Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 176 29.09.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Лидия Стоилова
и
в присъствието на прокурора Михаил Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№ 16 по описа на съда за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
А.В.К.,
ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Бобов дол, със съдебен адрес:*** чрез
адв.Р.Б. е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 20 000лв. /двадесет хиляди лева/ обезщетение за
неимуществени вреди от поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвора в гр.Бобов дол през периода 22.07.2022г. –
12.01.2023г. по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Ищецът претендира незаконосъобразно
бездействие на длъжностните лица от затвора в гр.Бобов дол, които не са издали
карта за пазаруване от лавката на затвора, с което е лишен от възможността да
закупи със собствени средства храна и вещи от първа необходимост. Заявените
неимуществени вреди са накърняване на човешките права, засягащи неговата
личност, унизително отношение към него, телесната му цялост, здраве, душевност
и увреждане на психичното състояние. Сумата за обезщетението се претендира
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.01.2023г.
до окончателното й изплащане.
В с.з. ищецът и представителя му поддържат иска.
В писмен отговор и в с.з. пълномощникът
на ответната ГД „Изпълнение на наказанията“ намира иска за допустим, но
неоснователен и моли за неговото отхвърляне.
Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на
иска поради недоказаност на твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и
настъпване на вредите.
Кюстендилският административен съд, след запознаване със
становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът е преведен в затвора в гр.Бобов дол на 28.02.2022г.,
а от 10.03.2022г. е настанен в четвърта затворническа група.
Съгласно становище на Ц.Х. /началник на сектор „ФЛКР“ в
затвора/ при постъпването на ищеца в затвора, на 01.03.2022г. е получил
безвъзмездно карта за пазаруване от лавката на затвора, което е удостоверено в
съответната книга, извадка от която е приложена на л.54-55 от делото. Картите
се издават след регистриране на лицата в информационната система. Картите
съдържат фотографска снимка на лицето, три имена и ЕГН. Посредством картата
лишените от свобода разполагат с получените на тяхно име парични суми.
Системата за управление на личните средства е свързана с магазинната програма
за продажби на стоки в затворническата лавка. Всяка карта има баркод, който
служи за регистриране на направения разход от личните средства на лицето при
пазаруване от лавката и за проверка на наличността от средствата.
Първоначалното издаване на картата е служебно и безвъзмездно. Картата е само за
лично ползване, т.е. всеки лишен от свобода отговаря за опазването й. При
загубване или унищожаване на първоначално издадената карта, за издаване на нова
карта лишеният от свобода подава молба чрез съответния ИСДВР до началника на
затвора за издаване на нова карта срещу сумата от 3лв., която се удържа от
сметката и представлява себестойността на вложените материали за направата на
новата карта. След резолюция на началника на затвора върху молбата, искането се насочва към
финансовата служба на затвора за удържане на сумата и към служителя, отговарящ
за издаването на картата. Цялостната организация за издаване на картите за
пазаруване е предмет на регламентация в заповед №Л-668/23.11.2007г. на
началника на затвора, приложена на л.45. Относимите към казуса правила са
включени в т.3 и т.4 от раздел II
и раздел IV на
заповедта.
Преди исковия период, на 30.05.2022г. ищецът е подал молба
до началника на затвора за издаване на нова карта за лавката поради повреда на
предходната /вж. л.47/. Върху молбата са отразени справки за суми по сметката,
видно от които към 31.05.2022г. и 16.06.2022г. има 0.13лв., а към 15.07.2022г.
има постъпление от 100лв., поради което върху молбата има положителна резолюция
от 18.07.2022г.
След исковия период, на 16.01.2023г. ищецът е подал друга
молба до началника на затвора за направа на нова карта. Върху молбата има положителна
резолюция от 18.01.2023г. поради справка от 17.01.2023г. за постъпила сума по
сметката от 100.81лв.
От справките за трансфери на суми по сметката на ищеца на
л.49-53 от делото се потвърждават данните от проверките на сметката в
посочените по-горе молби. От справките е видно, че постъпления по сметката има
на 15.07.2022г. от 100лв., на 05.10.2022г. от 70лв. и на 13.01.2023г. от
100лв., като за издаване на картите по двете молби са удържани суми от по 3лв.
с РКО 482/18.07.2022г. и РКО №46/18.01.2023г. От постъпилите на 05.10.2022г.
70лв. по сметката е извършено пазаруване за 56.96лв. и разходи за фонокарти от
12.50лв., като в края на месеца сметката е затворена със сумата от 0.81лв.
остатък. През м.11.2022г. и м.12.2022г.
няма постъпления на суми и други разходи от сметката, която е с баланс в края
на годината от 0.81лв.
Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза на вещо
лице Е.З.Т. потвърждава данните за постъпленията и разходите от сметката на
ищеца. Балансът на 07.10.2022г. от 0.81лв. е останал непроменен до края на
исковия период 12.01.2023г. Вещото лице установява, че през исковия период не
са издавани карти за пазаруване от лавката, който извод съответства на
събраните по делото писмени доказателства. От проверката на документите в
затвора вещото лице установява, че през м.12.2022г. не е входирана молба от
ищеца за издаване на карта.
Експертизата е обективна и достоверна, т.к. се основава на
преглед на цялата налична документация в затвора и съответства да писмените
доказателства по делото, които ищеца не оспорва.
От показанията на св.Е. К. В. /ИСДВР на ищеца/ се
установява, че през м.12.2022г. ищецът е дошъл при него с искане за нова карта.
Казал, че родителите му са изпратили 100лв. След проверка в счетоводството,
свидетелят уведомил ищеца, че парите не са изпратени. Ищецът казал, че ще
говори с близките си. Свидетелят го уведомил, че когато пристигат парите, може
да напише молба за карта, т.к. следва да се удържат 3лв. за издаване. Картата е
издадена през м.01.2023г. след захранване на сметката. Св.Ц.Б.Х. потвърждава
показанията на св.В..
Св.А.А.А. /лишен от свобода/ свидетелства, че пред него
ищецът се е оплаквал за това, че няма карта за пазаруване, а св.В.Р.А. /лишен
от свобода/ сочи, че по искането на ищеца за издаване на карта през м.12.2022г.
е имало забавяне, което се отразило психически и здравословно на ищеца, който
бил разочарован.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни, взаимно допълващи се и
във връзка с писмените доказателства.
Приложените на л.71-75 от делото писма до Окръжния прокурор
при ОП – Кюстендил от м.10-12.2022г. и м.01.2023г. за отказ от храна на ищеца
нямат връзка с предмета на делото, т.к. не се отнасят до негови твърдения за
лишаване от карта.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви
иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице лишено от свобода, изтърпяващо
наказанието в затвора в гр.Бобов дол. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от
ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а
затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като
работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение
на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно
компетентен да разгледа спора.
Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията
за това са следните:
Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни
елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и
непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на
първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага
принципът за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал
лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на
установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът
на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на
чл.52 от ЗЗД.
В случая по делото, ищецът не доказа нарушение на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС – поставянето му от затворническата администрация в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието за твърдяното нарушение.
Правото на ищеца по чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС да разполага с
парични суми за задоволяване на лични нужди в размера по чл.56, ал.2 от ЗИНЗС е
във връзка със забраната по чл.97, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода, настанени
в заведения от закрит тип да внасят и държат при себе си пари. В изпълнение на
посочената законова регламентация е уреден реда за упражняване на правото по
чл.86, ал.1, т.4 от ЗИНЗС в заповед №Л-668/23.11.2007г. на началника на затвора.
Доказателствата установяват, че при постъпване в затвора, на
01.03.2022г. ищецът е получил безвъзмездно карта за пазаруване от лавката.
Същият е бил наясно с реда за издаване на картата, нейното подновяване и начина
на използване, предмет на изрична регламентация в заповедта на началника на
затвора. Съхранението на картата е отговорност на ищеца, като за подновяването
й /издаването на нова/ е необходимо удържане на сума от 3лв. Молби за издаване
на нови карти ищецът е подавал преди и след исковия период, които молби
своевременно са уважавани след постъпване на суми по сметката в затвора. През
исковия период такива молби ищецът не е подавал. Устното му искане през
м.12.2022г. пред ИСДВР за издаване на нова карта не е уважено поради липса на
постъпили средства по сметката, което безспорно се доказва от извлеченията от
сметката, показанията на св.В. и св.Х. и заключението на вещото лице. Поради
обективна невъзможност за изпълнение на установения ред за издаване на картата,
липсва твърдяното от ищеца поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието. Лишаването на К. от възможността през исковия период да пазарува
от лавката на затвора не се дължи на противоправно поведение на
администрацията. Ищецът не доказа твърдяното от него нарушение на забраната по
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Поради липса на първият елемент от отговорността, съдът не е
длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че отсъстват
заявените по иска неимуществени вреди. Показанията на св.А. установяват настъпило
разочарование у ищеца от неиздаване на картата за пазаруване. Представените от
ответника доказателства обаче опровергават твърдението, че неиздаването на
картата е предизвикало накърняване на човешките права на ищеца, унизително отношение,
увреждане на психичното здраве и телесна цялост. Претендираните по иска вреди
отразяват много по-висок интензитет на увреда, различен от твърдяното от св.А.
разочарование. Показанията на св.А. не установяват настъпили вреди.
Изложеното налага извод за неоснователност на иска.
Поради неоснователност на иска, неоснователна е и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху сумата по обезщетението.
По аргумент от чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице следа да остане за
сметка на съда. За тези разноски е неприложим чл.78, ал.7, изр.2 от ГПК, който
касае разноските за ответника. Неприложим е и чл.286, ал.2 от ЗИНЗС поради
освобождаване на ищеца от такси и разноски по реда на чл.83, ал.1, т.6 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от А.В.К. /с посочени лични данни/ срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата 20000лв. /двадесет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди през периода 22.07.2022г. – 12.01.2023г.
от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в затвора в гр.Бобов дол по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС
поради незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица в затвора, които не
са издали карта за пазаруване от лавката, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.01.2023г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно оспорване
от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: