РЕШЕНИЕ №428
гр. Добрич, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №367 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на М.Д.Р. с ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0240-000042/22.05.2023 г. на З. И. Д. - полицейски инспектор към РУ –
Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от
Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водача до решаването на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца“. В
жалбата се излагат подробни твърдения за нейната незаконосъобразност поради
противоречие с материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила.
Посочва се, че реалната фактическа обстановка не отговаря на изложената в
заповедта. Жалбоподателят не е бил спиран за проверка на МПС, за да бъде
проверяван за наличието на алкохол в кръвта, а вече е бил паркирал своето
моторно превозно средство и след това е употребил алкохол. Затова неправилно
административният орган е издал заповедта за налагането на принудителната
административна мярка; настоява за нейната отмяна и за присъждането на
сторените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор, в който се отбелязва, че
издаденият административен акт е законосъобразен и постановен при правилно
възприемане на фактическата обстановка.
В
последното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е
заявил, че административният орган не е изяснил относимите обстоятелства, като
е налице противоречие между посоченото в издадения АУАН и докладните записки на
полицейските служители; от събраните по делото писмени доказателства и
разпитите на допуснатите свидетели не е установено наличието на първата
предпоставка за издаването на оспорения акт, а именно М.Д.Р. да е управлявал процесния автомобил; ответникът е създал пречки за
приемането по делото на записите от камерите на полицейския автомобил и боди
камерите на служителите на реда; оборени са констатациите в АУАН, че
жалбоподателят е извършил вмененото му деяние; настоява за уважаването на
жалбата и присъждането на сторените разноски.
В
последното съдебно заседание ответникът е посочил, че процесната заповед е
законосъобразна; в съдебните заседания свидетелите са потвърдили, че М.Д.Р. е
управлявал своя автомобил, бил е сам и е отказал да бъде изпробван за алкохол.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по административната преписка се установява,
че на
21.05.2023 г.
от старши полицай и водач на патрулен автомобил Д.Д.А. *** при
ОД на МВР
– Добрич е съставен акт за установяване на
административно нарушение №170 за това,
че на 21.05.2023 г. около 1.55 часа в с. Пряспа, общ.
Балчик при движението си по ул.“Първа“ до №25 М.Д.Р. управлявал собствения си лек автомобил „ххххх“ с
рег. хххххххх във видимо нетрезво състояние, като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за употреба на алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване №072101. Актът е предявен и
връчен на водача, като същият е отказал да се подпише и това е удостоверено с
подписа на един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от
актосъставителя в присъствието на свидетелите М.В.Г. и С.Д.К.. Въз основа на
съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0240-000042/22.05.2023 г. на З. И. Д.
- полицейски инспектор към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич, с която на
основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена
принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“. Като правно основание за
издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от
Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – отказ за
извършването на проверка с техническо средство и неизпълнение на предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или вземане на биологични проби за
химико – лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта. Деянието на водача
е квалифицирано като нарушение по чл.174 ал.3 пр.1-во от Закона за движението
по пътищата. Според т.1.7. от представената Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил полицейските инспектори в съответното РУ при
ОД на МВР – Добрич с правомощия на
територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР
– Добрич, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка - чл.171
т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които
са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане
към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от
административната преписка. Затова твърденията на жалбоподателя в обратната
насока са неоснователни.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на
материалноправните разпоредби и целта на закона.
Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за
осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки,
една от които (чл.171 т.1
буква б) от същия закон) е временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следователно
необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е
управлявало моторно превозно средство и да е отказало да бъде проверено за
концентрацията на алкохол в кръвта му с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или
да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване, което в случая безспорно е налице. От съдържанието на
АУАН е видно, че на посочените дата, час и място М.Д.Р. е управлявал лек
автомобил и е отказал да бъде проверен за концентрацията на алкохол в кръвта
му. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред и има задължителна за
административния орган презумптивна доказателствена сила на основание на чл.189
ал.2 от Закона за движението по пътищата. Констатираното с акта нарушение по чл.174 ал.3 пр.1-во от Закона за движението
по пътищата е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана
компетентност, поради което полицейският инспектор към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич не е имал
право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не. В съответствие със
събраните доказателства административният орган е приел, че са налице
предпоставките за прилагането на чл.171
т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата.
Неоснователни
са възраженията в жалбата, че не е доказано по безспорен и категоричен начин
жалбоподателят да е извършил описаното нарушение – това се установява от АУАН, както
и от разпитите на ангажираните по делото свидетели. Всички те посочват, че е
лъхал на алкохол и е отказал да даде проба, заради което спрямо него са
предприети съответните мерки. Показанията на К.М.М., който не е полицейски
служител, а съсед на М.Д.Р., са в същата насока.
След като жалбоподателят не е представил надлежни
доказателства, с които да обори установената от контролните органи фактическа
обстановка, правилно и обосновано административният орган е приел, че именно
той е управлявал автомобила и е отказал да бъде проверен за концентрацията на
алкохол в кръвта му, зачитайки презумпцията за истинност на акта по чл.189 ал.2
от Закона за движението по пътищата.
При безспорността на основния правнорелевантен факт
– управление на МПС и отказ за
извършването на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта – правилно и
законосъобразно административният орган е наложил принудителната
административна мярка по чл.171
т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен и
преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да
предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на
други правонарушения от страна на водача. С временното
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство е изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането в
нетрезво състояние и да се гарантира живота и здравето на участниците в
движението, поради което процесната заповед не е в противоречие с целта на
закона. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в
чл.6 от АПК. При
произнасянето на компетентния орган относно административнонаказателната отговорност на водача или след изтичането
на законоустановения срок принудителната административна мярка следва да се
счита за отпаднала с оглед настъпването на
прекратителното условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения
обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, постановена при изяснена
фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са
налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Р. с ЕГН **********
*** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0240-000042/22.05.2023 г. на З. И. Д. - полицейски
инспектор към РУ – Балчик при ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: