Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 24 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 25.06.2020
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 4404 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството представлява спорна съдебна
администрация и се развива по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х.К.П. с ЕГН ********** *** срещу Д.П.Г.
с ЕГН ********** *** за предоставяне на родителските права по отношение на
малолетното дете на страните Д. Д. Г. с ЕГН **********, като бъде определен
конкретно посочен в исковата молба режим на лични отношения на ответника с
детето, за определяне на местоживеенето на детето при ищцата, както и за
осъждане на ответника да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен
представител Х.К.П., месечна издръжка в размер на 600,00 лева с падеж 5-то
число на месеца, за който се отнася, считано от датата на завеждането на
исковата молба-25.10.2019 г. до настъпването на обстоятелства за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, както и да осъди ответника да заплати на
детето Д., чрез неговата майка и законен представител, издръжка за период една
година преди подаването на исковата молба (от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г.) в
размер на 7 200,00 лв.
В исковата молба се твърди, че страните са
живели на съпружески начала от 2016 г. до 2018 г., като от съжителството е
родено детето Д. Д.Г. с ЕГН **********. Около един месец преди раждането на
детето, отношенията между страните силно се влошили, като през месец май 2018
страните окончателно се разделили. След фактическата раздяла между страните
ответникът не помагал на ищцата нито финансово, нито с грижи за детето. Ищцата
разполага с необходимите качества, условия и доходи да отглежда детето Д. и
може да разчита на подкрепата на майка си и баща си. Твърди се също, че
претендираният размер на издръжката е адекватен на нуждите на детето и на финансовите възможности на ответника.
С определение от съдебно заседание,
проведено на 14.05.2020 г. съдът е постановил по реда на чл. 127, ал. 3 от СК
следните привременни мерки: предоставил е упражняването на родителските права
по отношение на детето Д. Д. Г. с ЕГН ********** на майката Х.К.П. с ЕГН ********** и е определил местоживеенето на детето Д. при майката, на адрес ***, временно-до приключване с влязло в сила
решение на производството по делото; определил е следния режим на лични
отношения на детето Д. Д.Г. с ЕГН ********** с бащата Д.П.Г. с ЕГН ********** ***:
бащата има право да идва и да взема детето Д.
при себе си всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10 часа до 18
часа, временно-до приключване с влязло в сила решение на производството по
делото; осъдил е Д.П.Г. с ЕГН ********** ***
да заплаща на детето Д. Д. Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.К.П. с ЕГН **********
***, месечна издръжка в размер на
152,20 лв. (сто петдесет и два лева и 20 стотинки) месечно, платима до 10-то
число на съответния месец, считано от 14.05.2020 г. до приключване с влязло в
сила решение на производството по делото.
В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответникът Д.П.Г. е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете
като неоснователни. Навел е твърдения, че след раждането на детето Д. е полагал
грижи за него, доколкото му е било възможно, но е бил въпрепятстван от това, че
още преди раждането на детето ответникът бил диагностициран с онкологично
заболяване на единия крак и се лекувал в гр. Париж, Франция, където претърпял
множество операции и поставяне на ендопротеза. За целите на лечението
ответникът отсъствал от България за дълъг период от време и изтеглил множество
кредити, както и вземал пари назаем от приятели и роднини. Въпреки
здравословните си проблеми, ответникът редовно изпращал на ищцата пари за
издръжката на детето Д., купувал дрехи за детето и при всяко свое връщане от
лечение в чужбина правел опити да го види, но ищцата не позволявала това.
Ответникът поддържа също, че към момента е безработен и финансовото му
положение не позволява да заплаща за детето Д. издръжка в размер, по-висок от
минималния предвиден в закона такъв, а именно 152,50 лева месечно.
При тези фактически твърдения
ответникът е отправил искане до съда да предостави на ищцата упражняването на
родителските права над детето Д. и да определи местоживеенето на детето при
нея, да му определи конкретно
посочен в отговора на исковата молба режим на лични отношения с детето Д.,
по-широк от този, посочен от ищцата, да присъди на детето, чрез неговата майка,
издръжка за бъдеще време в минималния предвиден в закона размер, както и да
отхвърли иска за издръжка за минало време.
Предявените от ищцата
искови претенции, както и насрещните искания на ответника са с правно основание
чл. 127, ал. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143, ал. 1 и чл. 149 от Семейния
кодекс (СК), във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Като обсъди доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема
следното от фактическа страна:
От удостоверение, издадено въз основа на
акт за раждане № 0130 от 03.04.2018 г. на Община Враца се установява, че от
съжителството на страните е родено детето Д. Д. Г. с ЕГН **********.
Не се спори по делото
и се установява от социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” гр.
Враца, че детето Д. живее заедно с майка си Х.П. в жилище-собственост на бабата
и дядото по майчина линия на адрес гр. Враца, ж.к. „Сениче“, бл. 51, вх. В, ет.
7, ап. 64, като в същото жилище живеят родителите на Х.П., които я подпомагат в
грижите за детето. Х.П. има сключено трудово възнаграждение с ЧСИ Мариян Петков
гр. София, с месечно трудово възнаграждение от 656,00 лева. Д. има изградена
емоционална връзка с майка си, както и с баба си и дядо си по майчина линия,
като грижи за него в семейна среда полага майката, която задоволява в пълнота
нуждите на детето.
Относно
здравословното и финансовото положение на ответника Д.Г. са събрани писмени
доказателства (л. 38-64, както и л. 129-150 от делото) и от тях се установява,
че ответникът страда от онкологично заболяване – „хондросарком на лява бедрена
кост“, което е оперирано през 2017 г., но впоследствие е рецидивирало, че е
безработен от месец януари 2020 г., че получава пенсия поради заболяване в
размер на около 160,00 лева месечно, че има задължения по сключени договори за
кредит, чиито погасителни планове за следващите няколко години предвиждат заплащане
на месечни вноски в размер на поне 700,00 лв., че към момента не притежава
право на собственост и други вещни права върху имоти, както и че е собственик
на един лек автомобил – „Пежо 1007“, модел 2005 г. Видно е от същите
доказателства, че през 2010 г. ответникът е продал апартамент в гр. София, ж.к.
„Дружба“ с площ 64 кв.м., както и че през месец февруари 2020 г. е извършил
отказ от запазено право на ползване върху същия апартамент.
Изслушана по реда на
чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата Х.П. заяви, че след раждането на детето Д. тя и
нейните родители се грижат за детето в семейна среда. Намира, че ответникът Д.Г.
не е родител, който проявява отговорност и бащински дълг към детето, тъй като
когато детето е навършило един месец си е тръгнал и е отказал да контактува
повече с ищцата и детето, като оттогава до сега е идвал да вижда детето само
три пъти. Изпращал е само малки суми пари на няколко пъти от раждането на
детето до момента. Детето не познава баща си и не би се чувствало спокойно в
неговото присъствие. Ответникът не търси контакт с детето дори по телефона,
както и роднините по бащина линия.
Ответникът Д.Г. не се
е явявал в съдебно заседание и не е изслушван по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д. П. – майка на ищцата Х.П.,
която дава показания, че майката Х.П. полага грижите по отглеждането на детето Д.
от раждането му до момента, като помощ й оказват свидетелката и нейният съпруг.
Ответникът е присъствал и се е радвал на детето само първия месец след
раждането му, след което е напуснал съвместно обитаваното жилище в гр. Враца,
тъй като е трябвало да постъпи в болница в гр. София заради заболяването си. Х.П.
е добра майка и се е посветила изцяло на детето си. Правили са опити да
осъществят контакти между детето и баща му, но неуспешни, тъй като детето
ставало много неспокойно и се разплаквало. Ответникът от раждането на детето до
момента е изпращал около пет парични превода в размер на по около 150-200 лева,
които са недостатъчни да покрият нуждите на детето от издръжка.
Съдът възприема
показанията на свидетелката Д. П., съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като показанията й са вътрешно непротиворечиви и напълно съответстват
на останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното се налагат следните
правни изводи:
При решаване на
въпроса за предоставяне на родителските права съдът следва да изхожда от
най-добрия интерес на детето, като вземе предвид родителските качества на всеки
от родителите, полагането на грижи и уменията за възпитание на децата,
подпомагането на подготовката за придобиване на знания, трудови навици и пр.,
моралните качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия,
възрастта и пола на децата, привързаност между деца и родители и между децата,
помощ от трети лица и други обстоятелства, имащи значение за осигуряването на
нормалното физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл
са и разясненията, дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на
Върховния съд.
Въз основа на
събраните по делото данни съдът намира, че с поведението си до настоящия момент
майката Х.П. е показала наличието на значително по-добри родителски качества по
отношение на детето Д., отколкото е показал бащата Д.Г.. Именно майката е поела
непосредствените грижи за Д., неговото възпитание и издръжка още от раждането
на детето. Следва също да се изтъкне, че предвид ниската възраст на Д.-2
години, майката Х. се явява биологически по-пригодна да се грижи за малкото
дете Д., което и фактически майката прави към момента.
При подаването на
насрещните претенции на Д.Г. не е заявена претенция за възлагане на него на
упражняване на родителските права над детето Д..
При преценката на горепосочените
факти и обстоятелства съдът приема, че в най-добър интерес на детето Д. е
упражняването на родителските права по отношение на него да бъде предоставено
на майката Х.П., както и местоживеенето на детето да бъде определено на адреса
на майката.
При определяне на
режим на лични отношения съдът следва в достатъчна степен да осигури възможност
на родителя да поддържа връзка с децата си и да общува с тях.
По делото са събрани
доказателства, че детето на практика не познава баща си, тъй като същият не е
част от живота на детето, откакто то е навършило едномесечна възраст. Същевременно
безспорно е, че е в интерес на детето да общува и да осъществява пълноценни
контакти с баща си, тъй като това ще повлияе добре на бъдещото му психическо
развитие и възпитание. Майката Х.П. и нейните родители нямат възражения детето
да общува със своя баща, стига това да не води до ненужен стрес за детето. Предвид
тези обстоятелства съдът намира, че е подходящо да бъде определен адаптивен
режим на лични отношения, както следва: през първите шест месеца от влизане в
сила на настоящото решение бащата да има право да вижда детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в
присъствието на майката или посочен от нея придружител, а след изтичане на
шестмесечен период от влизане в сила на решението бащата ще има право да взема
и връща детето от и на адреса, на който живее, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване и без
присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци юни, юли и август,
също без присъствието на майката, като тези 30 дни не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници – на четна година и на
Великденските празници – на нечетна година.
Такъв режим на лични
отношения несъмнено би създал и развил емоционална привързаност между детето Д.
и неговия баща.
По издръжката:
Претенцията на ищцата
Х.П. за издръжка е в размер на 600,00 лв. месечно, считано от постановяването
на решение по делото.
Всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето му-чл. 143, ал. 1 СК. Размерът на
тази издръжка се определя съобразно правилото на чл. 142 СК-според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
но не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата, като
към момента минималната издръжка възлиза на 152,50 лв.
Като съобрази
възрастта, социалното обкръжение и условията на живот на детето Д., съдът приема,
че нуждата му от издръжка възлиза на сумата 400,00 лв. месечно, като сумата
следва да бъде поделена поравно между бащата и майката. По делото се събраха
доказателства, че въпреки задълженията на ответника по договори за кредит и
заболяването му, чието лечение също налага ежемесечни разходи, ответникът все
пак получава пенсия поради заболяване и е продал недвижим имот в гр. София,
като е логично да се предположи, че все още разполага с част от продажната цена
в размер на няколко десетки хиляди лева. Що се отнася до извършения отказ от
вещно право на ползване, съдът намира, че това е недобросъвестно поведение на
ответника (доброволно едностранно действие, намаляващо имуществото му,
извършено в хода на настоящото дело), от което той не може да черпи права. При
тези съображения съдът счита, че имущественото положение на ответника позволява същия да заплаща
издръжка за сина си в размер на 200,00 лв. месечно, както и че същият на
практика не е предоставял пари за издръжката на детето Д. след раздялата на страните,
при което съдът намира, че е основателен и иска за присъждане на издръжка в
размер на 200,00 лв. за минало време – от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г.,
като за този период дължимата издръжка възлиза на 2 400,00 лв.
По разноските:
Съдът не възприема становището
на ответника, че характерът на производството – спорна съдебна администрация,
налага да не се присъждат разноски на страните, тъй като съдебният акт ползва и
двамата родители. Подобно виждане влиза в разрез с безспорно деликтния характер
на отговорността за разноски и конкретните обстоятелства по делото, които сочат
двугодишна незаинтересованост на ответника към родителските му задължения и
налагат провеждането на настоящото производство по чл. 127, ал. 1 от СК
При този изход на
делото ищцата Х.П. има право на основание чл. 78, ал. 1 от СК да й бъдат присъдени
направени разноски в размер на 710,00 лв. за държавна такса и внесен адвокатски
хонорар, изчислен при съобразяване на частичното отхвърляне на иска за издръжка
за бъдеще и за минало време, а ответникът Д.Г. има право на разноски в размер
на 210,00 лв. за внесен адвокатски хонорар и държавна такса, отново изчислени
по този начин.
Д.Г. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Врачански районен съд държавна такса държавна такса в общ размер на 384,00 лева (288,00 лева за издръжка за бъдеще време и 96,00 лева за издръжка за минал период). Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Д.Д.Г.
с ЕГН ********** на майката Х.К.П. с
ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето при майката на адреса на същата,
който към момента на приключване на съдебното дирене по делото е гр.
Враца, ж.к. „Сениче“, бл. 51, вх. В, ет. 7, ап. 64, считано от влизане
на настоящото решение в законна сила.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д.Д.Г. с ЕГН ********** с бащата Д.П.Г. с ЕГН **********, считано от влизане
на настоящото решение в законна сила, както
следва: през първите шест месеца от влизане
в сила на настоящото решение бащата има право да вижда детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и в
присъствието на майката или определен от нея придружител, а след изтичане на
шестмесечен период от влизане в сила на решението бащата има право да взема и
връща детето от и на адреса, на който то живее и който към момента на
приключване на съдебното дирене по делото е гр. Враца, ж.к. „Сениче“,
бл. 51, вх. В, ет. 7, ап. 64, всяка първа и
трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с
преспиване и без присъствието на майката, както и 30 дни през летните месеци
юни, юли и август, също без присъствието на майката, като тези 30 дни не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и на Коледните празници –
на четна година и на Великденските празници – на нечетна година, също без
присъствието на майката.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплаща
на Х.К.П. с ЕГН ********** ***, в качеството на майка и законен
представител на детето Д. Д. Г. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лева (двеста лева) месечно с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, считано от влизане на
настоящото решение в законна сила до настъпването на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от момента на просрочието до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка като
неоснователен и недоказан за разликата от 200,00 лв. до пълния предявен размер
от 600,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от СК Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на Х.К.П. с ЕГН ********** ***, в качеството на майка и законен
представител на детето Д. Д. Г. с ЕГН **********, сумата 2 400,00 лева,
представляваща издръжка за периода от 25.10.2018 г. до 24.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.10.2019
г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ
иска за издръжка за минало време като неоснователен и недоказан за разликата от
2 400,00 лв. до пълния предявен размер от 7 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Х.К.П.
с ЕГН ********** *** сумата 710,00 лева-деловодни разноски за внесена
държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, съответно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х.К.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Г.
с ЕГН ********** *** сумата 210,00 лева-деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар и държавна такса, съответно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Д.П.Г. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския
районен съд държавна такса върху издръжката за бъдеще и за минало време в
размер на 384,00 лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
В ЧАСТТА за присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен съдия: