№ 65
гр. Благоевград, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20211200900015 по описа за 2021 година
„Банка ДСК“ АД е предявила против Ал. Ев. Дз. иск правна
квалификация чл. 430, ал.1 от ТЗ за сумата от 38 095, 73 лева и искове
за възнаградителната и наказателната лихва с правна квалификация
чл. 430, ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 29.09.2017 г. между него и Д. е сключен
договор за кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, със
срок на издължаване 60 месеца считано от датата на неговото
усвояване и с крайна падежна дата 29.09.2022 г. Сочи, че кредитът е
усвоен на 29.09.2017 г. чрез банков превод по разплащателна сметка,
посочена в т.4 от договора, с титуляр на същата кредитополучателя.
Твърди, че договорът е сключен по инициатива на кредитополучателя,
поради което същият е отправил искане за потребителски кредит с №
2558/28.09.2017 г., по което банката е изготвила кредитно
предложение с № 379657. Сочи, че клиентът е получил
преференциални условия, като клиент на „Банка ДСК“ ЕАД и е
извършил индивидуално отклонение за същия. Първата преференция
касае договорната лихва, която е установена с преференциален
1
променлив лихвен процент в размер на 5,55 % годишно и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5, 282 %. Тази преференция е
договорено, че ще бъде изгубена ако същият не осигури по сметката
си постъпване на суми от доход, удостоверен с декларация при
сключване на договора и този преференциален лихвен процент ще
бъде заменен със стандартната надбавка за потребителските кредити
към съответния момент, която е 13,182 %. Сочи се, че след 31.01.2019
г. кредитополучателят е нарушил условията за ползване на
преференциалния променлив лихвен процент за договорната лихва,
тъй като е спрял да захранва сметката.
Същият е нарушил и клаузата, даваща му превилегия на лихвена
отстъпка в размер на 0,3 % пункта, при условие, че се сключи групова
застраховка живот свързана с банков кредит. Същата е загубена
поради неплащане на застрахователната премия на падежа й.
Излага се обстоятелството, че в договора е предвидена и
наказателна лихва, която е в размер на договорната лихва, увеличена с
надбавка от 10 % пункта, дължима при просрочие на погасяването на
месечната погасителна вноска след 7 ден от датата на забавата.
Ищецът сочи, че е договорен погасителен план съставляващ
приложение към договора за кредит, според който ежемесечните
погасителни вноски са в размер на 974, 91 лева.
Банката акцентира, че към датата на подаване на исковата молба
не са погасени или са частично погасени 25 погасителни вноски, като
общият размер на просрочената сума към този момент е 26 105, 38
лева, представляваща сбор от тези непогасени вноски. Към датата на
предявяване на иска забавата е общо в размер на 748 дни и с
настоящата исковата молба ищецът заявява, че прави изявление за
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Сочи, че към
датата на подаване на исковата молба – 28.01.2021 г. общият размер
на задълженията на ответника към банката е 49 098, 27 лева, от които
непогасена главница 38 095,73 лева, договорна лихва по чл. 7 от
2
договора 9 412, 15 лева и лихва с надбавка за забава по т.18.1 от ОУ на
договора в размер на 1590, 39 лева.
В ДИМ е конкретизирано, че индивидуално договорена е
клаузата на чл. 7 от договора. Претендира се заплащане на дължимия
остатък от падежиралата към датата на подаване на исковата молба и
непадежирала главница, възнаградителна лихва от датата на
последното плащане – 11.01.2019 г. до предявяване на исковата молба
и лихва за забава от 11.01.2019 г. до предявяване на исковата молба, с
изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г.
В отговорите на исковата молба депозирани от особените
представители на ответника се поддържа, че договорът за кредит е
нищожен на първо на място поради неспазването на изискванията за
форма, поради неподписването му от Д..
Конкретизирано е, че нищожни, поради неравноправност на
клаузите, са всички клаузи на процесния договор и са конкретизирани
изрично само клаузите на т.7.1 – т.7.31 от ОУ, както и т. 7.1 и т.7.3 от
договора. Неравноправността е обоснована с това, че банката е
предвидила клаузи за промяна едностранно на договорната лихва; че
предпоставките за промяната й са субективни, а не обективни такива;
с това, че не е спазена процедурата за предоставяне на преддоговорна
информация на кредитополучателя; на това, че същият не е български
гражданин и липсват изрични данни, както в единния европейски
формуляр, така и в самия договор, че е запознат с условията на същите
и че е разбирал клаузите, които подписва; както и че не са ясни
условията за промяна на лихвения процент и методологията за
изчисляването му.
Особените представители на ответника правят възражение, че
ГЛП не съответства на предвидения максимум.
Възразяват, че предсрочна изискуемост на въпросния договор за
кредит не може да бъде реализирана чрез връчване на препис от
3
исковата молба на особен представител.
Твърдят, че клаузите на договора не са индивидуално
уговорените с банката. Възраженията на особените представители на
ответника са с правно основание чл. 143 от ЗЗПотр, чл. 19, чл. 22, във
вр. с чл. 11, чл. 10 и чл. 12 от ЗПК, чл. 60, ал.2 от ЗКИ.
Към доказателствения материал са приобщени заключенията на
основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи.
От анализа на доказателствата се установява следната
фактическа обстановка :
Видно е от Договор за кредит за текущо потребление от
29.09.2017г., че е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Ал. Ев. Дз. с
предмет отпускане на кредит за текущо потребление в размер на
50 000лв. със срок на издължаване 60 месеца от датата на неговото
усвояване. Посочено е в договора, че кредитът ще се усвоява чрез
разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя и ще се погасява
чрез същата сметка с месечни вноски(главница и лихва), съгласно
погасителния план, представляващ приложение №1 към договора.
Договорът и погасителният план са в писмена форма и са
подписани от двете страните. В контекста на това следва да се посочи,
че в делото липсват доказателства, че те не са подписани от Ал. Ев.
Дз., поради което твърдението на особените представители, че той не
е подписал договора е необосновано.
Подписана от кредитополучателя е и актуалната версия на ОУ на
Банката към датата на сключване на договора за кредит.
В чл. 7 от договора е детайлизирано задължението за
възнаградителната лихва, като е посочено, че тя е с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 5, 55% годишно, формиран от
6-месечен SOFIBOR и преференциална надбавка от 5, 282%,
предоставена с оглед сключения договор за ползване на пакет Частно
банкиране на „Банка ДСК“ ЕАД. В същата клауза са уредени и
4
условията, при които кредитополучателят губи правото си да ползва
преференцията.
Изрично е декларирано от страните, че неразделна част от
договора са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на
ФЛ и Извлечение на Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Банката прилага.
От своя страна кредитополучателят е удостоверил с
подписването на договора, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ на Банката.
Видно е от Договор за залог на вземане по сметка в „Банка ДСК“
ЕАД от 29.09.2017г., че задълженията по договора за банков кредит са
обезпечени със залог на вземанията по разплащателната сметка с
титуляр кредитополучателя, по която и ще се погасяват задълженията.
Установява се от разпечатката на Регистъра на индивидуалните
отклонения на „Банка ДСК“ ЕАД, че е допуснато отклонение за
ответника по отношение на договорения лихвен процент на
възнаградителната лихва, като същата е намалена с 0, 500%, като са
изложени основанията за този параметър на отклонението от
стандартните условия на банката, а именно, че Д. е новопривлечен
клиент, с който банката се опитва да осъществи контакт от дълго
време и иска да го привлече като клиент в качеството му на физическо
лице, като изключително значим клиент за банката и такъв с голям
потенциал за привличане на бизнес в сегмент „Частно банкиране,
МСП и масов сегмент.
С Искане за кредит за текущо потребление с вх.
№2558/28.09.2017г. А.Д. е поискал предоставяне на кредит за текущо
потребление. Към искането са попълнени и представени и други
документи, които са неотносими към същността на спора, поради
което не следва да се обсъждат.
Приети като доказателства са извлечение от счетоводните книги
5
на Банката за разплащателната сметка на ответника и извлечения за
движението по същата сметка, които съдът няма да обсъжда, поради
липса на специални знания в областта на счетоводството и поради
това, че са анализирани от съдебно – счетоводната експертиза.
Заключението на основната такава сочи, че от банково
извлечение за периода от 29.09.2017 г. до 28.01.2021 г. по сметка с
IBAN: BG 79 STSA 93000024737742 с титуляр А.Д. се вижда, че на
29.09.2017 г. е постъпила сума в размер на 50 000 лева с основание
„усвояване на кредит за текущо потребление”.
Заедно с това за погасяване на кредита кредитополучателят е
внесъл суми за главница в размер на 11 904,27 лв., за редовна лихва 3
132,70 лв., за наказателна лихва 47,64 лв. и за такси 398 лв.
Експертът е констатирал, че от 01.02.2019 г. е преустановено
плащането на суми за погасяване на кредита, като последната е
постъпила на 31.01.2019 г. в размер на 1 650 лева, с които са погасени
главница в размер на 1 326,86 лв. и лихва в размер на 323,14 лв.
Заключава, че по данни от счетоводните книги на Банката и
извършените изчисления от експертизата, остатъкът по договор за
кредит за текущо потребление от 29.09.2017 г. към 28.01.2021
г./датата на исковата молба/ е в размер на 49 098, 27 лв, от които
главница - 38 095,73 лв.; възнаградителна лихва - 9 412,15 лв. и
санкционна лихва по т.18.1 от ОУ - 1 590,39 лв.
Вещото лице е изчислило, че задълженията по договор за кредит
за текущо потребление от 29.09.2017 г. по първоначалния погасителен
план, сключен между Банка ДСК и А.Д. към 28.01.2021 г./датата на
исковата молба/ е в размер на 43 042, 40 лв., от които главница 38 107,
98лв., възнаградителна лихва 3 217, 59лв. и санкционна лихва 1 716,83
лв.
При изслушването в с.з. вещото лице В. пояснява, че Банката е
разпределяла плащаните суми от кредитополучателя като е погасявала
6
първо по – старите лихви и главница и ако е имало остатък, го е
отнасяла към следващи вноски.
Според допълнителната съдебно – счетоводна експертиза
задълженията по договора за кредит за текущо потребление от
29.09.2017 г. по първоначалния погасителен план, сключен между
Банка ДСК и А.Д. към 31.05.2021 г./датата на връчване на препис от
исковата молба на особените представители/ е в размер на 48 042,15
лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва 3 521,97
лв., санкционна лихва 2 445,27 лв., разноски 3 966,93 лева.
Изчислено е също, че задълженията по договора за кредит за
текущо потребление от 29.09.2017 г. по първоначалния погасителен
план, сключен между Банка ДСК и А.Д. към 10.03.2022 г./датата на
изготвяне на заключението/ е в размер на 51175,20 лв., от които
главница 38 107,98 лв., възнаградите лна лихва 3 962,11 лв.,
санкционна лихва 4 538,18 лв. и разноски 4 566,93 лева.
Задълженията по същия договор за кредит за текущо
потребление към 31.05.2021 г./датата на връчване на препис от
исковата молба на особените представители/ е в размер на 55 408,99
лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва 11 140,90
лв., санкционна лихва 2193,18 лв. и разноски 3 966,93 лева, а към
10.03.2022 г./датата на изготвяне на заключението/ е в размер на 61
702,62 лв., от които главница 38 107,98 лв., възнаградителна лихва
15 036,10 лв., санкционна лихва 3 991,61 лв. и разноски 4 566,93 лева.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,
Благоевградският окръжен съд приема следните правни изводи :
За да се прецени основателността на исковете, предмет на
разглеждане в настоящото производство, следва да бъдат обсъди
възраженията за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и
ЗПК, формулирани от особените представители на ответника.
Поддържа се, че по отношение на процесния договор не са
7
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20, както и чл. 12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК. На първо място следва да се отбележи, че
разпоредбите на чл. 12 от ЗПК не са приложими към процесния
договор, тъй като са за договор за кредит, предоставен под формата на
овърдрафт, а разглежданият в делото не е такъв.
На следващо място съдът счита, че договорът за кредит за
текущо потребление от 29.09.2017г. има минималното и задължително
съдържание по чл. 11 от ЗПК, защото съдържа информация за общия
размер на кредита и условията за усвояването му, за лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл.33а, за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите
на погасяването и други. Ето защо на сочените основания, процесният
договор не е нищожен.
Възразява се също, че Д. не е получил от кредитора
преддоговорна информация за конкретните параметри на кредита и не
му е предоставен стандартен европейски формуляр – предложение за
сключване на договора по чл. 5 от ЗПК. Действително се установи, че
не е представен СЕФ във формата на Приложение №2 от ЗПК, но
информацията, необходима на кредитополучателя, която се съдържа в
този формуляр е предоставе на Д. чрез други формуляри, които са
представени с ИМ. Такива са Информацията за текущи
преференциални условия по кредити за клиенти, сключили договор за
8
пакет “Частно банкиране класик плюс“, кредитно предложение
№3796357, Приложение №3, условията за ползване на лихвена
отстъпка по новоразрешени кредити и други.
По отношение на клаузата, определяща ГПР, съдът счита, че
също не е нищожна, защото тя сочи размера му и препраща към
Общите услоия, които са неразделна част от договора, които
детализират формирането и промените в ГПР.
Поддържа се възражение за нищожност на клаузите от договора,
отнасящи се до възнаградителната лихва(чл.7.1 и чл. 7.3), тъй като
позволяват на Банката едностранно да променя лихвата.
Оспорените клаузи на чл. 7.1 и чл. 7.3 от договора, дефинират
начина на определяне на възнаградителната лихва, т.е. цената на
предоставения на кредитополучателя паричен ресурс. Тази клауза
попада в изключнието по чл. 144, ал.3, т.1 от ЗЗП, която предвижда,
че разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 7, 11 и 13 не се прилагат по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера
на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Безспорно е в случая,
че оспорената договорната клауза обвързва цената на финасовата
услуга - предоставен кредит, с индекс SOFIBOR, който е извън
контрола на Банката.
Оспорените клаузи не са нищожни и по правилото на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, според което неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. От доказателствата в
делото се установи, че клаузите за възнаградителна лихва са
индивидуално договорени, защото по отношение на
кредитополучателя Д. са направени индивидуални отклонения за
лихвения процент в посока намаление на същия, спрямо стандартния
лихвен процента на Банката за другите й клиенти.
9
Оспорена като неравноправна е и клаузите на чл. 18.1 от ОУ,
които предвижда начисляване на наказателна надбавка за забава на
изпълнението. Тази клауза според настоящия състав, не поставя
кредитополучателя в неравностойно положение спрямо кредитора и
не е уговорена във вреда на първия, а съдържа нормална санкция за
забава, която е в размер на законната лихва. Този размер на санкцията
за забава и условията при които е предвидено да се начислява, не се
вместват в нито една от предпоставките за неравноправност по чл.
143, ал.2 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното следва да се обобщи, че всички
договорени между страните в спора клаузи в договора за кредит за
текущо потребление от 29.09.2017г. и ОУ към него следва да се
прилагат в казуса, тъй като не са нищожни.
По основателността на иска с правно основание чл. 430, ал.1 от
ТЗ :
Категорично се установи, че на 29.09.2017г. между ищеца и
ответника е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50
000 лева. Доказателствата безспорно сочат, че банката е изпълнила
своевременно и при условията на договора задължението си да
предостави цялата сума по договора, която е усвоена от
кредитополучателя. В същия смисъл са и категоричните констатации
на съдебно - счетоводната експертиза. От последната се установи
също, че последното погасяване на задължения по договора за кредит
от ответника е било на 31.01.2019г., когато е внесена сума от
1 650лв., с които е погасена главница в размер на 1 326, 86лв. и
договорна лихва в размер на 323, 14лв.
Съгласно чл.18.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 п.п., като ако
10
законът изисква, горните последици да настъпват след уведомление до
клиента. С оглед констатираната дата на последното погасяване на
задължения, следва че горният 90 дневен срок е изтекъл на
01.05.2019г. Банката обаче, не е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем преди предявяване на настоящите обективно
съединени искове. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В казуса ищецът е направил изрично изявление в исковата си
молба, че прави кредита предсрочно изискуем, включително и
вноските с ненастъпил падеж, поради забава в плащанията на
главница и/или лихви над 90 дни на основание чл. 18.2 от договора.
Спорно е в делото дали предсрочната изискуемост се счита за
обявена, ако ИМ е връчена на особен представител на длъжника, а не
лично на последния. Съдебната практика на ВКС е възприела
становище, че на осн. чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл.47, ал.1-5 ГПК с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се
застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника,
11
вкл. и чрез нотариална покана.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата
на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец,
че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник(виж Решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г., ТК, I
т.о. на ВКС).
Ето защо следва да се определи дължимият размер на главницата
като се съобрази, че тя е изцяло предсрочно изискуема. Вещото лице е
изчислило, че цялата непогасена главница по договора е 38 095, 73 лв.
От изложеното следва, че искът е изцяло основателен.
По исковете с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ:
По претенцията за присъждане на вземането за неплатена
редовна лихва следва да се съобрази, че тя се претендира за периода
11.01.2019г. до 27.01.2021г. За периода от датата на последното
погасяване на възнаградителна лихва от кредитополучателя до датата
на предявяване на ИМ искът е основателен, тъй като за този период
договорът между страните е действащ. Относно размера на това
задължение, съдът приема, че тя е в размер на 9 412, 15лв., тъй като
този размер отчита промените в лихвения процент, настъпили на
основане чл. 7.2 и чл.7.3 от договора за кредит. Предпоставките за
промяна по първата норма са свързани с неизпълнението на
длъжника, доведло до отпадане на преференциите му, а по втората са
от обективен характер – промени с индекса SOFIBOR.
Предвид изложеното искът за възнаградителна лихва е изцяло
основателен.
По претенцията за присъждане на вземането за неплатена
12
санкционна лихва следва да се съобрази, че тя се претендира на осн.
чл. 18.1 от ОУ за периода 11.01.2019г. до 27.01.2021г., като се
изключи периода на Извънредното положение от 13.03.2020г. до
13.05.2020г.
Съгласно чл. 18.1 от ОУ при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорен лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Според изчисленията на вещото лице изготвило съдебно –
счетоводната експертиза, санкционната лихва е в размер на 1 590,
39лв. Изложеното обосновава уважаване и на този иск като
основателен.
Предвид уважаването на исковете и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Банката
направените от нея разноски в настоящото исково производство за
държавна такса, за особен представител, за експертизи и за
юрисконсултско възнаграждение, които са общо в размер на 5 016,
93лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ал. Ев. Дз., с ЛНЧ **********, номер на
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС **********,
издаден от МВР Благоевград на 01.06.2016г., валиден до 30.05.2026г.,
с постоянен и настоящ адрес в Благоевград, п.к. 2700, ул.“14 – ти
полк“ 2Б, ет.1, ап.1 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлениев гр. София, район
Оборище, ул.“Московска“ №19 по банкова сметка IBAN
BG14STSA*********** сумата от 38 095, 73 (тридесет и осем хиляди
и деветдесет и пет лева и 73 ст.) лева, представляваща непагасена
изцяло предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за
13
текущо потребление от 29.09.2017г., ведно със законната лихва от
предявяване на ИМ до погасяването на вземането.
ОСЪЖДА Ал. Ев. Дз., с ЛНЧ **********, номер на
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС **********,
издаден от МВР Благоевград на 01.06.2016г., валиден до 30.05.2026г.,
с постоянен и настоящ адрес в Благоевград, п.к. 2700, ул.“14 – ти
полк“ 2Б, ет.1, ап.1 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлениев гр. София, район
Оборище, ул.“Московска“ №19 по банкова сметка IBAN
BG14STSA*********** сумата от 9 412, 15 (девет хиляди
четиристотин и дванадесет лева и 15 ст.) лева, представляваща
непагасена договорна(възнаградителна) лихва за периода от
11.01.2019г. до 27.01.2021г. по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.09.2017г.
ОСЪЖДА Ал. Ев. Дз., с ЛНЧ **********, номер на
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС **********,
издаден от МВР Благоевград на 01.06.2016г., валиден до 30.05.2026г.,
с постоянен и настоящ адрес в Благоевград, п.к. 2700, ул.“14 – ти
полк“ 2Б, ет.1, ап.1 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлениев гр. София, район
Оборище, ул.“Московска“ №19 по банкова сметка IBAN
BG14STSA*********** сумата от 1 590, 39 ( хиляда петстотин и
деветдесет лева и 39 ст.) лева, представляваща непагасена санкционна
лихва(обезщетение за забава) за периода от 11.01.2019г. до
27.01.2021г. по Договор за кредит за текущо потребление от
29.09.2017г., изключая периода на Извънредното положение от
13.03.2020г. до 13.05.2020г.
ОСЪЖДА Ал. Ев. Дз., с ЛНЧ **********, номер на
удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС **********,
издаден от МВР Благоевград на 01.06.2016г., валиден до 30.05.2026г.,
с постоянен и настоящ адрес в Благоевград, п.к. 2700, ул.“14 – ти
14
полк“ 2Б, ет.1, ап.1 да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управлениев гр. София, район
Оборище, ул.“Московска“ №19 по банкова сметка IBAN
BG14STSA*********** сумата от 5 016, 93лв., представляваща
разноските за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
15