№ 19697
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110115747 по описа за 2022 година
Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от
ЗЗД, предявен от Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника му адв. М. В.,
със съдебен адрес в ... против Н. Н. Н., ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2022 г. в 18.22 часа и на 21.02.2022г. в 12.42
часа в личния публичен профил на Н. Н. Н. (“...”) в социалната онлайн мрежа Facebook
(Meta) на уеб адрес .... са публикувани две публикации, в които се излагат обидни и
клеветнически твърдения за личността и професионалната етика на ищеца. Авторът им
твърди, че ищецът - генерал Н. Р. не изпълнява служебния си и граждански дълг, предава
националните интереси и служи на друга държава, както и че е извършил
незаконосъобразни и несъвместими с морала действия. В публикациите са изложени обиди
(„изключително арогантен“, окачествяване като национален предател, който служи на
чужди (руски), интереси, а не на българските, поставя се под съмнение „офицерската чест и
интегритет на бригаден генерал Р.“, „хибридните генерали, привидно с натовска
принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; „хибридната ... пропутинска
реторика“; „кремълски плам“; „хибридна военна хунта“, „предателско и арогантно
поведение“, с което „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“) и
клеветнически твърдения (Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско
лоби на кръга Р.Я. иска да завлече България в орбитата на Путин; „пред очите ни работят за
откъсването на България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти
на Путин в България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от
евроатлантическия си път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в
зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част
от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към
суверенния ни избор“).
Описаните противоправни действия на ответника пряко са причинили на ищеца
значителни по размери неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и
професионален авторитет, чест и достойнство и претърпян сериозен психологически и
душевен дискомфорт. Изказванията на ответника са предизвикали значителна обществена
реакция и множество негативни оценки по адрес на Н. Р.. Тежките и сериозни обвинения,
1
съдържащи се в публикациите, и крайно насмешливите, жестоки и обидни квалификации в
коментарите са предизвикали у ищеца интензивни и продължителни отрицателни емоции.
Публикациите са породили у него усещане за силно засегнат авторитет, което е довело и до
откъсване от социалните му ангажименти.
Като излага тези факти и доводи ищецът моли да бъде осъден ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.
С исковата молба процесуалният представител на Н. Р. моли за събирането на
писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника му, депозира писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Процесуалният представител на Н. Н.
не оспорва обстоятелството, че ответникът е автор на публикациите, в които се съдържат
твърдяните обиди и клевети. Сочи се, обаче, че в случая се касае за свободно изразено
критично мнение, а не за обидни или клеветнически квалификация, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Навеждат се и доводи, че ищецът е публична личност,
поради което следва да търпи критика в по-голяма степен от обикновените граждани и да
проявява по-голяма степен на толерантност.
С отговора ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощниците си, поддържа направените в
отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест: ищецът носи
тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е извършил
твърдяното противоправно деяние- употребил е следните изрази и думи, отнасящи се за
ищеца генерал Н. Р. „изключително арогантен“, окачествяване като национален предател,
който служи на чужди (руски), интереси, а не на българските, поставя се под съмнение
„офицерската чест и интегритет на бригаден генерал Р.“, „хибридните генерали, привидно с
натовска принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; „хибридната ...
пропутинска реторика“; „кремълски плам“; „хибридна военна хунта“, „предателско и
арогантно поведение“, с което „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“,
„Вчера ген. Н. Р. за пореден път показа как проруското генералско лоби на кръга Р.Я. иска
да завлече България в орбитата на Путин; „пред очите ни работят за откъсването на
България от евроатлантическия съюз“; „ясно виждаме проруските лобисти на Путин в
България“; „бъдещето на България е под заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си
път и върната във властовата територия на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска
България от Русия на Путин“; „забрави, че българската армия е част от НАТО и защитава
свободна и независима България, въпреки претенциите на Путин към суверенния ни избор“,
обективирани в публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12.42 часа в
личния публичен профил на Н. Н. Н. (“...”) в социалната онлайн мрежа Facebook (Meta) на
уеб адрес ...., в пряка причинна връзка от което е претърпяла твърдените
неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на
ищеца, чест и достойнство ми, претърпян сериозен психологически и душевен дискомфорт,
множество негативни оценки по адрес на Н. Р., интензивни и продължителни отрицателни
емоции, откъсване на ищеца от социалните му ангажименти.
2
Между страните не се спори, че ответникът е публикувал посочените твърдения във
фейсбук страницата си на 21.02.2022 г. и 22.02.2022 г.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2023 г. са разпитани свидетелите Г.Н. – Р.а
(съпруга на ищеца) и Д.Г..
Свидетелката Г.Н. - Р.а дава показания относно емоционалното състояние на ищеца
след публикациите във фейсбук профила на ответника. От показанията се установява, че в
резултат на процесната публикация ищецът изпитвал негативни емоции и чувства, бил е
фрустриран, станал е по-мълчалив, по-затворен и по-сприхав. Думите и изразите,
използвани в двете публикации, са накърнили сериозно професионалната репутация на
ищеца. Свидетелката сочи, че съпругът й е изключително отдаден на професията, почтен и
принципен човек. Твърди, че последица от двете публикации е и притеснението на всички
членове на семейството за ищеца, включително и на двете му ненавършили пълнолетие
деца.
Свидетелят Д.Г. е колега на ищеца. Той твърди, че след двете процесни публикациия,
Н. Р. е претърпял спад в професионалната мотивация, почувствал се е засегната и е избягвал
публични мероприятия. Според този свидетел, ищецът няма проруски настроения, напротив
сочи, че той е американски възпитаник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като, съгласно
задължителната практика на ВКС, нормата на чл. 45 от ЗЗД няма субсидиарен характер. Не е
задължително пострадалият да реализира правата си по наказателен ред за извършено
престъпление по смисъла на НК. Негово право е да избере пътя си на защита – наказателно
или гражданскоправен. Престъплението е това общественоопасно деяние, което формално
осъществява признаците на предвиден в закона конкретен престъпен състав и което е
наказуемо според правилата на Наказателния кодекс. Деликтът пък представлява поведение,
носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо
дали това поведение е обхванато от фактическия състав на правна норма. При деликта
съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, при което е причинена вреда. (в
този смисъл решение № 242 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., IV г. о., ГК;
решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., ГК).
В споделяната от настоящия състав практика на ВКС, обективирана в решение № 253
от 29.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2012 г., III г. о., е посочено, че в чл. 39 - 41 от
Конституцията на република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява
мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се
включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от
основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява
един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като
същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен
индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат
някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на
изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ,
който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или
законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10,
т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона,
необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели.
Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на
3
изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата
(умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с
него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за
дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската
отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и
доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на
мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на
изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на
истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно
като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има
предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат
проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са
клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската
отговорност на издателя. В случай, че са неверни – издателят носи отговорност доколкото
засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е проявил дължимата грижа да
провери достоверността на информацията. Във всеки случай следва да се прави ясно
разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от
КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег.
Докато негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 1
от КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност, то обидата е
противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл.
146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното
следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване (в този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
970/2020 г., IV г. о., ГК).
От изложеното следва, че разграничението между твърдения и оценки, съобразно
практиката на ВКС, се състои в това, че фактическите твърдения подлежат на проверка за
истинност, като те могат да ангажират отговорност само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност и ангажират отговорност само ако
представляват обида (в този смисъл решение № 12 от 6.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
449/2012 г., III г. о., ГК; решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г.
о.).
При предявен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от ЗЗД съдът следва да извърши конкретна
преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на
слово, която да бъде основана на баланса между основните права на защита на доброто име
и на свободното изразяване на мнение. Когато не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи
конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие. (в този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2020 г.,
IV г. о., ГК; решение № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о.; решение
№ 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК).
Но дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да
съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърляло
4
допустимото. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните
съждения означава злоупотреба със свободата на слово. Това е виновно и противоправно
поведение. (Вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ Педерсън и Баадсгард с/у Дания, №
49017/99, 19 юни 2003 [Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, no. 49017/99, 19 June 2003] и
решение № 369 от 26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г. о., ГК.)
Следователно, предвид изложеното дотук, съдът следва да извърши преценка дали
публикуваните думи и изрази, посочени от ищеца в исковата молба, са обидни или
клеветнически, както и да прецени дали представляват оценъчни съждения, за които е
налице достатъчна фактическа основа, т.е. дали е налице виновно и противоправно
поведение посредством злоупотреба със свободата на словото.
Употребените от ответника в публикацията изрази „Вчера ген. Н. Р. за пореден път
показа как проруското генералско лоби на кръга Р.Я. иска да завлече България в орбитата на
Путин; „пред очите ни работят за откъсването на България от евроатлантическия съюз“;
„ясно виждаме проруските лобисти на Путин в България“; „бъдещето на България е под
заплаха да бъде отклонена от евроатлантическия си път и върната във властовата територия
на Русия“; „поставя в зависимост НАТО-вска България от Русия на Путин“; „забрави, че
българската армия е част от НАТО и защитава свободна и независима България, въпреки
претенциите на Путин към суверенния ни избор“ не са обидни, тъй като не съдържат нито
вулгарни или цинични епитети, нито унизителни съждения за качествата на ищеца. Те
представляват фактически твърдения и подлежат на проверка за истинност, като
отговорност за ответника ще възникне само ако са позорни за адресата и са неверни, т.е. ако
представляват клеветническа информация.
В случая изнесеният от ответника факт, че ищецът Н. Р. е проруски настроени в
професионалната си дейност като пилот защитава чужди (руски) интереси е позорен, тъй
като е морално неприемлив и недостоен, има обективно злепоставящ характер и
предизвиква осъдителна обществена оценка. Същевременно, от съвкупната преценка на
гласните и писмените доказателства по делото не е установено, че ищецът при изпълнение
на професионалната си дейност е защитавал чужди политически и държавни интереси
Изразите „изключително арогантен“, „хибридните генерали, привидно с натовска
принадлежност, яростно обслужват интересите на Кремъл“; „хибридната ... пропутинска
реторика“; „кремълски плам“; „хибридна военна хунта“, „предателско и арогантно
поведение“, с което „безпардонно“ се е проявил „като служител на Кремъл“ нарушават
баланса между основните права на защита на доброто име и на свободното изразяване на
мнение, тъй като надхвърлят допустимата свобода на изразяване, дори и по отношение на
публична личност, каквато е ищецът. Безспорно думите „арогантен“ и „хибриден“ и
обслужващ чужди интереси представляват обиди, тъй като са обективно годни да накърнят
достойнството на ищеца, и според господстващия морал са неприлични и цинични. Този
извод се подкрепя и от цялостния тон на публикациите, както и от контекста, в който са
употребени, а именно с цел да се унижи достойнството на лицето, за което се отнасят.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на иска по 45, ал. 1 ЗЗД. С
показанията на свидетелите Н.. а– Р.а и Г.. са установени претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на отразеното в статията- засягане на името на ищеца,
честта, достойнството и професионалната му репутация.
От друга страна по делото не е установена голям интензитет на негативните
изживявания, особена продължителност на периода на възстановяване от тях. Напротив,
както сочи св. Н..а – Р.а, с оглед упражняваната професия, ищецът е със значително по-
висока психическа издръжливост.
Причинените при деликт вреди поначало се обезщетяват парично, като на поправяне
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51,
5
ал. 1 ЗЗД. Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства могат да начина на извършване на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото следва да бъде определен на 3 000
лв. В тази връзка следва да бъдат отчетени, от една страна, броя и вида на клеветническите
изрази, установената тежест на вредите - отражението на процесните изрази върху
поведението на ищеца и обстоятелството, че същите са били разпространени пред
неограничен кръг от лица чрез интернет сайт (фейсбук). Налице са данни за чувство за
потиснатост и професионална демотивация у ищеца, но от друга страна липсват данни за
особени интензитет и продължителност на претърпените негативни преживявания. В този
смисъл присъждането на по-голяма от горепосочената сума би довело до несъответстващо
на изискванията на справедливостта имуществено разместване. Присъждането на
обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение - признаване, че действията
на ответника са противоправни, и отговорността им за причинените вреди, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не може да служи за
обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като "справедливостта" до голяма степен отразява обществената
оценка на засегнатите нематериални ценности, а в сферата на последните равенството в
обществото намира най - чист израз (виж Решение № 110 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2808/2016 г., IV г. о., ГК ).
Ето защо предявените искът по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 3 000
лв., ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.02.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, а за разликата над нея до размера пълната главница - да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски в общ размер на 5 280 лв., включващи заплатена държавна такса в размер на 480
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. Ответникът е сторил разноски в общ
размер на 1 776 лв. – адвокатски хонорар.
Ищецът и ответникът в законоустановения срок са направили възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна, които
възражения съдът намира за основателни. Минимално дължимото възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца и на ответника следва да бъде изчислено съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същото възлиза на 1 480 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените открити съдебни заседания и извършените от процесуалните
представители на ищеца и на ответника процесуални действия, възнаграждението следва да
бъде редуцирано до нормативно установения минимум от 1 480 лв.
6
С оглед уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца му се
следват разноски в общ размер на 490 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски в размер на 1 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в ..; да заплати на Н. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес в ..., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева) -
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
разпространение на обидни и клеветнически твърдения във фейсбук профила на ответника в
публикации от 20.02.2022 г., 18.22 часа и от 21.02.2022 г., 12,42 часа, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на деликта – 22.02.2022 г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до
пълния предявен размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в ..; да заплати на Н. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 490 лв.
(четиристотин и деветдесет лева), представляваща сторените в настоящото производство
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете и след намаляване на размера на адвокатския хонорар.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на Н. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес в ..;, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 1 110 лв. (хиляда
сто и десет лева), представляваща сторените в настоящото производство разноски от
ответника за заплащане на адвокатски хонорар, съразмерно с отхвърлената част от исковете
и след намаляване на размера на адвокатското възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7