РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Велико Търново, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на деветнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №237 по описа за 2023 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до
обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба на П.Й.П. ***.
Търново, срещу Решение №256-РД-01-03/31.03.2023г. на изпълняващ длъжността кмет
на Община Свищов, постановено по подадено от оспорващия заявление за достъп до
обществена информация с вх. №94-3-431/09.03.2023г. по описа на Община Свищов.
Жалбоподателят твърди незаконосъборазност на оспорваното решение, поради
нарушение на закона, незачитане на установени в производството обстоятелствата
и нарушаване на правата му като участник в административното правоотношение.
Претендира за отмяна на оспорваното решение и
присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – и.д. кмет на Община Свищов,
съгласно Заповед №237-РД-01-03/24.03.2023г. на кмета на общината, чрез
пълномощника си по делото заема становище за недопустимост на жалбата поради
липса на правен интерес, както и при условията на евентуалност за
неоснователност на оспорването. Моли съда да остави без разглеждане жалбата,
респ. да я отхвърли като неоснователна, като претендира за разноски по
производството.
Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
С оспорваното Решение
№256-РД-01-03/31.03.2023г. на зам. кмет на Община Свищов е отменено Решение
№236-РД-01-03/23.03.2023г. на същия орган, с което е бил предоставен пълен
достъп до обществената информация, съхранявана от Община Свищов, по подадено от
П. П. заявление за достъп до обществена информация с вх. №94-3-431/09.03.2023г.
по описа на Община Свищов. По делото няма данни кога и как това решение е
съобщено на жалбоподателя, но срещу него е била подадена жалба директно до АС –
В. Търново, по електронен път на 18.04.2023г. и заведена с вх.
№1850/12.04.2023г. по описа на съда.
Оспорването
е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК/п ри липса на доказателства за
редовно връчване/, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, като е подадено от лице,
адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес от оспорване.
Възраженията на ответника в обратната насока съдът намира за неоснователни.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че
оспорващият П. П. *** заявление за
достъп до обществена информация с вх. №94-3-431/09.03.2023г. по описа на Община
Свищов, с което е поскано предоставяне на всички договори, сключени между Община
Свищов и „Power Securiti Group” за периода от 1999г. до 09.03.2023г., както и копия от всички фактури и
платежни нареждания за изплатени по тези договори възнаграждения от Община
Свищов на изпълнителя за охрана на конкретни обекти. По така подаденото
заявление се е произнесъл зам. кмет на Община Свищов, и.д. кмет на общината
съгласно Заповед №237-РД-01-03/24.03.2023г. на титуляра. С
постановеното Решение
№236-РД-01-03/23.03.2023г. е разпоредено на заявителя да се предостави пълен
достъп до исканата информация, съхранявана в общината. Срещу това решение е била подадена жалба от П.П.
до АСВТ, заведена с рег. №94-Ж-46/28.03.2023г. по описа на Община Свищов. По
повод на тази жалба е било образувано производство по АД №181/2023г. по описа
на съда. Междувременно, по повод на подаденото оспорване на посоченото решение,
и.д. кмет на Община Свищов е постановил обжалваното Решение
№256-РД-01-03/31.03.2023г., с което реално по реда на отзива по чл. 91 от АПК/нецитиран като текст изрично в решението/ е било отменено Решение
№236-РД-01-03/23.03.2023г.
При наличие
на тези доказателства съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. П. срещу
Решение №236-РД-01-03/23.03.2023г. и е прекратил производството по АД
№181/2023г. Определението за прекратяване е влязло в законна сила.
При така очертаното от фактическа страна на
практика по подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до обществена
информация е постановен отказ – този резултат е обективиран именно с Решение
№256-РД-01-03/31.03.2023г. След като с това решение е отменено предходно
такива, с което заявлението е било уважено/обществената информация е
предоставена/, по заявлението не е налице липса на произнасяне, а отказ от
предоставяне на информация. Актът, с който информацията се предоставя вече не
действа в правния мир, а наличието на изрично произнасяне по заявлението с
посочените две решения, изключва хипотезата на мълчалив отказ. След като реално
жалбоподателят не получава търсеният правен резултат/искането му не е уважено/
за него са налице неблагоприятни правни последици, настъпили именно след
постановяване на Решение №256-РД-01-03/31.03.2023г. Поради това не може да бъде
отречен неговият правен интерес да оспорва подобен акт пред съда и да
претендира за неговата отмяна, ако са налице останалите законови предпоставки
за надлежното упражняване на правото на оспорване.
Ето защо с
оглед на установеното от фактическа страна съдът приема подадената жалба за
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК и при наличие на правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваното в настоящото производство Решение №256-РД-01-03/31.03.2023г. на практика е
постановен отзив по повод на подадена жалба срещу предходно Решение
№236-РД-01-03/23.03.2023г. на същия орган, постановено по повод на подадено заявление
за достъп до обществена информация. Обаче според чл. 40 ЗДОИ
решенията/отказите да бъде предоставена обществена информация се обжалват
направо пред съда, а не пред горестоящ административен орган, поради което са
приложими нормите досежно процедурата за обжалване пред съд, а нормите за
административното обжалване пред по-горестоящ орган не са приложими. От нормата
на чл. 91, ал. 1 от АПК става ясно, че достатъчна предпоставка за
преразглеждане на акта от самия издател е да има депозирана жалба срещу акта, а
такава е депозирана директно в съда. Чл. 37, ал.
1, т. 3 от ЗДОИ изключва фигурата на пререшаване на въпроса по
смисъла на чл. 91 АПК тъй като според чл. 40 от ЗДОИ
отказите да бъде предоставена обществена информация се обжалват направо пред
съда, а не пред горестоящ административен орган, поради което са приложими
нормите досежно процедурата за обжалване пред съда. Систематичното място на
разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК е в глава шеста
на АПК "Оспорване на административните актове по административен
ред" и същата се прилага в производството по обжалване на административни
актове по административен ред. В случая е подадена жалба до съда по реда на чл. 145 и сл. АПК, а по арг. от чл. 130, ал.
2 от АПК, след пренасяне на спора в съда, никой друг орган няма
право да се произнася по законосъобразността на оспорения акт, в т. ч. органът,
издал акта, предмет на съдебен контрол. При наличие на висящо съдебно
производство по оспорване на акта, оттеглянето му /неговата отмяна/, е възможно
и допустимо само по реда и при условията на чл. 156 от АПК – оттегляне на оспорения акт. Следва да се има предвид, че
оттеглянето на оспорения акт е процесуално действие на страна, извършвано в
хода на съдебно производство, поради което за да бъде същото валидно, то трябва
да е направено в съдебно заседание. В случай че оттеглянето е направено извън
съдебно заседание, по арг. чл. 100 от ГПК следва да е извършено в писмена форма. За да е валидно оттеглянето
на акта след първото по делото заседание, е необходимо изрично съгласие на
оспорващия – чл. 156, ал. 2 от АПК.
Дори да се приеме, че производството по реда
на чл. 91 от АПК е допустимо и в настоящия случай, обжалваният акт е постановен
при особено съществени процесуални нарушения.
Жалбата с рег. №94-Ж-46/28.03.2023г. по описа
на Община Свищов е била изначално недопустима за разглеждане в частта, в която
на оспорващия, в качеството му на заявител по ЗДОИ са били предоставени документи, съдържащи исканата
информация. Дали жалбата срещу Решение №236-РД-01-03/23.03.2023г. на и. д. кмет
на Община Свищов е била изцяло недопустима не е предмет на разглеждане в
настоящото производство. Релевантно за спора тук е обстоятелството, че
ответникът е постановил отзива по реда на чл. 91, ал. 1
от АПК при наличието на отрицателна предпоставка за това, оттегляйки
благоприятен за адресата си акт. Постановеният отзив се явява нищожен
административен акт поради съществено нарушение на
административно-производствените правила. Правото на отзив е допустимо в случаите, когато
административният орган е бил сезиран с допустима жалба от лица, за които е
налице правен интерес от оспорване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, а
в случая тези предпоставки не са били налице.
Наличието на посочения порок – изначална липса на материалноправни
предпоставки за издаване на оспорвания акт, води до неговата нищожност.
Посоченият порок не може да се поправи/валидира с последващи процедурни
действия, а при констатирането му съдът следва да прогласи обжалвания акт за нищожен, дори и да няма изрично искане за
това.
След прогласяване нищожността на оспорваното решение, съгласно разпоредбата
на чл. 173, ал. 2 от АПК когато
актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява
решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния
компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. В случая, тъй като е налице оттегляне на първоначален
административен акт, което оттегляне се явява нищожно, следва да останат в
правния мир проявленията/правните последици на оттегления акт. Доколкото обаче
производството по жалбата срещу първоначалния акт е било прекратено от съда, а
определението по АД №181/2023г. в тази му част е влязло в сила, то преписката
следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по
първоначалното искане за достъп до обществена информация. Следва да се съобрази
в каква част искането на заявителя е удовлетворено, дали е налице основание за
предоставяне на нова, респ. допълнителна информация на заявителя, както и да се
прецезира начина, по който информацията ще му бъде изпратена. Съобразно тази
преценка органът следва да се произнесе като предостави допълнителна информация
или респ. постанови отказ, ако счете, че е налице предоставяне на цялата
информация по подаденото заявление с Решение №236-РД-01-03/23.03.2023г., което
към момента на отзива е било изпълнено.
При този изход на делото основателна се явява
претенцията на оспорващия за присъждане на разноски. Съдът следва да осъди
ответника да му заплати направени и доказани такива, представляващи държавна
такса в размер на 10 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО
Решение
№256-РД-01-03/31.03.2023г. на изпълняващ длъжността кмет на Община Свищов.
ВРЪЩА делото
като преписка на Община Свищов за ново произнасяне по подаденото от П.Й.П.
Заявление за достъп до обществена информация с вх. №94-3-431/09.03.2023г. по
описа на Община Свищов, съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на П.Й.П. ***. Търново, разноски по делото в размер на 10/десет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: