РЕШЕНИЕ
№ 1270
гр. Пловдив, 30.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
- ХXVIII състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря П. П., като
разгледа административно дело № 863/2022г
по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба от Председател на
Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив (ТП на НОИ) д-р П.К., против
Експертно решение (ЕР) № 0312/039/01.03.2022г. на Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)
– София, в частта му за срока на определения процент
трайно намалена работоспособност - пожизнен.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като се
сочи, че противоречи на материалноправните разпоредби
и постановено при съществено нарушение на административно- производствените
правила. Обосновава се приложимост на приети изменения в Наредба за
медицинската експертиза,обн.ДВ бр.59/16.07.2021година,
като счита, че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на определението
за „дефинитивни състояния", посочено в § 1, т. 5 от ДР на Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/ за определяне на срок — пожизнен на трайно
намалената работоспособност на освидетелстваното лице, съобразно чл. 69, ал. 4
от същата наредба, което според него следва да бъде съобразено с петата година
от установяване на заболяването. Сочи, че при онкологични заболявания след
петата година, не може да се очаква позитивна промяна, но рецидив и далечна дисеминация са възможни по всяко време, т.е. възможна е
негативна еволюция във времето. Иска отмяна на оспореното ЕР. Не се претендират
разноски.
Ответникът - НЕЛК-София, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез
процесуалния си представител юрк. К.К.оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде
отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – А.Д.Б.- Ч. встъпва в
процеса, като оспорва жалбата като неоснователна и ангажира писмени
доказателства. По същество счита, че атакувания административен акт е правилен
и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Не
претендира разноски.
Заинтересованата страна –
Медицински Университет Пловдив, чрез пълномощника адв.Т.
оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора счита, че атакувания
административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Останалите заинтересовани
страни- ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД – 5 състав, Агенция за хора с увреждания, ТП
на НОИ – гр.Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, не встъпват в
процеса и не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
С Експертно решение № 5232, зас. № 1858/09.11.2021 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ
„Пловдив” АД е извършено преосвидетелстване на лицето А.Д.Б.-Ч. В издаденото ЕР
на ТЕЛК е направен извод, че в предвид наличното заболяване с давност от 1991г
година „сарком на матката“ и извършена лапарохистеректомия тоталис с андекси, с код С 54 и при липса на данни за рецидив и
далечна дисеминация, следва да бъде определена 50%
трайно намалена работоспособност при пожизнен срок. Изложени са и правните
основания за взетото решение, като е посочено, че то е съобразно Забележка към
част VIII, раздел XII, чл.69 т.4 НМЕ/2017година. Цитираното ЕР на ТЕЛК е обжалвано от
Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК по
отношение срока на определения процент трайно намалена работоспособност. След
преглед на приложената медицинска документация в досието на освидетелстваното
лице, НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото производство ЕР № 0312/039/01.03.2022г.,
с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК в оспорената му част. За да постанови този
резултат, НЕЛК е приела, че по отношение на освидетелствано лице /жена на 57-годишна
възраст/ е налице заболяване-злокачествено новообразование
на тялото на матката, състояние след ЛХТ с андексите.
Последвал е рецидив на заболяването, за което е осъществено оперативно лечение 22.11.2010г.
с експлоративна лапаратомия
с биопсия, с уретероцистонеостомия с дясно и пластика
на пикочен мехур. Приложена ИЗ №7240/307/2010г.. Посочен е хистологичен
резултат № Б6679-95/21.10.2015г., показващ мезенхимен
тумор с инфилтративен разстеж
всред мускулни влакна и уретера. Пациентката е
провеждала курсове по хормонотерапия и се води на
активно диспансерно наблюдение. В удостоверение изх.№1814/28.09.2021г на КОЦ-Пловдив
е посочено, че липсват данни за прогрес на заболяването. В проведеният анализ е
дадено становище за давност на заболяването, надвишаваща петата година от
оперативното лечение. В тази връзка е приета и съответната оценка, като е прието,
че след петата година на активно наблюдение при нея са налице дефинитивни
състояния, т.е. такива, които след проведеното лечение не търпят позитивна или
негативна еволюция във времето. По тези съображения, специализираният състав по
хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести на НЕЛК потвърждава ЕР на
ТЕЛК във връзка определената 50% трайно намалена работоспособност при пожизнен
срок. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и настоящото
съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, на
база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е взето
от специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания,
определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ). Специализираният състав на НЕЛК, издал оспорваното ЕР, отговаря
на изискванията на чл. 18, ал. 3 от правилника. Експертното решение е
постановено в състав от председател и двама специалисти. Липсват основания за
прогласяване на нищожност на издаденото ЕР на НЕЛК.
По установените факти по
делото не се формира спор между страните. Спорът е правен и касае правилното
приложение на забележка към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ/2017
г. досежно срока (пожизнен), определен на
освидетелстваното лице за 50% трайно намалена работоспособност. Според
посочената забележка: „всички онкологични заболявания с код "С" по
МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност,
надвишаваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50 % (не
включва карциноми "ин ситу" – код
"D" по МКБ)“. Безспорно случаят на И.М.касае онкологично заболяване с
код „С“, а именно С 54 - опериран карцином на матката, след извършена на 22.11.2010г.
експлоративна лапаратомия с
биопсия, за което е провеждано и съответното диспансерно лечение. В последствие
не са установени данни за рецидив и дисеминация.
Налице е давност надвишаваща пет години от оперативната намеса. Посоченото
онкологично заболяване безспорно обуславя приложение на горецитираната
забележка от Приложение № 1 на НМЕ/2017 г., както правилно е прието от
административния орган в оспорваното ЕР. Прилагането на цитираната забележка е относима за конкретното заболяване, включено в съответните
раздели на Приложение № 1 на НМЕ/2017г., Част 8 -Хирургични заболявания, където са посочени и съответните злокачествени заболявания. Така определената оценка за 50 % трайно намалена
работоспособност законосъобразно е за пожизнен срок, като са съобразени
отправните точки съгласно НМЕ/2017 в релевантните към казуса разпоредби. В Раздел
ХI „женски полови органи“, Част VIII от Приложение № 1 на НМЕ, съгласно отправна точка 2.1.4, за малигнен тумор
на матката или маточната шийка за петата година след
операцията се определя 50% трайно намалена работоспособност, с пожизнен срок. Налице
е изпълнение от административният роган на посочените
разпоредби. Безспорно е, че след като за петата година след операция се
определя 50% ТНР с пожизнен срок, като и при преосвидетелстване на лицето през
всяка следваща година след петата, срокът на инвалидност също следва да е
пожизнен. Противното би означавало всяко лице със същото или сходно заболяване
и здравословно състояние, с над пет години от хистологичната верификация към
датата на приемане на Постановление № 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение
на НМЕ, да бъде дискриминирано при преосвидетелстването чрез определяне на срок
на инвалидност за конкретен период от време, така както предвижда чл. 69, ал. 1
от НМЕ, а не пожизнено при условията на чл. 69, ал. 4 от НМЕ. В така посочената
разпоредба е предвидено при дефинитивни състояния без възможност за пълно или
частично възстановяване да се определя пожизнен срок на инвалидността. Легална
дефиниция на понятието „дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т.
5 от ДР на НМЕ, съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна
или негативна еволюция във времето. Волята на законодателя е да преустанови
периодичното преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни
заболявания, посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето. Както сочи жалбоподателят, действително в състоянието на освидетелстваното лице може да настъпи
негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното състояние няма
постоянен характер и търпи промяна. Соченото евентуалното настъпване на рецидив
и далечна дисеминация (негативна еволюция във
времето), обаче би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето,
по негово желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до
такъв с конкретно определен срок. Ето защо, след като в точка 2.1.4 на Раздел ХI,
Част VIII от Приложение № 1 на НМЕ,
състоянието на освидетелстването лице е определено от законодателя като
дефинитивно, предвиждайки определяне на 50 % трайно намалена работоспособност с
пожизнен срок, при липса на промяна през следващите пет години от операцията в
здравословното му състояние, последното отново следва да се определи като
дефинитивно, то срока на определения процент трайно намалена работоспособност
следва да е пожизнен. Гореизложеното налага извод за законосъобразност на
оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК - София, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита, които се констатираха в размер на 80 (осемдесет) лв., определен
съгласно чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на
основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО
към Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив
против Експертно решение № № 0312/039 от 01.03.2022г. на Специализиран състав
по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия
(НЕЛК) – София, в частта му за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Национална
експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 80.00 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не е окончателно и подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне от
страните.
СЪДИЯ: