ПРОТОКОЛ
№ 22
гр. Чепеларе, 19.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н. С. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Наказателно дело
частен характер № 20245450200057 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител А. И. П., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си, адв. М. О., с пълномощно по делото.
Подсъдимият Г. Н. Ю., редовно и своевременно призован, чрез адв. А., /призовката е
получена от адв.П.А. – колежка на адв. А./, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В деловодството на съда е постъпило телефонно
обаждане от адв. А., която е уведомила, че пътува за днешното съдебно заседание, но поради
натоварен трафик ще закъснее и моли да бъде изчакана.
С оглед горното, съдът счита, че делото следва да се отложи за второ четене.
На второ четене в 13,48 часа на именното повикване се явяват:
Частният тъжител А. И. П., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв. М. О., с пълномощно по делото.
Подсъдимият Г. Н. Ю., редовно и своевременно призован, чрез адв. А., /призовката е
получена от адв.П.А. – колежка на адв. А./ не се явява, представлява се от упълномощения
защитник, адв. А..
Адв.О.: Моля да се даде ход на делото.
Адв.А.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Окръжна прокуратура – П. с вх. № 147/16.01.2025
г., с което е изпратена преписка № ***/2023 г., ведно с досъдебно производство № ***/2023 г.
1
на отдел „ИП” при ОД МВР – П. /5 тома/ и окончателен прокурорски акт – постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 14.03.2024 г.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Национална агенция по приходите, Териториална
дирекция – П. с вх. № 256/24.01.2025 г., с което се представят протоколи, обективиращи
извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства през периода от 01.01.2022 г.
до **.**.****г., касаещи лицата: Г.Н.Ю. с ЕГН **********:
- Заверено копие на Протокол от извършена проверка за установяване па факти и
обстоятелства № ***/15.03.2024 г., ведно с всички приложения - 120 л.; З. А. Ю. с ЕГН
**********: - Заверено копие на Протокол от извършена проверка за установяване на факти
и обстоятелства № ***/14.05.2024 г., ведно с всички приложения и 1 бр. оптичен носител
/CD - R/ - 127 л. и “***” ЕООД с ЕИК ***: - Заверено копие на Протокол от извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства № ***/15.03.2023 г., ведно с всички
приложения - 190 л.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Министерство на транспорта и съобщенията,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с вх. № 184/20.01.2025 г.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи, Областна
дирекция на МВР – П., отдел „Икономическа полиция” с вх. № 235/23.01.2025 г., с което се
представя справка от деловодната система – 12 листа.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Министерство на транспорта и съобщенията,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с вх. № 236/23.01.2025 г., с което се
изпращат пълни преписки по отношение на лицето Г. Н. Ю. и управляваната от него фирма
„***” ООД по акт за установяване на административно нарушение № 324781/12.08.2022 г.;
по акт за установяване на административно нарушение № 324772/12.08.2022 г.; по акт за
установяване на административно нарушение № 327529/09.12.2022 г., ведно с влезли в сила
решения на РС – Ч. и РС – П. /40 броя листа/.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Комисия за защита на потребителите, Главна
дирекция „Контрол на пазара”, Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян,
Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище - Пловдив с вх. №
303/29.01.2025 г., с което се изпращат административни преписки, водени в КЗП, РД – П.,
относно лицата Г. Н. Ю., З. А. Ю. и „***” ООД с ЕИК *** /61 броя листа/.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от Национална агенция за приходите, Централно
управление с вх. № 349/03.02.2025 г., с което се представят документи от извършени
проверки на „***” ООД, ЕИК *** и Г. Н. Ю., ведно с протоколи от извършени 6 проверки.
Съдът ДОКЛАДВА изисканата справка за съдимост на подсъдимия Г. Н. Ю. рег. №
250214005000076903/14.02.2025 г., издадена от РС – Ч., ведно с електронна справка за
съдимост рег. № 250214005000076886/14.02.2025 г., издадена от РС – Ч., както и справка за
сведения за осъждане в чужбина на лице.
Адв.О.: Уважаема госпожо председател, от името на частния тъжител, моля докладваните
доказателства да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
2
Адв.А.: Уважаема госпожо председател, запозната съм с постъпилите по делото и
докладвани в днешно съдебно заседание писмени доказателства, считам, че същите са
относими и моля да бъдат приети към доказателствата по делото.
Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото докладваните в днешно
съдебно заседание писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 283 от НПК, ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
писмо от Окръжна прокуратура – П. с вх. № 147/16.01.2025 г., ведно с преписка № ***/2023
г., досъдебно производство № ***/2023 г. /5 тома/ на отдел „ИП” при ОД МВР – П. и
окончателен съдебен акт – постановление за прекратяване на досъдебното производство от
14.03.2024 г.; писмо от Национална агенция по приходите, Териториална дирекция – П. с вх.
№ 256/24.01.2025 г., ведно с протоколи, обективиращи извършени проверки за установяване
на факти и обстоятелства през периода от 01.01.2022 г. до **.**.****г., касаещи лицата: Г. Н.
Ю. с ЕГН **********: - Заверено копие на Протокол от извършена проверка за
установяване па факти и обстоятелства № ***/15.03.2024 г., ведно с всички приложения -
120 л.; З.А.Ю. с ЕГН **********: - Заверено копие на Протокол от извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства № ***/14.05.2024 г., ведно с всички приложения и 1
бр. оптичен носител /CD - R/ - 127 л. и “***” ЕООД с ЕИК ***: - Заверено копие на Протокол
от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства № *** /15.03.2023 г., ведно
с всички приложения - 190 л.; писмо от Министерство на транспорта и съобщенията,
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с вх. № 184/20.01.2025 г.; писмо от
Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР – П., отдел
„Икономическа полиция” с вх. № 235/23.01.2025 г., ведно със справка от деловодната
система – 12 листа; писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” с вх. № 236/23.01.2025 г., ведно с пълните преписки
на лицето Г.Н.Ю. по акт за установяване на административно нарушение № ***12.08.2022 г.;
по акт за установяване на административно нарушение № ***/12.08.2022 г.; по акт за
установяване на административно нарушение № ***/09.12.2022 г. на „***” ООД, ведно с
влезли в сила решения на РС – Ч. и РС – П. /40 броя листа/; писмо от Комисия за защита на
потребителите, Главна дирекция „Контрол на пазара”, Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище - Пловдив с
вх. № 303/29.01.2025 г., ведно с водени преписки в КЗП, РД – П., административни преписки
относно лицата Г. Н. Ю., З.А.Ю. и „***” ООД с ЕИК *** /61 броя листа/; писмо от
Национална агенция за приходите с вх. № 349/03.02.2025 г., ведно с документи от извършени
проверки на „***” ООД ЕИК *** и Г. Н. Ю., а именно: 1. Проверка в обект по Резолюция №
***/15.04.2024 г. - протокол cep. АА № ***/08.05.2022 г., ведно със събраните доказателства;
протокол cep. АА № ***/17.04.2022 г.; сигнал № ***/30.03.2022 г. 2. Проверка в обект по
Резолюция № ***/13.06.2022 г. - протокол сер. АА № ***/ 13.06.2022 г.; протокол сер. АА №
3
***/14.06.2022 г.; протокол сер. АА № ***/20.06.2022 г.; протокол сер. АА № ***/07.07.2022
г., в едно със събраните доказателства; сигнал № ***/**.**.2022 г.; 3. Проверка в обект по
Резолюция № ***/22.02.2023 г. - протокол cep. АА № ***/23.02.2023 г., ведно със събраните
доказателства; АУАН № ***/23.02.2023 г.; 4. Проверка в обект по Резолюция №
***/22.02.2023 г. - протокол cep. АА № ***/26.02.2023 г., ведно със събраните доказателства;
протокол сер. АА № ***/23.02.2023 г.; 5. Проверка в обект по Резолюция № ***/07.02.2024 г.
- протокол сер. АА № ***/ 07.02.2024 г.; протокол сер. АА № ***/16.01.2024 г.; наказателно
постановление № ***/25.05.2023 г.; 6. Проверка в обект по Резолюция № ***/13.10.2023 г. -
протокол сер. АА № ***/16.10.2023 г., ведно със събраните доказателства; Решение №
***/23.03.2023 г. на PC П.; Сигнал № ***/17.07.2023 г./68 броя листа/, както и изисканата
справка за съдимост на подсъдимия Г. Н. Ю. рег. № 250214005000076903/14.02.2025 г.,
издадена от РС – Ч., ведно с електронна справка за съдимост рег. №
250214005000076886/14.02.2025 г., издадена от РС – Ч. както и справка за сведения за
осъждане в чужбина на лице.
Частният тъжител П.: Част от административната преписка, водена от КЗП във връзка с
наши сигнали, касаещи развиваната дейност от подсъдимия по организиране и провеждане
на **** е във връзка с издадената принудителна административна мярка спрямо „***” ООД,
с която се спира дейността на дружеството. Това е определение от Административен съд –
П., което представям на съда. Уточнявам, че извършената проверка в КЗП по повод на която
е съставен акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
№ ***/26.10.2022 г. е извършена по повод сигнал от мен и Д. Х. до Министерство на
туризма с № ***/14.06.2022 г., впоследствие препратен до РД на КЗП – П. Потвърждавам, че
изпратените към преписката от Централно управление на НАП сигнали, първият от тях е с
№ ***/**.**.2022 г. по описа на ЦУ на НАП съм аз и господин Х. Това е сигнал до БАБХ с
№ ***/**.**.2022 г., но информацията от този сигнал е подаден, като копие до НАП. Има и
допълнение към първия сигнал, който е подаден от мен и от господин Х., а приложения
втори сигнал, който е изпратен по преписката от ЦУ по-скоро не е подаден от мен.
Адв.А.: Уважаема госпожо председател, във връзка с преписките, считам, че
административните органи са изпратили пълните преписки. Действително определението не
съм го видяла, би следвало да бъде прието. В тази връзка, моля да се отбележи, че заповедта
е във връзка с извършването на туристическа дейност без необходимите регистрационни
режими и при отпадане на наказателното постановление, за което аз не видях едно решение,
поради което представям решение № ***/**.**.2023 г. по КНАХД № ***/2023 г. на
Административен съд – С.. Това е акта на Административен съд – С., с който се потвърждава
решение на РС – Ч. по АНД № ***/2022 г. по описа на РС – Ч.. Считам, че с него се допълва
преписката. Изцяло считаме, че това, което е постъпило по преписките, тъй като НАП не
предоставят цялостните преписки за запознаване на проверяваното лице, а единствено се
изпращани протоколите, така че доколкото нямаме яснота относно цялостните преписки,
считаме, че са в цялост и следва да бъдат приети, заедно с направените уточнения. Ще
използвам процесуалния момент да допълня, че в предходно съдебно заседание ми беше
4
предоставена възможност да представя писмени доказателства, умишлено съм изчакала да
постъпят, тъй като впоследствие беше предоставена и изискана информация от органите на
различни институции. Изчаквах да се запозная с представените документи и с оглед
процесуална икономия всички доказателства, за които ни беше предоставена възможност да
представя, се съдържат в постъпилите от „Икономическа полиция” и от Прокуратурата
преписки, както и решенията по НАХД № ***/2023 г. и НАХД № ***/2023 г., се намират в
представените от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” преписки, поради
което ще се възползваме от така представените доказателства и няма да ги представям
допълнително. Излишно е да затрупваме делото с тези доказателства. Държа да отбележа, че
има и още проверки по сигнали от НАП, но те са извън процесния период и са приключили
в началото на тази година – 2025 г., поради което не са относими към случая, затова не ги
представяме, а за относимия период са представени от НАП.
Съдът счита, че следва да приеме представените в днешно съдебно заседание от частния
тъжител определение № ***/28.09.2022 г. по частно административно дело № ***/2022 г. по
описа на Административен съд – П. и представеното от адв. А. решение № ***/**.**.2023 г.
по КНАХД № ***/2023 г. описа на Административен съд – С.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото
представените в днешно съдебно заседание определение № ***/28.09.2022 г. по частно
административно дело № ***/2022 г. по описа на Административен съд – П. и решение №
***/**.**.2023 г. по КНАХД № ***/2023 г. описа на Административен съд– С.
Адв. А.: Уважаема госпожо председател, моля документите, представени съгласно опис
цитат от писмо от 16.04.2024 г. на Община Ч., да бъдат приети така, както са представени в
предходно съдебно заседание и така, както са налични в кориците на делото, тъй като това
са документите, представени ни от Община *** и сме ги представили в същия вид като
копия. Считаме, че цитираната преписка в т.4, вероятно се съдържа в документите, но
поради техническа грешка е изписано с друг номер. Не държим да се събират допълнителни
доказателства в тази връзка.
Адв.О.: Нямам какво да добавя.
Адв. А.: Г. Ю. няма да се възползва от правото си да даде обяснения по настоящия случай.
Адв.О.: Няма да соча други доказателства. Моля да се приключи съдебното следствие и да
се даде ход на съдебните прения.
Частният тъжител П.: Поддържам казаното от адв. О..
Адв.А.: Няма да соча други доказателства. Делото е изяснено от фактическа страна, моля да
се даде ход на съдебните прения.
Съдът дава 5 мин. почивка.
Заседанието се възобновява в 14,26 часа.
5
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Частният тъжител П.: Уважаема госпожо съдия, на основание чл.291 и чл.292 от НПК,
държа да изложа цялата фактология по случая и да направя обстоен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, защото това е от изключително значение за
изхода на делото. Независимо от многократните опити на защита на подсъдимия процесът
да бъде шиканиран, считам за установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение с тъжбата. В подкрепа на
този извод ще започна с това, че ще цитирам пред съда в хронологичен ред всички известни
ми и подадени от него жалби и сигнали срещу мен от 2022 г. до момента, за да стане
пределно ясно, че подсъдимият е съзнавал много добре какво прави, т.е., че не е упражнявал
своето конституционно право на свободно изразяване на мнение, а че е извършвал
престъплението клевета. Всички цитирани по- долу преписки са изискани от съда и
приложени като писмени доказателства по делото, а именно: Първо ще започна с това, което
току-що беше докладвано от съда по повод писмо от Община *** с изх. № ***/16.04.2024 г.,
с което писмо са приложени множество преписки и сигнали по отношение на всички тях.
Всички те са подадени от различни от мен лица, като преписка № ***/07.06.2022 г. до
началника на РУ – *** е по жалба на Д. Х.; преписка № ***/02.08.2022 г. е по жалба на 12
жители на с. *** срещу действия на Г. Ю., като един от тях съм и аз, останалите 11 са
различни от мен; преписка по ЗМ № ***/ 08.02.2023 г. на РУ – *** е подадена от 49 жители
на с. *** срещу евентуални незаконни действия на Г. Ю.. Не фигурирам между тези 49
жители. В тази връзка срещу мен е извършена проверка по реда на АПК, като *** ***, което
ще засегна малко по-късно. По отношение на искане с вх.№ ***/29.03.2023 г., същото е
подадено от инициативен комитет от жители на с. *** между които не фигурирам. Сигнали с
№ *** и № ***/20.06.2023 г., те отново са подадени от Д. Х., а не от мен. По отношение на
проверка по Заповед с рег.№ ***/31.05.2022 г. на ВПД директор на ****., издадена след
получен Сигнал с № ***/27.05.2022 г. (и № ***/30.05.2022 г.) от Г. Н. Ю.- съдържа твърдения
за арогантно поведение от моя страна към него и семейството му, произтичащо от факта, че
съм *** **** и че се възползвам от служебното си положение, за злоупотреба с власт като
*** ***, за неетично поведение и т.н. С писмо с peг. № ***/27.07.2022 г., подписано от
директора на ****., Г. Ю. е уведомен, че след обстойна проверка по негова жалба е
извършена проверка, при която е констатирано, че оплакванията му срещу **** А. П. са
неоснователни. От известие за доставяне на горното писмо е видно, че Г. Ю. е получил
същото на 04.08.2022 г. ЛИЧНО! Проверка по Сигнал с вх.№ ***/26.08.2022 г. по описа на
МВР от Г. Ю. чрез пълномощника му адвокат М. А., адресиран до министъра *** с копия до
*** на ***, до Министъра на транспорта и съобщенията, до директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ и до Районна прокуратура- П., съдържащ твърдения
за тормоз и действия срещу него и *** ** от моя страна, за обиди и опити да му преча, както
6
и за неправомерни проверки, извършвани му от органите на Автомобилна администрация и
служители на РУ- ***. Видно от Докладна записка до министъра на *** с рег. №
***/12.01.2023 г. за извършена проверка по горецитирания сигнал е, че във връзка с
оплакванията на Ю. срещу мен е бил изготвен Доклад с рег.№ ***/27.07.2022 г. по описа на
****., в който назначената комисия е приела, че оплакванията на сигналоподателя по мой
адрес са неоснователни. Видно от същата докладна записка е, че Сигнал с вх.№
***/26.08.2022 г. по описа на *** е бил изпратен за извършване на проверка в *** и ***. с
Писмо с рег.№ ***/26.09.2022 г., като е указано на въпросните структури след приключване
на проверките от тяхна страна, да уведомят Главна дирекция „****“ за резултатите, като
приложат копия от справките и отговорите до сигналоподателя. В изпълнение на тези
указания, в ****. е разпоредена и извършена проверка от РУ- ***, приключила с Доклад с
рег.№ ***/17.10.2022 г. Със същия е прието, че твърденията на Ю. по отношение на А. П. не
са потвърдени. С Писмо с рег.№ ***/17.10.2022 г. Ю. е уведомен, че не са установени
неправомерни действия от *** *** А. П.. От приемо-предавателен протокол от 18.10.2022 г.
е видно, че горното писмо е предадено от представител на РУ- *** на служител от РПС- ***
за връчване на Г. Ю.. Проверката в *** е възложена на Сектор „****“ и е приключила с
изготвянето на Докладна записка е рег.№ ***/14.11.2022 г. с мнение за липса на данни за
извършено нарушение от страна на *** ***. С писмо с № ***/24.11.2022 г. подателят на
сигнала Г. Ю. е уведомен от директора на ****, че при извършената проверка по изложеното
от него в сигнала не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер и не са установени данни за извършени дисциплинарни нарушения от страна на
*** *** от ****. Видно от Докладна записка с рег.№ ***/14.11.2022 г. е, че по същия повод в
Отдел „Икономическа полиция“- П. се е извършвала проверка по прокурорска преписка №
***/2022 г. по описа на РП- П., която след издаване на Постановление, заведено в **** при
получаването му с № ***/03.01.2023 г., е приключила с отказ от образуване на досъдебно
производство. В заключителната час на същата докладна записка е посочено още, че,
цитирам „В хода на проверката не се установиха данни, водещи до заключение, че **** А.П.
е превишил правомощията си съгласно закон или ги е използвал неправомерно за лична
изгода. Няма данни служителят да е използвал негови познанства и контакти с държавни
институции с оглед въздействие и неправомерно отношение по проверки във връзка с
подаваните жалби и сигнали.“. В хода на извършваната проверка по сигнала му, на
11.10.2022 г. Ю. дава допълнително писмено сведение, снето от инспектор Г. К. в РУ- ***., в
което доразвива тезата си и за пореден път заявява, че, цитирам „П. многократно си е
превишавал правата спрямо мен и семейството ми, като е подавал сигнали, по които са
образувани преписки и според мен като **** е повлиял върху резултатите от проверките.“.
Предвид описаните по- горе обстоятелства, преписка по Сигнал с № ***/26.08.2022 г. е
прекратена и приложена към дело. От материалите, изпратени от МВР става ясно и че
оплакванията на Ю. от незаконните според него проверки, които са му били извършени от
органите на Агенция „Автомобилна администрация“, са също неоснователни. Видно е, че
причина за същите са Сигнал с № ***/14.06.2022 г. и Сигнал с №***/13.07.2022 г., като
вторият е допълнение на първия. И двата сигнала са подадени от мен и съседът ми Д. Х. в
7
лично и гражданско качество. По тях, отново видно от писмените материали, събрани в
рамките на преписка по Сигнал с № ***/26.08.2022 г. е, че служители на Автомобилна
администрация са съставили 2 броя АУАН на лицето Г. Ю., съответно с № ***/12.08.2022 г. и
№ ***/12.08.2022 г., за допуснати от него административни нарушения по Закона за
автомобилните превози. Жалба с вх.№ ***/16.11.2022 г. на КЗЛД от Г. Н. Ю. с твърдения, че
аз и съседът ми Д.Х. заснемаме него и къщата му незаконно, без тяхно съгласие и
обработваме личните им данни. Същата е във връзка и като допълнение на Писмо с вх.№
***/07.07.2022 г. на КЗЛД от Г. Н. Ю., съдържащо твърдения за незаконно заснемане и
обработване на лични данни. Видно от Констативен акт с рег.№ ***/08.06.2023 г. на КЗЛД
относно извършена проверка на А. И. П., приложен към материалите по Преписка №
***/22.09.2023 г. на ****., на страница 292-295, е че, цитирам: „В обхвата на видеозаснемане
на така изградената от П. система за видеонаблюдение не попадат части от имота на
подателя на сигнала“. „П. предоставя на проверяващия екип писмено становище, в което
подробно изяснява причините за изграждане на системата за видеонаблюдение. Също така
предоставя 10 броя декларации за съгласие за обработване на лични данни от собствениците
и живущите във всички съседни имоти, попадащи в обхвата на видеозаснемане на
системата.“ „Проверяващия екип счита, че за А. П. е налице легитимен интерес за
изградената система за видеонаблюдение, съответно правно основание за обработване на
лични данни по смисъла на чл.6, §1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679“. Легитимният
интерес на А. П. е конкретен- за защита на имуществото му, намиращо се в двата имота,
които са негова собственост, както и за осигуряване на сигурността, безопасността и защита
на живота и здравето на семейството му. Налице е съгласие за осъществяване
видеонаблюдение от страна на собственици на имоти, части от които попадат в обхвата на
видеозаснемане на системата. Обработването се явява пропорционално и свързано с целта
на осъществяваното видеонаблюдение. С оглед на горепосоченото, на основание
констатациите от извършената проверка във връзка с подаден сигнал, не са установени
нарушения на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД от страна на А. И. П., ЕГН
********** при обработване на лични данни на физически лица посредством изградената на
адреса система за видеонаблюдение.“ С Писмо с изх. №*** от 24.06.2023 г., подписано от
председателя на Комисията за защита на личните данни, Г. Ю. е уведомен, че след
извършена проверка по горните два сигнала не са установени нарушения на разпоредбите
на Регламент (ЕС)2016/679 от страна на А. П. при обработване на лични данни на физически
лица посредством изградена система за видеонаблюдение в село ***. От известие за
доставяне на горното писмо е видно. че Г. Ю. е получил същото на 06.02.2024 г. ЛИЧНО!
Проверка по Заповед № ***/09.03.2023 г. на Директора на **** във връзка с постъпил сигнал
от Г. Н. Ю.- съдържа твърдения, че съм обикалял село ***, за да събирам подписи и че съм
принуждавал хората да се подписват на жалба срещу него, противно на волята им,
възползвайки се от служебното си качество на ***. С Писмо с рег.№ *** от 06.04.2023 г.,
подписано от директора на ****., Г. Ю. е уведомен, че след извършена обстойна проверка по
сигнала, не са установени данни за нарушение на служебната дисциплина от ***., поради
което преписката е прекратена и приложена към дело. От известие за доставяне на горното
8
писмо е видно, че Г. Ю. е получил същото на 11.04.2023 г. ЛИЧНО! Преписка ***/29.03.2023
г. на ****., заведена във връзка с жалба от Г. Н. Ю. и З. А. Ю.- съдържа твърдения за
арогантно поведение от моя страна към него и семейството му, произтичащо от факта, че
съм ****** и че се възползвам от служебното си поведение, както и че съм ги тормозел по
някакъв начин, че съм използвал държавната администрация за лични цели, т.е.
злоупотребявал съм с властта си, че съм поставил незаконно камери и съм заснел
неправомерно малолетния им син, след което съм разпространил записите. С Постановление
№ ***/20.07.2023 г. на РП- С. и след извършена проверка от органите на ****. е отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер. Видно от известие за доставяне е, че Постановлението е връчено на адв. М.
А., упълномощен представител на Г. и З. Ю. на 24.03.2023 година, ЛИЧНО! Преписка
***/2023 г. по описа на РУ- Ч. (пр. пр. ***/2023 г. на РП- С.), първоначално водена под №
***/**.**.2023 г., започната по жалба на Д. И. Х. с оглед данни за извършено престъпление
по чл.144, ал.1 от НК от страна на Г. Ю. и съпругата му З.Ю. Преписката е приключила с
Постановление за отказ от образуване на ДП с № ***/29.06.2023 г. и препращането и по
компетентност на кмета на Община ***. В постановлението е отразено, че има наличие на
данни за престъпления по чл.144 ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, за които наказателното
производство се възбужда по тъжба на пострадалия пред съда. Във връзка с водената
преписка и предвид това, че съм станал свидетел- очевидец на деянията на Ю., съм изготвил
докладна записка по случая до началника на РУ- ***, която е приложена към материалите по
проверката. Обстоятелството, че пиша докладни записки като *** *** за констатирани от
мен закононарушения от страна на Ю. или други членове на семейството му се тълкува
превратно от подсъдимия в контекста на злоупотреба със служебно положение и
осъществяване на някакъв въображаем тормоз. Служебно известно е на съда, че по повод
извършените спрямо Д.Х. престъпления по чл.146, ал.1 от НК пред РС- Ч. са водени две
наказателни производства от частен характер с обвиняеми Г. и З.Ю., и двете приключили с
осъдителни присъди, влезли в зак. сила. Респективно, доказано е, че моят доклад по
служебен път до началника на РУ- *** е бил абсолютно обективен, основателен и
задължителен за мен като ***, лично установил данни за извършено престъпление.
Проверка въз основа на Заповед № ***/14.09.2023 г. на директора на ****, по повод сигнал
от лицето Г. Н. Ю. срещу мен, съдържащ твърдения, че съм се възползвал от служебното си
положение, за да му навредя или да извлека лична полза или облага. С писмо с рег.№ *** от
24.10.2023 г., подписано от директора на ****, Г. Ю. и неговия пълномощник- адв. Р.Р., са
уведомени, че по сигналите им е извършена проверка и че „поставените проблеми относно
образуваните срещу Ю. досъдебни производства, натиск върху *** *** да не изпълняват
задълженията си във връзка с настъпило ПТП, както и злоупотреба със служебното
положение от страна на **** А. П. са приети за неоснователни.“ Видно от Жалба с вх.№
***/25.11.2023 г. по описа на МВР, подадена от адвокат Р.Р. като пълномощник на Г. Ю. е, че
същата е депозирана против отговор на директора на **** съгласно Писмо с рег.№ *** от
24.10.2023 г., респективно въпросното писмо е получено от жалбоподателя. Въпреки че е
известен за резултата от работата по сигнала му срещу мен, Ю. чрез своя процесуален
9
представител адв. Р. и жалбата под горния номер, продължава да настоява пред *** ***, че
съм набедил **** в престъпление, че съм извършил користни деяния, за да се снабдя със
земеделска земя, че съм заграбил чужди имоти, че въвличам в престъпления и други лица, че
съм мотивирал три лица да лъжесвидетелстват пред нотариус, че съм прикриван от ***
****, **** и **** и че съм психологически непригоден за ***. По Жалба с вх.№
***/25.11.2023 г. по описа на *** е изготвено Становище с рег.№***/18.12.2023 г. по описа
на Дирекция „***“ до министъра на ***, с което е предложено да не се удовлетворява
искането за преразглеждане на случая, да не се разглеждат исканията за проверка действията
на проверяващата комисия и да бъде отговорено на жалбоподателя. След положителна
резолюция на министъра на *** върху цитираното становище, от дирекция „КИАД“- МВР е
изготвено и изпратено Писмо с рег.№***/04.01.2024 г. до адв. Р.Р. в качеството му на
пълномощник на Г. Ю.. Несъстоятелността на горните твърдения и обвинения е установена
и доказана в рамките на пр. пр. №***/2024 г. на РП- С., изискана от съда и приложена като
заверено копие към настоящото дело. Видно от материалите по същата е, че е постановен
отказ от образуване на досъдебно производство и че не са събрани никакви данни за
извършени престъпления от моя страна. В този смисъл не кореспондират с обективната
истина внушенията на Ю. в уведомлението му до Община *** за протеста, че съм се сдобил
с чужд имот в землището на село *** чрез документна измама. Преписка № ***/10.05.24 г.
по описа на ОДМВР-С., заведена във връзка със сигнал от лицето Г. Н. Ю. срещу мен-
съдържа твърдения, че съм настоявал за конкретно наказание на непълнолетния му син Б.
Ю. през 2019 г. и че съм повлиял по някакъв начин на решенията на АНО в тази насока, че
съм привлякъл за свой партньор наш общ съсед- Д.Х., като съм му казал да си постави
камери, с които да заснема неговия двор, че стимулирам незаконосъобразно поставени
камери и извършвам незаконосъообразно дейности по обработване, съхранение и
разпространение на негови и на семейството му лични данни, че съм наблюдавал двора му и
съм съветвал съседа ни Д.Х. да сигнализира на тел.112, че в свободното си време и
действайки като гражданин, не по повод служебните си задължения, свидетелствам по дела
срещу него и съпругата му, като дори влизам в *** ***, че съм подавал жалби до
Омбудсмана на РБ с обвинения за противоправни прояви, но неконстатирани такива при
последващите проверки, че след като завел гражданско дело за клевета срещу мен съм
започнал да шиканирам процеса и съм поискал отвод на съдии в Районен съд- Чепеларе, че
със съпругата ми отглеждаме незаконосъобразно *** в имот, който не бил наша собственост,
че съм започнал да водя и други дела от частен характер срещу него и съм съдействал за
образуване на производства срещу детето му. С писмо с peг. № ***/14.06.2024 г., подписано
от директора на ****., Г. Ю. е уведомен, че след обстойна проверка по негова жалба не са
установени данни за извършено престъпление от общ характер или дисциплинарно
нарушение от служителя на ****, **** А. П.. От екранна снимка на електронната поща на
подателя- ****., е видно, че писмото е изпратено на ел. поща на З.Ю. на 15.06.2024 г.
Преписка № ***/10.05.24 г. по описа на ****., заведена във връзка със сигнал от лицето Г. Н.
Ю.- съдържа твърдения за противоправно поведение от моя страна- гонене на **** му и
отравяне на такива, че съм подавал неверни сигнали до различни държавни органи и така
10
съм тормозел него и семейството му, че съм го заплашвал и че той и цялото му семейство се
страхували да не посегна на живота им. В изпълнение на указаното с Писмо с рег.№
***/05.06.2024 г. на ****. и във връзка с водената преписка ***/24 г.,**** Г. К. от РУ- ***. на
12.06.2024 г. е предявил на Г. Ю. протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 от ЗМВР. Със
същия лицето е предупредено за отговорността, която носи по чл.147, ал.1 от НК. С
Постановление на РП- С. от 05.06.2024 г. и след извършена проверка от органите на **** е
отказано образуването на досъдебно производство поради липса на данни за извършено
престъпление от общ характер. Видно от известие за доставяне от 22.08.2024 г. е, че
Постановлението не е потърсено от Г. Ю., след което същото му е изпратено по обикновена
поща. Видно от множеството цитирани по-горе жалби и сигнали, подавани от подсъдимия
срещу мен, в които винаги изтъква и поставя на преден план служебното ми качество на ***
***, в рамките на последните две години е, че същият упорито и методично твърди пред
различни държавни органи- МВР, Прокуратура, КЗЛД, ****. и други, че аз съм превишавал
правата си, злоупотребявал съм със служебно положение, за да навредя на него и
семейството му. Независимо от всички писмени отговори, които е получил от държавните
органи, водили проверки по жалбите му, затова че оплакванията му са неоснователни и аз
като *** не съм извършил нито престъпления, нито нарушения на дисциплината или
Етичния кодекс, Ю. продължава да настоява на това и на **.**.****г. публично, в рамките
на организирания протест, отново заявява, че *** А. П. превишава правата си. Тези свои
твърдения той обективира и преди самия протест, писмено в Уведомление до кмета на
Община ***, заведено под № ***/07.05.2024 г. (приложено като писмено доказателство по
делото), в което пунктуално излага претенциите си спрямо мен, а именно: „Обективно и
справедливо разследване на действията на *** А. П. относно превишаване на права и
възползване от служебно положение. Както и незабавно произнасяне на Етичната комисия
към *** относно действията му.“ „По какъв начин *** служител ** *** се сдобива с чужд
имот в землището на село ***. Извършена ли е документна измама?“ „Адекватно становище
от институциите относно многобройните неверни и клеветнически сигнали от **** А. П.
срещу мен, семейството и дружеството ми- НАП, областна управа, РЗИ, БАБХ, Община Ч.,
****., РУ- Ч., Окръжна и Районна прокуратура, ВиК, РДНСК, КЗЛД, пожарна, КЗП,
Омбудсман на РБ, КЗК, Икономическа полиция, ДАИ, **** и кметство село ***.“. Освен
горното, в пост в социалната мрежа „***“, публикуван и препубликуван в различни
отворени групи (*** и традиции, С. без цензура и други), подсъдимият обявява публично
своите цели във връзка с предстоящ и организиран от него протест, а именно: „Три години
непрестанен тормоз от **** *** и приятеля му Д. Х.“. Тормоз, който се отрази на мен като
личност, на начина на живот на цялото ми семейство, на бизнеса ми, на финансовото ми
състояние и не на последно място на здравословното ми състояние. Тормоз под всякаква
форма, крайната цел на който е бизнеса и семейството ми да бъдат унищожени! Да нямаме
прехрана и да останем на улицата!!! Защо ли, защото *** А. П. и компания не одобряват
съществуването на *** *** и къща за гости ***. Защото са против мен и семейството ми
като личности на първо място. Защото са против в с. ***, респективно община ***, да се
развиват дейности, които биха спомогнали за осигуряване на по- добри условия и
11
възможности за местното население. Тормоз чрез непрестанни и неверни сигнали до
институциите- НАП, Областна управа, РЗИ, БАБХ, Община Ч., ОДМВР С., РУ- Ч., Окръжна
и районна прокуратура, ВиК, РДНСК,КЗЛД, Пожарна, КЗП, Омбудсман на РБ, КЗК,
Икономическа полиция, ДАИ, **** и кметство село ***! Тормоз чрез завеждане на докладни
записки и досъдебни производства в РУ- *** срещу мен и семейството ми, прикриване на
*** произвол, многоратно разпити на всички членове на семейството ми, включително на **
годишния ни син А. Тормоз чрез непрестанно видеозаснемане и обработване на
видеозаписите на гостите на къща за гости ***, мен и семейството ми.“. Нищо от
изложеното от Ю. в постовете във *** и в уведомлението за протеста не отговаря на
истината и той знае, че твърденията му са клеветнически. Знае, защото по множество от
сигналите ми до различни държавни органи, подавани от мен в лично качество, а не като
*** ***, компетентните служби са установявали различни административни нарушения и са
го санкционирали по съответния ред. Знае и че по неговите сигнали срещу мен, които са
десетки и които изброих по- горе, всички те акцентиращи върху служебното ми положение
на ***, не са констатирани никакви закононарушения. Въпреки това организира и провежда
протест срещу мен на **.**.****г. Ще припомня на съда още веднъж изказването му от
протеста, за да бъде съвършено ясно, че същото е абсолютна клевета. Ю., влизайки в ролята
на жертва, търси подкрепа и съчувствие у събралите се, както и от медиите, отразяващи
събитието, казвайки: „Тези от Вас, които не знаят, през последните близо три години на ***
*** „***“- село ***, на къща за гости „***“ ***, на Г. Ю., З.Ю. като физически лица, Б. Ю.,
включително и малкия ми син, който е в *** клас- А.Ю., е упражняван институционален
тормоз и *** такъв. *** се изразява в това, че служителя на ***- г-н П., със своите
правомощия като ***, превишава правата си. “ „И лично от *** ***, А. П., служител от ***
***, който три години подред всячески, с натиска на абсолютно всички институции в
България, без изключение, се опитват да прекратят дейността ми“. „Лице, което, чрез
неговия приятел Д.Х., който в момента ме снима, здравейте господин Х., който заснема
бизнеса ми, къщата ми, двора в къщата, гостите на къща за гости „***“, малолетни *** биват
заснемани противозаконно. Има решение на Комисия за защита на лични данни за това. Та
тези двамата господа- *** П. от ***, в къщи на личния си компютър, обработва лични данни
на малолетни ***, на моите гости на къщата за гости, и ги разпространява. “ „Това, което
можем да докажем безспорно- разпространение на незаконни видеозаписи, включително на
малолетни лица, заснемане на гостите в къщата ми за гости, след това се обработват от
същия служител в къщи, на домашния си компютър, разпространяват се. Доказателства
имаме, разбира се.“ С първото си изказване Ю. ми приписва престъпление по служба,
твърдейки, че със своите правомощия като *** превишавам правата си, за да тормозя него,
семейството и бизнеса му. С второто, третото и четвъртото разпространява позорящи
обстоятелства за мен, които не отговарят на истината. Прави се директно внушение, че аз
като *** и със съдействието на всички институции в страната, без изключение, работейки в
колаборация с тях срещу него, се опитвам да прекратя дейността му. Акцентира се и на това,
че аз и съседът ми Д.Х. заснемаме ***, при това малолетни, след което тези записи се
обработвали и разпространявали от мен, респективно подтекстът е ясен, че сме педофили,
12
които извършват незаконни и морално укорими неща. Видно от резултатите от проверките
по Жалба с вх.№ ***/16.11.2022 г. на КЗЛД и Писмо с вх.№***/07.07.2022 г., и двете
подадени от Г. Ю. срещу мен и съседът ми Д.Х. е, че твърденията му за незаконно заснемане
на него, семейството, къщата и бизнеса му и последващо обработване и разпространяване
на лични данни от моя страна са абсолютно безпочвени и неверни. Компетентният държавен
орган в лицето на КЗЛД се е произнесъл еднозначно със свое решение, отхвърляйки
обвиненията на Ю. срещу мен, като го е уведомил своевременно и писмено за изхода от
своята работа. По- горе вече цитирах съдържанието на Констативен акт с рег.№
***/08.06.2023 г. на КЗЛД относно извършена ми проверка по жалби на подсъдимия, както и
Писмо с изх. № *** от 24.06.2023 г., подписано от председателя на Комисията за защита на
личните данни, с което Ю. е уведомен лично, че аз не съм извършил сочените от него
закононарушения. Налице е и произнасяне на компетентната прокуратура, в случая РП- С., с
постановление за отказ да се образува ДП по Преписка ***/2023 г. по описа на ****., водена
по жалба на подсъдимия срещу мен и Д.Х., затова че извършваме незаконно заснемане и
обработване на лични данни. Всички изложени факти обаче не пречат на подсъдимия по
време на протеста да продължава да твърди пред множеството и присъстващите медии, че аз
върша незаконни дейности по заснемане, обработка и разпространение на лични данни,
знаейки, че всъщност истината е друга. Твърди го, защото целта е една единствена- всячески
да бъда злепоставен, опетнен и уязвен като човек и *** ***. Ще припомня на съда и
казаното от Ю. в интервю за ***, Радио „***“, защото същото, както и изявите му с
микрофон и тонколона пред входа на ***, е чиста проба клевета, а именно: „И лично от ***
***- А. П., служител в *** ***, който три години подред, всячески, с натиска на абсолютно
всички институции в България, без изключение, се опитват да прекратят дейността ми. Това,
което можем да докажем безспорно- разпространение на незаконни видеозаписи,
включително на малолетни ***, заснемане на гостите в къщата ми за гости, след това се
обработват от същия служител в къщи, на домашния си компютър, разпространяват се.
Доказателства имаме, разбира се.“ Тези твърдения са категорично неверни, видно от
резултатите от цитираните по-горе преписки, водени срещу мен по сигнали и жалби на
подсъдимия. Отново подчертавам и то дебело, че всички жалби и сигнали, които съм подал
срещу подсъдимия са в лично качество като гражданин, а не във връзка със служебното ми
положение на ***, тъй както твърди Ю.. Освен това по болшинството от тях компетентните
контролни органи са установявали данни за извършени административни нарушения, за
което спрямо Ю. е ангажирана съответната административнонаказателна отговорност. И
още нещо, изключително важно: жалбите и сигналите, които съм подал като гражданин са
депозирани пред различни държавни органи с оглед защита на законните ми права интереси,
които са били накърнени от действията на подсъдимия, а не за да бъде осъществяван тормоз
върху него, както същият многократно твърди. Събраните гласни доказателства в хода на
проведеното съдебно следствие подкрепят по несъмнен и категоричен начин повдигнатото
обвинение. Показанията на разпитаните свидетели, в това число и на тези, призовани пред
съда по искане на обвиняемия (с изключение частично на тези на свидетелката Ч. и на
свидетеля Д., на което ще обърна внимание по- долу), са във връзка с пряко и
13
непосредствено възприети от тях факти от обективната действителност. Те са логични,
последователни, непротиворечиви, истинни и безпристрастни. Свидетелите И., Х. и П. по
добросъвестен и обективен начин представят пред съда под формата на свободен разказ
фактите и обстоятелствата, които са станали тяхно достояние. Видно от показанията им е, че
аз като обект и главна причина за провеждане на протеста на **.**.****г. всъщност съм
потърпевш, а не деец на приписваните ми закононарушения. Дори свидетелят М.Д.,
призован пред съда по искане на подсъдимия, дава сведения, в голяма степен подкрепящи
обвинителната теза, като твърди, че не е констатирал аз да съм превишавал правомощията си
като *** *** и че не са установявани дисциплинарни нарушения от моя страна, както и че
няма как провеждането на протест срещу мен да не ми се е отразило негативно. Извън
присъстващите и неограничения кръг от лица, информирали се за случващото се чрез
репортажите в медиите, както на децата ми, така и на голяма част от колегите ми в *** са
станали достояние действията и думите на подсъдимия. Следователно, разпространението
на позорните обстоятелства за мен и приписаните ми престъпления е доказан и неоспорим
факт. По отношение показанията на свидетелката Р. Ч. моля съда да не кредитира същите в
частта им, в която тя твърди, че е имало хора на протеста, които се оплаквали от мен, защото
съм извършвал *** произвол и че по някакъв начин съм се саморазправял с тях, предвид
заеманата служебна позиция, както и че е отразила обективно събитието. Макар да заявява,
че до знанието и са достигнали подобни оплаквания, Ч. не конкретизира кои точно лица са
говорили пред нея и отрича да съхранява целия заснет и записан материал от протеста. Така
показанията и остават изолирани, непълни и предубедени, предвид липсата на положени
усилия от нея да даде право на отговор на другата страна, в случая на мен като засегнат от
изказванията на Ю. и на въпросните хипотетични лица, извън подсъдимия, оплаквали се
пред нея от *** произвол и саморазправа с адресат *** А.П.. Предвид това, показанията и в
тази част са нелогични, включително и житейски, нестабилни по отношение на изложеното,
не кореспондират с останалата доказателствена маса и считам, че не следва да бъдат ценени
в тази си част при произнасяне на присъдата. По отношение показанията на свидетеля М.Д.,
моля съда да не кредитира същите в частта им, в която той твърди, че е провеждал на
няколко пъти разговори с мен по повод, както той го нарича, конфликтът ми с Ю.. Това
изявление на свидетеля не отговаря на истината, тъй като нито в служебен, нито в личен
план Д. е инициирал и провеждал каквито и да било разговори с мен във връзка с действията
на подсъдимия и множеството жалби и сигнали, които той подаде против *** *** А. П.. В
този смисъл Д. не е влизал в ролята на медиатор, просто защото никога не е обсъждал с мен
проблемите, възникнали от противоправното поведение на Ю.. Както става ясно от
показанията му в с.з., Д. се е срещал с Ю. и негови поддръжници на **.**.****г., а може би и
преди това, за да съдейства за решаване на твърдян от него конфликт, но никога не се е
срещал с мен по този повод. И тук държа да отбележа, че конфликт с Г. Ю. нямам и не съм
имал. Налице са множество противоправни прояви и престъпления, извършени от него както
срещу мен, така и срещу други лица, което всъщност е причината и за воденето на
настоящото съдебно дело. Във всички тези случаи съм защитавал гражданските си права,
като съм сезирал компетентните държавни органи, а когато достигналите до мое знание
14
факти и обстоятелства са касаели други лица или обществените отношения, като *** *** съм
докладвал писмено по съответния ред за това до началника на ***. Веществените
доказателства по делото- видеофайл от протеста, заснет с мобилен телефон от свидетеля Д.
Х., файлове от различни информационни сайтове, отразили широко протеста, и
видеофайлове от боди камера на полицейски служител, охранявал мероприятието,
потвърждават изцяло фактическата обстановка, изложена в тъжбата и доказват по безспорен
начин повдигнатото с нея частно обвинение. Видно от тях е, че в 10.33 часа на **.**.****г. Г.
Ю. започва да прави своето изявление на улица „***“, пред входа на ***, служейки си с
преносима тонколона и микрофон. Същият чете текст от бял лист, явно предварително
подготвен от него за случая. По това време на мястото, освен присъстващите, преминават и
множество други лица, включително и деца, които възприемат зрително и слухово
случващото се. Фактът, че подсъдимият е подготвил своето изказване и го чете, дава
категоричност на извода, че изреченото от Ю. по мой адрес не е в резултат на импулс,
емоция или случайно изпуснати думи, а е добре обмислено и реализирано действие.
Респективно, не може да се говори за състояние на афект и раздразнение, които биха могли
да оправдаят в известна степен автора им, тъй като, ясно от записите е, че Ю. съвсем
съзнателно, целенасочено спокойно и методично изгражда обръщението си към
присъстващите, поставяйки в центъра му мен и моите закононарушения и злоупотреба с
власт и правомощия. Нещо повече, макар многократно вече да е писал жалби и сигнали
срещу мен, видно от казаното по- горе, подсъдимият твърди пред събралото се множество,
че е поставен в безизходица и единственото, което му остава е да се обърне към министъра
на *** с искане за адекватно разследване действията на служителя А.П.. Подсъдимият не се
задоволява само с изказване пред гражданите, но дава и обширни и напоителни интервюта
на присъстващите на протеста журналисти. От огледа на представените пред съда
веществени доказателства се установи, че във всички журналистически материали, отразили
организираното от Ю. събитие, присъстват негови твърдения, че аз в качеството ми на ***
го тормозя, искам да съсипя семейството и бизнеса му, превишавайки правомощията си,
респективно извършвайки длъжностни престъпления или други закононарушения. Така
например: В статия от **.**.****г. на ***, озаглавена „В ** протестираха срещу *** ***, се
казва, че според семейство Ю., стопанисващо ***, местен *** служител в продължение на
три години тормози по всякакъв начин семейството им, като превишава правата си, а целта е
да спре дейността на ***. В нея подсъдимият заявява, цитирам: „Според Ю., *** служител
превишавал правата си, като заснемал бизнеса му, къщата му, гостите му, след което
обработвал лични данни и ги разпространявал.“ В статия и звуков файл към нея от
**.**.****г. на ***- Радио ***, подсъдимият заявява, цитирам: „И лично от *** ***- А. П.,
служител в ***., който три години подред, всячески, с натиска на абсолютно всички
институции в България, без изключение, се опитват да прекратят дейността ми. Това, което
можем да докажем безспорно- разпространение на незаконни видеозаписи, включително на
малолетни деца, заснемане на гостите в къщата ми за гости, след това се обработват от
същия служител в къщи, на домашния си компютър, разпространяват се. Доказателства
имаме, разбира се.“ В статия от **.**.****г. на вестник „***“, озаглавена „Протест срещу
15
*** ** в ***“, подсъдимият заявява, цитирам: „Местен *** *** в продължение на три години
тормози по всякакъв начин семейството им, като превишава правата си, а целта е да спре
дейността на ***. И още: „Според Ю., *** служител превишавал правата си, като заснемал
бизнеса му, къщата му, гостите му, след което обработвал лични данни и ги
разпространявал.“ В статия от **.**.****г. на ***, озаглавена „Собственик на *** ***
обвинява съсед в *** произвол“, подсъдимият заявява, цитирам: „От две години той и
семейството му са подложени на постоянен тормоз. С непрестанни жалби и проверки от
различни институции съседът му- *** ***, не го оставя да работи спокойно и да развива
бизнеса си.“ В статия от **.**.****г. на ****, озаглавен „Собственик на *** *** обвинява
съсед в *** произвол“, подсъдимият заявява, цитирам: „От две години той и семейството му
са подложени на постоянен тормоз. С непрестанни жалби и проверки от различни
институции съседът му- *** ***, не го оставя да работи спокойно и да развива бизнеса си.“
В статия от **.**.****г. на „***“, озаглавена „собственик на *** *** в село *** организира
граждански протест“, подсъдимият заявява, цитирам: „От две години той и семейството му
са подложени на постоянен тормоз. С непрестанни жалби и проверки от различни
институции съседът му- *** ***, не го оставя да работи спокойно и да развива бизнеса си.“
Макар вече да имах възможност да отбележа това обстоятелство, ще акцентирам върху него
и сега: Независимо от това, че знае, че жалбите и сигналите, които съм подал до различни
държавни органи от м. май 2022 г. до момента на провеждане на протеста за негови
закононарушения са писани в лично качество и като гражданин, подсъдимият нито за миг не
пропуска да натърти и привлече внимание към факта, че това се прави от мен като *** и
служител на ***. Респективно, оплаквайки се от уж извършения спрямо него, семейството и
бизнеса му тормоз, подсъдимият акцентира, че това е сторено от мен и всички подвластни
ми, без изключение, според изказванията му, държавни органи, в длъжностното ми качество
на *** служител от ***. В този контекст не мога да определя по друг начин освен като
цинични и абсурдни поведението и действията на подсъдимия, който се оплаква от тормоз
чрез писане на жалби и сигнали от моя страна срещу него, както и от извършваните му в
последствие проверки от контролните органи, тъй като той самият е автор на десетки
неверни и клеветнически жалби и сигнали по мой адрес. Всъщност подсъдимият явно желае
законът да се прилага избирателно- възможността да сезира държавните органи да е валидна
само за него, но не и да е достъпна за останалите членове на обществото, които виждат
негови закононарушения. Подобна позиция и житейска стратегия представляват класически
опит за черпене на права от собствено противоправно поведение. По отношение
представените от защитата на подсъдимия писмени доказателства в откритото съдебно
заседание на 11.11.2024 г. и в допълнение на вече казаното от мен по повод приемането им
като такива и след изискването на съответните преписки по тях, държа да бъде отбелязано
следното: 1. Както съм посочил, всички представени сигнали и жалби са писани от мен и
съседът ми Д. Х. в лично качество, като граждани. В тях няма нито един ред, липсва дори и
намек, затова, че съм *** *** и търся и желая да извлека от това някакви дивиденти,
респективно да злоупотребя със служебното си положение и права. Това е добре известно на
подсъдимия и неговия защитник, но те упорито и целенасочено се опитват да заблудят съда,
16
твърдейки, че, видите ли, с тези жалби и сигнали аз- **** А. П., съм тормозил Ю. и
семейството му, превишавайки правата си, за да им навредя. Освен това и преди всичко съм
се опитвал да реша възникнали проблеми за мен като гражданин в резултат на
противоправно поведение от страна на Ю. по цивилизован и културен начин. Доказателства
за отношението ми се съдържат дори в представените от защитата на подсъдимия пред съда
писмени материали, които ще разгледам по- подробно, а именно: 1.1. Сигнал до БАБХ с
№***/**.**.2022 г. с копия до НАП, Министерство на околната среда и водите и областния
управител на Област- С. и приложените към него снимки и текстова комуникация през
мобилното приложение „Вайбър“ между мен и Ю.. Видно от разменените текстови
съобщения е, че аз за пореден път предупреждавам по чисто човешки начин подсъдимия да
коригира противоправното си поведение, но му заявявам твърдо, че при последващо деяние
от същия вид ще сезирам компетентните органи официално. След като няколко дни по-късно
*** отново навлязоха в мой имот и нанесоха щети, изпълних предупреждението си и по-
точно сезирах БАБХ. В резултат на това и видно от Писмо с изх.№ ***/**.**.2022 г. на
Агенцията е, че сигналът е основателен и при последващата проверка са констатирани 6
броя административни нарушения на Закона за ветеринарномедицинската дейност, за което
е съставен АУАН с № ***/16.05.2022 г. , а по- късно е издадено и Наказателно постановление
№ ***/24.08.2022 г. на Ю.. Същото е влязло в зак. сила и санкцията по него е заплатена от
нарушителя с Квитанция от 20.09.2022 година. Доколкото сме уведомени от НАП с Писмо с
изх.№ ***/03.04.2023 г.. в това направление също са установени, цитирам „основания за
допълнително деклариране от страна на лицето на данъчни задължения и са предприети
необходимите действия“, т.е. нарушения на данъчните закони. Респективно, сигналът ни е
абсолютно основателен и въз основа на него компетентните държавни органи са
констатирали закононарушения от страна на Г. Ю.. В този смисъл питам подсъдимия и
неговия пълномощник, каква друга възможност стои пред гражданите като мен, когато са
потърпевши от нечие незачитане на закона, освен да се обърнат за съдействие към
държавните органи, за да защитят правата си? Въпросът отново е риторичен, а отговорът е
никаква правно допустима. Всъщност съществува и друг ответ, но той се намира извън
рамката на закона и се нарича саморазправа, до каквато никога не съм си позволявал да
достигна. 1.2. Докладна записка с рег.№***/**.**.2023 г. по описа на РУ- Ч.- същата е
изготвена от мен в *** качество като *** при *** с оглед констатирано противоправно
поведение от Г. и З. Ю. и в изпълнение на задължения, произтичащи от Етичния кодекс за
поведение на служителите в *** и други вътрешноведомствени документи, на които ще
обърна специално внимание по- долу. Видно от самата докладна записка е, че същата е
приложена към документ с рег.№ ***/**.**.2023 г. по описа на ***, т.е. не е послужила за
образуване на проверка, а е присъединена към материалите по вече започнала такава по
конкретна жалба на засегнато от действията на Ю. лице. И тук отново се вижда
несъстоятелността на твърденията на подсъдимия и неговата защита, че аз като ***
инициирам проверки и го тормозя, възползвайки се от служебното си положение. Вече имах
възможност да отбележа, но сега ще повторя, че във връзка с така докладвания случай,
касаещ отправени заплахи, закани и множество обиди към Д.Х., в РУ- Ч. е заведена
17
Преписка ***/2023 г. (пр. пр.№ ***/2023 г. на РП- С.), към която е присъединена въпросната
докладна записка и документ с рег.№ ***/**.**.2023 г. По тази преписка е издадено
Постановление с № ***/29.06.203 г. на РП- С., ТО- З., за отказ от образуване на досъдебно
производство, но с изричното отбелязване, че са налице данни за престъпления по чл.144,
ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, за които наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия пред съда. Именно в тази връзка пред PC- *** са водени два броя частни
наказателни дела с номера *** и *** от 20*** г., съответно срещу З. и Г. Ю. Служебно
известно е на съда, че и двете са приключили с признаване на подсъдимите за виновни по
така повдигнатите обвинения. Следователно, изложеното в Докладна записка с рег.№
***/**.**.2023 г. по описа на РУ- Ч. отразява добросъвестно и точно всичко случило се на
**.**.****г., станало ми достояние като свидетел- очевидец на събитията и докладвано от
мен като *** по съответния ред още на следващия ден, **.**.2023 г.. Тук отново възниква
съществения въпрос: как с изготвянето на въпросната докладна записка съм се възползвал от
служебното си положение и съм осъществил тормоз над обвиняемия? 1.3. Сигнал с вх.№
***/25.03.2024 г., който е до кмета на село *** с копие до областния управител на С. и
директора на БАБХ отново е подаден от мен и съседа ми Д.Х. с оглед констатирани от нас
евентуални закононарушения и наши права от страна на Г. Ю.. Сигналът е подаден в
гражданско качество въз основа на конституционните ни възможности да се обръщаме към
държавните органи с молби, жалби и петиции и в него никъде не се споменава, че съм ***
***. 1.4. Сигнал с вх.№ ***/25.03.2024 г. до началника на ДНСК, който отново е подаден от
мен и Д.Х. в лично качество и като граждани. Видно от изисканата от съда и приложена към
настоящото дело преписка по него е, че от извършената проверка са установени данни за
наличие на незаконно строителство в имота на подсъдимия в село ***. И отново е на преден
план резонния въпрос: как при положение, че има закононарушения, констатирани в
резултат на граждански сигнал, са засегнати правата на Ю., още повече от мен в служебно
качество на ***? 1.5. Сигнал с вх. № ***/2023 г. до Омбудсмана на РБ е във връзка с работата
на други държавни органи, а именно БАБХ и Министерство на земеделието. Сигналът е
подаден от мен и съпругата ми като граждани и съдържа оплакване от действията и
бездействията на посочените администрации. Макар сигналът да има косвена връзка с
подсъдимия, предвид факта, че изразяваме несъгласие с предприетото от БАБХ и
министерство на земеделието по повод наши жалби до тези органи срещу навлизането на
*** в имота ни в село ***, същите собственост на Г. Ю., то сигналът като цяло не засяга
подсъдимия и неговите права по никакъв начин. Освен това, отново, както и по-горе,
оплакването е направено в лично гражданско качество, а не като *** служител. Как тогава с
упражняването на правата ни по конституция и АПК да подаваме жалби, предложения и
сигнали са нарушени правата на обвиняемия и той е тормозен? По отношение представените
от защитата на подсъдимия писмени доказателства в откритото съдебно заседание на
09.01.2025 г. и в допълнение на вече казаното от мен по повод приемането им като такива и
след изискването на съответните преписки по тях, държа да отбележа следното: 1. Във
връзка с изискана информация от **** в PC- Чепеларе е получено Писмо от същата с вх.
№***/25.01.2025 г. по описа на съда, с което се уведомява, че в Отдел „Икономическа
18
полиция“ на дирекцията е била извършвана проверка по подаден сигнал от Г. Ю.,
регистриран с техен № ***/26.08.2022 г. и воден от РП- П. под № ***/2022 г. Материалите
по преписката са били докладвани на наблюдаващата прокуратура и към момента се
намират там. Видно от казаното от мен в началото на изложението ми е, че въпросната
преписка е прекратена с отказ от образуване на досъдебно производство и в нейните рамки
не са установени никакви закононарушения или престъпления, извършени от мен. От
писмото на **** става ясно още, че в Отдел „Икономическа полиция“ на същата е водено и
Досъдебно производство с рег.№ ***/2023 г., съответно пр. пр. № ***/2023 г. по описа на
Окръжна прокуратура- П., като материалите по производството се съхранявали в
Прокуратурата. След изискване на въпросното досъдебно производство, от същото е видно
следното: С постановление с № ***/18.08.2023 г. на Т.П.- прокурор при ОП- П., след
запознаване с материалите по пр. пр. ***/2023 г. на ОП- С., е образувано досъдебно
производство. Прокурорът е приел, че са налице законен повод по смисъла на чл.208, т.4 от
НПК и достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за образуване на ДП и че такова
следва да се започне за разследване на престъпление против данъчната система. С оглед
горното е образувано ДП, затова че в град ***, за времето 2017-2023 г. длъжностно лице при
управата на *** ЕООД- град *** е избегнало установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери по ЗДДС и ЗКПО, като е потвърдило неистина или е затаило
истина в подавани декларации- престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК. Преди образуване
на досъдебното производство от ОП- П., в РУ- *** и **** е водена предварителна проверка
с рег.№ ***/**.**.2023 г. по описа на РУ- ***, пр. пр.***/2023 г. на ОП- С. Проверката е
инициирана от Докладна записка с рег.№ ***/**.**.2023 г., изготвена от мен в служебното
ми качество на *** в *** и в изпълнение на нормативно вменени задължения, на които ще
обърна специално внимание по- надолу в изложението си, като касае данни за евентуално
извършено престъпление по чл.255 от НК. Изрично отбелязвам, че не съм водил преписката
и не съм събирал доказателства по нея. В рамките на разследване по ДП и след като е
установено от органите на НАП, че са налице неотчетени приходи от извършвана търговска
дейност на дружеството за 2021 и 2022 г., но в последствие са били подадени коригиращи
декларации и дължимите данъци са били внесени, с Постановление № ***/14.03.2024 г. на
ОП- П. производството е било прекратено. 2. Във връзка с изискана информация от Комисия
за защита на потребители в РС- Чепеларе е получено писмо от същата с вх.№ ***/29.01.2025
г. по описа на съда, с което се изпращат за прилагане към делото водени от Комисията
административни преписки относно лицата Г. Н. Ю. и З.А.Ю. Видно от материалите е, че
против дружество „***“, представлявано от управителя му Г.Н. Ю., е бил съставен АУАН с
№***/**.**.2022 г. от М.П.- главен инспектор в Регионална дирекция- *** на КЗП, за
извършено административно нарушение по чл.61, ал.2 от Закона за туризма.
Административнонаказателното производство е започнало след постъпил Сигнал с №
***/**.**.2022 г. по описа на Министерство на туризма, препратен по компетентност и
заведен под № ***/27.06.2022 г. в РД на КЗП- ***, с който държавния орган е сезиран от мен
и съседа ми Д.Х., че Г.Ю. и дружеството му организират и провеждат нерегламентирани
**** и по този начин извършват нерегламентирана *** дейност, която застрашава живота и
19
здравето на участващите ***. Въз основа на съставения акт и след проверка на всички
обстоятелства по него, от административнонаказващия орган, в случая директора на
регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, е издадено Наказателно постановление с № ***/26.10.2022 г., с
което и на основание чл.182, ал.1, предложение първо от Закона за туризма, на „***“ ООД,
представлявано от управителя му Г. Н. Ю., е наложено административно наказание-
имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл.62, ал.1 от Закона за
туризма. Независимо от това, че горното наказателно постановление е отменено по съдебен
ред с Решение № ***/10.03.2023 г. по АНД № ***/2022 г. на PC- Чепеларе, потвърдено с
Решение № ***/**.**.2023 г. по КНАХД № ***/2023 г. на АС- С., то мотивите на съда за
отмяната са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
наказателното постановление, с които е нарушено правото на защита на нарушителя, а не с
липса на административно нарушение по същество. На съда в настоящия му състав е
служебно известно и то в детайли въпросното производство, тъй като именно този съд е бил
съдия- докладчик по делото. Отново във връзка с подадения от мен и Х. граждански сигнал
за организираните и провеждани от Ю. ***, със Заповед № ***/02.09.2022 г. на КЗП и на
основание чл. 117, ал.2, т.2, буква „а“ от Закона за туризма и на основание чл.8, ал. 1 и ал.2,
т.9 от Устройствения правилник на КЗП, на *** е наложена принудителна административна
мярка „спиране на дейността“ по чл.177, ал.2, т.2, буква „а“, предложение първо. Мярката е
наложена до отстраняване на нарушението, което се изразява в осъществяване на
туроператорска дейност без удостоверение за регистрация. С Определение № ***/28.09.2022
г. по Частно адм. дело № ***/2022 г. на административен съд- П., е отхвърлена жалбата на
*** ООД срещу наложената му принудителна административна мярка за спиране на
дейността. Ще цитирам част от обстоятелствената част на определението, защото тя е твърде
показателна за дейността, развивана от подсъдимия, а именно: „От доказателствата по
делото безспорно се установява, че дружеството- жалбоподател организира системно и
целенасочено *** при публично оповестени условия и цени. Не се спори, че потребителите
на тази услуга са особено уязвима група, които за да се възползват от нея следва да бъдат
транспортирани, настанявани, хранени и обслужвани от персонал, предоставящ обучителни,
образователни и медицински грижи. Доказването на обстоятелството дали тази дейност е по
своя характер туристическа се явява въпрос по съществото на спора, който е извън обхвата
на настоящия съдебен контрол. Констатираното в случая нарушение е по неизпълнение на
задължението за спазване на законоустановен регистрационен режим (61, ал. 2 от ЗТ) като
абсолютна предпоставка за легално извършване на туристическа дейност. И още „Да се
допусне хронология в противоправното поведение на нарушителя носи реален риск за
настъпване не само на визираната от законодателя значителна или трудно поправима вреда,
но и на непоправима вреда за живота и здравето на най - уязвимата част от обществото
(****), на която се дължи превантивна, своевременна и интензивна закрила.“ Определението
не е обжалвано, влязло е в сила и е в сила и към момента. 3. Във връзка с изискана
информация от Национална агенция по приходите е получено писмо от същата с вх.
№***/24.01.2025 г. по описа на съда, с което се изпращат заверени копия на протоколи,
20
обективиращи извършени проверки за установяване на факти и обстоятелства през периода
01.01.2022 г. до **.**.****г., касаещи лицата Г.Н.Ю., З.А.Ю. и дружество „***“ ООД.
Посочено е, че спрямо въпросните лица има възложени проверки за установяване на факти и
обстоятелства и след визирания от съда период, като при необходимост може да бъде
предоставена информация и по тях. Видно от Протокол № ***/15.03.2023 г. за извършена
проверка за установяване на факти и обстоятелства на *** ООД с ЕИК № *** е, че при
извършената проверка на представени банкови извлечения от сметките, по които *** ООД е
или е било титуляр за периода от 01.10.2019 г. до настоящия момент е установено следното:
През периода на 2021 г. са обявени организирани *** на 8 смени с конкретно посочени дати,
като от тях реално били осъществени 5 (от втора до шеста), с реализиран приход от тях в
размер на *** лева, а отчетения приход по касов и банков път бил в размер на *** лева или е
констатирана разлика в размер на *** лева неотчетен приход. През периода на 2022 г. са
обявени организирани **** на 9 смени с конкретно посочени дати, като от тях реално били
осъществени 7 (от втора до осма) с реализиран приход от тях в размер на *** лева, а
отчетения приход по касов и банков път бил в размер на *** лева или е констатирана
разлика в размер на *** лева неотчетен приход. Отразено е, че констатираните разлики в
размер на *** лева за 2021 г. и *** лева за 2022 г. са в следствие на неотразени продажби по
фискално устройство. Същите не са били отразени счетоводно по дневник- продажби в
съответните данъчни периоди, в справки- декларации по ЗДДС и в ГДД по чл.92 от ЗКПО за
отчетната 2021 година. В тази връзка и след връчена покана по чл.92 от ДОПК *** е подало
коригиращи справки- декларации за съответните периоди с резултат- ДДС за внасяне в общ
размер на *** лева. Подадена е била и коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която е бил
деклариран коректно нетния приход от продажби, установен при проверката. Извършена е
била проверка в данъчно- осигурителната сметка към 03.11.2022 г., при която е установено,
че *** ООД има изискуеми публични вземания в размер на *** лева и няма образувано ИД
от Дирекция „събиране“ при ТД на НАП- П. Посочените по- горе проверки от органите на
НАП са инициирани от граждански сигнали от мен и Д. Х., първият от които е с №
***/**.**.2022 г. по описа на централно управление на НАП и № ***/**.**.22022 г. на Отдел
„ОД“- П.. Това всъщност е и сигнала до БАБХ, заведен от тях с № ***/**.**.2022 г., за който
изложих съображения по-горе. Във връзка с изискана информация от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ е получено Писмо от същата с вх.№ ***/23.01.2025 г. по
описа на съда, с което се изпращат пълни преписки за лицето Г. Н. Ю. и *** по АУАН №
***/12.08.2022 г., АУАН № ***/12.08.2022 г. и АУАН № ***/09.12.2022 г. Видно от
материалите е, че: На 12.08.2022 г. на Г. Ю., в качеството му на водач на лек автомобил ***
*** с рег.№ ***, е бил съставен АУАН № ***/12.08.2022 г. за допуснато от същия
административно нарушение по чл.23б, ал.1 от Закона за автомобилните превози- превоз на
*** от село *** до град ***. Въз основа на акта е издадено НП с № ***/26.09.2022 г. от
изпълняващия длъжността директор на РД „АА“- П.. На 12.08.2022 г. на Г. Ю., в качеството
му на водач на лек автомобил *** *** с рег.№ ***, е бил съставен АУАН № ***/12.08.2022 г.
за допуснато от същия административно нарушение по чл.23г от Закона за автомобилните
превози- превоз на ***. от село *** до град ***. Въз основа на акта е издадено НП с №
21
***/26.09.2022 г. от изпълняващия длъжността директор на РД „АА“- П.. На 08.12.2022 г. на
Г. Ю., в качеството му на водач на лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***, е бил съставен
АУАН № ***/08.12.2022 г. за допуснато от същия административно нарушение по чл.96б,
ал.4 от Закона за автомобилните превози- превоз на *** от село *** до ***. Въз основа на
акта е издадено НП с № ***/12.01.2023 г. от изпълняващия длъжността директор на РД
„АА“- П.. Независимо от това, че горните наказателни постановления са отменени по
съдебен ред с Решения на PC- Ч. и PC- П., то мотивите на съдилищата за отмяната са
свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателните
постановление, с които е било нарушено правото на защита на нарушителя, а не с липса на
административни нарушения по същество. На съда в настоящия му състав е служебно
известно и то в детайли едно от въпросните производства, тъй като именно този съд е бил
съдия- докладчик по делото. В контекста на казаното по- горе има един съществен, но
умишлено премълчаван от подсъдимия момент, а именно, че съгласно чл.58, ал.1 от
Конституцията той, както аз и всеки един гражданин на страната, сме длъжни да спазваме и
изпълняваме Конституцията и законите, както и че всеки е длъжен да зачита правата и
законните интереси на другите. Неизпълнението на това основно конституционно и
гражданско задължение показва ниска степен на култура, съзнание и неразбиране на това
как функционира едно гражданско общество и държавата като цяло. Подобно отношение
към останалите членове на социума, освен, че е неприемливо и морално укоримо, неминуемо
влече след себе си и съответните санкции и държавна репресия. В конкретния случай
подсъдимият се оплаква от това, че компетентните държавни органи са го проверявали във
връзка с данни за негови закононарушения, предоставени им от мен и друг мой съсед чрез
писмени сигнали и жалби. Нещо повече, подсъдимият, освен че не разбира и осъзнава
тежестта на своите граждански задължения по чл.58, ал.1 от Конституцията, нарушава моето
право и законни интереси да потърся съдействие от държавните органи, като твърди, че с
подаването на жалби и сигнали го тормозя и че превишавам правата си като ***. Това е едно
изцяло неотговарящо на истината умозаключение, което, ако бе останало само в съзнанието
на автора му, не би имало никакви вредоносни последици. На практика обаче то бива
разпространявано и става достояние на широк кръг от хора именно с цел да бъде накърнена
моята чест, достойнство и добро име в обществото. Ноторно известно е и на съда, и на
защитата на подсъдимия, че съгласно чл.45 от Конституцията на РБ „Гражданите имат право
на жалби, предложения и петиции до държавните органи.“ и тази разпоредба има
непосредствено действие по смисъла на чл.5, ал.2 от Конституцията. Това е добре известно и
на подсъдимия, който, видно от големия обем на преписките, образувани по негови сигнали
и жалби срещу мен, копия от които са приложени по настоящото дело, се е възползвал от
правото си многократно. Превратно и в разрез с нормите на Закона обаче, подсъдимият
твърди, че съм го тормозел, пишейки жалби и сигнали до държавните институции. При
наличието на огромния обем от писмени доказателства, приложени по делото, опитът на
подсъдимия и неговата защита да изведат наличие на упражнен "тормоз" са немотивирани,
тъй като не са изложени съображения за причините, поради които тези многобройни жалби
и сигнали, в които се твърдят факти, установени и по административен ред, са възприети
22
като злоупотреба с право от моя страна. Не са изложени съображения и за това защо се
приема, че действията ми не са насочени към упражняване на гарантираните от
Конституцията права по чл.56 и чл.45, а единствено към създаване на враждебна, обидна и
застрашителна за подсъдимия среда, след като и други граждани са засегнати от
поведението на последния и също са упражнили правото си да сезират компетентните
органи. В защитната теза на обвиняемия липсват мотиви за конкретните характеристики на
личното му положение и как то е било засегнато, както и за причините, поради които той
приема, че е нарушено правото му на личен живот по смисъла на чл.32, ал.1 от
Конституцията на Република България, след като всички жалби са насочени само към
неблагоприятните ефекти от извършваните от него дейности по отглеждане на ***,
развиване на селски туризъм, извършване на автомобилни превози и т.н.. Отделно от това,
дали сигналите и жалбите са основателни или не, е въпрос от компетентността на органите,
които са сезирани и оправомощени да ги разгледат и да съберат доказателства, като в случая
такива проверки са направени и в резултат спрямо подсъдимия са започнати множество
административнонаказателни производства. В този смисъл липсват каквито и да било
данни, че аз като стигнало и жалбоподател съм знаел, че изнесените от мен факти и
обстоятелства са неверни, но въпреки това да съм подал същите, за да навредя на
подсъдимия или да накърня друг обществен интерес. Напротив, с жалбите и сигналите си
съм упражнил законно установеното право на всеки гражданин да се обръща за съдействие и
защита на своите законни интереси към държавните органи без опасения от последващи
санкции. И тук е мястото да отбележа, че дължимата проверка на изнесеното във всеки един
сигнал или жалба не може да се разглежда като неправомерно, нежелано поведение и като
неправомерно засягане репутацията на поверяваното лице, защото правото на жалби на
гражданите е конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се потвърди или
отхвърли твърдението на жалбоподателя, респективно да се защитят личните права и
интереси на подателя, както и обществените отношения и правовия ред в държавата. И още,
противоправно е поведението, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки от държавния орган,
а когато подалото ги лице знае, че сочените в сигнала обстоятелства са неверни, но въпреки
това сезира съответния надлежен орган, за да навреди другиму или да накърни друг
обществен интерес. Обстоятелството дали правото на сигнал/жалба е упражнено
добросъвестно или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на
последвалото производство, като правото ще бъде упражнено добросъвестно и когато се
упражнява с вътрешното убеждение, че изнесеното отговаря на действителността.
Незнанието, че то не отговаря на действителността, независимо дали се дължи на
извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване
на правото на жалба/сигнал- в този смисъл са Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. №
1243/09 г., ВКС, IV гр. о., Решение № 245/05.11.2014 г.. по гр. д. № 1734/14 г., ВКС, III гр. о.,
Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/17 г. ВКС. III гр. о. Решение № 201/06.01.2020 г.
по гр. д. № 3973/18 г. ВКС. IV гр. о. Решение № 668 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г. на
ВКС и др. Освен това предизвикването на проверки не е равнозначно нито на опозоряване,
23
нито на оклеветяване и осъществяване на тормоз, тъй както твърди подсъдимият. Самият
факт, че жалба или сигнал до компетентен държавен орган е довела до проверка не може да
се разглежда като неправомерно засягане на репутацията на някого. Дори резултатът от
проверката да опровергава изложените в жалбата обстоятелства, това не би следвало да
поражда негативна последица за подалия сигнала гражданин, тъй като последното би довело
до сериозно нарушаване на правото по чл.45 от Конституцията на Република България,
което в една правова държава е недопустимо. В тази насока, в практиката на Европейския
съд за правата на човека, еднозначно е застъпено становището, че изложените твърдения в
жалби и сигнали до компетентните органи не могат да се разглеждат като разгласяване на
клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията
на лицата, до които се отнасят, а обезпечават упражняването на правото на жалба, да
съобщават за нередности или да търсят помощ от страна на властите. Ето защо считам, че от
събраните доказателства по делото не се установява отрицателно отношение под някаква
форма (неприязън, обида, индивидуализирано конкретно отношение, застрашаване),
насочено към подсъдимия, защото субективното усещане за обида и накърняване на
достойнството в резултат на нечие поведение не следва да се тълкува разширително, а само
въз основа на преки, проверени и еднозначни факти. Не се установява и злоупотреба с права
от моя страна във връзка с подаваните жалби и сигнали до различни държавни органи, за
които подсъдимия твърди, че са неверни и представляват институционален * *** тормоз
спрямо него. За пълнота считам за необходимо да отбележа, че понятието "злоупотреба с
право" няма легално определение, но е признато за деликт, който в правната теория и в
съдебната практика се обяснява с упражняването на признати от закона субективни права
превратно, не в защита на нормативно гарантиран интерес, а с единствената цел да се
навреди другиму по какъвто и да било начин- физически, психически, чрез предизвикване на
социален негативизъм на всякакво обществено ниво и пр., като обектът, срещу когото е
насочена злоупотребата в крайна сметка бъде лишен от или затруднен при упражняването на
своите права и/или бъде принуден да търпи неблагоприятни ограничения, да понесе загуби
или да пропусне ползи в правната си сфера, без или при наличието на само формално
посочено основание за това. Конкретно злоупотребата с право на жалба пък се свързва
отчасти с поведението, усвоено от жалбоподателя или неговия представител при подаването,
включително като се държи сметка за случаи на серия от жалби, първата от които вече е
разгледана и отхвърлена от надлежен орган като неоснователна, без да се сочат нови
обстоятелства и факти; отчасти с използването на груб, циничен, обиден или провокативен
език при писането им; отчасти със съдържанието им- когато са явно необосновани или
умишлено излагат невярна, подвеждаща и заблуждаваща проверяващите информация. Или,
с други думи, само по себе си упражняването на правото на жалба, закрепено в чл.45 от
Конституцията на Република България не е противоправно поведение, т.е. то е правомерно.
За да бъде ангажирана отговорността на носителя на това субективно право, следва да се
установи при пълно главно доказване, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.57,
ал.2 от Конституцията. Противоправно поведение е налице, когато с жалба се цели не защита
на субективно право, а съзнателно са изложени неверни факти, за да се навреди другиму.
24
Установяването на такава злоупотреба с право е основание за търсене на отговорност за
вреди, основана на деликт, изразяващ се в недобросъвестното упражняване на законно
признато право. Данните в разглеждания казус по отношение на жалбите и сигналите,
подавани от мен в гражданско качество и с които съм предоставил информация на
компетентните държавни органи за евентуални закононарушения от подсъдимия, не
изпълват никоя от горните хипотези, тъй като в хода на съдебното следствие не се събраха
никакви конкретни доказателства за увреждащо намерение при подаването на жалбите. За
сметка на това във всички мои жалби и сигнали е налице афиширана цел за защита на
личния и обществения интерес. В противовес на тезата на подсъдимия, че като съм сезирал
държавните органи за негови правонарушения съм го тормозел, доказателствата сочат друго,
а именно, че са налице множество правни и морално- етични квалификации по мой адрес от
страна на подсъдимия, излизащи много извън рамката на правото му на свободно изразяване
и разпространяване на мнение, които дефакто и де юре нарушават моите права и
представляват престъпно посегателство против личността ми по смисъла на чл.147 от НК.
Известно е и че чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(КЗПЧОС) регламентира свободата на изразяване на мнение и неговите ограничения. Точка
1 от същия член дефинира какво включва свободата на изразяване на мнение, а именно-
свободата всеки да отстоява своето мнение, да получава и разпространява информация и
идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Точка 2 от чл.10 на
Конвенцията обаче поставя ограничения и санкции на тези свободи, като указва, че
"Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности,
може да бъде обусловено от процедури, условия ограничения и санкции, които са
предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществена сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на
безредици, или на престъпления, за защита на здравето и морала, както и на репутацията или
правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане авторитета и безпристрастността на правосъдието.“. Както е видно от
буквалното тълкуване на т.2 от посочената норма, свободата на изразяване на мнение не е
безконтролна и абсолютна и нейните граници достатъчно конкретно са посочени в самата
конвенция. В случая считам, че с изнесените по мой адрес в рамките на проведения протест
на **.**.****г. твърдения за извършени престъпления по служба, които не съм осъществил и
за деяния, несъвместими с морала и законите на страната, които не са верни и ме позорят,
подсъдимият е преминала отвъд границата на свободното изразяване на мнение по смисъла
на чл.10, т.1 Конвенцията, като е нарушил чл.10, т.2, предложение VI от същата- накърнил е
репутацията и доброто ми име, и така е засегнал правото ми на чест и лично достойнство,
които са свързани с професионалната ми сфера и изпълнението на служебните ми
задължения, което се отрази и на здравословното ми състояние- физически и психически.
Следователно, разпоредбата на чл.10, т.1 от Конвенцията не дава право да се
разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на другиго, а осигурява
свободната преценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се
простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта
25
и достойнството на гражданите. За илюстриране на тези изводи и на това място от
изложението си намирам за необходимо да направя препратка към вече казаното по- горе и
точните цитати от изявленията на подсъдимия по мой адрес, които безспорно съдържат
клеветнически твърдения и ми приписват престъпление по служба. Респективно,
подсъдимият е излязъл извън рамките на правото на свободно изразяване на мнение, с което
несъмнено следва да се приеме, че е засегната професионалната ми репутация извън
границите на свободното изразяване по смисъла на чл.10, т.2 от Конвенцията. Принципите
на чл.10 от Конвенцията са залегнали и в нашия основен закон- Конституцията на Р
България. Видно от разпоредбата на чл. 39, ал. 1 Конституцията е, че всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява чрез слово- писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Член 39, ал.2 обаче въвежда ограничения на това право,
като разпорежда, че то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Ограничителното основание на чл.10, т.2 от Конвенцията изисква пропорционалност между
двата правно защитени интереса- правото на обществото да получава информация и правото
на отделния гражданин за ненакърнимост на честта и достойнството му. Степента, в която е
допустимо ограничаване правото свободно да се изразява мнение, е в зависимост от
значимостта на интереса, подлежащ на конституционна закрила. Както вече казах, макар
разпоредбата на чл.10, т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и общите свободи да
прокламира свободата на изразяването на мнения, включително разпространяването на
информация и идеи без намеса на държавните власти, то тази нормата не дава право да се
разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, като
същевременно осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява.
Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да не бъдат
засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, което в случая подсъдимия е
сторил спрямо мен като частен тъжител и физическо лице, и то съвсем умишлено. В този
ред на мисли възниква въпросът: Защо подсъдимият твърди, че аз, пишейки жалби и сигнали
за негови противозаконни прояви го тормозя и превишавам правата си като ***, макар,
както вече посочих да съм съставял същите в качеството на гражданин и въз основа на
конституционно закрепени права, а той, правейки същото нещо срещу мен, да е свободен да
ме клевети безпрепятствено в рамките на 2 години, еманация на който процес е
организираният на **.**.****г. протест? Въпросът е риторичен, а отговорът е, защото Ю., за
разлика от мен, злоупотреба с правата си и тяхното упражняване, целейки да накърни моите
права и законни интереси, което всъщност е нарушение на чл.57, ал.2 от Конституцията,
чл.10, т.1 от Конвенцията, а и престъпление по чл. 147 от НК. По повод цитираните
Докладна записка с рег.№ ***/**.**.2023 г. и Докладна записка с рег.№ ***/**.**.2023 г., и
двете по описа на ***, както всъщност е видно от тях ще кажа, че те са изготвени от мен в
качеството ми на *** в *** в изпълнение на конкретни нормативни задължения,
произтичащи от: 3.1. Член 67 от *** „*** органи предотвратяват, пресичат, разкриват и
разследват престъпления.“. 3.2. Точка 83 от Раздел III „*** служител и правонарушителите“
26
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ***: „Държавния служител не
прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като
предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване.“.
3.3. Член 6 от Вътрешни правила за организацията на работата в *** по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед № ***/24.10.2014 г. на
министъра на *** „Всеки служител на ***, приел лично или получил от различни източници
съобщение за извършено престъпление, е длъжен незабавно да го предаде, изпрати за доклад
или докладва за регистриране по реда на настоящите правила.“. 3.4. Член 13, ал.1 от
Правилата за ЗМ „Всеки служител на ***, непосредствено установил признаци на
извършено престъпление от общ характер, съставя незабавно докладна записка до
ръководителя на съответната структура за регистриране в регистъра за ЗМ.“. 3.5. Окръжно
писмо с рег.№ ***/11.08.2022 г. на главния и административен секретар на ***,
съдържанието, на което ще цитирам изцяло, а именно: „С оглед предприемането на
дейности, насочени към укрепване на институциите на обществото и изграждане
наблагоприятна и толерантна среда в Република България, основана на спазването на
действащото законодателство и правата на човека, служителите на *** следва да изпълняват
активно и съвестно гражданския и служебния си дълг, включително като сигнализират и
уведомяват компетентните органи при установяване на нарушения и противоправни деяния.
В тази връзка напомняме, че съгласно чл.66 от ЗМВР, при установяване на условия и
причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред ***
органи вземат мерки за отстраняването им. Когато други органи и организации са
компетентни да вземат такива мерки, *** органи ги уведомяват писмено за това. Съгласно
чл.205 от НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са
обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг
държавен орган. Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните
лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат мерки
за запазване на обстановката и данните за престъплението. Задължения в горната насока са
въведени и в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ***, като т.83 от
Раздел III „Държавния служител и правонарушителите“ е посочено, че *** служител не
прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като
предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване.
Също така, съгласно чл.17, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, служителите не допускат както на работното си място, така и извън него
поведение, несъвместимо със закона. В случай, че служител на *** в обществения си живот
или при изпълнение на служебните си задължения стане свидетел на правонарушение, то
следва да предприеме необходимите действия в изпълнение на законовите му правомощия
или да уведоми компетентните държавни и общински органи. Приканваме служителите на
*** към активно поведение, недопускане и нетърпимост към извършвани правонарушения.“.
3.6. Окръжно писмо с рег.№ ***/06.10.2022 г. на главния секретар на *** във връзка със
създаване на организация във всяка областна дирекция на *** за изпълнение на
разпореждане на ръководството на *** с Писмо с рег.№ ***/30.08.2022 г. относно подадени
27
сигнали от служители при установени нарушения или противоправни деяния. Със същото се
напомня, че всички служители следва да бъдат запознати с разпореденото с Писмо с рег.№
***/11.08.2022 г. на главния и административния секретар на *** относно гражданската
ангажираност на служителите на ***, активно поведение, недопускане и нетърпимост към
извършени правонарушения. Видно от изложеното по- горе е, че изискванията и
очакванията към всеки служител на *** са сериозно завишени спрямо задълженията на
гражданите. Това е така, защото основно звено от правоохранителната система на държавата
е именно *** и неговия личен състав. Като дългогодишен ***, преминал през множество
различни длъжности, познавам добре своите правомощия и задължения и никога не съм
злоупотребявал с първите или неглижирал вторите. Не бих могъл да проявя търпимост и
безкритичност към деянията и поведението на лицето Г. Ю. само, защото същото е мой
съсед в село *** от няколко години. Ето защо при всеки един случай, при който съм ставал
свидетел на правонарушение от страна на подсъдимия, съм докладвал писмено на ***, а
именно на началника на ***. Във връзка със защитната теза на подсъдимия, упорито
изграждана и защитавана от неговия адвокат, че аз като *** превишавам правата си и
злоупотребявам с дадените ми по закон правомощия, както и че подаваните от мен сигнали
били неверни и не се потвърждавали при извършените проверки от съответните държавни
органи, държа да посоча следното: По повод изготвяните от мен докладни записки- току що
изложих обстоятелствено какви нормативни задължения има един служител на ***.
Последващите действия на други разследващи органи като *** не са в компетенциите на ***
дотолкова, доколкото те само изпълняват указанията, давани им от наблюдаващите
прокурори по конкретни преписки или досъдебни производства. Опитът на подсъдимия и
защитата му да ми бъде вменена вина и поведението ми да се квалифицира като укоримо,
само защото въз основа на мои докладни записки са били образувани предварителни
проверки, а в последствие по някои от тях и досъдебни производства срещу подсъдимия,
какъвто е случаят с ДП № ***/2023 г. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при
****, е нелеп и арогантен. Защо ли? Ами, защото аз като *** служител не съм в състояние
еднолично да образувам нито предварителна проверка, нито досъдебно производство, тъй
като първата се започва след санкция на ръководителя на *** *** или друго самостоятелно
структурно звено в *** по ред, определен с вътрешноведомствени актове, а второто при
спазване изискванията на НПК. Макар да е известно и на съда, и на правоспособните
юристи, какъвто безспорно е защитникът на подсъдимия адвокат А., ще цитирам законовите
основания за образуване на досъдебно производство, а именно: Съгласно чл.207, ал.1 от
НПК „Досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно
данни за извършено престъпление.“. Алинея 2 на същия член допълва, че „В предвидените в
особената част на Наказателния кодекс случаи производство от общ характер се образува по
тъжба на пострадалия до прокурора и не може да се прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т.
9.“. Съгласно чл.212, ал. 1,2 и 3 от НПК „Досъдебното производство се образува с
постановление на прокурора. Досъдебното производство се счита за образувано със
съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед,
включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако
28
незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164.
Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не
по-късно от 24 часа. Съгласно чл.208, т. 1,2,3 и 4 от НПК Законни поводи за започване на
разследване са: 1. съобщение до органите на досъдебното производство за извършено
престъпление; 2. информация за извършено престъпление, разпространена чрез средствата
за масово осведомяване; 3. лично явяване на дееца пред органите на досъдебното
производство с признание за извършено престъпление; 4. непосредствено разкриване от
органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление. Съгласно
чл.211, ал.1 и 2 от НПК "Достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са
налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено
престъпление. За образуване на досъдебно производство не са нужни данни, от които могат
да се направят изводи относно лицата, извършили престъплението, или относно правната му
квалификация.“. В контекста на горните правни норми питам подсъдимия и неговия адвокат
как, извън клеветите по мой адрес, доказаха злоупотреба с власт и правомощия и
превишаване на права при изготвянето от моя страна на докладни записки до началника на
***? И как, при положение, че образуването на досъдебно производство е изключително в
правомощията на прокуратурата на РБ, аз като *** служител образувах такова и навредих на
подсъдимия? Въпросите са риторични, а отговорите им са, че нито съм извършил
твърдените нарушения на етичните и морални норми на поведение като служител в ***,
нито съм превишил правата си с цел да навредя на Ю.. Единственото, което съм направил е
да изпълнявам служебните си задължения съвестно и точно. Това, че подсъдимият е
извършвал или извършва престъпления, данни за които са достигнали до мен и аз съм
докладвал същите по каналния за *** ред е проблем основно и само на автора на
престъпните деяния. Всички внушения в обратната насока са чиста проба манипулация,
инсинуация, а в конкретния случай и клевета по смисъла на чл.147 от НК. По повод
сигналите, които съм подавал до различни държавни органи в гражданско качество и
твърдението на подсъдимия, че те били неверни, не се потвърждавали при извършваните му
проверки и съдът се бил произнесъл в негова полза- по- горе изложих подробно и
пунктуално резултатите от мои сигнали до компетентни институции, касаещи евентуални
закононарушения на подсъдимия. Видно от всички тях е, че оторизираните органи са
извършили проверки, които са завършвали с издаване на наказателни постановления.
Фактът, че нарушителят Ю. се е възползвал от правото си да обжалва наложените му
наказания по съдебен ред и че част от тях в последствие и в рамките на развили се съдебни
процеси са отменени, не дерогира правата ми да подавам жалби и сигнали. Не води и до
извод, че сигналите са били неверни. Напротив, наличието на основания за започване на
административнонаказателно производство срещу конкретно лице е изцяло в правомощията
на определения по закон административнонаказващ орган и това, че той е започнал такова
производство на база получения сигнал валидира достоверността на последния.
Гражданинът като мен, който сезира органа и предоставя на неговото внимание първична
информация за евентуално извършени административни нарушения, не участва в процеса по
29
образуване и приключване на административнонаказателно производство, освен ако не бъде
привлечен като свидетел при установяване на нарушенията и съставяне на АУАН. Предвид
това и извън сигналната функция, която има благодарение разпоредбата на чл.45 от КРБ,
гражданинът не разполага с никакви правни възможности да влияе или управлява процеса
по установяване и налагане на административни нарушения. И макар и това да е добре
известно и на съда, и на правоспособните юристи, какъвто безспорно е защитникът на
подсъдимия адвокат А., ще цитирам законовите основания за започване и приключване на
едно административнонаказателно производство, а именно: Съгласно чл.36, ал.1 и 2 от
ЗАНН „Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.“ Съгласно чл.37, ал.1 и 2 от
ЗАНН „Актове могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в съответните
нормативни актове; определени от ръководителите на ведомствата, организациите,
областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове, като актове могат да съставят
и представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт.“ Съгласно
чл.47, ал.1 и 2 „Административни наказания могат да налагат: ръководителите на
ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;
съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.
Ръководителите по буква "а" могат да възлагат правата си на наказващи органи на
определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или
постановление на Министерския съвет.“ Съгласно чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са
налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е
сключено споразумение с нарушителя. Наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.“. В контекста на горните
правни норми питам подсъдимия и неговия адвокат как, извън клеветите по мой адрес,
доказаха, че съм подал неверни сигнали до различни държавни органи и че съм тормозел с
тях Ю.? Нима твърдят, че съставих от името на други длъжности лица множество АУАН по
различни закони или издадох НП по така съставените актове? Или, че повлиях непозволено
върху преценката на същите тези държавни органи, за да започнат и приключат цитираните
по- горе административнонаказателни производства срещу подсъдимия с налагане на глоби?
Подобни твърдения са абсурдни, нелепи и обидни за всеки гражданин с достойнство и
самосъзнание за ролята и мястото си в обществото. Опитът да се обвърже основателността
30
на даден сигнал с изхода от последвало съдебно производство между нарушителя и
държавния орган, сезиран със сигнала и издал конкретно наказателно постановление,
представлява жалко усилие на подсъдимия и адвоката му да обслужат защитната си теза.
Корелация от такъв вид не съществува и не кореспондира на първо място с разпоредбите на
Конституцията на РБ, а на второ и последващи с АПК, НПК, ЗАНН и всички останали
закони в страната. И още нещо, което е изключително важно и показателно: нима ако
подсъдимия е изряден бизнесмен и законопослушен гражданин, за какъвто се представя, би
се притеснявал и оплаквал от сигнали срещу себе си? Нима той не знае, че проверката на
един неверен сигнал от страна на компетентните държавни органи само ще докаже неговата
неоснователност и ще утвърди името му в обществото? Подсъдимият знае всичко това
много добре, но знае и, че е извършил множество закононарушения, както и че изложените
от мен обстоятелства в гражданските ми сигнали са самата истина. Знае, защото не аз, а
няколко държавни институции го санкционираха за допуснати от него административни
нарушения. Именно заради това, чувствайки се засегнат и бидейки наясно, че хората, пред
които говори на протеста не са запознати с реалната ситуация около неговите нарушения,
виктимизира поведението си и изрича откровени клевети по мой адрес, като твърди, че
подадените срещу него сигнали са неверни. Фактическата обстановка обаче е друга и
събраните доказателства по делото сочат безспорно и категорично, че всички мои
граждански сигнали са безусловно верни, а твърденията на подсъдимия в обратната насока
са чиста проба клевета! Като продължение на казаното по- горе ще посоча, че в рамките на
изтеклите две години лицето Г. Ю. използва всички възможни методи и средства, за да ми
навреди- подаде неверни и несъстоятелни сигнали срещу мен в качеството ми на ** *** до
всички възможни институции- министър на ВР, Прокуратура, директор на ****., КЗЛД,
БАБХ, Омбудсман, Президент и други. Във всички тях, видно от началото на изложението
ми, той твърди, че аз извършвам закононарушения и престъпления, като превишавам
правата си и се възползвам от служебното си положение. По всички негови сигнали са
извършени обстойни проверки, видно от приобщените по делото писмени доказателства,
резултатите от които са едни и същи, а именно, че не са събрани никакви данни за
осъществени престъпления, нарушения на дисциплината или на етичните норми за
поведение от моя страна. За тези обстоятелства Ю. е уведомяван лично, писмено и
своевременно. Въпреки това, 5 дни преди да проведе своя протест, той подава нов сигнал
срещу мен, заведен от ****. под № ***/10.05.24 г.. Сигналът е адресиран до министъра на
*** с копия до главния прокурор на РБ, до президента и до директора на ****. В него Ю.
изброява всички свои жалби и сигнали срещу мен и отново прави неверни внушения за
някакви нарушения от моя страна. И това при положение, че по всички надлежно изброени
от него жалби и сигнали с техните регистрационни номера той е получил писмени отговори
за неоснователността им. За сметка на това по всички мои граждански сигнали до
компетентните държавни органи са установявани закононарушения от страна на
подсъдимия. Съставяни са констативни протоколи, АУАН и са издавани наказателни
постановления. Лицето е и осъдено с влезли в сила присъди за извършени престъпления по
чл.146 от НК по НЧХД № ***/2023 г. и НЧХД № ***/2023 г., и двете по описа на PC- ***.
31
Независимо от неверните обстоятелства, които методично и многократно подсъдимия
тиражираше в рамките на две години срещу мен чрез публикации във *** и в десетки
сигнали до различни държавни органи, аз не съм оспорил правото му да сезира държавната
администрация. Не съм твърдял като него по мой адрес с преносима тонколона и микрофон
в ръка, че извършва престъпления и че има морално укоримо поведение. Не съм, защото
знам, че проверките от компетентните органи ще установят, както и го сториха,
несъстоятелността на оплакванията му и ще докажат, че не съм автор на приписваните ми
закононарушения. Мълчах и не повдигах въпроса за злоупотребата с права от негова страна,
докато той не извърши престъплението, за което е предаден на съд в настоящия процес.
След този момент не можех да мълча повече, защото организираната атака срещу личността
ми беше брутална. За да постигне съда в настоящия му състав безпристрастност и
обективност в бъдещото си решение, му предлагам да си представи аналогична ситуация на
тази, в която бях поставен аз от подсъдимия. Ситуация, при която някой, привидно
спазвайки закона за митингите и манифестациите, крещи пред входа и под прозорците на
съдебната палата срещу съдията, изричайки откровени лъжи и манипулирайки факти и
обстоятелства, за да дискредитира и злепостави физическото лице чрез длъжностното му
качество. Вярно е, че в съдебната практика (Решение № 209/18.05.1982 г. по н. д. 209/82 г. на
ВС на РБ, 1 н. о.) се приема, че "когато деецът сигнализира на съответните компетентни
органи за извършени нередности от другиго, липсва това съзнание", както е вярно и това, че
естеството на работата на *** ***, какъвто съм и аз, ги отнася в онази категория публични
обществени служители, към правата на които, в аспекта на защитаваните с престъпленията
по чл.146 и чл.147 от НК обществени отношения, законът е поставил по-различни (стеснени)
параметри. Емблематично в това отношение е Решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото
на Маринова и други срещу България, по Жалби № 33502/2007, 30599/2010, 8241/2011 и
61863/2011, Пето отделение, председател А. Нусбергер, в което е посочено: "Освен това
границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица може при определени
обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на физически лица (вж. Nikula
v. Finland, № 31611/96, § 47, ЕСПЧ 2002-II; Steur v. the Netherlands, № 39657/98, § 40, ЕСПЧ
2003-XI; и Mariapori v. Finland, № 37751/07, § 56, 6 юли 2010 г”(т. 88), както и "Вярно е
също, че тези твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното положение на
съответните длъжностни лица, да подкопаят авторитета им, да отнемат време и ресурси и да
доведат до дисциплинарни или може би дори наказателни санкции срещу тях. Но те са
направени от жалбоподателите при упражняването на възможността в едно демократично
общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва твърдяна
нередност в поведението на длъжностно лице на орган, компетентен да се справи с такъв
проблем. Тази възможност е едно от предписанията на върховенството на закона (вж.
Zakharov, § 26; Kazakov, § 28; и Siryk, § 42, всички цитирани по-горе) и служи за поддържане
на доверието в публичната администрация. Наистина в България тя е заложена като основно
право в чл.45 от Конституцията. Естествено, след това съответният орган трябва да реши
какви процедурни стъпки може да са необходими в отговор на такива жалби. Въпреки това
самият факт, че жалбите на жалбоподателите са довели до проверки, не може да се
32
разглежда като неправомерно засягане на репутацията на длъжностните лица. Целта на тези
проверки е именно да се потвърдят или се отхвърлят твърденията на жалбоподателите". И
тук е мястото да уточня, че в самото решение по делото "Маринова срещу България", в т.94
от него (на л.116-гръб, абзац предпоследен) по отношение предприемането на мерки срещу
подадени жалби и сигнали, е прието, че цитирам: "такива мерки могат да се разглеждат като
необходими само при изключителни обстоятелства, когато се докаже убедително, че
въпросните лица съзнателно се стремят да навредят на длъжностни лица, чието поведение те
критикуват, въпреки че знаят, че техните твърдения срещу тези длъжностни лица са
неверни, и когато мерките са пропорционални.". Ето защо считам и призовавам и съда да
приема, че в случая тези "изключителни обстоятелства" безспорно са налице, респективно,
че спрямо мен, личността ми и засягайки и длъжностното ми качество на *** от състава на
***, е извършено престъплението клевета. В този ред на мисли, необходимо е да поясня, че
следва да бъде отчитана конкретиката на всеки отделен случай, понеже лицата, изпълняващи
публични длъжности, включително служители на ***, какъвто съм и аз, принципно не са
изключени от възможния обект на престъпленията по чл.147 от НК. Да се приеме обратно би
означавало стеснително тълкуване на чл.147, ал.1 от НК (съставляващо нарушение на
материалния закон). Вярно е и това, че гарантираната от чл.10 от ЕКПЧ свобода на
изразяване на мнение, включваща правото на критика (жалби и сигнали, в това число и
протести) е регулиращият демократичните процеси инструмент и чрез упражняването му се
визуализират обществените недостатъци и съответно се разкрива възможността да бъдат
коригирани. В този смисъл е и посоченото решение от 12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на
Маринова и други срещу България, пункт 88, а в делото "Дербишир" е прието (макар и
конкретно относно избираемите органи), че критиката е демократичен инструмент и не
осъществява престъпление, защото "каквато и репутация да имат, тя принадлежи на
обществото като цяло". Именно за осигуряване на условия за необезпокоявано (без страх от
наказателна отговорност) упражняване на правото по чл.10 от ЕКПЧ е въведено посоченото
изключително важно средство за регулация на демократичното общество(критиката), като
приложението му в РБ е гарантирано с предвиденото в чл.45 от КРБ право на жалба
(засегнах този аспект по-горе). Пределите на това право обаче са пряко свързани с
преследваната от упражняването му цел-то ще е позитивно и необуславящо отговорност за
изразената позиция само когато е " ..метод за разкриване и отстраняване на действителни
слабости, а не средство под този предтекст неоснователно да се накърнява честта на
гражданите". В конкретния случай, установените относими фактически положения,
изведени от доказателствения анализ, обуславят несъмнения извод, че целта на проведения
от подсъдимия протест не е била да се сигнализира министъра на ***, Директора на ОД на
МВР- *** и обществеността за нередности, извършени от мен като ***, а напълно
целенасочено, чрез излагане на доказано неверени факти, да се урони доброто име и да се
повлияе негативно на реномето ми, т.е. даваната ми оценка в обществото и конкретно в
средата, в която работя. Това е така, защото подсъдимият, видно от изложеното в
предходните пунктове на пледоарията ми, е реализирал многократно правото си да подава
сигнали и жалби срещу мен до държавните органи, по които са извършвани множество
33
проверки. Уведомен е съответно за резултатите от тях и към дата **.**.****г. знае
прекрасно, че всичко, в което ме обвинява на протеста, а то е същото, за което е писал жалби
и сигнали в рамките на година и половина преди това, е невярно. Знае го и защото моите
граждански сигнали до компетентните държавни органи са основателни, верни и по тях той
е санкциониран не веднъж. Знае и че като *** не съм превишавал правата си. Всичко това
му е добре известно, но то не е способно да го възпре от извършване на престъплението, тъй
като желанието му да ми навреди е изключително голямо и е основен мотиватор на неговите
действия. От обективна страна с престъплението клеветата се засяга достойнството и честта
на физическото лице по начин, че се вреди на името му, завоювано в обществото чрез труд,
обществени и професионални изяви, като инкриминираната информация повлиява
отрицателно на обществената оценка за пострадалия в средата, в която живее и се труди и е
довършено с разгласяването на позорните обстоятелства и/или с приписването на
престъпление. В съдебната практика и доктрина се приема, че "позорно обстоятелство" са
онези конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на
човека, като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и
обществени прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно. Разгласените позорни обстоятелства сочат
извършване от моя страна на действия и поведение, които обективно могат да се отразят
отрицателно на мнението за мен в обществото и да доведат до изграждане на негативна
обществена оценка по мой адрес. Фактите и съпровождащите обстоятелства, установени по
време на съдебното следствие, са ясно очертани и не предполагат подразбиране или
тълкуват по някакъв начин, т. е. до извода за опозоряването се достига не въз основа на
тълкуване, а пряко и директно. Позорящите изрази- тормоз от *** ***, *** произвол,
противозаконно заснемане на лица и обработване и разпространение на личните им данни,
включително и на малолетни, принципно са приети за такива от обществото и имат трайна
обществено- негативна оценка, като не се касае за субективната им преценка в този смисъл
от страна на отделни лица. За да е съставомерно деянието "клевета” е необходимо от
обективна страна да е налице пострадал. Това трябва да е конкретно физическо лице. Ако
пострадалият не е конкретно назован, съставът на престъплението не е осъществен- в същия
смисъл и правна теория- Александър Стойнов, "Наказателно право на Р България”,
издателство "Св. Кл. Охридски, 1995 г., страница 33. В настоящия случай в изказванията си
пред събралите се на протеста, а и в интервютата пред журналисти, аз като обект на думите
на подсъдимия фигурирам с имената си и заемната от мен длъжност в ***, което
обстоятелство несъмнено води до индивидуализация на личността ми. Подсъдимият изрича
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени
обстоятелства, респективно позорни такива, т.е. недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото. Тези факти, както вече посочих, са обективно съобщени и не се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. Същите са конкретизирани по време и място- подсъдимият заявява, че от три
години е обект на тормоз, произвол и незаконосъобразни дейности и поведение,
34
произтичащи от едно лице, а именно от мен, като освен всичко друго Ю. ми приписва и
престъпление, че със своите правомощия като *** превишавам правата си, за да тормозя
него, семейството и бизнеса му. Отново, както и при разгласяването на позорящите
обстоятелства, приписването на престъпление, извършено от мен, е ясно изразено и не буди
съмнение. То е достатъчно добре описано от подсъдимия по време, място, начин и обща
характеристика на извършеното. И за да бъде пределно ясен, а и като своя застраховка да не
би някой от другите служители на *** да се засегне и разпознае като цел на протеста и
адресат на обвиненията му за произвол, тормоз и закононарушения, подсъдимият заявява
пред множеството на улица „*** ***“, пред входа на ***, че, цитирам „Сега, тука искам да
уточня нещо. В момента аз протестирам срещу действията на този ***. В това управление
има доста, повечето, които ги познавам са съвестни работници на ***. Уточнявам, че не
протестирам в момента тук срещу *** и останалите служители, а лично срещу *** А. П. За
пореден път посочвам пред съда, че Ю. твърди по мой адрес, че упражнявам
институционален тормоз и *** такъв върху него, семейството и бизнеса му, като *** се
изразявал в това, че *** ***- г-н П., със своите правомощия като ***, превишава правата си.
Ето защо престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд е осъществено
едновременно и в двете форми на изпълнителното деяния- приписване на престъпление и
разпространение на позорни обстоятелства. Видно от събрания доказателствен материал е,
че протестът е проведен на публично място- централната градска част на ***, пред *** и
пред входа на сградата на ***. Разгласяването е доказано по безспорен начин- неверните и
позорни обстоятелства са станали достояние както на лично присъстващите на събитието,
така и на неограничен кръг от хора, предвид широкото отразяване на протеста от различни
медии.По отношение на използваните изрази и словосъчетания от страна на подсъдимия е
необходимо да се отбележи следното: Езиковото и логическото тълкуване на израза "тормоз"
не изисква някакво сложно от етимологична гледна точка обсъждане. Това понятие в
обществено популярен смисъл се използва при отчитането на проявено физическо или
психическо насилие спрямо другиго. Според Тълковния речник на българския език тормоз
означава измъчване и потискане, като синоними са: пречка, спънка, препятствие,
притеснение, гнет, терзание, мъчение, измъчване, изтезание, страдание. Изразът „произвол”
също не предполага големи усилия за дешифриране на етимологичното му значение. Той,
според Тълковния речник на българския език е, своеволие, самовластие и беззаконие, като
синоними са: безнаказаност, безчинство, безконтролност, разпуснатост, безначалие,
безвластие, дързост, нахалство, наглост, неправда, несправедливост, престъпление и
злодеяние. Изразът „превишавам“ според тълковния речник означава надминавам, правя над
общоприетото, над допустимото, превишавам права, като синоними са: надвишавам,
превъзхождам, надпреварвам, надминавам, преминавам, имам превес, преобладавам,
надхвърлям. Изразът „правомощия“ според тълковния речник означава права на длъжностно
лице или институция, пълномощия или право, предоставено на лице да извършва
определена дейност от името на друг. Изразът „незаконно“ според тълковния речник
означава противозаконен, който не е съобразен със закона или го нарушава, незаконно
деяние, който не се основава на закона, като синоними са: беззаконен, противозаконен,
35
незаконосъобразен, непозволен, забранен, запретен, недопустим, неправилен,
неоснователен, несправедлив, безконтролен, безотговорен, своеволен, недействителен,
невалиден, наказуем, престъпен, лъжлив, неверен, погрешен, неточен, фалшив, нередовен,
неистински, подправен, фиктивен, привиден и престорен. Конотацията на посочените по-
горе изрази, използвани в словесното обръщение на подсъдимия към множеството на
протеста на **.**.****г. и към журналистите, на които той дава пространни интервюта, е
ясна. Индивидуалната емоционално и стилистично обусловена контекстуално зависима
допълнителна значимост към основното предметно- понятийно значение на езиковите
изрази, изречени от обвиняемия, е изцяло негативна по отношение на мен в личностен и
човешки аспект. Ако конотационното звучене бъде съчетано с логическата последователност
на изложението на подсъдимия, то се получава цялостна картина на престъпното му деяние,
което следва да бъде квалифицирано единствено и само като клевета по смисъла на чл.147
от НК. От субективна страна умисъл за клевета, съобразно правната доктрина и съдебната
практика би липсвал само ако деецът има увереност и то основана на обективни факти, в
истинността на изнесените данни. Казано иначе, деянието би било несъставомерно от
субективна страна единствено тогава, когато деецът е бил напълно уверен, че е вярно
изложеното от него и тази увереност почива на обективна основа- друг сигурен източник
например, което в случая не е така. Субективна съставомерност деянието би имало и при
косвен (евентуален) умисъл- виж Решение № 429/27.09.1996 година по Н.Д. № 226/1996 г. на
Върховния съд. В аспекта на обсъжданата субективна страна на престъплението, предмет на
настоящото делото и в контекста на защитната теза на подсъдимия, поддържана от неговия
адвокат, ще посоча, че за умисъла на подсъдимия е без значение оспорената
безпристрастност на извършваните спрямо мен множество проверки по жалби и сигнали на
подсъдимия. Нито резултатите от тях, надлежно изброени в началото на изложението ми,
оспорени с доводи за недостатъчната им категоричност и задълбоченост, нито изразената
позиция, че съм прикриван от своите колеги, извършвали проверките, са относими в случая.
С оглед очертания предмет на делото и след като е доказана неверността на твърдяното по
време на протеста на **.**.****г., че съм упражнявал институционален тормоз и *** такъв
върху подсъдимия, семейството и бизнеса му, като *** се изразявал в това, че със своите
правомощия като *** съм превишава правата си, че противозаконно съм заснемал лица и
съм обработвал и разпространявал личните им данни, включително и на малолетни, няма
никакво значение как са били извършени вътрешните проверки срещу мен и дали същите са
безпристрастни, както и дали резултатът от тях може да бъде приет за достоверен, а още
повече дали удовлетворява субективните очаквания на автора им. Отсъствието на търсеното
от подсъдимия значение следва и от обстоятелството, че за довършеността на
престъплението е достатъчен факта на умишленото разгласяване без оглед на това дали
някой се е убедил в основателността на изнесените твърдения и дали честта на засегнатия е
била действително уронена, макар в случая и двете да са налице- деецът е знаел, че
изявленията му не кореспондират с истината и че с изричането и разпространението им ще
накърни честта ми. Ето защо считам, че използваните от подсъдимия изрази и обвинения по
мой адрес не пресъздават вярно обективната действителност, а напротив, неистинни са и
36
носят изцяло негативна конотация за мен. В допълнение на посоченото по-горе следва да се
изясни: изнесени ли са факти, а не съждения или оценъчни мнения, те неверни ли са по
своето естество, позорящи ли са и съзнавана ли е от подсъдимия, при изнасянето им,
тяхната невярност. Всички тези елементи са налице, поради което и деянието е
съставомерно и от обективна, и от субективна страна. Ето защо считам, че от така описаната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин, че на **.**.****г., по
време на протеста, Г. Ю. е знаел добре, че изрича неверни твърдения. Въпреки това и
съзнавайки противоправността на поведението си, е допуснал да бъдат разпространи по мой
адрес позорящи обстоятелства и такива, които ми приписват престъпление. Нещо повече,
целял е това, за да бъдат накърнени публично моето добро име в обществото, честта и
достойнството ми. В този смисъл по делото не са изложени твърдения и не са представени
доказателства за отклонение в нормалното психическо развитие на подсъдимия, поради
което и с оглед неговата възраст и житейски опит следва да се приеме, че той е вменяем,
разбирал е свойството и значението на извършеното и предвид това е годен субект на
престъплението клевета, за което му е повдигнато обвинение, респективно извършил е
същото при форма на вина „пряк умисъл“, като деянието е доказано напълно. С
извършеното престъпление е постигната специална цел-да бъда оклеветен не само
публично, но и пред своите колеги. Именно затова протестът е организиран и проведен пред
местоработата ми- сградата на *** и то в ден, в който се провежда служебно събиране и
целият *** състав е в нея. Дори първоначално Ю. посочва в уведомлението си за протест, че
ще проведе същия в двора на ***, което естествено води до извода, че целта е да бъда
поставен в крайно компрометираща среда и представен именно в такава светлина. Нещо
повече, Ю. заявява, че протестът му не е насочен срещу останалите съвестни служители на
***, а само срещу **** А. П.. Така изложената от Ю. позиция показва предварителна
подготовка за извършване на престъплението и неотклонно желание и намерение да бъда
дискредитиран в максимална степен и да претърпя максимални вреди. Макар вредните
последици при престъплението клевета да са необорима законова презумпция и да не
подлежат на доказване, държа да отбележа, че те, видно от свидетелските показания на С.
И., Д.Х. и М.П., са налице. Доброто ми име и авторитет в обществото са накърнени.
Засегнато е и семейството ми. Отделно от това не Ю., а аз съм подложен на психически
тормоз и непрестанни проверки, инициирани от негови жалби и сигнали срещу мен. Както
вече посочих, за по- малко от 2 години съм проверяван от Прокуратурата, МВР, ****, ****.,
КЗЛД, БАБХ и други органи, пред които Ю. откровено ме клевети, твърдейки, че като ***
*** тормозя него, семейството и бизнеса му, и злоупотребявам със служебното си
положение. Всъщност тормоза е в обратната посока, като доказателства за това се съдържат
в цитираните по- горе преписки, а целта е ясна: да бъде опетнена репутацията ми на
съвестен служител на *** и да бъда уволнен. Последното като намерение Ю. заяви лично
през м. юни 2022 г., когато навлезе в мой имот и ме провокира вербално, целейки агресията
да прерасне във физическа. Данни за този епизод се съдържат както в показанията на
съпругата ми М.П., така и в проверка по преписка, извършена след издадена Заповед с рег.№
***/31.05.2022 г. на ВПД директор на ****.. По делото е приложена и Преписка с №
37
***/28.06.2022 г. по описа на РУ- ***, касаеща именно този грозен епизод на провокация
срещу мен. По случая съм изготвил и Докладна записка с рег.№ ***/29.06.2022 г. по описа
на ***, с която съм уведомил началника на *** за извършено посегателство спрямо
личността ми по смисъла на чл.144 от НК. Преди да приключа с изложението си ще кажа
няколко думи и за участващия в настоящия процес защитник на подсъдимия- адвокат М. А.,
защото тя е основна и дейна част от цялостната организация на протеста на **.**.****г.
Освен че вероятно подсъдимият е консултирал с нея своите изказвания, то тя самата прави
такива както пред участниците в мероприятието, така и пред журналисти. В интервю за ***
А. казва, цитирам: „Опряхме до едно безсилие от правна страна, защото ние подаваме
сигнали срещу служител на ***, който е негов съсед и който използва безплатните
процедури на администрацията, за да урежда някакви личностни отношения. Това е може би
един от последните ни варианти с гражданска позиция да се опитаме да издействаме
справедливост.“. Това изявление е толкова цинично и невярно, колкото и словоизлиянията на
подсъдимия, още повече, че е изречено от лице с юридическо образование и
правоспособност. От друга страна обаче то потвърждава в синтезиран вид цялата
обвинителна теза, тъй като с него се признава, че Ю., с активната помощ на адвоката си
М.А. (използва се местоимението „ние“), е подавал сигнали срещу мен, резултатите по които
не са го удовлетворили, независимо, че те са били адресирани до множество държавни
органи, видно и от писмените доказателства по делото. В същото време, абсолютно
превратно и манипулативно, се поднася втора порция информация, че, видиш ли, аз като ***
използвам безплатните процедури на администрацията, за да уреждам някакви свои
личностни отношения. Адвокатът, както и подсъдимият, добре знаят, че колкото безплатни
са процедурите за мен, толкова са и за тях, че колкото право и основание имам аз като
гражданин, а не в длъжностното ми качество на ***, да подавам сигнали, толкова имат и те.
Знаят, но и двамата премълчават казаното по- горе и доказано с приложените по делото
писмени доказателства, че моите сигнали са депозирани с цел защита на личните ми права и
интереси, че съм подавал сигналите не като *** А. П., който е съсед на подсъдимия, а като
гражданина А. П. и съседът на Ю., пострадал от противоправното поведение на последния.
И най-вече, и А., и подсъдимият са добре информирани, че всичките ми граждански сигнали
са основателни и потвърдени от проверяващите органи, за разлика от т. нар. техни сигнали.
Къде в такъв случай е истината и справедливостта? Въпросът ми отново е риторичен, а
отговорът му е, че нарушените права и интереси в конкретния казус са моите, а не на
подсъдимия, както и че той, а не аз, е извършил престъпление. Предвид горното, моля съда
да произнесе справедлива присъда като признае подсъдимия за виновен по всички точки на
повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като, видно от доказателствената маса по делото е,
че частното обвинение е доказано изцяло. Освен това не са налице никакви смекчаващи
вината обстоятелства, а има множество отегчаващи. От събраните със способите на НПК
доказателства се установява, че именно подсъдимия е извършил престъплението, за което му
е повдигнато обвинение при форма на вина пряк умисъл. След внимателна и точна преценка
на всички доказателства считам, че деянието не е маловажно, защото обществената опасност
на извършеното от него е налице и тя не е пренебрежимо малка, поради което разпоредбата
38
на чл.9, ал.2 от НК е неприложима. Освен това са налице пречките, предвидени в чл.78, ал.7
от НК (има множество престъпления, извършени от подсъдимия), поради което е
невъзможно освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Ето защо и с оглед обремененото съдебно минало на
подсъдимия и факта, че престъплението, за което е предаден на съд не е първото извършено
от него по този раздел на НК, а именно: С присъда № ***/**.**.**** г. по НЧХД № ***/2023
г. на PC- Чепеларе, потвърдена с Решение № ***/**.**.2024 г. по ВНЧХД № ***/2024 г. на
ОС- С., Ю. е признат за виновен за извършено на **.**.****г. престъпление по чл.146, ал.1
от НК; С Присъда № ***/**.**.****г. по НЧХД № ***/2023 г. на PC- Чепеларе, влязла в зак.
сила на 24.06.2024 г., Ю. е признат за виновен за извършено на 20.11.2023 г. престъпление по
чл. 146, ал.1 от НК спрямо мен като пострадало лице, моля съда да признае Г. Ю. за виновен
по така повдигнатото частно обвинение, като му наложи справедливо наказание, спазвайки
принципите на общата и индивидуална превенция, прогласени в чл.36 на НК. В тази връзка
и макар съгласно Решение № 51/19.02.1980 г. по Н.Д. № 26/1980 г. на Върховния съд
подбудите за извършване на клевета да не са елемент от състава и, то те са от значение като
обстоятелства при определяне на наказанието. Ето защо моля съда да се съобрази при
произнасяне на присъдата и с подбудите, от които е бил ръководен подсъдимия при
извършване на престъплението, тъй като те не са свързани със защита на негови лични права
и интереси или с неволно изричане на думи и изрази в състояние на емоция и афект, а с
неотклонното му желание да ми навреди в максимална степен! Надявам се и искам да
вярвам, че съда в настоящия му състав е способен и ще съумее да бъде безпристрастен
арбитър и да оцени обективно и в цялост събраните доказателства, уличаващи безспорно и
категорично подсъдимия в извършено престъпление по чл.147 от НК! Смятам, че в текущия
процес и с помощта на всички позволени от закона способи обективната истината бе
разкрита, като от анализа на доказателствата по делото може да се направи един единствен
извод, а именно за виновност на подсъдимия Ю. Считам, че липсват каквито и да било
доказателства за оневиняване на подсъдимия, респективно за прилагане разпоредбата на
чл.147, ал.2 от НК, тъй като в рамките на проведеното съдебно следствие той не успя да
докаже по никакъв начин, макар да твърди по време на протеста и изказванията си пред
медиите, че разполага с доказателства срещу мен, истинността на разгласените по мой адрес
обстоятелства и авторството на приписаните ми престъпления. Напротив, както гласните,
така и писмените доказателства подкрепят в пълна степен обвинителната теза. И тъй като
вече имах възможност да изразя подробно становище по всички тях, обобщавайки ще кажа,
че нито едно от представените гласни и писмени доказателства не ползва подсъдимия и не
кореспондира с опита на защитника му да манипулира обективната истина, представяйки Ю.
за жертва, а мен за безсъвестен, злобен и неетичен ***, който превишава правата си, върши
престъпления по служба и използва по непозволен и укорим начин безплатните услуги на
администрацията. Напротив, и свидетелските показания и документите сочат и очертават
напълно различна картина на събитията през изминалите две години от тази, съчинена от
подсъдимия по време на протеста, доказвайки хронологично, последователно и
безпристрастно, че изречените по мой адрес обвинения са чисто и просто зле скроени
39
клевети. Апелирам към съда да изпълни съвестно и точно своите задължения, произтичащи
от разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, като вземе решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
ръководейки се от закона, а не от други извънпроцесуални и конюнктурни съображения!
Само по този начин правовата държава и върховенството на закона могат да бъдат
утвърждавани и да създават устойчиви представи и очаквания у гражданите за ред,
законност и справедливост. А справедливите и добри съдебни решения са гарант за
нормалното функциониране на обществото. Ето защо призовавам съда в настоящия му
състав да постанови именно такъв съдебен акт, признавайки подсъдимия за виновен по
всички повдигнати му обвинения! Моля да ми бъдат присъдени направените разноски за
водене на делото-държавни такси и адвокатски хонорар съгласно представените пред съда
документи!
Съдът дава 5 мин. почивка.
Заседанието се възобновява в 16,35 часа.
Адв.О.: Уважаема госпожо председател, като повереник на частния тъжител, моля да
постановите присъда, с която признаете подсъдимия за виновен в повдигнатото му
обвинение с тъжбата. Считам, че в настоящото производство се доказа по един безспорен и
категоричен начин изложената в тъжбата фактическа обстановка, а именно, че на
**.**.****г., в гр. Ч., подсъдимият Г. Н. Ю., е провел предварително организиран протест, с
маршрут, който завършва до сградата на ***. На този протест е изрекъл думите, които са
цитирани в частната тъжба, което се установява от огледа на веществени доказателства,
както и от показанията на разпитаните свидетели Д.Х., М.В.П. и С.И. В този смисъл
поддържам изцяло изложената фактическа обстановка в изложението на частния тъжител.
Защитната теза на подсъдимия, провеждана по време на настоящото производство и
обслужвана чрез многобройни доказателствени искания за установяване на фактите какви,
колко и за какъв период и пред кои институции частният тъжител е подавал сигнали и
жалби, касаещи дейността на подсъдимия и представляваното от него търговско дружество
„***” ООД бяха в насока да оправдаят неправомерното поведение на подсъдимия спрямо
тъжителят. Тези усилия според мен бяха поначало излишни, тъй като частният тъжител не е
оспорвал обстоятелството, че е подавал сигнали и жалби срещу Г. Ю., но това негово
поведение не би могло да се квалифицира като неправомерно, а израз на правото му
прокомерно по Конституцията на Република България, да подава жалби в защита на свои
законни права и интереси. Съгласно константната практика на ВКС, носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни, поради което упражняването на материално и/или процесуално право поначало е
правомерно. Това не изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна,
но такава е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, а именно единствено с
цел да бъдат увредени права и законни интереси на други лица, а също и в противоречие с
интересите на обществото. Подаването на жалби, каквито безспорно частният тъжител е
предприемал в конкретния случай до съответните компетентни органи, съставлява
40
упражняване на законоустановена възможност, тъй като гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, а
съдържащи се в жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласява, ако жалбата е
подадена до надлежен орган. Доверителят ми е бил добросъвестен при подаването на своите
сигнали за извършване на проверки относно дейността на Г. Ю. и търговското дружество,
което той представлява. В случая не е налице злоупотреба с право, тоест, противоправно
поведение, тъй като жалбите, които той е подавал, не са отправени с цел обстоятелствата да
бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки. Недобросъвестност е налице, когато
подателят на жалбите предварително знае, че те са неверни и подава жалбата с цел да
навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес, какъвто не е настоящия случай.
Доказателства за това са резултатите от извършените проверки по повод подадените от
частният тъжител жалби, при всичките от които има констатирани нарушения при
упражняване на дейността на Г. Ю., като управител на туристически обект и не само.
Поради това, считам, че подаването на жалби и сигнали от А. П. погрешно и превратно е
тълкувано и пресъздадено от Г. Ю. като тормоз, при това институционален и ***, какъвто
той го нарича в своето изложение пред публиката на протеста, проведен на **.**.****г.
Считам, че по делото бяха събрани достатъчно категорични доказателства, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК, като доказателствата по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда, а именно, че Г. Ю. е наклеветил А. П., изричайки изразите, че той се е
възползвал от това, че е бил временно управляващ ***, за да тормози него и семейството му,
че *** на *** , П. със своите правомощия като *** превишава правата си, че от *** на ***,
П. биват заснемани малолетни лица противозаконно, както и че П. обработва лични данни
на малолетни лица, на личния си компютър и ги разпространява. Изпълнителното деяние на
престъплението клевета се определя като умишлено разгласяване на неистинско, позорно
обстоятелство за другиго или преписването му на неизвършено от него престъпление. В
случая са извършени двете форми на деянието, т.е. има разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство, има и приписване на А. П. на неизвършено от него престъпление. Позорните
обстоятелства са такива твърдени факти, свързани с личността на засегнатия, които да са от
естеството да накърнят доброто му име в обществото. За да бъде разгласено едно
обстоятелство позорно за другиго е необходимо то да сочи извършено от визираното от лице
действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да се отразят
отрицателно на мнението за лицето в обществото и да доведат до изграждане на негативна
обществена оценка за него. За да е налице клевета в тази форма, трябва фактите и
съпровождащите обстоятелства да са ясно указани, а не да се подразбират или тълкуват по
някакъв начин, който да сочи на нещо позорящо, тоест, да се стига до извода за опозоряване
въз основа на тълкуване. Г. Ю. ясно е изрекъл на протеста на **.**.****г. името на частния
тъжител А. П.. Той го е свързал и със заеманата от последния длъжност, а именно *** в ***.
Протестът е организиран предварително, с единствената цел да бъде опетнено доброто име
и достойнството на господин П. при това в ден, в който неговите колеги са присъствали на
41
събиране в сградата на ***, откъдето е имало пряка видимост и чуваемост към случващото
се на протеста. В тази насока не са били необходими и допълнителни усилия, за да достигне
до колегите на П. изявлението на Ю., доколкото същото е проведено през м. ***. Свидетелят
И. потвърди, че прозорците на помещението са били отворени и от там ясно се е чувало
случващото се на протеста, като на всички е станало ясен повода и темата на протеста.
Използваните изразни средства, които бяха посочени от частния тъжител безспорно са
позорящи. Използвани са думи, като институционален тормоз, *** тормоз, превишаване на
права, като ***, противозаконно заснемане на малолетни деца, обработване на лични данни
на малолетни лица на личен компютър и разпространяването им, както и възползване от
положението на временно управляващ ***, за да тормози Г. Ю. и семейството му. В тормози
смисъл предмет на клеветата е извършена от Г. Ю. са твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определени обстоятелства, които са позорни, тоест
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват
еднозначна, негативна оценка на обществото. Тези факти са обективно съобщени пред на
практика неограничен брой лица, доколкото протеста е бил предварително разгледан.
Проведен е на публично място и е нямало ограничение на физичките лица, които биха могли
да възприемат случващото се на протеста, в това число и позорящите обстоятелства,
разпространени от Г. Ю. за А. П.. Осъществена е и втората форма на изпълнителното деяние
на състава на престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, а именно умишлено преписване на
неизвършено от тъжителя престъпление, доколкото едно от изявленията на подсъдимия е
именно, че *** , П., със своите правомощия като *** превишава правата си, което изявление
съдържа обективните признаци от състава на престъплението, превишаване престъпление по
служба по чл. 282, ал.1 от НК. Тоест, деецът е изложил твърдения на обществено място, че
пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност не е
извършил, тъй като престъплението е винаги деяние, което е укоримо от гледна точка на
морала и винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Твърдението, че
дадено лице е извършило престъпление винаги се отразява отрицателно на неговото добро
име и честта на този, на когото се твърди, че е извършил престъплението. Използването на
думите тормоз, превишаване на права, противозаконно заснемане, създава една абсолютна
негативна оценка към личността на частния тъжител, като използваните от подсъдимия
епитети от гледна точка на морала, отразяват една крайно отрицателна оценка за частта и
достойнството на тъжителя към които са били изречени и които накърняват неговото добро
име в обществото. В случая са изнесени твърдения като факти, а не като съждения и в
инкриминираните изрази е налична достатъчно конкретика, от която да се приеме, че се
съобщават точно определени позорни факти, свързани с личността на А. П.. В същото време
от представеното по делото свидетелство за съдимост на А. П., се установява, че същият не
е осъждан. Той не е извършил не само престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК, а което и да е
друго престъпление. Впрочем, ако бе извършил такова, той не би заемал длъжността *** в
***. Освен изложеното, считам че подсъдимият е съзнавал, че разпространява позорни и
неверни обстоятелства за А. П.. Съзнавал е и неговото длъжностно качество, като именно то
е част от мотивите за мястото и времето на провеждане на протеста. Г. Ю. обективно е целял
42
злепоставянето му пред ръководството и накърняването на доброто му име в обществото.
Във връзка с обществената опасност на процесното деяние, считам че негова последица е не
само настъпването на предвидения от закона престъпен резултат, накърняване на доброто
име на тъжителя, но и също така засягане на авторитета на ***, като цяло, респективно
подкопаване на доверието, което гражданите имат в органите на ***. По отношение на
формата на вината, считам че деянието е извършено под формата на пряк умисъл, доколкото
не се спори, че протестът е бил предварително организиран и рекламиран, включително и
във „***”. При това следва да се приеме, че Г. Ю. е съзнавал, че чрез изричането на думите,
които са предварително подготвени, същите са едновременно позорящи и неистински, както
и предвид факта, че Г. Ю. е бил сигурен, че преписваното престъпление не е извършено от
пострадалия, но е целял твърденията му да достигнат до неограничен брой лица, то следва
да се приеме, че деянието е умишлено извършено, поради което, моля да го признаете за
виновен и да му наложите справедливо наказание, като присъдите на тъжителя разноските,
които е направил за водене на делото. В този смисъл, представям договор за заплащане на
допълнителен хонорар, предвид броя на проведени съдебни заседания.
Адв.А.: Уважаема госпожо председател, във връзка с предмета на делото. На първо място
държа да отбележа, че настоящото производство следва да се води относно изрично
очертания с тъжбата предмет за престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, във вр. с чл. 147, ал.1,
пред.2 от НК относно изявленията в т.1 от страница три на тъжбата, относно цитираните в
т.2 от тъжбата изявления на подсъдимия и относно цитираните в т.3 изявления на
подсъдимия. В тази връзка категорично се противопоставям на разширяването на предмета
на делото с цитиране на други изказвания било то и чрез цитирането им от оглед на
веществени доказателства в настоящото производство, който е извършен. На следващо
място ще коментирам именно предмета на делото. От гледна точка първо на това, че няколко
пъти в изложението си като тъжителят, така и повереника му се спряха на обстоятелствата,
че подаването на сигнали и жалби е законно право на всеки гражданин на Република
България. Само, че самите те поясниха и цитираха, че това право е когато защитаваш свои
законни права и интереси. Може би тъжителят има известна правна култура и аз уважавам
неговия труд в тази насока, но не е запознат, че защитата на свои законни права и интереси
не е свързана с подаване на жалби и сигнали за обстоятелства, които няма как да са му
известни. Няма как господин П. било лично, било като *** да има данни относно
счетоводното състояние на дружеството управлявано от Г. Ю., така че да послужи за
подаване на жалби или сигнали до компетентните дирекции на НАП. Няма как това да
накърнява негови законни права и интереси. Няма как господин П. да знае дали
дружеството, представлявано от Г. Ю. извършва туроператорска дейност, за каквото
всъщност е проверката от КЗП. Искам да наблегна, че естествено избирателно цитиране на
съдебни актове и определения, с което се твърди, че се спира дейността на дружеството е
превратно и невярно, тъй като не се спира дейността, а се спира упражняването на
туроператорска дейност без разрешение каквото след отмяната на наказателното
постановление е констатирано, че не се извършва, тоест, нямаме влязъл в сила
административен акт, който да казва, че дружеството „***” извършва туроператорска
43
дейност без разрешение. Моля, тъжителят да има предвид, че не е без значение дали
административнонаказващият орган е успял да защити в съдебно производство своите
констатации и съответно административния орган да има влязъл в сила административен акт
именно затова е предназначен съдебния контрол. Съдебният контрол е предназначен, за да
коригира административните органи. Какво всъщност показва събраните по делото
многобройни преписки. Факт е, че вероятно субективната оценка и на двете стани една към
друга като личности вероятно е негативна, благодарение на един конфликт. Само, че когато
Г. Ю. види и орган констатира нарушение, за което той смята, че действително отговаря и
той е констатиран по надлежния ред, той не го е обжалвал. Той си е пратил глобата и това е
наблегнато. Това е един случай, платена е глоба и то веднага след издаване на наказателното
постановление, именно с цел спазване на законите. В случаите, в които имаме подавани
сигнали от господин П. и господин Х., които завършват с незаконосъобразни
административни актове естествено Г. Ю. се е възползвал от правото си и тези всички до
един цитирани многократно административни актове са отменени. Единственият, който е
влязъл в сила, е платен, защото Г. Ю., смята че така трябва да прави бизнес и че няма
безгрешни хора. Тук идва момента да обърна внимание на чудните проверка от НАП, които
пак задавам въпроса как нарушават законните права и интереси било на господин П., било
на господин Х., било на някой друг гражданин. В тях НАП, както цитира тъжителят, казва,
че са констатирани разлики между декларираното и полученото от фискално устройство.
Обществено известно е, че в България всяко едно фискално устройство е директно свързано
със системата на НАП. Тоест, тук говорим за погрешно деклариране, затова НАП е
допуснало подаване на коригираща декларация и заплащане на съответните задължения към
бюджета. Няма данни за влязъл в сила ревизионни актове, констатиращи публични
задължения. Няма данни, както цитира в своето изложение тъжителят за изпълнителни дела
от държавата срещу дружеството, представлявано от Г. Ю.. На следващо място, защо смята
и аз смятам, както и Г. Ю., че в изразите, използвани от него на **.**.****г., той е упражнил
свое право да изрази мнение, което не излиза извън цитирания чл. 10 от Конвенцията за
защита на правата на човека, който чл. 10 и неговите ограничения естествено многократно, в
много дела са обсъждани. В Конституционно дело № 1/1996 г. на Конституционния съд,
където е посочено, че изразяването на факти и на оценки, като реализация на свободата на
словото, съдът отказва защита на изказани оценки без каквито и да било позоваване на
факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като прекалени,
следователно недопустими. Няма да цитирам съдебния акт по конституционното дело от
1996 г. се намира баланса между прекалени и свободата на словото. Използва се принципа на
пропорционалност. Считам, че относно първия абзац от т.1 е налице именно този принцип на
свободно изразяване на мнение, предвид че Г. Ю. не е нарушил законни права и интереси на
А. П. със своята дейност. Въпреки това, той многократно е проверяван по жалби и по
сигнали, за което тъжителят не отрича да е така. Тук идва момента да обърна внимание,
защо е възприето това субективно отношение, защото считаме, че господин П. много често и
за нас необяснимо един път действа като гражданин, следващият път действа като *** ***.
За Г.Ю. е абсолютно необяснимо, защо жалби няма от нито един от потребителите на
44
неговата услуга. Видно от преписка от Комисия за защита на потребителите единствените
жалби са от двамата му съседи. За Г. Ю. е абсолютно необяснимо защо само той от с. *** е
подложен на тези проверки многократно. Вероятно и други къщи за гости са проверявани,
но от разговорите с тях, не става ясно, предполагам че и за съда няма толкова многобройни
дела с извършвана стопанска дейност на територията на с. ***, на която евентуално
господин П. да е станал свидетел и да е спазил своите задължения като ***. Тук идва
въпросът ми дали за всяко правонарушение, на всеки съсед, господин П. е спазил
задълженията си, които цитира в писмо за задължително уведомяване и сезиране на неговия
началник. Говорим за всяко правонарушение, на всеки един свой съселянин, който той е
видял, включително и кал от гумите на кола, с което замърсявал господин Ю. улицата.
Питаме дали това е така. Другият момент, поради който господин Ю., смята че е обект на
един такъв институционален тормоз е, че по всяка една жаба са разпитвани неговите близки.
Поверяващите са от териториалните звена на конкретната институция, които действат към
гр.С. или към гр.Ч.. Нека не се заблуждаваме, че всеки един от тях знае, че господин П. е
служител на ***. Видно от всички преписки, които са приложени по настоящото
производство, сигналите, които господин Ю. е подавал срещу господин П. до може би края
на 2023 г., са възлагани и разследвани от негови колеги. Почти 100 % от докладните записки
са изготвени от колеги от ***, не от ***, не от *** на ***, не от служители на *** към гр. С.,
не те изпращат по компетентност. Именно затова се поражда и едно такова мнение за някак
си липса на безпристрастно и не резонно, тенденциозно отношение на господин Ю. към
господин П.. Затова можем да съдим и от факта, че в една от първите жалби подавани от
господин Х. и господин П., вътре са изложени данни за криминално минало. Само, че към
този момент господин Ю. е реабилитиран и няма как някой друг без достъп до системата на
*** да знае, че той има криминално минало и да го изразява като факт. Господин Х. знае от
господин П.. Господин Х. е посъветван от господин П. да си сложи камери. В открито
съдебно заседание по друго производство, господин П. признава, че господин Х. е занесъл
запис от камери, които той е свалил на своя компютър, гледал ги е и ги е обработил. Тъй
като това е заявено от него, а по настоящото производство сме представили становище на
Комисия за защита на личните данни от 24.08.2022 г., в което комисията казва, че има трайна
практика според която видеозаснемането, осъществявано от камери в обхвата на които
попадат обществени места, като улици и прилежащи на тях тротоари, както и чужди имоти,
жилищни сгради и дворове е незаконосъобразно. Разяснява се какво представлява термина
обработване на лични данни, което държим да стане ясно. Това е всяка операция или
съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни, чрез
автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение и т.н. От тук следва, че както е цитирано в това становище *** се полагат със
специална грижа по отношение на обработването на техни данни. Предвид, че господин П. и
господин Х. нито към един момент не са отричали по никакъв начин, че записите от
видеокамери са станали достояние на господин П., че са били прехвърляни, т.е. обработвани
на негов компютър, че са били съхранявани и в последствие, че са записвани на друг диск,
това води до изказването в т.2. Моля да обърнете внимание и че господин Ю. е казал чрез
45
неговия приятел Д.Х., тоест, тук не говорим за директно обвинение. Тук говорим за
насочване, че това е извършено с помощта на господин Х., тъй като не твърдим и въпреки
подробно разглеждане на преписката, с която се казва, че господин П. не извърша
нарушение чрез видеозаснемане. Ю. не твърди това в изказването си. Няма такъв факт. Факт
е, че има заснемани от господин Х., а всъщност съхранението и обработката са от господин
П. и по този повод все още няма приключила проверка, за което свидетелстват и показанията
на *** ***. Ще използвам момента, за да коментирам свидетелските показания много
накратко относно тяхната достоверност. Считам на първо място, че е недопустимо
свидетелски показания да бъдат кредитирани частично, защото някои факти не ни харесват.
Могат да бъдат кредитирани частично, ако не са в унисон с останалия доказателствен
материал по делото, но не и само защото не са изгодни на някоя от страните. В тази връзка,
считам че единствените незаинтересовани лица от изхода на настоящото производство,
както и от отношенията между страните, са именно репортера, разпитана в производното и
началника на ***, поради което, моля да кредитирате техните показания. На следващо място
никъде не засегнахме обвинението в частта, в която искаме отговори когато П. беше
временно управляващ, дали се е възползвал от това, за да тормози мен и семейството ми.
Към момента на протеста - **.**.****г. проверките от сигнали от **.**.****г. не са
приключили, как да са приключили 5 дни по-рано. Всички уведомления, които тъжителят
цитира, че са известни на господин Ю., са след **.**.****г., т.е. към тази дата те не са му
известни. Не виждам защо един гражданин да не иска отговори. Тук вече ще бъдем
изправени пред възможността никой да не може да протестира. Както и тъжителят спомена в
своето изложение, както и цитираното от мен Конституционно дело № 1/1996 г. се казва, че
лицата натоварени с публични функции трябва да твърдят една по-широко разсъждение на
темата обида и клевета, именно защото нагърбвайки се с тази си функция, те ще цитирам:
„за съставомерността на деянието е необходимо не само разгласените факти и обстоятелства
да са позорящи” и е разяснено какво са позорящи, но и да са неистински, включително
авторството. Като именно в тази светлина е разгледано, че всяко едно длъжностно лице с
обществени функции трябва да има по-широка търпимост към позорящи, както към обидата,
така и към клеветата. На следващо място, в представените към тъжбата статии и репортажи,
цитирани в подробното изложение на тъжителя никъде няма името на господин А. П.. Там
има служител на ***, поради което считам, че в тази точка няма доказателства, че е
извършена чрез тези публикации. Единственото чрез което е разпространено е репортажа на
***, като и на място. Считам, че няма данни за време на извършване на твърдяното в
тъжбата престъпление, тъй като в тъжбата е посочено, че това е времето от 10 часа до 12
часа, което не е посочен конкретен момент на извършване на престъплението, тъй като са
цитирани конкретни изказвания, които могат да бъдат и са в продължение на три минути, а
не на два часа, видно и от изгледания като веществено доказателство видеозапис. Ще обърна
внимание на многократното изказване на тъжителя и на повереника, че целта на протеста е
именно да злепостави, тъй като е организиран в ден, в който всички служители на *** *** са
в сградата и те специално са си отворили прозорците, за да чуват. Господин Г.Ю. няма как да
знае, че на **.**.****г. е планирано по данни на господин И. и по данни на господин Д. по
46
програма целогодишно, която се прави в *** вид обучение, нито има как да знае какво е това
обучение, дали е в сградата, дали е извън сградата, колко служители ще са вътре и дали ще
има някой вътре изобщо. Моля да имате предвид, че в никакъв случай не са всички
служители, тъй като една голяма част от тях, съгласно протокола, представен в настоящото
производство за проведените занятия почти половината от служителите са в отпуск в този
ден - **.**.****г. Считам, че няма как Г. Ю. целенасочено именно в този ден, в който било
провеждано обучението, на което да се предполага, че ще има такива занятия. Относно
разглеждането на преписките в Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”.
Цитирането на съставените актове, особено този на 08.12.2023 г., където е съставен от
служители на ***, които при жалбите по висящите дела за същото нарушение пред РС – П.
са казали, че им са се обадили, че бусът тръгва от с.*** и трябва да го спрат. Именно такива
реплики водят Г. Ю. до едно безсилие, тъй като наистина до един момент всички подавани
от него сигнали са разглеждат от колеги на П.. Това, в което Г. Ю. изпада е, че сигналите и
жалбите на господин Х. и господин П. се извършват проверки, а той остава с убеждението,
че по неговите сигнали не се работи, тъй като те са винаги с един резултат - докладни
записки от колеги на господин П.. В тази връзка, считам че не са доказани по категоричен и
безспорен начин нито целен ефект на изказванията, а единствено и само търсене на
справедливост на отговори и на предизвикване на обществен интерес към нещо, засягащо
цялото му семейство и бизнеса му. Най-вероятно тъжителят няма представа колко време,
средства и нерви са необходими, за да се дадат всички обяснения, да се представят всички
документи, да бъдеш обект на повече от пет проверки на НАП, на повече от три проверки от
БАБХ. Видно от документите по делото в момента, в който БАБХ не са констатирали
нарушение, е подадена жалба срещу техните действия, което говори за настояването да се
констатират все пак някакви нарушения на Г. Ю.. Това, како и липсата на изложения на
конкретни позорящи факти сочи за изказване единствено на мнение, на търсене на защита и
на упражняване на правото на протест. Поради което, моля да признаете Г. Ю. за невиновен
в извършването на престъпленията, съгласно посочените т.1, т. 2 и т. 3 от тъжбата.
Претендирам направените разноски, които са по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С
оглед постановеното на Европейския съд по правата на човека решения, моля да бъде
определен по справедливост спрямо броя на заседанията и правната и фактическа сложност
на делото.
Реплика на частния тъжител П.: Пунктуално по отношение на изложеното от защитата на
подсъдимия, за това, че нямало как да разполагам с данни относно счетоводното състояние
на фирмата на Ю. и затова, че съм подал сигнал до НАП. Сигналът е подаден с копие, както
обясних. Жалбата е до БАБХ с копие до НАП във връзка с повежданите от Ю. ***. В
сигнала е посочено, че имаме съмнение и искаме проверка от контролни органи да извърши
такава във връзка с отчитането на приходите. Никой, никога не е излагал конкретни данни и
факти в този сигнал, а е искало съдействие от контролните органи, тъй като ние като
граждани няма да проверим това. Изразили сме своето съмнение. Същото касае и
развиваната туроператорска дейност. Нямало как да знаем дали върши такава. На съда и на
госпожа А. е известно, че има общодостъпен регистър ЕСТИ, в сайта на Министерство на
47
туризма, в който всеки гражданин или физическо лице може да провери дали дадено
физическо лице или фирма има лиценз за извършена подобна туроператорска дейност.
Проверили сме и дружеството на обвиняемия няма такова. Така, че отново сме поискали
проверка от компетентните органи в рамките на която те да установят има или няма такава
туроператорска дейност в разрез със закона. По отношение на конфликта, твърдян отново от
адвоката - нямам такъв конфликт с Ю.. Има противоправно поведение от негова страна и
престъпление, извършено спрямо мен, спрямо други личности, спрямо други мои съседи,
нарушения, извършени спрямо мен и членове на моето семейство. Аз с това лице не
разговарям повече от две години и половина. Не общувам по никакъв начин с него. Платено
било наказателното постановление едно единствено, като другите били отменени. Изложих
подробно и пунктуално в пледоарията си, че това няма абсолютно никакво отношение към
предмета на делото. Дали наказателните му постановления са обжалвани по съдебен ред и
дали са отменени или не. Факт е, че държавната администрация е ангажирала неговата
административна отговорност и това по абсолютно категоричен и безапелационен начин
потвърждава основателността на нашите сигнали, с които ние сме поискали проверки от
държавните органи във връзка с изложените обстоятелства. Съответно ние като граждани
нямаме възможност да влияем върху проверките. Нямаме как да наем ка органите,
извършват тези проверки. От отговора на НАП сме установили, че нашите съмнения,
изразени в сигнала са абсолютно основателни, защото са установени именно основания за
бъдещи вземания. Тоест, съмнението ни, че част от приходите от провежданите **** не се
отчитат са абсолютно верни. Категорично отхвърлям изразеното становище, че по време на
протеста било изразено мнение, което не излизало извън предела на чл. 10 от Европейската
конвенция за правата на човека. Така цитираното конституционно дело и че това било
изразяване на свободно мнение по никакъв начин това са конкретни факти, които са сочени
пред присъстващи, които са позорящи мен като личност. Обясних пред съда, че са нередни.
Това се доказва с гласните и писмени доказателства, поради което те излизат много извън чл.
10 от Конвенцията и правото на свободно изразяване на мнение. Беше изтъкнато, че е било
странно защо аз в един случай действам като гражданин, а в друг като служител на ***.
Обясних го много ясно пред съда, защото, когато са нарушени моите права и интереси като
гражданин аз реагирам като гражданин. Защото не смятам за необходимо да се възползвам
от службата си, както ми се преписва като престъпление, за да решавам свои граждански
проблеми и въпроси. Решавам ги като гражданин. Такъв е нормалния ред в държавата.
Когато се касае за обществени отношения, за неща, за които, аз следва да уведомя своя
ръководител, действам като служител на ***. Да, в тази връзка нямам други съседи в с. ***
и други свои съселяни, които да са извършил толкова много противоправни деяния,
нарушения и престъпления за толкова кратък период, за какъвто извърши Г. Ю.. Никога в
своя съзнателен живот аз съм нямал проблеми, с който и да било друг от това село. С
пристигането на въпросното лице те започнаха. Дълго време преди да сигнализирам за
неговите закононарушения спрямо мен съм се опитвал да реша проблемите по човешки и
нормален начин с множество разговори, с множество обяснения. Това е видно в част от
преписката до БАБХ, където включително и в рамките на текстови съобщения през вайбър
48
умишлено са написани, за да бъдат документирани, е видно какво е било моето отношение.
Преди да напиша въпросните съобщения многократно съм разговарял с лицето във връзка с
неговите нарушения и това, че *** ми влизат в моя имот. По всяка негова жалба, която е
подавал съм разпитван. Уважаемата госпожа А. добре знае какъв е реда за извършване на
проверка. Така че имам много добра представа колко време и енергия отнема това, защото аз
съм обект на непрестанни проверки в рамките на две години по негови жалби и сигнали,
писани в 2/3 от случаите, от А., а останалите са писани от адв. Р.Р.. Не е вярно, че проверките
срещу мен по негови жалби и разследванията са извършвани от ***. Не е вярно това. Видно
от материалите, комисии от Главна дирекция, назначавани от Директора на Главна дирекция
„ ***”, от дирекция „***”, от **** – С., лица, които аз дори не познавам. Преписва ми се
влияние и манипулация на *** служители и на резултатите от техните проверки, което е
абсурдно. По отношение на това дали Ю. е криминално проявен или не. Самият Д.Х. знае от
самия Ю., че Ю. е криминално проявен, защото самия Ю. е споделял в негови лични
разговори, че е осъждан и че е криминално проявен. Това е общоизвестен факт, за който
знаят, както жителите на с.***, така и на с. ***, вероятно и на голяма част от жителите на
Община Ч. Твърдяната липса на престъпление по повод обработката на лични данни и това
че изявлението било чрез Д.Х. е абсолютно манипулативно, защото в крайна сметка
позорящи обстоятелства засягат *** А. П., който на линия си компютър обработва,
разпространява и т.н. Няма подобна констатация от оторизирания държавен орган, а това е
Комисия за защита на личните данни в тази насока. Не случайно цитирах част от
констативния акт по повод извършената ми проверка. Няма подобно заключение и подобно
становище. Ю. е уведомен и знае много добре, че не съм извършил нарушението, което ми
вменява и въпреки това той го изразява гласно, многократно пред събралото се множество.
Напротив, утвърдената съдебна практика е частичното кредитиране показанията на
свидетели и аз именно в тази връзка съм помолил съда да не кредитират в една част от
показанията на свидетелските такива на Р. Ч. и М.Д. По никакъв начин Ч. не е
незаинтересована и това става стана видно от разпита й в съдебното заседание, защото не е
провела обективно журналистическо разследване, не е отразила по обективен начин
събитието, предвид факта, че изобщо не е потърсила становището на другата страна, която в
случая съм аз. И до момента не го е потърсила. Проверките от сигналите на Ю. към
**.**.****г. не били приключили и не било вярно, че е получил отговори. Напротив, видно
от писмените материали, приложени към делото е получил отговор по всички свои сигнали.
Не е получил отговор на сигнала си от **.**.****г., подаден няколко дни преди протеста, но
в който сигнал са изложени пунктуално всички негови предходни сигнали. Тоест, сигнала от
**.**.****г. не съдържа нови факти и обстоятелства, а с него се иска преразглеждане на
стари сигнали, които вече е получил отговори и в рамките на които е имал дължимата
проверка. Установили всички те, че твърденията му са неоснователни, несъстоятелни и
неверни по отношение на мен, като *** служител. Заявената по- висока търпимост към
критики, в това число обиди и клевети на публичните личности, каквато съм бил и аз, в
качеството ми на ****, засегнах в становище и пледоарията си това. Както посочих на
няколко пъти смесват се две неща - *** А. П. и гражданинът А. П.. Като никъде в
49
изказването на подсъдимия не става дума за гражданина А. П., който е подавал всички
сигнали срещу лицето Г. Ю.. Там винаги се говори за *** А. П., който злоупотребява с
правата си и тормози гражданинът Г. Ю.. Това не е вярно. Стана видно от писмените
доказателства, че *** А. П. е написал общо две докладни записки, първата от която е
образувано досъдебно производство, втората от която има две осъдителни присъди в
рамките на частни наказателни дела. *** А. П. няма отношение към гражданските сигнали
на лицето А. П., за което се говори, като *** А. П. в рамките на протеста и това е много
добре известно на защитника на подсъдимия, както и на самия него. Търпях две години
уважаема госпожо съдия, две години търпях обиди, нападки, обвинения във „***”, в
различни сигнали и жалби от лицето Г. Ю.. Това, което въпросният стори в рамките на
протеста си не можеше да бъде търпяно повече, затова сезирах компетентния съд. Напротив,
името ми е споменато многократно пред събралото се множество. Името ми е споменато в
интервюто и в гласовия файл на ***. Името ми е изрязано вероятно в останалите
публикации в медиите, защото журналистите са преценили, че написвайки го, знаят какво
ще последва. Ако защитата на обвиняемия твърди, че във всичките тези публикации става
дума за друг служител на *** и съсед на Г. Ю. нека да го кажат. Ако те не касаят мен, нека
да го заявят конкретно. Това, че времето на протеста било посочено от 10 до 12 часа, това е
времеви период, в рамките на който е извършено деянието. Видно е и е конкретизирано по
безспорен и категоричен начин кога се е случило, след изискване на записа от бодикамерите
на полицейските служители и от таймера на приложения към тъжбата видеоклип. Така, че
няма никакво съмнение, че 10,33 часа попада във времевия период от 10 часа до 12 часа. По
отношение на това дали е знаел или не е знаел, че на **.**.****г. има служебно събиране в
***. Не съм убеден, че не е знаел, че има такова. Има откъде да научи и аз смятам, че той е
научил. Това, че половината от служителите били в отпуск, не знам по какъв начин е
установено и доказано пред съда. Аз Ви предлагам да не го кредитирате, защото не е
установено по съответния ред. Дори и да е така. Дори да се приеме, че половината от
служителите са били в *** ***, дори и да се приеме, че имало само един човек на пътя пред
*** ***, разгласяването е факт. То е стигнало до знанието на трети лица. Дали те са едно или
хиляда и едно няма никакво значение. По отношение на соченото, че актът в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” бил съставен от служители на *** от 08.12.2023 г.
не е вярно, съставен е от служители на „Автомобилната администрация”. Органите на ***
не съставят актове по Закона за автомобилните превози. Нямат такива правомощия.
Внушението, че някой се бил обадил на някого, за да бъде спрян буса на подсъдимия, да
посочи адвокатът на обвиняемия кой се е обадил. Ако съм се обадил аз, да го потвърди пред
съда, да го докаже. Аз не съм се обаждал на никого, още по-малко на своите колеги. Че
сигналите били разглеждани от мои колеги, отново не е вярно и това става ясно от
преписките. Не били доказани категорично и безспорно изказванията на Ю., с които ме
клеветял и че по този начин търси справедливост и предизвиква обществен интерес. В
рамките на две години той търси своята справедливост, чрез писане на официални жалби и
сигнали. Както казах голяма част от тях писани от адвокатът му - М. А. Явно всички
държавни органи работят в негова вреда. Явно те са в колаборация с мен, като ***. Явно той
50
не намери справедливостта, защо тогава не потърсиха по съдебен път, в рамките на други
производства. Защо решиха да клевети мен, като физическо лице и като служител на ***
пред обществеността. Странно решение. Аз не бих постъпил по този начин и не постъпвам
по този начин. Нямам престава колко време, средства и нерви били необходими, за да бъдеш
обект на проверка. Имам, имам госпожо съдия. Семейството ми знае какво коства това. Жена
ми знае, *** ми знаят, защото ги питат в социалната им среда аз ли съм престъпника. Аз ли
съм човека, който е извършил най-големите закононарушения в рамките на тази община,
защото срещу мен крещят с микрофон и тонколони. Аз не крещя срещу обвиняемия никъде.
Знам правата си и ги търся по съответния ред и ги отстоявам. За тези две години съм обект
не съм ги броил 10 – 15, може би и повече проверки, които са ми извършени по служебен
път, като ***, а не като гражданско лице. Както казах „***”, Главна дирекция,
Министерство на ***, Областна дирекция, Българска агенция по безопасност на храните,
Комисия за защита на личните данни, Прокуратура, множество прокурорски проверки, с
оглед извършени от мен престъпления, данни за каквито се навеждат в неговите сигнали.
Къде са данните за извършени престъпления от *** А. П.? Къде са данните за нарушенията
на гражданина А. П., с изключение на едно наказателно постановление, за което на съда е
служебно известно, издадено от БАБХ, което съм платил съответната глоба и не разгласявам
факта, че съм жертва на Г. Ю. и не крещя за това, че Г. Ю. е подал сигнал срещу мен в БАБХ,
което обаче Г. Ю. прави.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът обяви присъдата си публично в присъствието на страните,
като им разясни редът и срокът за обжалването й.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 18,37 часа.
51