Определение по дело №1787/2019 на Районен съд - Разград

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  129                                 

                                    13.01.2020г., гр.Разград

 

                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                        състав

на тринаседети януари                                               две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1787 по описа за 2019г.

       

           Производството е по реда на чл.140 ГПК.

           Депозирана е искова молба от Е.И.А., който твърди, че е собственик по дарение и давностно владение на поземлен недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от 550кв.м., находящо се в с.Ясеновец,  ул. „Иван Вазов” №5, съставляващо имот с планоснимачен №1056, за което е отреден парцел Ш-754 в кв.33  по плана на село Ясеновец, заедно с реално построените в това дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 84кв.м. и подобрения, при граници на имота: улица, имот 1055 (парцел П-745), имот 732 (парцел XIII-732), имот 731 (парцел XII-731) и имот 746 (парцел IV-746). Твърди, че този имот му бил подарен през месец август 1988г. от майка му Айше Ахмедова Сюлейманова и от съжителника й - ответника. Там се родили и отраснали децата му. От 1988г. насам живее и ползва имота като собственик и никой досега не е оспорвал собствеността му. В това си качеството през всичките години досега заедно със семейството си са извършили редица подобрения, които значително са увеличили стойността на имота. Ответникът живее срещу тях и през тези години, не само, че не е възразявал срещу собствеността му, но му е помагал с личен труд при извършване на подобренията. От 2018г. ответникът променил отношението си към ищеца и семейството му, и започнал да им оказва системен тормоз с искане да напуснат имота, т.к. той бил собственик. Многократно ищецът се опитвал да му обясни, че не е собственик, т.к. той е придобил имота по дарение и давностно владение. Ответникът отказа да приеме това и се озлобил още повече срещу тях. Решил, че ще ги принуди да напуснат имота като продължи да ги тормози. Ежедневно крещял пред къщата, псувал ищеца и семейството му, обиждал ги и ги кълнял. Пускал кокошките си в двора им, палел огън под прозореца на спалнята им, изхвърлял всякакви вещи и боклуци в двора им, отразял овошките им. Заплашил ищеца с брадва.  От тогава насам семейството на ищеца  живее в непрекъснат страх. Наложило се е да търсят съдействие от полицейските органи, но без резултат. Психическия  тормоз, заканите за саморазправа и псувните от негова страна продължават. Представя данъчна оценка, скица, жалба. Има искане за разпит на трима свидетели.

           В хода на процеса ищецът е предявил и иск по чл.135 ЗЗД против ответника и Сезер Гюнайдънов Хасанов. Образувано е гр.д.№2341/19г. на РРС, присъединено към настоящото, по което ищецът твърди, че в хода на процеса с цел да увреди интересите му ответника Х.А. Хюсеинов дарил на внука си /втория ответник, който е и племенник на ищеца/ процесния имот. Дарението е обективирано в нотариален акт № 170т.12 рег.№2377/22.10.19г. рег.№4461 дв.вх.4423 от имотния регистър. Моли съда да обяви за относително недействителен спрямо него договора за дарение, обективиран в нот.акт № 170т.12 рег.№2377/22.10.19г. рег.№4461 дв.вх.4423 от имотния регистър на недвижим имот ДВОРНО МЯСТО с площ от 550кв.м., находящо се в с.Ясеновец,  ул. „Иван Вазов” №5, съставляващо имот с планоснимачен №1056, за което е отреден парцел Ш-754 в кв.33  по плана на село Ясеновец, заедно с реално построените в това дворно място ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 84кв.м. и подобрения, при граници на имота: улица, имот 1055 (парцел П-745), имот 732 (парцел XIII-732), имот 731 (парцел XII-731) и имот 746 (парцел IV-746).

           След указания на съда с молба вх.№286/10.01.2020г. ищецът уточнява, че не твърди че дарението между ответниците е нищожна сделка/симулативна/, поради което претендира нейната относителна недействителност прямо него.

          Ответникът Сезер Гюнайдънов Хасанов счита обединението на двете дела за недопустимо, като производството следва да се прекрати частично по отношение на предявения иск по чл.135 ЗЗД. Фактите, изложени в исковата молба не обосновават активна и пасивна процесуална легитимация на страните, тъй като ищецът няма качеството на кредитор спрямо втория ответник и респ. двамата ответници нямат качеството на длъжници спрямо него, като липсва и каквото й да е вземане. Счита, че липсва и правен интерес от воденето на иска по чл.135 ЗЗД. С иска по чл.124 ГПК ищецът претендира вещно право на собственост, а не облигационно вземане. Ищецът е следвало да го конституира като ответник и да иска отмяна на нотариалния му акт по реда на чл.537 ГПК.

           Искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, е които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея, но се счита за недействителна по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Чрез предявяването на иска се упражнява едно потестативно право - кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на публична продан при принудително изпълнение върху вещта, обект на договора между длъжника и неговия съконтрахент. Последният понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл.135 ал.1 предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това търси възмездяване от него. Предвид горните характеристики искът съставлява част от общото обезпечение на кредиторите, уредено в чл.133 ЗЗД.

          Предвид фактите, изложени в исковата молба счита, че не е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните, тъй като ищеца няма качеството на кредитор спрямо ответниците и съответно те нямат качеството на длъжници спрямо него, както и липсва каквото и да е вземане.

           Счита, че ищеца няма и правен интерес от воденето на иска по чл.135 ЗЗД. От обстоятелствената част на исковата молба, става ясно че ищецът претендира и да бъде установено, че е собственик на подробно описан в същата недвижим имот, т.е претендира само и единствено вещно право на собственост. Не се твърди и не се претендира облигационно вземане, за да е налице предпоставка за водене на иска по чл.135 ЗЗД.

           Счита установителния иск за собственост неоснователен, поради обстоятелството, че ищецът никога не е бил собственик на процесния имот, нито е налице правно основание за започване на давностно владение а и такова не е осъществявано. Процесния имот е придобит от първия ответник, дядо на втория ответник и съставлява индивидуална негова собственост.

            През 1972 г., отв.Х. е  заживял на семейни начала с майката на ищеца, която вече е имала 4 деца, вкл. и ищеца. От това съжителство се е родила една дъщеря – майката на втория ответник. От закупуването на имота през 1965г., и до даряването му на втория ответни, първия ответник е бил единствен собственик, като адресната му регистрация винаги е била на този адрес. Ответникът Сезер Хасанов твърди, че също се е родил и живял в този имот до 2006 г. Ищеца притежава и друг имот, но поради влошени отношения с роднините си не живее в него.  Това мотивирало първия ответник да му позволи да живее в процесния  имот. Никога не е имало прехвърляне на имота на ищеца от страна на ответника, нито дарение от майка му която не е собственик на имота. Никога не е имало правно основание за започване на владение и такова не е било осъществявано.

            За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Нещо повече според ответника, за имота е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ, от неговия дядо –отв.Х.Х./, който е декларирал собственост и заплаща са всички данъци и такси. По този начин безспорно се установява липсата в ищеца на поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, тъй като заплащането на данъка е съществен елемент от манифестирането на своенето на процесния имот и неспазването на това изискване води до опорочаване на владението.

           В исковата си молба ищецът се позовава на симулативност на извършената с нотариален акт за дарение, която била извършена с цел увреждане на неговите интереси. Не е посочено каква симулация претендира ищеца: абсолютна симулация - при нея прикрита сделка в същинския смисъл няма, относителна симулация - тук с привидната сделка се прикрива същинската, истинската сделка, дисимулативна (прикрита) сделка- чрез използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която сключват помежду си да стане достояние на трети лица.

           По повод на тези доводи на ответника, ищецът е конкретизирал претенцията си.

             В случай, че съда допусне обединените двете дела за общо разглеждане, да допусне до разпит двама свидетели, при довеждане, с чиито показания ще установи, кой и кога е живял в процесния имот и налице ли е съгласие от собственика за ползване на имота от ищеца и защо същия живее в него, а не в собствения си имот. Не възразява против допускането на представените с молбата писмени доказателства, същите са относими към спора и ще се ползва от тях. Представя заверени преписи от нот.акт № 187, т.2, д.№ 799/1965г. на РРС и нот.акт №135, т.2, рет.№6173, д.№ 269 /22.10.2019г. на нотариус В.Тодорова.

         Ответникът Х.А.Х. счита исковете за недопустими и неоснователни. Поддържа отговора представен от неговия внук Сезер Хасанов.

          Твърдението на отв.Сезер Х., че определението за обединяването на двете дела е неоснователно, съдът не споделя. По двете дела страните са едни и същи и касаят едно и също право. 

          Исковата молба е редовна и допустима. Няма насрещни искове, възражения.  

          Принципно страната, която е предявила иск по чл.135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Когато кредиторът предяви само Павлов иск, без да го съедини с иск за вземането си, правоотношението, от което произтича вземането не става предмет на делото. Ако обаче го е съединил с иск за установяване на вземането си, предмет на делото става и самото вземане, съществуването на което ищецът има интерес и следва да докаже.

         По предявения установителен иск за собственост ищецът следва да доказва основанието на което претендира собственост, а именно 10 годишно необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота /с установяване на начален и краен момент/, намерение за своене.

          Ответникът Х.Х. следва да доказва твърдението си за намерението, с което е предоставил за ползване на ищеца процесния имот, както твърдението си, че плаща данъците на имота.

         По предявения конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД ищецът следва да доказва: че има качеството на кредитор спрямо ответниците /наличие на вземане-право на собственост/; че вземането му предхожда извършената прехвърлителна сделка-дарение, а ако не я предхожда, че е извършена от ответниците с увреждаща цел; наличието на увреждащо правно действие от първия ответник; знанието на приобретателя за увреждането се предполага;      -увреждането на ищеца се предполага.

          Ищецът  следва да ангажира доказателства за всички факти, за които носи доказателствената тежест.

         Ответниците следва да доказват твърдените от тях факти за липсата на намерение за увреждане.

         По изложените съображения, съдът

 

                                          О П Р Е Д Е Л И :

 

          ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

         ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят по двама свидетели.

          НАСРОЧВА съдебно заседание за 13.02.2020г. от 10ч. Да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и от отговорите.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: