гр.
София, …..07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми януари през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Йовчева въззивно
гражданско дело № 7149 по описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 27.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 5616 по описа за 2019г. на СРС, 75 състав, е осъден ответника
„Л.И.“ АД да заплати на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/ на Е.И.К., сумата 25 000
лева /от общо заявена претенция в размер на 60 000 лв./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от смъртта на внука й И.Р.Г., настъпила на
10.05.2015г. в резултат на ПТП, причинено на 10.05.2015г. от водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******, застрахован при ответника по
застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху сумата от
10.05.2015г. до окончателното изплащане и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач А.С.С..
Въззивникът – ответник
обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост.
Поддържа, че съобразно указанията, дадени в ТР № 1/21.06.2018г. по т.д. №
1/2016г. на ОСНТГК, ВКС, за материалноправната легитимация на ищцата не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а доказване по делото на дълбока
емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
присъщите за съответната родствената връзка. Твърди, че по делото не е налице
пълно и главно доказване на такъв изключителен случай по смисъла на цитираното
ТР. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска изцяло, с присъждане на
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемата – ищца е депозирала писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че по делото е налице пълно и главно доказване на трайна и
дълбока емоционална връзка между баба и внук. Твърди, че починалият е бил
дългоочакван и любим внук, към когото е била изключително привързана. През
летните ваканции именно тя го е отглеждала в дома си и възпитавала и обгрижвала
като собствено дете. Сочи, че по делото са доказани и претърпените и
продължаващи морални болки и страдания, както и влошаване на здравословното й
състояние. Излага съображения, отношенията между баба и внук надминават
обичайната топлота и привързаност при този вид връзка. Моли съда да потвърди
решението, с присъждане на разноски.
Третото лице - помагач
не заявява становище.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.
В случая е предявен частичен иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/
за заплащане на сумата 25 000 лв., при цена на цялото вземане от
60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от
смъртта на внука й И.Г., настъпила на 10.02.2015г. в село Яхиново, обл.
Кюстендил, при ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил Фолксваген
Голф , рег. № ******.
В
срока по чл. 131 ГПК изрично е оспорена материалноправната легитимация на
ищцата, по арг. от ТР № 1/2018г. по т.д. на ОСНГТК на ВКС. Отделно е въведено
възражение за наличие на лимит на отговорността на застрахователя, на основание
чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение
за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/, е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
По делото няма спор и е установен
факта на настъпване на смъртта на внука на ищцата – И.Р.Г., на 16 год. към
момента на смъртта, при ПТП, настъпило на 10.05.2015г. с описания в исковата
молба механизъм, както и наличие на застраховка "Гражданска
отговорност"
между ответника и виновния водач.
С
влязло в сила решение от 23.06.2017г. по гр.д. № 3278/2016г. на СРС, І-14 с-в
са уважени предявените от родителите на починалия И.Р.Г. срещу З.Л.И. АД искове
с правно основание чл. 226, ал. 1 ЗК /отм/ за сума от по 130 000 лв. за
всеки.
Съгласно показанията на разпитания по
делото свидетел В. Карабельов, внук на ищцата, починалият И.Г. е прекарвал
всяка ваканция при баба си, като отношенията им са били на обич и уважение. Според
свидетеля майката на починалия дълго време нямала деца и може би затова баба му
обичала най-много Илиян. Свидетелят твърди, че Илиян е живял с майка си в с.
Яхиново, но идвал при баба си през около ден –два. Имал добри отношения с
родителите си. Съгласно гласните доказателства, ищцата е страдала много след
смъртта на внука си, получила инсулт, плачела често и изживявала случилото се.
Съгласно
приетото в ТР 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК, ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС 5/69г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Съгласно същите указания, обезщетение
следва да се присъжда само в изключителни случаи, при доказани горевизираните предпоставки:
създадена особена близка връзка между починалия и претендирания обезщетението и
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
В случая възражението
на въззивника – ответник за липса на доказана материалноправна легитимация на
ищцата е основателно според настоящия съдебен състав. Безспорно е, че ищцата е
извън кръга на лицата, посочени
в ППВС № 4/61г. и ППВС 5/69г., поради което следва да докаже пълно и главно
трайна и дълбока привързаност с внука си. По арг. от
мотивите на цитираното ТР, такава
дълбока емоционална връзка е налице например, когато поради конкретни
житейски обстоятелства, освен формалното родство, е налице и създадена по –голяма
от обичайната за българския бит близост, считана за нормална при отношенията
баба –внуци, напр. поради отглеждането на внуците от бабата/дядото.
Настоящият съдебен
състав намира, че по делото не е доказано такава трайна и дълбока емоционална връзка
извън обичайната за този вид родство, поради която ищцата да е понесла болки и
страдания извън нормалната интензивност и продължителност за тези отношения.
Показанията на разпитания по делото свидетел не налагат подобен извод. Без
значение в случая е, че починалият е бил
дългоочаквано дете, каквито са доводите в отговора на въззивната жалба. Отделно
последният е имал нормални отношения с родителите си, не е налице заместващо
отглеждане от баба му и са налице присъдени в полза на родителите с влязъл в
сила съдебен акт застрахователни обезщетения по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/. Обстоятелството,
че починалият внук е прекарвал ваканциите на село при баба си, че са имали
контакти и нормално общуване при негови посещения, че ищцата е преживяла тежко
смъртта му, не представлява такова изключение по смисъла на горецитираното ТР –
в същия смисъл и решение № 92/17.11.2020г. по д. № 1275/2019г. на ІІ ТО, ВКС. По
делото не се твърди и доказва да налице други житейски обстоятелства, които да
позволяват да се направи преценка за изключителност в емоционалната и духовна
близост между ищцата и починалия й внук.
По изложените съображения искът е неоснователен, поради липса на
активна материалноправна легитимация.
Предвид несъвпадение на изводите на двете
инстанции, жалбата е основателна и решението следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго за отхвърляне на
иска като неоснователен.
При този изход на спора, на въззиваемия - ответник следва да се присъдят
претендираните и доказани разноски в размер на сумата 500 лв. – държавна такса за въззивното производство.
Разноски за юрисконсултско и адвокатско възнаграждение не са претендирани за
двете инстанции от въззивника - ответник.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение от 27.04.2020г., постановено по гр. дело № 5616 по описа
за 2019г. на СРС, 75 състав като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.И.К.,
ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******частичен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за
заплащане на сумата 25 000 лева – част от вземане в общ размер на сумата 60 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на
внука й И.Р.Г., настъпила на 10.05.2015г. в резултат на ПТП, причинено на
10.05.2015г. от водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.
№ ******, застрахован при ответника по застраховка Гражданска
отговорност, ведно със законната лихва върху сумата от 10.05.2015г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Е.И.К.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 500 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 1 –месечен срок от съобщенията до страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.