О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер………………….
Година 2019 Град Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД Петнадесети наказателен
състав
На четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
в закрито съдебно заседание в
състав:
СЪДИЯ при ВРС: Валя Цуцакова
като
разгледа ЧНД № 2464 по описа на ВРС-15-ти състав, за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.243 ал.4 и сл. от НПК.
Образувано е
по жалба на адв.И., депозирана в
качеството й на пълномощник на Р.Л.Ж., срещу
постановлението на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП 36 /2019г. по описа
на Сектор ПП- ОД на МВР-Варна от 17.05.2019г., водено за престъпление по чл.343 ал.1б.”Б” пр.2 вр.
чл.342 ал.1пр.3от НК
Съдът
намира, че жалбата е допустима за разглеждане,
като подадена в срок и изхождаща
от легитимирано лице по см. на чл.243 ал.4 от НПК.
С жалбата се
изразява становище, че постановлението за прекратяване на горепосоченото ДП е
неправилно и незаконосъобразно, оспорва се изводът на прокурора, че на
пострадалата е причинена лека телесна повреда, тъй като се касае за счупване на
две ребра с незначително разместване на фрагментите, твърди се, че не е ясно от
материалите по делото дали е бил издирван неизвестният извършител, извършил
неправилна маневра, разпитвани ли са свидетели, изискани ли са записи от
камерите на мястото на инцидента и др. действия.Цитира се налична и
допълнително представена към жалбата медицинска документация, касаеща
причиненото увреждане, цитира се практика на ВКС, от която следва да се направи
извод, че се касае за средна телесна повреда, като се иска назначаване на
тройна СМЕ след личен преглед на пострадалата, която да установи какви са
причинените телесни повреди и да изясни
въпроса с лекостепенната деформация на пета дясна ребрена дъга- аксиларно, с
оглед съмненията на съдебния лекар, че е възможна фрактура без излив в дясна
белодробна основа.Оспорва се и изводът за непредпазлива телесна повреда, твърди
се, че приетата за установена от прокурора фактическа обстановка не съответства
на събраните по делото доказателства, като се приема, че и правните изводи на
прокурора не кореспондират с тези доказателства.Предвид горното се иска отмяна
на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на
делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за
основателна.
Процесното
досъдебно производство е образувано на 21.01.2019 с постановление на ВРП за
това, че на 30.11.2018, в гр. Варна, при управление на моторно превозно
средство - неустановен лек автомобил, нарушил правилата за движение по Закона
за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Р.Л.Ж. - престъпление по чл. 343, ал. 1,6.
"Б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Видно от
обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното
производство прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Р.Л.Ж. работила като кондуктор
в „Градски транспорт Варна" ЕАД.
На
30.11.2018 свидетелката Ж. по график била на смяна в автобус с per. номер В
1641 КР по линия № 118. Водач на автобуса бил свидетелят Н.Т.Г.. На 30.11.2018,
около 08.45 часа автобус с per. номер В 1641 КР с водач свидетелят Г. се движил
по бул. „Осми Приморски полк" в най-крайна дясна лента (бус лента) в
посока „Чаталджа". Непосредствено преди кръстовището с ул. „Васил
Друмев" от съседната лява пътна лента, която била за движение направо,
неустановен по делото лек автомобил извършил маневра завиване на дясно като
рязко завил пред автобуса и навлязъл в „бус лентата", в която се движел
автобус с per. номер В 1641 КР. Автобусът се движил с около десет километра в
час. За да избегне удара с неустановения по делото лек автомобил водача на
автобуса - свидетелят Г. употребил спирачките. В същото време свидетелката Ж.
била права в автобуса и се намирала до втора врата. Поради рязкото спиране
автобуса Ж. залитнала напред като ударила ребрата си в желязната дръжка на една
от седалките. Неустановеният по делото лек автомобил продължил в една от
пресечките надясно без да спре. По-късно същия ден Ж. потърсила медицинска
помощ, за което и било издадено медицинско удостоверение.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода
на което била назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване на
характера на телесната повреда, причинена на свидетелката Ж.. Цитирано е заключението на съдебномедицинската
експертиза, съгласно което на Ж. са причинени механични увреждания: фрактури на
8 и 9-та ребрени дъги по средна мишнична линия вляво с лекостепенна дислокация,
наличие на крепитации в същата област, без плеврален излив и пневмоторакс,
възможна фисура на 5-та дясна ребрена дъга.Посочено е, че счупването на две ребра с незначително
разместване на фрагментите според приетите постулати в Р.България, без излив на
въздух и/или кръв в плевралната кухина, обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Непосредствено след инцидента, пострадалата Р. Ж.
не е изпадала в безсъзнателно състояние според нейните показания и тези на
свидетелите.
Механизмът на травмите е удари със или върху твърди тъпи
предмети, възможно е да са получени при конкретното ПТП, по начина, описа в
предоставените материали.
От така
приетата за установена фактическа обстановка прокурорът е приел, че в хода на
досъдебното производство не са събрани данни за извършено престъпление от общ
характер. За прокурора причинената телесна повреда на свидетелката Ж. е лека по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК., като е посочено, че за да е налице състав на
престъплението по чл. 343, ал. 1,6. "Б", пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 е необходимо да е причинена средна или тежка телесна повреда по смисъла
на НК. Прието е, че по настоящото производство не е налице и извършено
престъпление по чл. 130 НК тъй като деянието, причинило телесната повреда на
свидетелката Ж. е извършено по непредпазливост. Водачът на неустановения лек
автомобил, е отнел предимството на водача на автобуса - свидетелят Г., поради
което последният употребил спирачките, за да избегне сблъсък с неустановения по
делото лек автомобил. Падането на пострадалата е следствие от нарушаване на чл.
25, ал. 1 и 2 от ЗДвП от водача на неустановения по делото лек автомобил.
Нарушаването на посочените наредби е извършено умишлено, но причинената в
резултат това телесна повреда е извършена непредпазливо по смисъла на НК.
Предвид
горното прокурорът е цитира извода си, че вината, изразена в умисъл или непредпазливост,
е отношението на дееца към последиците, предвидени в съответния състав на
престъпление. С оглед горното е приел, че е налице непредпазливо нанесена лека
телесна повреда, което деяние не представлява престъпление по НК, поради което
и на основание чл.243 ал.1т.1 вр. чл.
24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство.
Съдът,
като взе предвид възраженията на жалбоподателя, становището на представителя на
ВРП и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намира
следното:
На първо
място прави впечатление, че по делото се съдържат доказателства за коренно
различни становище на двама съдебни медици относно причиненото увреждане на Ж.,
както следва:
Според първоначалната медицинска консултация, позоваваща
се и на ренгенологичните изследвания Ж.
е получила контузия на гръден кош, счупване на 8-9-то леви ребра с разместване
на фрагментите по ширина.Коментирана е и лекостепенна деформация на 5 дясна
ребрена дъга аксиларно- възможна фрактура без излив в дясна белодробна
основа.Съдебният медик е посочил, че счупването на двете ребра е обусловило
трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-2,5 месеца.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от друг съдебен медик
на Ж. са причинени механични увреждания: фрактури на 8 и 9-та ребрени дъги по
средна мишнична линия вляво с лекостепенна дислокация, наличие на крепитации в
същата област, без плеврален излив и пневмоторакс, възможна фисура на 5-та
дясна ребрена дъга.Посочено е, че
счупването на две ребра с незначително разместване на фрагментите според
приетите постулати в Р.България, без излив на въздух и/или кръв в плевралната
кухина, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Прави
впечатление, че в експертизата няма заключение установеното увреждане води ли
до затруднение движението на снагата и за какъв период, поради което и няма как
да се отговори на възраженията в жалбата в тази насока.
Съгласно Постановление №3 от 27.09.1979г. на Пленума на ВС, е налице
трайно затруднение на движението на снагата при счупване на три или повече
ребра, но без разместване на фрагментите, а в конкретния случай безспорно при
пострадалата, макар категорично да е доказано, че са счупени две ребра, е
констатирано и разместване на фрагментите.
Съгласно теорията, в действителност средна телесна повреда е налице при
счупване на три или повече ребра, но отново без разместване на фрагментите.Теорията
гласи, че по този признак следва да се преценяват фрактурите на телата и дъгите
на прешлените на гръбначния стълб/ без увреждане на гръбначния мозък и
коренчетата му/, многофрагментната фрактура с разместване на страничен израстък
или фрактура на няколко странични израстъка без разместване, както и
многофрагментна фрактура на две ребра с разместване на фрагментите/ особено в
долната половина на гръдния кош/, без да се визира дали разместването е
значително или незначително./ „Телесни повреди по наказателния кодекс“- „Проф.
д-р С. Раданов/
По
делото са ангажирано достатъчно доказателства, че пострадалата е била временно
неработоспособна за повече от два месеца, с диагноза множествени счупвания на
ребра.
Предвид горното и предвид наличните по делото различни становища на
съдебни медици, съдът намира за основателно искането в жалбата да бъде
назначена тройна СМЕ с участието на съдебен медик, специалист хирург /или
ортопед/ и ренгенолог, като вещите лица, след като се запознаят с всички
доказателства по делото, включително с резултатите от ренгеновите изследвания, съдържащи се на електронен
носител и личен преглед на пострадалата да дадат отговор на въпросите,
поставени при назначаването на
експертизата в хода на ДП, включително да се коментират съмненията относно 5-та
дясна ребрена дъга и категорично да отговорят на въпроса: „ Причинено ли е
трайно затруднение на снагата на Ж. и за какъв период от време?“
Прокурорът правилно е приел за установена фактическата обстановка, при
която е настъпило ПТП и наличието на виновно поведение от друг, неустановен
водач, поради което след изготвянето на тройната СМЕ, при заключение, че се
касае за средна телесна повреда, да се предприемат действия за издирването на
извършителя и при невъзможност своевременно да бъде установен производството по
делото следва да бъде спряно, а не да се прекратява.
Въпреки възможността след извършване на
горепосочените действия по разследването и след събирането на всички възможни
доказателства прокурорът да достигне до същият правен извод за несъставомерност
на деянието, мотивирайки се с обективното, всестранно и пълно разследване и
след пълен анализ на събраните по делото доказателства прокурорът би могъл да
се произнесе с акт, който да бъде приет за законосъобразен и обоснован.
Предвид горното съдът счита, че
постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП 36
/2019г. по описа на Сектор ПП- ОД на МВР-Варна от 17.05.2019г. е необосновано,
постановено при непълнота на доказателствения материал, поради което и на основание чл.243 ал.6 т.3 от НПК, съдът:
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ
постановлението на прокурор при ВРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП 36/2019г. по описа на сектор ПП- ОД на МВР-Варна от
17.05.2019г
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от уведомяването на
жалбоподателя, обвиняемия и ВРП пред
ВОС.
След влизане в сила на определението, копие
от него в едно с ДП 36 /2019г. по описа на Сектор ПП- ОД на МВР-Варна, да бъде
върнато на ВРП по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС :