№ _________
гр. Варна _____________
2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и осми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1724 на Административен съд - Варна по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.251 изр.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
/ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалбата на Г.К.К., ЕГН **********,***, против
Заповед № РД-01-137/29.07.2021г. на Командира на военно формирование 22580, с
която за нарушение на чл.188а от ЗОВСРБ, му е наложено дисциплинарно наказание
по чл.244 т.1 от ЗОВСРБ „Забележка“.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Конкретно твърди, че заповедта не е мотивирана, както и че липсва извършено
дисциплинарно нарушение. В тази връзка сочи, че дисциплинарното наказание му е
наложено по предложение на главния инспектор в Министерство на отбраната /МО/,
във връзка с проверка от инспектората към МО за подаване на годишни декларации
по чл.35, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/. Твърди, че забавянето от негова
страна се дължи на това, че Заповед на командира на ВМС с рег.№
РД-01-61/04.02.2021г. – в която са упоменати сроковете за подаване на
декларации и назначаване на комисии за извършване на проверки – не е била
обявена пред касаещия личен състав на формированието. За съществуването на заповедта
научил след оформянето на доклада на комисията на тяхното формирование с рег.№
738/14.06.2021г., изготвен от началника на щаба. Позовава се на вътрешните
правила за организация на документооборота във ВМС, като твърди, че поради
липсата на резолюция „за изпълнение“, на основание чл.22 от същите правила, не
би следвало да носи отговорност за неизпълнение на разпореждане. На следващо
място твърди, че декларациите на военнослужещи и цивилни служители се подават
по условията на чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ, като висшите публични длъжности са
дефинирани по чл.6, ал.1 от ЗПКОНПИ, където неговата длъжност не фигурира. Твърди
и че заповедта не е достатъчно мотивирана, както и че няма как военнослужещите
да познават и да имат достъп до подзаконови актове, правилници и актове на
органите и длъжностните лица за ръководство и управление на отбраната и на
въоръжените сили, без да са им предоставяни. Позовава се и на дадените от него
в хода на дисциплинарното производство обяснения, в които изложил подробно и
други фактори за неподаване на декларацията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.В.,
който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В допълнение, в
пледоарията по същество, сочи, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
административнопроизводствените правила, т.к. нарушаването на разпоредбата на
чл.35 от ЗПКОНПИ представлява административно нарушение, за което специалният
закон предвижда налагане на административно наказание от председателя на
КПКОНПИ. В този смисъл твърди, че неподаването на декларацията не представлява
дисциплинарно нарушение, поради което за него не следва да се налага
дисциплинарно наказание. Твърди и че не са спазени сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание, т.к. преклузивния двумесечен срок от установяване на
нарушението е изтекъл до издаването на заповедта. Счита и че деянието може да
се квалифицира като маловажно, т.к. декларацията все пак е подадена и към
момента КПКОНПИ не е инициирала административнонаказателно производство и не е
наложила административно наказание. Моли за отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Командира на военно формирование 22580 – Варна,
чрез юрк.С., оспорва жалбата. В представени писмени бележки С.д. №
14569/06.10.2021г. сочи, че от събраните доказателства се установява, че к-н К.
е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, което с оглед
неговата тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения, са достатъчни
да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Относно
твърдението на жалбоподателя – че не е бил надлежно запознат със Заповед №
РД-01-61/04.02.2021г., сочи, че от заповедта се установява, че к-н К. се е
запознал със същата срещу подпис и дори му е било известно, че е част от
комисията, която отговаря за спазването на сроковете по подаване на годишните
декларации. Нещо повече, к-н К. е бил назначаван за член на комисията от 2019г.
до 2021г. Счита и че в производството не са допуснати процесуални нарушения –
нарушението е установено в условията на извършена вътрешноведомствена проверка
от Инспектората на МО, на лицето е предоставена възможност да представи писмени
обяснения преди налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено с
мотивирана писмена заповед. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна, следното:
Със Заповед № РД-01-61/04.02.2021г. на командира на военноморските
сили, на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ, чл.3, ал.8 от Наредбата за
организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси, вр.чл.19, т.2 и чл.23, ал.1 от Вътрешните
правила за изпълнение на Наредбата, е разпоредено: т.1 Обект на
проверките да бъде наличието на декларациите за несъвместимост и за имущество и
интереси по чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ, както следва: т.1.1. за военнослужещите
от командванията (ръководствата, управленията), административните звена и
щабовете на военните формирования от въоръжените сили, с изключение на
заемащите войнишки (матроски) длъжности: т.1.1.2. встъпителна декларация
за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 и т.4 в изпълнение на §2, ал.2 от
ЗПКОНПИ - в едномесечен срок от приемането на военна служба, и ежегодна до 15
май - за предходната календарна година, по образци, утвърдени от КПКОНПИ и
достъпни на интернет страницата на Комисията. С т.2 от същата заповед са
назначени комисии за извършване на проверки на изпълнение на задълженията по
чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ, в т.ч. за военно формирование 22580-Варна - т.2.7. Указано
е заповедта да се сведе до знанието на целия личен състав на Военноморските
сили.
На 14.06.2021г. с Рег. № 738/14.06.2021г. Комисията, назначена със
Заповед
№ РД-01-61/04.02.2021г. на командира на военноморските сили, извършила проверка
за изпълнение на задълженията за подаване на декларациите за несъвместимост и
за имущество и интереси по чл.35, ал.1 ЗПКОНПИ, като по т.2 Комисията
констатирала, че ежегодната декларация на капитан ІІІ ранг Г.К.К. е подадена
след срока.
В изпълнение на МЗ № Р-149/14.05.2021г. комисия от Инспектората на
МО извършила проверка на изпълнението на задълженията на служителите в
администрацията на МО за подаване на ежегодни декларации за имущество и
интереси по чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. При проверката било установено, че к-н
III ранг Г.К.К., на длъжност зам.командир по подготовката във
военно формирование 22580-Варна, не е подал в срок ежегодната декларация. Направено
е предложение до [компетентните органи] да разпоредят образуването на
дисциплинарни производства и привличането към дисциплинарна отговорност по
съответния нормативен акт на длъжностните лица, неподали в срок декларации по
чл.38, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ за 2020г. - за неизпълнение на задължение по закон.
С вх.№ 6349/05.07.2021г. главния инспектор на МО, изготвил доклад
относно резултатите от извършена проверка на изпълнението на задълженията за
подаване на ежегодни декларации за имущество и интереси за 2020г. в МО,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
В тази връзка к-н К. дал Обяснения от 25.07.2021г., според които
не е бил запознат Заповед № РД-01-61/04.02.2021г. на командира на
военноморските сили, както и че неговата длъжност не фигурира в чл.6, ал.1 от ЗПКОНПИ. Като фактор [за закъснението]
посочил и високата служебна ангажираност на формированието, както и че в
периода 30.03 - 02.04.2021г. е ползвал болничен за травма на долен крайник, което
също оказало влияние на изпълнение на служебните му задължения. Психо-климата
във формированието и постоянното спазване на наложените мерки за
неразпространение на COVID 19 също оказали натиск.
Със Заповед № РД-01-137/29.07.2021г. Командирът на военно
формирование 22580 приел, че като не е подал в срок до 17.05.2021г. (15.05.2021г.
е събота, неработен ден) декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2
и т.4 от ЗПКОНПИ за 2020г., Г.К.К. - капитан ІІІ ранг, зам.командир по
подготовката във военно формирование 22580-Варна, е извършил дисциплинарно
нарушение по чл.188а от ЗОВСРБ, поради което и на основание чл.137, ал.7 от
ППЗОВСРБ, му е наложил дисциплинарно наказание по чл.244 т.1 от ЗОВСРБ
„Забележка“. Заповедта е връчена на к-н К. на 03.08.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149,
ал.1 АПК, вр.чл.40, ал.1 от ЗДОИ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168, ал.1
от АПК съдът констатира,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.137, ал.7, вр.ал.1
от ППЗОВСРБ, в изискуемата от закона писмена форма, надлежно мотивирана е и
съдържа задължителните реквизити по чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ.
В хода
на дисциплинарното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са изискванията и правилата в Раздел XI от ЗОВСРБ и Раздел XII
по ППЗОВСРБ, като производството
правилно е проведено в хипотезата на чл.246, ал.3 от ЗОВСРБ - без извършването
на служебна проверка в хипотезата на чл.246, ал.3 от ЗОВС, т.к. нарушението е
установено след вътрешноведомствена проверка, извършена на основание чл.23,
ал.1 от Вътрешните правила за изпълнение на Наредбата за организацията и реда
за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на
интереси. Спазени са и правилата по чл.144 от ППЗОВСРБ, като военнослужещият е
запознат с констатациите от проверките, в т.ч. доклада на Инспектората към МО,
проведена е беседа по чл.144, ал.1, в хода на която са представени писмени
обяснения.
Спазени
са и сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл.249 от ЗОВСРБ, т.к.
нарушението е установено по смисъла на чл.249, ал.3 от ЗОВСРБ на 14.06.2021г. –
когато е изготвен и утвърден доклада на комисията, назначена със Заповед №
РД-01-61/04.02.2021г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена на 29.07.2021г. и връчена на 03.08.2021г. - т.е. в рамките на
двумесечния срок от установяване на нарушението.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е издадена и при правилно тълкуване и приложение
на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че не е подал ежегодна
декларация за имущество и интереси по чл.35, ал.1, т.2 и т.4 ЗПКОНПИ в срок,
съгласно §2, ал.1 от ДР на ЗПКОНПИ.
Съгласно
чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, лицата, заемащи висши публични длъжности, с
изключение на тези, задължени по Закона за съдебната власт, подават декларация
за имущество и интереси – за обстоятелствата по чл.37, ал.1 ЗПКОНПИ, и в срока
по чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ – ежегодно до 15 май – за предходната година.
Съгласно
§2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, разпоредбите на глави пета, осма
и петнадесета
се прилагат съответно за служителите в администрацията на президента, в
администрацията на органите на законодателната и съдебната власт, на Висшия
съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния
институт на правосъдието, в администрацията на органите на изпълнителната
власт, в това число на териториалните звена, служителите в местната
администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с
изключение на служителите, които заемат технически длъжности.
Лицата
по ал.1 подават декларациите по чл.35, ал.1 в сроковете по чл.36, ал.1 и по чл.38,
ал.1, т.1 и 2 пред органа по избора или назначаването, с изключение на
кметовете на кметства, които подават декларации пред постоянна комисия на
съответния общински съвет – ал.2. Проверката на декларациите, както и производството
по установяване на конфликт на интереси се извършват от съответния инспекторат
или от комисия от служители, изрично овластени от органа по избора или
назначаването да осъществяват и тези функции, а за кметовете на кметства - от
постоянна комисия на съответния общински съвет – ал.5. Организацията и редът за
извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт
на интереси, с изключение за органите на съдебната власт, Висшия съдебен съвет,
Инспектората към ВСС и Националния институт на правосъдието, се уреждат с
наредба на Министерския съвет – ал.6. Установяването на конфликт на интереси се
извършва от органа по избора или назначаването, като с акта за установяване на
конфликт на интереси се налага и административното наказание, а за кметовете на
кметства - от постоянна комисия на съответния общински съвет. В тези случаи не
се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление – ал.8.
Съгласно
чл.173, ал.2 от ЗПКОНПИ, лицата по §2, ал.1, които не подадат декларация по
този закон в срок, се наказват с глоба в размер на 300 до 1000лв. Актовете за
установяване на нарушения относно декларациите за несъвместимост в тези случаи,
се съставят по реда на ЗАНН от овластени органа по избора или назначаването
лица – чл.177, ал.2 и ал.3 от ЗПКОНПИ.
Съгласно
чл.188а от ЗОВСРБ, в редакцията в сила от 15.05.2019г., при назначаване на
длъжност и всяка година до 15 май военнослужещите от Министерството на
отбраната, служба „Военна полиция“, Служба „Военно разузнаване“ и от
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, създадени по Закона
за администрацията, както и военнослужещите от командванията (ръководствата,
управленията), административните звена и щабовете на военните формирования от
въоръжените сили, с изключение на заемащите войнишки (матроски) длъжности,
подават пред министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица
декларация за имущество и интереси при условията и по реда на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Военнослужещ, който е лице, заемащо висша публична длъжност, подава декларация
за имущество и интереси само по реда на Закона за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Не се
спори, че жалбоподателят не заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от ЗПКОНПИ, но има качеството на военнослужещ по смисъла на чл.133, ал.2 и чл.135,
ал.1 от ЗОВСРБ, с присвоено съгласно чл.137 и чл.138 ЗОВСРБ звание в състава на
Военноморските сили - капитан III ранг, на служба във военно формирование 22580-Варна –
зам.командир по подготовката, поради което съгласно §2, ал.1 и ал.2 от ДР на
ЗПКОНПИ и чл.188а от ЗОВСРБ, е длъжен да подава декларация за имущество и
интереси пред министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни
лица, при условията и по реда на Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, всяка година в срок до 15
май.
Без
съмнение неподаването на декларация по члл.35, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ, вр.§2, ал.1,
т.1 от ДР на ЗПКОНПИ, в срока по чл.38, ал.1, т.2 ЗПКОНПИ, вр.чл.188а от ЗОВСРБ,
е административно нарушение по чл.173, ал.2, вр.ал.1 от ЗПКОНПИ, но в същото
време съставлява и нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.1
от ЗОВСРБ, като съгласно чл.243 от ЗОВСРБ нарушителят на военната дисциплина подлежи
на дисциплинарно наказание, независимо от предвидената административнонаказателна
отговорност.
Правилен
и в съответствие с материалния закон е извода на дисциплинарно-наказващият
орган /ДНО/, че като не е подал в срок декларация по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ, к-н Г.К. не е изпълнил задължението по чл.188а ЗОВСРБ, вменено му в
качеството на военнослужещ и поради това неизпълнението му представлява „неизпълнение
на задължение по военна служба“ – нарушение на военната дисциплина по чл.242,
т.1 от ЗОВСРБ.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че деянието е несъставомерно, т.к. Заповед на
командира на ВМС № РД-01-61/04.02.2021г. не му е надлежно връчена.
Действително
по преписката не са представени доказателства за това как цитираната заповед е сведена
до знанието на личния състав във военното формирование, нито пък се установява
твърдението на ответника – че жалбоподателят е запознат със същата срещу
подпис, но това обстоятелство е ирелевантно и не води до извод за несъставомерност
на деянието, т.к. задължението за подаване на годишна декларация по чл.35,
ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ не произтича от тази заповед или друг акт на министъра на
отбраната, а директно от закона – чл.188а ЗОВС, вр.§2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПКОНПИ.
Цитираната
заповед, както и представената предходна такава - № РД-01-214/30.04.2019г.
(връчена на к-н К., срещу подпис), са издадени, съответно на основание чл.19,
т.2 и чл.23, ал.1, и §3 от ДР на Вътрешните правила за изпълнение на Наредбата
за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси /Вътрешните правила/, обявени със Заповед
№ ОХ-937/21.11.2018г. на министъра на отбраната, изменени със Заповед
№ ОХ-756/16.08.2019г., и в тази връзка, и в контекста на задължението на по
чл.11, ал.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси, приета с ПМС №
209/26.09.2018г., имат отношение само към обекта, реда и сформирането на комисиите
за извършване на проверки на декларациите за несъвместимост и за имущество и
интереси, но не преуреждат задълженията за деклариране, регламентирани в
ЗПКОНПИ.
Независимо
от изложеното и въпреки че „незнанието на закона“ не може да бъде основание за
освобождаване от отговорност, в контекста на твърдението на жалбоподателя
правилно ответната страна се позовава на предходна Заповед №
РД-01-214/30.04.2019г., която е връчена на жалбоподателя срещу подпис, и в
която е възпроизведено задължението за деклариране. Отделно, видно от тази
заповед, жалбоподателят и през предходната година е бил член на комисията за
извършване на проверки по условията на чл.23, ал.1 от Вътрешните правила във
формированията от състава на ВМС за изпълнението на задълженията за подаване на
декларациите за несъвместимост и за имущество и интереси по чл.35, ал.1 от ЗПКОНПИ, от което следва, че е запознат както със законовото задължение за
деклариране, така и за задължените да подават декларации лица, и със срока, в
който това задължение следва да се изпълни.
Ирелевантни
за реализиране на дисциплинарната отговорност са и доводите, наведени в
представените в хода на беседата по чл.144 ал.1 от ППЗОВСРБ писмени обяснения,
а именно, че неизпълнението на задължението за деклариране се дължи на високата
служебна ангажираност на формированието, неползването на годишен отпуск,
ползването на болничен в периода 30.03. – 02.04.2021г., психо-климата във
формированието и оказания натиск от постоянното спазване на наложените мерки за
неразпространение на COVID-19.
Посочените
обстоятелства, както и срока на закъснение при подаване на изискуемата
декларация, имат отношение към преценката за тежестта на нарушението, дължима
от дисциплинарно-наказващият орган на основание чл.247 от ЗОВСРБ за целите на
определяне на дисциплинарното наказание. ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ не предвиждат отпадане
на отговорността поради маловажност на дисциплинарното нарушение. В същото
време съгласно чл.145, ал.2 от ППЗОВСРБ тежестта на нарушението се определя с
оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. По
арг. от ал.4 на с.р., за целите на определяне на тежестта на нарушението се
съобразяват обстоятелствата, при които то е извършено, като се отчитат
причините и предпоставките, способствали за неговото извършване.
Очевидно
всички обстоятелства, на които се позовава жалбоподателя и които според него
оправдават закъснението му при подаване на декларацията, са съобразени от ДНО
при определяне на дисциплинарното наказание. В случая е наложено най-лекото
предвидено в закона дисциплинарно наказание – „забележка“ по чл.244, т.1 от
ЗОВС, т.е. отчитайки обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а от
там и неговата тежест, ДНО е приел, че отклонението от законовите изисквания е
незначително.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответната страна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното
представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо
и следва на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и
правна сложност на спора, да се присъди в размер на 100 /сто/ лева.
Водим от
горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Г.К.К., ЕГН **********,***, против Заповед № РД-01-137/29.07.2021г. на
Командира на военно формирование 22580, с която в качеството му на капитан ІІІ
ранг, му е наложено дисциплинарно наказание по чл.244 т.1 от ЗОВСРБ
„Забележка“.
ОСЪЖДА Г.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на Военно формирование
22580-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението, съгласно чл.251 от ЗОВСРБ не подлежи на касационно
обжалване!
Административен
съдия: