 до 10 години, както и може да бъде постановена конфискация на ½ от имуществото на виновния. Наложената мярка за неотклонение е парична гаранция. Ищцата представи доказателства, че не е осъждана, а от показанията на разпитаната по делото се установява, че образуваните срещу ищцата наказателни производства са и повлияли негативно, включително и в семеен план. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза се установява, че ищцата е емоционално лабилна личност, несъмнено е повлияна негативно от продължителните наказателни производства срещу нея, както и се наблюдава лека към умерена депресия.
В частта по повдигнатите обвинения за извършено престъпление по чл.252, ал.2 НК наказателното производство срещу ищцата е продължило и след 12.08.2012г. до 21.07.2014г. – влизането в сила на решение №261/21.07.2014г. по КНД № 552/2014г. по описа на ВКС, като ответника дължи обезщетение на ищцата и за претърпените от нея неимуществени вреди от повдигнатото ѝ незаконно обвинение в посочения период. Предвиденото наказание за престъпление по чл.252, ал.2 НК е лишаване от свобода от 5 до 10 години, глоба от 5 до 10 хиляди лева и отново е предвидена възможност за конфискация на ½ от имуществото на виновния.
С оглед изложеното – тежестта на повдигнатите обвинения, личността на ищцата, продължителността на наказателното производство вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение и доказаните по делото неимуществени вреди съдът намира, че справедлив еквивалент на причинените на ищцата неимуществени вреди е сума в размер на 10000 лева за неимуществените вреди в резултат на неправомерно водено срещу ищцата ДП № 3124/2005г. на ОСС- Варна, по което е привлечена като обвиняема и като подсъдима по прекратените НОХД № 1044/2009г., НОХД № 1645/2009г. и НОХД №617/2010г. на ВОС, по което ищцата била оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.211 от НК и сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на привличането на ищцата като обвиняема и подсъдима в престъпление по чл.252 от НК, в производство прекратено с окончателен съдебен акт на ВКС по КНД № 552/2014г. с Решение № 261/21.07.2014г. За горницата над тези суми исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а законна лихва върху главниците да се присъди от прекратяването на наказателното производство – ***г. за обвинението в извършване на престъпление по чл.211 НК и ***г. за обвинението в извършване на престъпление по чл.252 НК.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски съобразно
уважената част от исковете. Реализираните такива са в общ размер на *** лв.,
съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Съобразно уважената част
от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на *** лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 3 - то ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на З.Л.М., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от *** /***/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно
водено срещу ищцата ДП № 3124/2005г. на ОСС- Варна, по което е привлечена като
обвиняема и като подсъдима по прекратените НОХД № 1044/2009г., НОХД №
1645/2009г. и НОХД №617/2010г. на ВОС, по което ищцата била оправдана по
повдигнатото и обвинение по чл.211 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от ***г. до пълно изплащане на присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над *** лв. до пълния претендиран размер от *** лв., както и за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода преди ***г. до претендираната от
ищцата начална дата – ***г.
ОСЪЖДА на основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 3 - то ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати на З.Л.М., с ЕГН ********** и
адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на привличането на
ищцата като обвиняема и подсъдима в престъпление по чл.252 от НК, в
производство прекратено с окончателен съдебен акт на ВКС по КНД № 552/2014г. с
Решение № 261/21.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от ***г. до пълно изплащане на присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над *** лв. до пълния
претендиран размер от *** лв., както и за присъждане на законна лихва върху
главницата за периода преди ***г. до претендираната от ищцата начална дата – ***г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2 да заплати
на З.Л.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: