Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.12.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 12832 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 95619 от 16.04.2019г. по гр.д. № 51495/2018г. Софийски районен съд, 34 състав осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на З.К.И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпило на 15.06.2017г. в гр. Казанлък
ПТП, причинено от застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва
върху тази сума от 24.06.2017г. (датата на изтичане на определения в нормата
на чл. 496, ал. 1 КЗ срок) до окончателното й погасяване,
като отхвърлил иска за разликата над 6 000 лв. до 15 000 лв., частично
предявен от сума в общ размер от 20 000 лв.; Осъдил „З.Б.И.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на З.К.И., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 31.90 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди (заплатени потребителски такси за 5 дни престой в УМБАЛ
„Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД), по повод настъпило застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/02/117000904367/22.03.2017г., ведно със законната лихва от 24.06.2017г. до
окончателното й изплащане. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА
ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 631.64 лв., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК – да
заплати по сметка на СРС сумата 501.64 лв. – разноски за производството пред СРС.
С определение № 198382 от 21.08.2019г., постановено по същото дело по реда
на чл. 248 ГПК, решението е изменено в частта за разноските, като присъденото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е определено на 830.40 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата З.К.И., която го
обжалва в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до частично предявения размер от 15 000
лв., с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на принципа
за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд определил
обезщетение в изключително занижен размер, който не съответствал на търпените
от въззивницата неимуществени вреди. Съдът не съобразил в достатъчна степен
конкретните факти - вида и броя на уврежданията, продължителността на
възстановяването, неудобствата, ограниченията, влошеното качество на живот,
възрастта на пострадалата, интензивните болки, които търпяла, както и
отражението на инцидента върху психиката й и преживения стрес. Не било взето
предвид и че възстановяването на пострадалата от получените при процесното ПТП
увреждания продължавало и към настоящия момент, същата не се чувствала добре
физически и емоционално. Съдът изобщо не сочел и не взел предвид установения
лимит на застраховката към датата на ПТП, който бил 10 000 000 лв. и
съгласно задължителната съдебна практика бил един от критериите, който следва
да се вземе предвид. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск
в частично предявения размер от 15 000 лв. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивницата на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА с вкл. ДДС.
Въззиваемата страна „ЗД Б.И.“ АД не е депозирала отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове – частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата
15 000 лв. (след допуснато увеличение по реда на чл. 214 ГПК), с цял
размер 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП, състояло се на 15.06.2017г. в гр. Казанлък, и иск с правно
основание чл. 432 КЗ за сумата 31.90 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП. Претендирана е и законната лихва върху главниците
от 24.06.2017г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая първоинстанционното решение в осъдителните му
части не е обжалвано от ответника, поради което същото със сила на пресъдено
нещо установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника – застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за
справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
От приетото в първоинстанционното производство заключение
на съдебно-медицинска експертиза (изготвено въз основа на представената
медицинска документация и след личен преглед) се установява, че при процесното
ПТП ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: Контузия на главата и
шията, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; Мозъчно сътресение от типа на „зашеметеност“, причинило на ищцата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е
консервативно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. На 15.06.2017г.
след инцидента ищцата е била прегледана, назначени са й изследвания и е
хоспитализирана в УМБАЛ – Стара Загора. Изписана е на 20.06.2017г. с препоръки
за ХДР, изписани аналгетици, покой, носене на шийна яка за 3 месеца. На
29.06.2017г. е издаден протокол на медицинска комисия (л. 12 от делото на СРС) със
заключение, че ищцата е неподходяща за системно физическо натоварване, с
освобождаване от временна заетост за срок от 3 месеца. По делото няма
представена медицинска документация за остатъчни явления. Към момента на
изготвяне на СМЕ ищцата се оплаква от периодично главоболие и болки в шията. При
изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 21.03.2019г. вещото
лице е посочило, че обичайният период на възстановяване при контузия на глава и
шия и съответно мозъчно сътресение от типа „зашеметеност“ е около един месец.
Яката на шията се поставя в рамките на 15 – 20 дни максимално, но в конкретния
случай на ищцата са дадени указания от лекуващите лекари за три месеца. При
личния преглед на ищцата същата заявила на вещото лице, че действително я е
носила 3 месеца. Негативен неврологичен статус (посочен в епикризата) означава,
че няма обща и локална неврологична симптоматика, т.е. няма данни за
черепно-мозъчна травма с остатъчни явления като парези, парализи на крайниците
и съответно промени на главния мозък. За пред Дирекция „Социално подпомагане“ е
указано, че в рамките на три месеца не следва да упражнява тежък физически
труд, но това не означава да не се движи.
Съдът кредитира заключението като обективно и
компетентно. Същото не е оспорено от страните.
Други
доказателства не са ангажирани във връзка с претенцията за неимуществени вреди,
а ищцата се е отказала от допуснатия й свидетел при довеждане за установяването
им.
С оглед така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователен довода на въззивницата за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., решение № 93/26.03.2011г. по
т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ
ТО, решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д.
№ 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС (решение № 242 от
12.01.2017г. по т.д. № 3319/2015г., ІІ ТО, решение № 248 от 02.08.2018г. по
т.д. № 1565/2017г., ІІ ТО, решение № 15 от 26.02.2019г. по т.д. № 1277/2018г., ІІ
ТО и др.), при определяне на справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото
състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към
този момент.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищцата при ПТП - Контузия
на главата и шията, причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, и Мозъчно сътресение от типа на зашеметеност,
причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
възстановителен период според неоспореното заключение на СМЕ от около един
месец, през който ищцата е търпяла болки и страдания, причинените от уврежданията
неудобства, възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 21 години, и липсата
на трайни увреждания в резултат на травмите, споделя извода на
първоинстанционния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в
размер на 6 000 лв.
По делото не се установява при ищцата да е имало
усложнения в резултат от уврежданията, поради което няма основание да се приеме
и че възстановителният период при нея е продължил три месеца вместо обичайния
един месец съгласно заключението на СМЕ. Дадените на ищцата указания да носи
шийна яка три месеца не променят този извод, доколкото вещото лице е
категорично, че такава се носи максимално до 15 – 20 дни, а доказателства за
усложнения не са ангажирани – обратно, в епикризата е записано, че същата се
изписва с негативен неврологичен статус. По делото изобщо няма доказателства
ищцата действително да е носила шийна яка в продължение на указания й срок,
както и няма доказателства понастоящем същата да продължава да изпитва
главоболия и болки в шията – посоченото от вещото лице в тази връзка е основано
на твърдения на ищцата, които нямат доказателствена стойност, а по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на тези твърдения. Няма доказателства и в
резултат на ПТП ищцата да е имала негативни психически и емоционални
преживявания, надхвърлящи обичайните такива. Поради това неоснователни са
доводите в жалбата, че по делото се установило ищцата и понастоящем да не се
била възстановила физически и емоционално.
Установените лимити на отговорност на застрахователя
нямат самостоятелно значение и не се ползват с приоритет при прилагането
на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване на
увреждането. В случая въззивният съд намира, че предвид установените вреди, така определеното обезщетение е съобразено и с обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането - 15.06.2017г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход, разноски на въззивницата не се следват, а
от въззиваемия не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Въззивницата е трето ползващо се от застраховката лице
и потребител на застрахователни услуги по смисъла на §
1, т. 1 ДР КЗ, поради което и по арг. чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване (в този смисъл
определение № 140 от 13.04.2020г. по ч.т.д. № 174/2020г., І ТО на ВКС и
цитираната в него друга практика).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95619 от 16.04.2019г., постановено по гр.д. №
51495/2018г. на Софийски районен съд, 34 състав в обжалваната част, с която предявеният от З.К.И., ЕГН **********,
срещу „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ********, частичен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до частично предявения размер от
15 000 лв. от цял размер 20 000 лв.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 51495/2018г. на Софийски районен съд, 34 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.