Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 26.05.2014 г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ТАНЕВ
с участието на секретарят Ц.А., след като
разгледа докладваното гражданско дело № 2103 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, съобрази:
Ищцата
Л.Д.Б., ЕГН ********** *** е предявила
иск против К.Д.Д., ЕГН ********** *** и С.П.С., ЕГН **********
*** по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо нея на
сделката, обективирана в нотариален акт за продажба
на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, н.д. № 55/15.03.2013г. на нотариус, рег.№
255 с район на действие БРС, с който К.Д.Д. продава
на С.П.С. правото си на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр.Бургас, кв.“Меден рудник“,
бл.517, ет.3, ап.14 с предназначение –
апартамент с площ от 67,50 кв.м., състоящ се от дневна, трапезария, спалня,
баня и тоалетна, антре и една тераса, ведно с прилежаща изба №19 с площ от 9,60
кв.м., ведно с 3,743% ид.ч. от общите части на
сградата и същия процент ид.ч. от правото на строеж,
при съседни самостоятелни обекти за жилището: № *** и № ***, под обекта- № ***,
№ *** и над обекта № ***, който
самостоятелен обект е изграден в сграда №1,
разположен в поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната схема, а по
плана на ж.к.“Меден Рудник“ – УПИ *.
Ищцата
твърди, че е кредитор на парични и непарични вземания с длъжник К.Д.Д.. Твърди, че е станал солидарен длъжник на първия
ответник по договор за банков кредит 61/16.10.2008г. и след като
кредитополучателя – отв.Д. спрял да обслужва кредита,
същият станал предсрочно изискуем. В тази връзка получила покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ И.М.. Представя и споразумение, сключено с кредитора „Уникредит Булбанк“АД
и първия ответник, в което е направено извънсъдебно признание на дължимостта на сумите по кредита. Представен е и
предварителен договор с дата 02.11.2012г., съгласно който отв.Д.
се задължава да прехвърли на ищцата Б. имота, описан по-горе, като е уговорена
продажна цена от 55689.48 лева, която е следвало да преведе по сметка на
кредитора „Уникредит Булбанк“АД и да покрие задълженията на първия ответник.
Счита, че извършеното прехвърляне на имота между ответниците
уврежда правата и като кредитор на отв.К.Д., тъй като
липсва възможност да обяви предварителния договор за окончателен или да иска
възстановяване на платените суми. Излага доводи за знание и у двамата ответници, че тя ще бъде увредена, поради което моли за
обявяване спрямо нея недействителността на сделка, обективирана
в нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, н.д. №
55/15.03.2013г. на нотариус, рег.№ 255 с район на действие БРС.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на
първия ответник. В съдебно заседание заявява, че вторият ответник е знаел за
сключения предварителен договор с ищцата, както и че са посетили кантората на
ЧСИ М. за да извършват справки по изпълнителното дело.
Ответникът
С.С. в срок представя писмен отговор. Твърди, че не е
знаел за увреждане на кредитори от сключената с първия ответник сделка. Излага
доводи, че не е знаел, че ищцата е погасявала в качеството си на солидарен
длъжник задължения на отв.Д. по изпълнително дело.
Оспорва качеството на ищцата като кредитор на вземане. Излага подробни съображения
досежно запознанството си с първия ответник, както и взаимоотношенията
им. Твърди, че записаната в нотариалния акт продажна цена е симулативна.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
По
делото се твърди, че ответникът Д. има непогасени парични и непарични
задължения към ищцата Б., произтичащи от
сключения между тях предварителен договор за продажба на имот. Видно от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *,
н.д. № 55/15.03.2013г. на нотариус, рег.№ 255 с район на действие БРС, К.Д.Д. продава на С.П.С. правото си на собственост върху
описания по-горе недвижим имот за сумата от 9500 лева.
Спорен
е момента, дали вторият ответник е знаел за увреждането на ищцата от
изповяданата сделка.
От
показанията на св. ЧСИ М., се установява, че дължимата сума по изпълнителното
дело е платена директно на кредитора, като са останали непогасени спрямо нея
отделни суми за разноски и такси по изпълнението, като лично и двамата ответници били правели справки по изпълнителното дело при
нея както и при нейни служители.
С
оглед на установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е
възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за
увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни
лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на
недействителността. Предвид това, в конкретния случай в тежест на ищеца е да
докаже, че е кредитор на първия ответник, който е извършил разпоредително
действие – възмездна сделка, с която го уврежда при знанието за това увреждане,
както и знание за увреждането у третите лица, предвид възмездния характер на
разпореждането. В разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД е установена една оборима презумпция за знание на увреждането, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, но тази презумпция
е неприложима в случая, тъй като продавача и купувача не попадат в тези връзки.
По
основния материално-правния въпрос – за законовите основания, определящи ищеца
по делото като кредитор по см. на чл.135 ЗЗД и запазване правата на третите лица
по отношение на разпоредения недвижим имот, придобити
преди вписване на исковата молба, следва да се има предвид следното: относно
законовите изисквания, установени в разпоредбата на чл.135 ЗЗД и тяхното
съдържание, е налице задължителна съдебна практика по ТР 1/1965 година ОСГК на
ВС, приложима и днес. Всяко лице, което има качеството на кредитор /включително
и по непарично вземане/ спрямо ответника - длъжник е материално-легитимиран да
заяви иска по чл.135 ЗЗД. Без значение е и от каква облигационна връзка
произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице
вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на
длъжника- неизпълнение на задължението и разпореждане с имуществото, с процесната сделка, което имущество по принцип служи за
обезпечаване на всяко вземане в случай на неизпълнение. С разясненията на ТР
1/1965 г. ОСКГ на ВС е прието и че вписването на отчуждителната
сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД , на основание чл.113 ЗС, не може да бъде
пречка за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД, доколкото с него се цели обявяване
на недействителността по отношение на кредитора на всякакви увреждащи го
действия, включително и отчуждителни сделки, които са
надлежно вписани. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав
на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез
извършено правното действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си. Необходим елемент на уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е
длъжникът да знае, че чрез извършване на атакуваното правно действие /разпореждане
с имущество/, уврежда кредитора си - ищец.
По
делото са налице доказателства за знание за увреждане на кредитора от страна на
длъжника и третото лице, с което той е договарял – втория ответник. Предвид
това, в конкретната хипотеза, знанието и волята по чл.135, ал.1 ЗЗД се
определят от лицата, влизащи в облигационната връзка. Посещавайки кантората на
ЧСИ и правейки справки по изпълнителното дело, съдът приема, че вторият
ответник е знаел за наличието на солидарен длъжник на кредитора, което е
достатъчно основание да обоснове недобросъвестността му. Представен е и
предварителен договор, който макар и формално оспорен от втория ответник,
същият не доказа неговата неистинност. Ето защо, следва да се приеме, че двамата
ответници са знаели, че с тази сделка увреждат ищеца,
тъй като разпореждайки се с имота си длъжникът е причинил намаляване на имуществото си, с което
затруднява кредитора да удовлетвори вземанията си по сключения между тях предварителен
договор. В конкретния случай, данните по делото сочат не само за знание за
увреждането на ищеца от страна на втория ответник, но и за общо намерение за
увреждане тъй като имота е продаден за сумата от 9500 лева /в пъти по-ниска
цена от продажната/. Възраженията на втория ответник за симулативност
досежно размера на продажната цена са неоснователни,
тъй като тази сума е записана в самия нотариален акт, който не е оспорен по
надлежния ред.
При
така изяснената фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените
кумулативно субективно съединени искове по чл.135 ЗЗД за основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени с последиците по закон.
С
оглед обстоятелството, че данъчната оценка на процесния
имот е в размер на 66 423.90 лв. за което се дължи държавна такса съгласно
чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 и чл.71, ал.2 ГПК в
размер на 664.24 лв., като на основание чл.72, ал.1 ГПК за предявените с една
молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса за всеки иск, то
общата държавна такса е в размер на 1 328.48, а ищцата е внесла сумата от
500.00 лв. и при това разрешение на делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят
разликата от 828.48 /1328.48 – 500.00/ лв. по сметката на Окръжен съд-Бургас.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на Л.Д.Б. ЕГН **********
*** нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
н.д. № 55/15.03.2013г. на нотариус, рег.№ 255 с район на действие БРС, с който К.Д.Д. ЕГН **********,*** продава на С.П.С. ЕГН ********** *** правото
си на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес гр.Бургас, кв.“Меден рудник“, бл.517, ет.3, ап.14 с
предназначение – апартамент с площ от
67,50 кв.м., състоящ се от дневна, трапезария, спалня, баня и тоалетна, антре и
една тераса, ведно с прилежаща изба №19 с площ от 9,60 кв.м., ведно с 3,743% ид.ч. от общите части на сградата и същия процент ид.ч. от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти за жилището: № *** и № ***, под обекта- № ***, № *** и над обекта № ***, който самостоятелен обект е изграден в
сграда №1, разположен в поземлен имот с
идентификатор № *** по кадастралната схема, а по плана на ж.к.“Меден Рудник“ –
УПИ ***
ОСЪЖДА
К.Д.Д. ЕГН ********** ***, и С.П.С. ЕГН ********** *** да заплатят на Л.Д.Б. ЕГН ********** *** сумата
от 1170 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Д.Д. ЕГН ********** ***, и С.П.С. ЕГН ********** *** да заплатят на държавата държавна такса в
размер на 828.48 лв. и 5.00 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист, което да стане по сметката на Окръжен
съд-Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: