Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 11.06.2020г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на двадесети май
две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ДАФИНКА
БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№ 41 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение
№ 2164/26.10.2019 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 3325/2019г. по описа
на същия съд е осъдил В.Т.Д., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изр.2-ро
от ЗЗД вр. чл.12 от Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015год., сключен между
страните по делото, на Л.А.Г., ЕГН **********, гр. София, район ***, ж.к. „***“,бул.
„***“,***, сумата 15 000лв., представляваща внесено и дължимо за връщане с 50 % увеличение капаро, ведно със законната
лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 19.07.2018год. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на осн. чл.78,ал.1 от ГПК В.Т.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Л.А.Г., ЕГН **********, сумата 640лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Т.Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника адв.С.М. от Пл.АК против
горепосоченото решение на Пл.РС,като в жалбата се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на същото.Въззивникът твърди,че
неправилно и необосновано РС е приел,че основна причина за неосъществяване на
сделката –окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот,е единствено
влошеното му здравословно състояние,точно обратно-безспорно е установено по
делото,че на 15.02.2016г. /когато е следвало да бъде изповядана окончателната
сделка/е извършена кражба на лекия автомобил на В.Т.Д., с който той е следвало да пътува за гр.Севлиево .По
делото са представени писмени доказателства-Удостоверение от РПУ-София от
2016г.,в което са описани намиращите се в откраднатия автомобил вещи-документи,необходими
за изповядване на сделката.Също така след датата 15.02.2016г. въззивникът е
извършил редица действия,насочени към сключване на окончателния договор с ищеца
и въззиваем,а именно –освободил е имота от всички намиращи се в него вещи,снабдил
се е със скица на имота,данъчна оценка и др. документи ,нужни пред нотариуса.Извършена
е кореспонденция между страните и е изготвено заключение по неоспорена по
делото съдебно-техническа експертиза,от което се установява,че продавачът по
предварителния договор многократно е приканвал купувача за сключване на
окончателната покупко-продажба,уговарял е срещи,които ищецът е отлагал,а накрая
е прекъснал и комуникацията с ответника и въззивник.РС неправилно е
интерпретирал и анализирал приетото заключение на СТЕ,както и необосновано е приел,че липсват доказателства по делото ищецът-купувач
по предварителния договор да е бил неплатежоспособен.Видно от представеното по
делото банково извлечение от сметката на ищеца в „***“АД ,към 31.12.2015г.
наличните средства на ищеца са едва 13 442,00лв.,което обстоятелство
напълно кореспондира със свидетелските показания,събрани в хода на съдебното
дирене пред РС.
В тежест на ищеца е да докаже,че е
изправна страна по сключения предварителен договор,но в тази насока не са
ангажирани никакви доказателства.Въззивникът твърди,че ищецът не е доказал
обстоятелството, че се е явил в нотариалната кантора в деня на сделката,да е изпълнил
задължението си по чл.15 от предварителния договор.Не е доказано виновно
неизпълнение на задълженията по предварителния договор от страна на продавача/ответник
по исковата претенция/,получил задатъка в размер на 10 000лв.Моли окръжния
съд да постанови решение ,с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно
обжалваното решение на Пл.РС и по съществото на правния спор да отхвърли като
неоснователен предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2,
изр.2-ро от ЗЗД вр. чл.12 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015год., за
заплащане на внесен задатък в размер на 10 000лв. с 50% увеличение,или
сума в размер на 15 000лв., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.Претендират се
съдебни разноски за двете инстанции съгласно представени Списъци по чл.80 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор по подадената
жалба от Л.А.Г.,гр.София,чрез пълномощника му адв.П. от САК.В писмения отговор
се излагат доводи,че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде
потвърдено решението на Пл.РС като валидно,допустимо и правилно.Оспорват се
всички твърдения в жалбата относно представени убедителни доказателства във
връзка с неплатежоспособността на купувача по предварителния договор,относно
намиращите се документи за сключване на окончателната сделка в откраднатия
автомобил на ответника-продавач по договора.Твърди се,че последвалата
кореспонденция между страните не доказва изправността на ответника по договора.Писмените
съобщения между страните са след крайния срок за изповядване на сделката пред
нотариус,поради което не водят до извода,че продавачът е изправна страна по
договора.Като е уважил предявените искове съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение.Моли окръжния
съд да потвърди изцяло постановеното решение от Пл.РС по гр.д.№3325/2019г.
Претендират се деловодни разноски съгласно представен Списък по чл.80 от ГПК.
С писмена молба,постъпила по електронната
поща на Пл.ОС на 19.05.2020г.,въззиваемата
страна е заявила,че в случай на претендиране на разноски от страна на адвоката
на жалбоподателя,прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и моли
същите да не бъдат присъждани в полза на въззивника.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението
на Пл.РС е неправилно и незаконосъобразно.
Не се спори по делото,че между страните е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на 03.09.2015год., по силата на който продавачът
В.Т.Д., ЕГН ********** ,се е задължил да продаде на купувача- Л.А.Г., ЕГН **********
описания в чл.1 от договора собствен недвижим
имот, за сумата от 65 000лв. Уговорено е капаро в размер на
10 000лв.,която сума купувачът следва да заплати след подписване на
предварителния договор до 25.09.2015г.
Останалата сума в размер на 55 000лв. е следвало да бъде заплатена по банков път след подписване и преди вписване в съответната СВ на нотариалния
акт.Съгласно чл.3 от предварителния договор
страните е следвало да сключат окончателен договор чрез изповядване на
сделка пред нотариус най-късно до 15.02.2016год. Страните са се споразумели да
се явят на горепосочената дата в 13,00ч. при Нотариус Пламен
Димитров,гр.Севлиево,подготвени за изпълнение на всичките си задължения по договора.
Съгласно чл.6 от
предварителния договор продавачът се е
задължил да се снабди ида представи в оригинал
всички документи,установяващи правото му на собственост и изискуеми от закона
за нотариално оформяне на сделката.
В чл.12 от договора е договорено,че при неизпълнение на задължението
за продажба на имота при условията на предварителния договор,продавачът изплаща
на купувача капарото с 50% увеличение,като се задължава и да му възстанови
всички вреди и пропуснати ползи,пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на предварителния договор.В чл.14 е договорено,че при
неизпълнение на договора от страна на
купувача,капарото остава за продавача,като купувачът се задължава да му възстанови
всички вреди и пропуснати ползи,пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на предварителния договор.
Не е спорно по делото, а също така е
представено писмено доказателство с исковата молба, че след сключването на предварителния
договор ищецът е заплатил уговорения
размер капаро по договора от 10 000лв. -преводно нареждане за кредитен превод
от 01.10.2015год./на л.10 от приложеното гр.д.№47850/2018г. на СРС/.
Също така не е спорно,че на посочената в
предварителния договор дата за изповядване на сделката пред нотариус най-късно
до 15.02.2016год. ,не е сключен
окончателния договор за покупко-продажба на процесния имот.
Спорни
пред РС,както и пред настоящата инстанция са въпросите продавачът по
предварителния договор В.Т.Д., явява ли се неизправна страна по същия,купувачът
по договора и ищец явява ли се изправна
страна по същия,както и дължи ли се претендираната сума в размер на
15 000лв. съгласно чл.12 от договора,представляваща внесено и дължимо за
връщане с 50 % увеличение капаро, ведно
със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда –
19.07.2018год. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата си молба ищецът
твърди,че ответникът в качеството си на продавач не е изпълнил задълженията си
по предварителния договор да представи в оригинал всички документи,установяващи
правото му на собственост и изискуеми от закона за нотариално оформяне на
сделката,както и не се е явил в посочения ден и час в нотариалната кантора на
Нотариус П.Д. за сключване на окончателния договор в нотариална форма.
Ответникът е възразил по
основателността на исковата претенция с подадения писмен отговор по исковата
молба.Посочил е,че на 15.02.2016г. е открил,че е откраднат личния му автомобил
м.“***“,модел Х3,с рег.№***,паркиран в близост до дома му.Тъй като е трябвало
да пътува с този автомобил до гр.Севлиево за изповядване на сделката ,в колата
са се намирали и документите, необходими за сключването на договора.Също така
ответникът е посочил,че е уведомил за случилото се ищеца по телефона,като страните са се уговорили да бъде сключена
сделката след като ответникът се снабди с нужните документи.Ищецът е поставил и
допълнително условие да бъде освободена къщата от всякакви вещи до
15.03.2016г.В изпълнение на тази уговорка ответникът е освободил имота от
всякакви вещи,както и се е снабдил нова скица и данъчна оценка на имота на
31.03.2016г. Ответникът е посочил,че е комуникирал с ищеца по телефона чрез
съобщения с цел сключване на окончателна сделка.След проведена комуникация на
20.04.2016г. ответникът е спрял да отговаря на повиквания му по телефона и едва
на 31.05.2016г. му е изпратил съобщение,че ще му се обади в четвъртък.След тази
дата не са извършвани никакви действия
от страна на ищеца за уговаряне на нова дата за сключване на окончателната
сделка.
За да уважи исковата
претенция Пл.РС е приел,че е доказано обстоятелството,че ответникът е
неизправна страна по процесния договор. Приел е,че не е доказано по несъмнен
начин в откраднатия автомобил на ответника да са били документите, необходими за
сключването на процесния окончателен договор
и това да е било именно причина за несключване на окончателен
договор. В мотивите към обжалваното решение РС е приел,че дадените свидетелски показания в тази връзка се явяват косвени ,както
и свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото,тъй като са посочени от
ответника. От друга страна е приел,че няма доказателства за това ответникът да
е уведомил ищеца, че е възпрепятстван по обективни причини да се яви пред
нотариус на уговорения ден. От заключението на ВЛ по СТЕ не се установява да
има разменени текстови съобщения на тази дата и около нея, респ. обаждания,както и няма доказателства
за това страните да са уговори по взаимно съгласие друг, нов срок, за
сключването на окончателния договор.
Първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е предприел действия, каквито законът му позволява, да
защити правата и интересите, не е предприел и действия по предявяване на иск на
основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. От друга страна ищецът също не е предявил такъв
иск, но е предприел действия,
посредством които е обективирал своето изявление, че именно той е изправната
страна по процесния предварителен договор и претендира заплащане на процесната
сума от 15 000лв.
Тези изводи на РС са
неправилни.
Съгласно разпоредбата на чл.93 от ЗЗД
задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си,
другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Ако
изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за
вредите се определя по общите правила.
Няма спор ,че в случая
даденото капаро от купувача в размер на
10 000лв. представлява задатък,като страните с оглед свободата на
договаряне са уговорили друго при отказ от договора на страната,която е дала
задатъка/да иска връщане на задатъка с 50% увеличение,а не в двоен размер/.
Въззивната инстанция
счита,че от събраните по делото доказателства в хода на съдебното дирене пред
РС не може да се приеме,че е налице ВИНОВНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на процесния предварителен договор от страна
на продавача и ответник по предявения иск с пр.основание чл.93,ал.2 от ЗЗД
вр.чл.79 от ЗЗД.По безспорен начин е доказано обстоятелството ,че личният
автомобил на ответника е бил откраднат в
периода 14,-00ч. на 14.02.2016г.-10,00ч. на 15.02.2016г.,паркиран в близост до
дома му,като в купето на автомобила са се намирали изрично посочени документи-фактури,трудова
книжка,както и документи,свързани с процесния предварителен договор и самия
такъв./удостоверение от Шесто РУ на МВР-София от 17.02.2016г./По случая е
образувано ДП-ЗМ№452/2016г.Тези факти се установяват и от събраните по делото
гласни доказателства-показанията на свидетелите А.Ц. и П.К..Действително тези
лица са посочени от ответника като свидетели,но съдът намира,че техните
показания не следва да бъдат игнорирани,тъй като са непротиворечиви и в
съответствие с представените по делото писмени и други доказателства.
На следващо място е доказано обстоятелството,че ответникът е
уведомил своевременно ищецът като купувач за случилото се и наличието на
обективна пречка да пътува до гр.Севлиево на процесната дата.
По делото са представени и
писмени доказателства,от които е видно,че ответникът се е снабдил отново с
документи за изповядване на окончателната сделка-скица,данъчна оценка ,както и
е освободил имота от всички вещи,каквото условие е било поставено от
ищеца/показанията на свидетелите И.В. и А.Ц./.
По делото са представени
разпечатки на входящи и изходящи съобщения от телефоните на страните за периода
07.04.2016г.-20.04.2016г.,като е изготвено и заключение по назначена СТЕ от
в.л.К.Т..От тези съобщения е видно,че
страните не са се отказали от договора,а точно обратното –договаряли са се да
се срещнат ,за да уточнят и съгласуват последващите действия по сключване на
окончателната сделка.
От друга страна от представеното по делото банково извлечение от
сметката на ищеца в „***“АД е видно,че към 31.12.2015г. наличните средства на
ищеца са едва 13 442,00лв.,което обстоятелство напълно кореспондира със
свидетелските показания,събрани в хода на съдебното дирене пред РС относно платежоспособността
на купувача.
В подадения писмен отговор ответникът изрично е заявил,
че не се отказва от договора и че е готов да сключи окончателния такъв.
Предвид изложеното съдът намира,че в случая
не е изпълнен съставът на чл.87,ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора поради
неизпълнение.За да приеме,че е налице общата хипотеза за едностранно разваляне
на договора следва длъжникът по един двустранен договор да не изпълни задължението
си по причина,за която той отговаря и тогава кредиторът разполага с
възможността да развали договора,като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение,че след изтичането му ще смята договора за развален
и едва тогава следва да се реализира санкционната отговорност по чл.93 от ЗЗД.В
случая не е ясно дали сключеният предварителен договор е развален ,налице ли е
отказ от договора ,тъй като дори и да се приеме,че подадената искова молба е
едностранно волеизявление на купувача за развалянето му,то не е налице предпоставката
тази страна да е изправна и да има качеството на кредитор.Няма доказателства по
делото ищецът да се е явил в уречения ден и част пред Нотариуса,както и да е
изпълнил задълженията си по чл.14 от договора.Няма изрично изявление или изпратена
покана за разваляне или отказ от договора.От
друга страна ако счита,че е изправна страна по договора ищецът е следвало да
предяви иск по чл.19,ал.3 от ЗЗД.По отношение на ответника и въззивник не
следва да се реализира отговорността по чл.93,ал.2 от ЗЗД вр.чл.12 от процесния
предварителен договор,тъй като той не носи вина за развалянето му,нито е неизправна
страна по него./решение №110/29.06.2017г. на ВКС по гр.д.№3868/2016г.,трето
г.о./.
За да прекрати действието си
предварителният договор трябва да бъде развален поради неизпълнение от една от
страните,по причина,за която насрещната страна отговаря.Действието на
предварителния договор не се прекратява с изтичане на уговорения срок.Той
продължава да обвързва страните и след това и всяка от тях дължи изпълнение.От
изтичането на срока за двете страни започва да тече единствено давността за прекратяване на иск
по чл.19,ал.3 от ЗЗД./решение №292/24.11.2016г. на ВКС по гр.д.№1784/16г.,4
г.о.,докладчик Б.Б./.
Тъй като задатъкът по
своята правна същност представлява един по-опростен от предвидения в чл.87,ал.1
от ЗЗД способ за едностранно извънсъдебно прекратяване на договора,то това
право е предоставено на изправната страна,но следва за това да са налице
предпоставките на чл.87 ,ал.1 от ЗЗД-виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна по
договора ,неизпълнение по причина,за която тя отговаря./решение
№12/23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№834/2017г., трето г.о.,докладчик съдия Ж.Д./.
В тежест на ищеца е да докаже,че е изправна страна по
сключения предварителен договор и се е отказал от същия,както и че ответникът
се явява неизправна страна по договора,което не е установено по безспорен начин
в настоящия процес и води до правния извод за неоснователност и недоказаност на предявения осъдителен иск с
правно основание
чл.79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изр.2-ро от ЗЗД
вр. чл.12 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 03.09.2015год., за заплащане от страна на продавача по договора В.Т.Д., ЕГН **********
на купувача-Л.А.Г., ЕГН **********, гр. София, сумата 15 000лв., представляваща
внесено и дължимо за връщане с 50 %
увеличение капаро, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба в съда – 19.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изложеното подадената въззивна жалба се явява основателна, а обжалваното решение на Пл.РС
като неправилно следва да бъде отменено и по съществото на правния спор следва
да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.93,ал.2
от ЗЗД вр.чл.12 от предварителен договор от 03.09.2015г.,като неоснователен.
При този изход на делото въззиваемата страна Л.А.Г., ЕГН **********, гр.
София следва да заплати направените деловодни
разноски за двете инстанции от въззивника В.Т.Д., ЕГН ********** ,съответно в размер на 1010лв. за първата инстанция и в
размер на 1131,50лв. за настоящата инстанция
съгласно представените Списъци на разноски по чл.80 от ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на
адв.възнаграждение за адв.С.М. от Пл.АК за всяка една инстанция с оглед
искането на насрещната страна ,тъй като същото е определено и заплатено съгласно минимума,предвиден в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения-830лв. за всяка
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 от ГПК Решение №2164/26.10.2019г. на Плевенски районен съд,постановено по гр. дело № 3325/2019 г. по описа на същия
съд,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.93 ал.2, изр.2-ро от ЗЗД вр. чл.12 от Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2015год. от Л.А.Г., ЕГН **********, гр. София, район ***, ж.к. „***“,бул. „***“,***
против В.Т.Д., ЕГН **********,***, за
заплащане на сумата в размер на 15 000лв.,
представляваща внесен задатък с 50 %
увеличение поради неизпълнение на задължението на продавача за продажба на
недвижимия имот,предмет на сключения Предварителен договор от 03.09.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1 от ГПК Л.А.Г., ЕГН **********, гр. София ДА
ЗАПЛАТИ направените деловодни
разноски за двете инстанции от В.Т.Д., ЕГН ********** ,съответно в размер на 1010лв. за първата инстанция и в
размер на 1131,50лв. за настоящата инстанция
съгласно представените Списъци на разноски по чл.80 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от насрещната страна за присъждане на адв.възнаграждение
за адв.С.М. от Пл.АК в по-нисък размер с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото,като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: