Решение по дело №1503/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1113
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330201503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

1113

 

гр.Пловдив, 14.07.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа АНД № 1503/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-002621 от 13.02.2020г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Д. Л. К., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, издадено въпреки допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като предлага същото да бъде отменено. *** на дружеството жалбоподател – Д. К. се явява пред съда, сочи че единствено частично да се намали глобата. 

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Сочи, че нарушението е безспорно установено и доказано, И. Г. собственоръчно е декларирала, че работи в дружеството, получава трудово възнаграждение, има работно време, или същата е престирала своята работна сила в полза на дружеството и същото е следвало да оформи трудовото правоотношение, като сключи с Г. трудов договор в писмена форма. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата страна бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 19.02.2020г.  видно от приложеното заверено копие на известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив  на 25.02.2020г. съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.01.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, сред които и свидетеля К.М.Т., на длъжност – *** в същата дирекция, извършили проверка в обект – кафе – аперитив, находящ се на адрес – с.Крумово, обл.Пловдив, ул.„Хан Крум“ № 36, стопанисвано от „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД.

 При същата проверка било установено, че И. К. Г., ЕГН:**********. В разговор със свидетеля Т. работникът Г. споделила, че е работи на обекта от два дни, с работно време от 05:00 до 12:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение от 30 лева на ден , няма подписан трудов или граждански договор. Горните факти работникът Г. декларирала и в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, която попълнила и подписала лично.

 С оглед на горното, на 22.01.2020г. свидетелят Т., в присъствието на упълномощен представител, съставила АУАН № 16-002621 срещу същото дружество, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, която подписала последния акт. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление. 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля К.М.Т., която  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Т. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда на работника Г.. Следва да се посочи, че същата декларация е лично попълнена и подписана от работника, които още е  отрази, че е викнат на работа от *** на дружеството. От същата декларация се установява, че работникът Г. е полагал труд за дружеството при уговорени работно време, почивка и възнаграждение.

Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на обсъдената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** е нарушило разпоредбата чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 10.01.2020г., в с.Крумово, в обект – кафе – аперитив, находящ се на адрес – с.Крумово, обл.Пловдив, ул.„Хан Крум“ № 36, стопанисвано от „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД е допуснало до работа работника И. К. Г., ЕГН:**********, при установени елементи на трудово правоотношение, а именно – работно място, работно време и трудово възнаграждение, без да е сключило със същия работник трудов договор в писмена форма.

Както се посочи, налице са всички елементи на трудовото правоотношение – работно място, работно време и трудово възнаграждение. Не се установява и сключен трудов договор в писмена форма, какъвто поначало не се твърди от страните.

Следва да се посочи, че изложените в жалбата твърдения, че че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, издадено въпреки допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са бланкетни, неконкретизирани и като такива не могат да бъдат коментирани от съда.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че  съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се налага  имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния размер,  или в такъв от 2 000 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. За подобни отегчаващи отговорността обстоятелства въззиваемата страна не представи доказателства и в хода на съдебното следствие. Същевременно се установява, че се касае за един не дълъг период на полагане на труд от работника, без сключен в съответната форма трудов договор, а именно – два дни. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери същото в този му размер от 1 500 лева за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора, а именно – потвърждаване наказателното постановление, както и наложената имуществена санкция по основание (макар и не по размер), на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания, с кратка продължителност, разпитан е един свидетел, фактическата обстановка по делото не е спорна, поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

След като определи размера на юрисконсултското възнаграждение, и като съобрази изхода на спора, а именно – частичната основателност на жалбата единствено относно размера на наложената имуществена санкция, то съдът намери, че определеното възнаграждението за защита от юрисконсулт от 80 лева следва да бъде намалено в същия размер, в който е намалена и имуществената санкция от 2 000 лева на 1 500 лева, а именно – с една четвърт. Ето и защо съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 60,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-002621 от 13.02.2020г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от Д. Л. К., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева до размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.

 

ОСЪЖДА „РОДОПСКА ЗАКУСКА“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив сумата от 60,00 (шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

И. Й.