Р Е Ш Е Н И Е
№……………../…
.05.2021г.
гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА |
|
|
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ |
като разгледа
докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 428 по описа за 2021
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал.
2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК********срещу Постановление на ЧСИ Р.М.,
с рег. № 790, с р-н на действие СГС, постановен по изп.д. 20197900402201 и
обективиран в Съобщение до длъжника, връчено с вх. № 96-211/03.12.2020 г., с което
е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
делото до размера от 200,00 лева.
Жалбоподателят
счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на
2102 лева е завишено и несъобразено с фактическата и правна сложност на спора,
както и с извършените от процесуалния представител действия в изпълнителното
производство. Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в
минималния размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г., като не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за
водене на изпълнителното дело, доколкото това не съответства на морала и
справедливостта.
Взискателят, чрез
адв. П.С., подава отговор, в който оспорва
жалбата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, че е поискано предприемане
на конкретни изпълнителните способи, както и че длъжникът не е платил в срока
за доброволно изпълнение.
На
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното
между взискателите и процесуалния им представител адвокатско възнаграждение в
размер на 2102,00 лева е установено в съответствие със закона, същото се дължи
за образуване и процесуално представително в изпълнителното дело, като приетата
сума е в минималния размер съгласно Наредбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде
изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане,
извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са
налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски,
тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в
чл. 79, ал.1 от ГПК.
От представените по
делото доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по
молба на процесуалния представител на взискателя на 28.11.2019г., към молбата е
приложено договор за правна защита и съдействие, който представлява и разписка
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2102,00 за извършване
действие по образуване на процесното изпълнително дело и процесуално
представителство. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника „Д.О.з.“
ЕАД на 29.11.2019 г. На 09.12.2019 г., в срока на доброволно изпълнение, е
постъпило възражение от страна на длъжника относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение. С молба от 12.12.2019 г., длъжникът е поискал
спиране на изпълнителното дело и на основание чл.432, ал. 1, т. 4 вр. чл. 282,
ал.2, т. 1 от ГПК производството е спряно. След влизане в сила на въззивното
осъдително решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, с молба
от взискателя, изпълнителното дело е възобновено. Сумите по делото са заплатени
с банков превод на 11.12.2020 г. /л. 33 от изп. дело/.
С оглед
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че не
следва да намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Същото
е в минимума, съобразно чл. 10, т. 2 вр. пар. 2 „а“ ДР от Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая приложение не
може да намери разпоредбата на чл. 10, т. 2 вр. пар. 2 „а“ ДР от Наредба №
1/2004 г., тъй като последната касае разноски само за образуване, а в случая
освен образуване има извършени и изпълнителни действия.
При
това положение процесното Постановление е законосъобразно и следва да се
потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на
спора, право на разноски има взискателя, който доказа направата на такива в
размер на 200,00 лева, които следва да му бъдат присъдени.
При тези мотиви,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба на „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК********срещу Постановление на ЧСИ Р.М., с рег. №
790, с р-н на действие СГС, постановен по изп.д. 20197900402201 и обективиран в
Съобщение до длъжника, връчено с вх. № 96-211/03.12.2020 г., с което е отказано
намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното
делото до размера от 200,00 лева.
ОСЪЖДА
„Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на З.Д.З., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от
200,00 лева - съдебно-деловодни разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.