№ 50751
гр. София, 13.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20221110118685 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 69176/07.04.2022
г. от Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. О* и М. Х. Р., ЕГН **********
срещу Е. А. В., ЕГН ********** И П. А* В., ЕГН **********, гр. Ас*, с която
са предявени следните обективни кумулативно съединени искове:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1
ГПК за признаване правото им на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. С* (предишен номер
11), вх. В, ет. 7, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по КККР на гр. София, заедно с избено помещение №
16, придобит на основание давностно владение;
2. искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за
собственост № 74, том I, рег. № 9391, дело № 54 от 2017 г. по описа на
нотариус Д*, с рег. №595 от РНК, с район на действие СРС
3. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124
ГПК, вр. с чл. 59, ал. 3, пр. 2 ЗС за признаване за установено спрямо П.
А. В., че учреденото в негова полза ограничено вещно право на ползване
върху 1/3 идеална част от посочения имот е погасено по давност
Ищците твърдят, че са собственици на описания имот въз основа на
давностно владение в продължение на повече от десет години, като от
07.10.2011 г. владеят имота непрекъснато и необезпокоявано (а ищцата Г. Р.
упражнявала владение върху имота и за ищцата М. Р.). Поддържат, че на
същата дата сключили договор за продажба на наследство с М. С.а В., която
към датата на сключването му имала качеството на наследник по закон на
1
съпруга си А* В., починал на 14.09.2010 г., като към този момент в
наследството се включвала по 1/2 идеална част от два недвижими имота – от
процесния апартамент № 58, както и от апартамент № 28, находящ се в гр.
София, ж.к. „*, като последният се владеел от ответниците. Считат, че от 2011
г. досега са придобили имота по давност, поради което молят да бъде
установено вещното им право и да бъде отменен издаденият в полза на
ответниците констативен нотариален акт за собственост върху процесния
имот на основание наследствено правоприемство. Твърдят, че по силата на
съдебно решение № 1-49-46, постановено по гр.д.№ 45788/2009 г. по описа на
СРС, 49 състав, влязло в сила на 31.10.2014 г., е възникнало пожизнено и
безвъзмездно право на ползване за ответника П. В. върху 1/3 идеална част от
процесния имот, но считат, че същото е погасено по давност, тъй като не е
упражнявано за период от повече от пет години предвид осъществяваната от
ищците фактическа власт върху целия имот, считано от 07.10.2011 г. до сега.
В срока по чл.131 ГПК, атветниците считат, че исковете са
недопустими, тъй като въпросът за претендираното от ищците право на
собственост по отношение на процесния имот във основа на договора за
продажба на наследство е предмет на разглеждане по гр. д. № 4162/2022 г. по
описа на ВКС, I ГО, като наведеното придобивно основание по това дело
изключва претендираното в настоящото производство основание за изтекла
придобивна давност. По същество оспорват исковете при твърденията, че
ищците са установили фактическа власт върху процесния имот чрез насилие,
при евентуалност – по скрит начин, преди датата на сключване на договора за
продажба на наследство, тъй като лицата П* и Р* (съпруг на ищцата М. Р.)
разбили ключалката на входната врата на имота и се нанесли в него без
знанието и разрешението на ответниците, а впоследствие предали така
придобитото владение на ищците. Твърдят, че многократно са извършвали
действия, с които са се противопоставяли на установената фактическа власт на
ищците и са прекъсвали придобивната давност, тъй като са сезирали различни
институции, пред които са заявявали претенциите си за собственост, като и в
хода на гр.д. № 41664/2016 г. по описа на СРС, 151 състав и на в.гр.д. №
13959/2020 г. по описа на СГС, II-В състав, са оспорвали претенцията на
ищците чрез възражение за собственото си вещно право върху имота.
По изложените съображения поддържат да са собственици на процесния
имот на основание наследствено правоприемство от А* В. и предявяват
насрещен ревандикационен иск за предаване на фактическата власт върху
имота от страна на ищците. Твърдят, че давността по отношение на
учреденото право на ползване също е била прекъсвана многократно от
ответника П. В., чрез настойника му Е. В., както и от страна на ищците с
извършено съдебно признание на факт в производството по гр.д. №
41164/2016 г., в хода на което ищците са заявили, че ответникът В. притежава
2/3 идеални части от правото на ползване върху процесния имот
В срока по чл.131 ГПК, ответниците по насрещния иск, оспорват
насрещната искова молба. Излага подробни факти и обстоятелства досежно
2
собствеността, владението и какви дела са водене между страните. Правят
възражение за отказ от наследство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците поддържа исковете. Молят
да бъдат уважени. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5
ГПК.
Ответниците в о.с.з. се представляват от адвокат. Излага съображения
защо ищците не са доказали фактическия състав на владението. Моли да се
уважи насрещния иск. Претендират разноски. Представят списък по чл.80
ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
С Решение № 29195/31.01.2020 г. по гр. д. 4166/2016 г. по описа на СРС
са отхвърлени исковете на Г. Р. Ф. и М. Х. Р. срещу Е. А. В., ЕГН **********
и П. А* В., ЕГН **********, с които де се признаят че ищците са
собственици при равни квоти на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, на
основание договор за продажба на наследство от 07.10.2011 г.
Решението е потвърдено с Решение № 260485 от 08.02.2022 г. по в.гр.д.
№ 13959 от 2020 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II-В.
Решението на СГС не е допуснато до касационно обжалване, съгласно
Определение № 1777 по гр. д. № 4162/2022 г. на ВКС
Така отхвърленият иск е предявен на основание дериватно основание –
покупко-продажба на наследство. Искът е отхвърлен, тъй като праводателят
не е бил собственик на имота, за да го наследят и съответно да купят чрез
покупко-продажба по чл.212 ЗЗД. . Следователно между страните не стои
решен въпросът за правото на собственост, на друго основание. Настоящото
производство е за основание давностно владение.
Липсва пълен обективен идентитет между настоящото производство и
цитираното, поради което е неосноватолно възражението на ответниците.
Пред Софийски районен съд е образувано гр. д. № 20231110159333, 140
състав.
При съпоставка на страни, предмет, основание между настойщото и
гр.д. № 59333/2023 г. на 140 състав на СРС се получава:
№ПоказателГр.д. № 18685/2022гр.д. № 59333/2023 г.
(настоящото)
2ищецГ. Р. Ф.Г. Р. Ф.
М. Х. Р.М. Х. Р.
2ответникЕ. А. В.Е. А. В.
П. А* В.П. А* В.
М. С.А В.
3
3предметАпартамент 58 –Апартамент 58 –
идентификатор *идентификатор *
4исковеЧл. 124, ал.1 ГПК за правоЧл. 124, ал.1 ГПК за право
на собственостна собственост
Искане по чл.537, ал.2 ГПКИскане по чл.537, ал.2 ГПК
за отмяна на н.а. 74за отмяна на н.а. 74
отрицателен установителенотрицателен установителен
иск с правна квалификация иск с правна квалификация
чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал.чл. 124 ГПК, вр. с чл. 59, ал.
3, пр. 2 ЗС, че правото на3, пр. 2 ЗС, че правото на
ползване е погасено, т.е.ползване е погасено, т.е.
ответникът няма право наответникът няма право на
ползванеползване
4основаниеДавност започнала отДавност започнала от
07.10.20211 г. – 10 годишна07.10.20211 г. – 10 годишна
При така съпоставените данни се вижда между страните има същото
дело, за същия предмет и искове и на същото правно основание. При това
положение следва, че има един и същи съдебен спор, който е висящ при два
различни съда.
Разликата между тях е в субективния елемент. По гр. д. № 59333/2023 г.
има и друг ответник. Това е направено от ищеца, за да може решението да има
сила и спрямо него (л.151, 154-156 от делото).
Следователно се касае за два почти идентични иска, като вторият иск,
съответно второто дело е с по-голям предмет. Предмета на първото дело е
изяло включено в предмета на второто дело.
Съгласно чл.126 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с
изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от
вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Когато прекратяването
се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата
инстанция.
В процесния случай второто дело има за предмет първоначално
непредявена част от иска, т.е. че е собственик и спрямо друго лице. Ето защо
към настоящото дело не може да се присъедини другото дело. Второто дело
не може да се прекрати и да се присъедини към настоящото, защото е на друг
етап и е с друго лице, т.е. твърдят се други факти, че са собственици и спрямо
друго лице.
Така следва че между страните са налице няколко дела на едно и също
основание и с един и същ предмет. С оглед факта, че настоящото дело е
4
обявено за решаване, а другата е на етап размяна на книжа по чл.131 ГПК, то
съдът приема, че настоящото дело следва да се прекрати, за да се даде
възможност на страните да си съберат всички доказателства.
Недопустимо е да се постановява решение по това дело, тъй като ще има
друг акт между същите страни, същото основание, предмет и обект.
Следователно, един и същ спор ще бъде решен два пъти от съда. Ще се
наруши идеята за силата на пресъдено нещо. Нещо повече, ако настоящото
производство продължи с решение, то винаги ще са налице основанията по
чл.303 ГПК за обезсилване на това решение, тъй като то ще противоречи на
решението по гр. д. № 59333/2023 г. Винаги ще са налице предпоставките по
чл.303 ГПК. Едно от двете решения винаги ще бъде недопустимо. Ето защо е
недопустимо настоящият съд да се произнася и да се обезсилва бъдещ акт по
това дело при евентуално продължаване на делото с краен съдебен акт по
чл.235 ГПК.
С оглед правото на справедлив съдебен процес по чл.6 ЕКПЧ, тъй като
другото дело 59333/2023 г. е висящо и ще се дава ход на съдебното дирене
(събиране на доказателства), то произнасянето на настоящият състав по този
спор ще ограничи правото на защита на страните. Това е така, защото може да
се стигне до хипотеза, при която решението по гр. д. № 59333/2023 г. да бъде
обезсилено по реда на глава XX ГПК или по реда на чл.303 ГПК и третото
лице, което не фигурира по настоящото дело да не защити правата си и да се
реши кому принадлежи собствеността като не се вземат предвид правата на
трето лице. Това ще доведе до отделен иск само с М. С.а В., в друго трето или
четвърто производство. Това противоречи на принципа за процесуална
икономия и натоварва съдилищата.
Няма пречка по висящото дело № 59333/2023 г. да се иска да се приложи
настоящото гр. д. № 18685/2022 г. като влезе в сила.
С оглед изложеното, съдът приема, че настоящото производство следва
да бъде прекратено, поради недопустимост, поради пълно съвпадане на
исковите претенции по настоящото дело с друго вече висящо дело.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответниците имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответниците претендират следните разноски:
№РазходЛист от делотоРазмер, лева
1Адвокатски хонорар за * В.4953589.19
2Адвокатски хонорар за П. В.4973589.19
3Държавни такси49950
4Държавни такси500228.80
Общо7457.18
5
Съдът приема, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно. Делото съдържа много искове, не е лесно от фактическа и
правна страна. Не е продължило в едно с.з. Процесуалният представител на
ответниците са присъствали на всички съдебни заседания, не са ставали
причина за отлагане на делото, въпреки че адвокатът на ищците е ставал.
Изпълнявали са указанията на съда. Има много възражения, твърдения,
разпитани са много свидетели, представени са множество документи с правно
значение - отказ от наследство, последващи дела и т.н. Освен това
адвокатското възнаграждение е заплатена по банков път, което е една от
мерките по ЗМИП и доказва доход и не се укриват данъци, което е една от
политиките на ЕС. При това положение възражението на ищеца по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно.
Ето защо Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. О* и М. Х. Р., ЕГН
********** следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на Е. А. В., ЕГН
********** И П. А* В., ЕГН **********, гр. Ас* сумата от 7457.18 лева
(седем хиляди четиристотин петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 18685/2022 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18685/2022 г. по описа на
СРС, като недопустимо.
ОСЪЖДА Г. Р. Ф., ЕГН **********, гр. София, ж.к. О* и М. Х. Р., ЕГН
********** да заплатят солидарно на Е. А. В., ЕГН ********** И П. А* В.,
ЕГН **********, гр. Ас* сумата от 7457.18 лева (седем хиляди четиристотин
петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляващи разноски по
гр. д. № 18685/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при получаване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6