О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260090 15.01.2021
г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа докладваното от съдия
МАВРОДИЕВА
въззивно гр. дело № 1021 по описа за 2021 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,К.“ ООД, ***против разпореждане от 17.11.2020
г., съдържащо се в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановено
по ч. гр. д. № 602/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Й.Д. в частта за претендирана
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 743.28 лв. за периода
12.12.2019г. – 03.09.2020г. и в частта за претендираната сума 105 лв. - –
разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането.
Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да осъди
длъжникът да заплати претендираните суми.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление от „К.“ ООД, ***срещу К.Й.Д. за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 1500 лв. - главница, дължима по договор за потребителски
кредит; 230.67 лв. - договорна лихва по договор за потребителски кредит.; 743.28
лв. – неустойка, дължима по договора за
кредит по чл. 25 от Договора; 105 лв. - разходи за извънсъдебно събиране на
задължението. В заявлението е посочено,
че вземането произтича от договор за потребителски кредит № OL0008542 от 12.12.2019г.,
сключен онлайн между „К.“ ООД и К.Д..
Посочено е също, че К.получателят неспазил задължението си по чл. 25, ал.1 от
Договора, поради което му била начислена неустойка в размер на 743.28 лв. / чл.
25 Договора за потребителски кредит заемателят се е съгласил в деня на
сключване или най -късно до 3 календарни дни след това да предостави
обезпечение чрез поръчителство на две физически лица, отговарящи на определени
условия. Сочи се също, че на осн. чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК при неизпълнение на задължението по договора, заемателят дължи заплащане
на всички разноски за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
С обжалваното
разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която заявителят „К.“
ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 743.28
лв. претендирана неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 105 лв., - разходи за извънсъдебно събиране на
задължението като е приел, че клаузите от договора, касаещи задължението за
плащане на неустойка при неизпълнение на задължението на заемателя да
предостави обезпечение на К.ра след сключването на
договора – поръчители, както и задължението за плащане на такса за разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение, са нищожни.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
както и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има
постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, тъй като
искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за паричен
заем относно уговорената неустойка за неизпълнение и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона и на
добрите нрави.
Според разпоредбата
на чл.9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка обаче е ограничена в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на императивни норми на закона, а в равна
степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ.
Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение – тяхното нарушение води до недействителност
на договореното и то в най-тежката му форма – нищожност - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските
правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона
интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани като критерии естеството на вземането (парично или непарично) и
размерът на задължението, изпълнението на което се обезпечава с неустойка. Може
да бъде използвано като критерий и това дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи (поръчителство, залог, ипотека и др.), както
и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна), вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. – ТР № 1/2010 г., ОСТК, т.3.
Неустойката следва да се приеме за нищожна и ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. В настоящия случай уговорената неустойката не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Така уговорена, тази неустойка противоречи
и на разпоредбата на чл.33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което К.рът би получил при неизпълнение би надхвърлило
максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а именно законната
лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва.
По отношение на
претендираната такса за извънсъдебно събиране, предвидена в чл. 12 от Договора,
съдът намира, че тази клауза противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.4 ЗПК,
тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът,
размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че е наречена такса, тя
е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество
противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.
Съгласно чл. 411,
ал.2, т.2 ГПК съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със
закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
(О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). Всъщност спорният въпрос по
делото е за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е
сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза. С решение
на Съда от 14.06.2012 г. по дело С-618/10 е дадено задължително тълкуване на
транспонираната в законодателството ни Директива 93/13/ЕИО, според което същото
не допуска правна уредба на държава-членка, която не дава възможност на съда, в
който и да е етап на производството, да преценява служебно неравноправния характер
на клауза на договор. Следователно няма как да се приеме, че съдът в
заповедното производство не може да извърши служебно проверка и на това дали
предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза
бъде констатирана, то (заявлението) следва да се отхвърли.
Посочените по-горе
клаузи от договора за паричен заем носят всички белези на неравноправни по
смисъла на чл. 143 ЗПК,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Разпоредбата
на посочения текст дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1,
т. 18 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 19 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание коментираните
по – горе клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това
основание заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 17.11.2020 г., съдържащо се в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 602/2020 г. по описа на
Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Й.Д. в частта за
претендирана неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
743.28 лв. за периода 12.12.2019г. – 03.09.2020г. и в частта за претендираната
сума 105 лв. - – разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: