Решение по дело №37/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 155 от 19.12.2012 г., постановено от К.р.с. по Г.д. № 1552 по описа за 2010 г. на същия съд е признато недоказано оспорване истинността на съдържанието на протокол № 2016/24.01.2000 г. на ПК – Г.К. за въвод във владение на имоти в землището на Г.К., съставен от А.Т. и на Протокол за трасиране на имоти от 01.01.2009 г., съставен от инж. С.С. – спец. геодезист като представител на “С.-и.” ЕООД – Г.С.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от М. И. Ш. от Г.К. против “Н.е.к.” Е. – Г.С., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К., при съсъди: имоти с идентификатори 40909.27.108, 40909.27.22, 40909.27.21, 40909.27.211, 40909.27.719, на основание собственост по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 171/15.03.2007 г., том І, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. на Нотариус Д.Г., с рег. № 251 по регистъра на Нотариалната камара , с район на действие РС – К.. Отхвърлен е и предявения от М. И. Ш. от Г.К. против “Н.е.к.” Е. – Г.С. частичен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата от 3000 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване, представляваща част цялото вземане за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 6000 лв. за ползуването на имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К.. В тежест на ищеца са възложени направените по делото разноски в размер на 1 040 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. И. Ш., който го обжалва като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се сочи, че по делото било безспорно установено, че спорния имот имал квадратура 4701 кв.м., а имота на ответника по делото – 8238 кв.м., като ответника не притежавал нотариален акт или друг документ, легитимиращ го като собственик на 4701 кв.м. и не установявал право на собственост върху поземления имот. Неправилно съдът приел, че ищецът не бил собственик на процесния имот, както и, че решението на ПК – К. било нищожно и не произвело валидно действие. Неправилно било позоваването на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК, която касаела незаконосъобразност на административните актове и валидността им, като не било съобразено, че прогласяването на нищожността на решенията на поземлените комисии ставало по съответен ред, важим за административните актове. По реда и чрез индивидуалния съдебен контрол съдът можел да се произнесе само по законосъобразността на административния акт, а прогласяване нищожността на този акт ставало по реда на чл.145, чл.146 и чл.149 от ЗАП. Районният съд не изпълнил задължението си при установена незаконосъобразност да прецени степента на основанието за незаканосъобразност и ако то е достатъчно съществено да прогласи нищожност, а при несъщественост да прогласи унищожаемост. Неправилно районният съд се позовал на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ и дал неправилно правно тълкуване на същата. Посочената разпоредба нито друга норма определяли в какъв състав поземлената комисия следвало да постанови решението си. Моли съда да отмени обжалваното решение на К.р.с. и да уважи предявените искове, както му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си представител поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата страна “Н.е.к.” Е. – Г.С., представлявана от ю.к. Г., оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се сочи, че решението на поземлената комисия било нищожно, тъй като било постановено от незаконен състав, в който смисъл била и съдебната практика. Предмет на косвения съдебен контрол била нищожността, а не законосъобразността на административния акт, като възстановяването на собствеността настъпвала не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт или заместващо го съдебно решение, без който бившият собственик или неговите наследници не можели да се легитимират като собственици. В това административно производство не участвал ответника по иска, поради което не бил обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, поради което нямал и право на жалба против това решение и можел да се защити само в гражданския процес. Ответникът не разполагал и с възможността да иска отмяна на решението, но можел да направи възражение, като гражданският съд бил длъжен да разгледа това възражение и ако го намери за основателно, без са го отменява да отхвърли предявения иск за собственост. Твърди се също, че по делото се събрали доказателства, установяващи владение върху процесния имот повече от 10 години, считано от 21.11.1997 г., като с отговора на исковата молба била направено възражение, че имота е придобит по давност. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, т.е. от 21.11.1997 г. От този момент започнала да тече придобивната давност и десет годишния давностен срок бил изтекъл на 28.12.2007 г., а исковата молба била депозирана през 2010 г., като ответникът доказал правното основание за владението му върху процесния имот. Сочи се също, че към заявлението за възстановяване на процесния имот Д.В. – праводател на ищеца, представил доказателства за собственост върху нива от 2 декара в местността “К. п.”, а именно нотариален акт за покупко-продажба № 90, том І, регистър 921, дело 190 от 06.07.1950 г. Първоначално поземлената комисия отказала да възстанови собствеността върху нива в местността “К.б.”, но с решение на РС – К. било признато, че Д.В. е собственик на нива от 2 декара в местността “К.Б.”. Поземлената комисия се произнесла с второ решение № 2012/04.01.2000 г. и възстановила правото на собственост на Д.В. не върху имот от 2 дка, съгласно съдебното решение, а върху имот от 4.7 дка, което на самостоятелно основание определяло нищожност на административния акт и налагало неговата отмяна по реда на косвения съдебен контрол, в който смисъл било искането им. Дори и да се приеме, че праводятелят на ищеца притежавал законово 2 дка имот, в производството по делото не се установило на какво основание му били възстановени допълнително 2.7 дка, които не можело да бъдат прехвърлени на ищеца. С оглед на това правото на собственост на ищеца следвало да се ограничи до 2 дка, като за останалата част от 2.7 дка искът следвало да се отхвърли. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна, представлявана от процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е частично основателна.

Решението на К.р.с. е валидно и допустимо, но същото е неправилно в частта относно предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС и като такова следва да бъде отменено, а предявеният иск уважен. В останалата му част и по отношение на предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен ревандикационен иск от М. И. Ш. против “Национална електрическа компания Е. – Г.С. за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор 40909.27.20 по кадастралната карта на Г.К., представляващ нива с площ 4.7 дка, находяща се в землището на Г.К., в местността “К.Б.”. Установено по делото е, че праводателят на ищеца Д.В.В. е заявил за възстановяване нива с площ 2 дка, находяща се в местността “К.Б.”, в землището на с.Прилепци, общ.К., като първоначално ПК – К. е отказала да възстанови земеделската земя. В последствие с решение от 12.02.1998 г., постановено по Г.д. № 531/1997 г. по описа на РС – К., този отказ е бил отменен, като е признато правото на собственост на Драган Василев Вълчев върху нива от 2 дка, в местността “К.Б.”, в землището на Г.К.. Въз основа на съдебното решение е постановено решение № 1574 от 17.06.1998 г. на ПК – К. с което на Д.В.В. е възстановена земеделска земя – нива от 2 дка, находяща се в землището на Г.К.”, в местността “К.Б.”. Във връзка с направените измервания на земята в доказаните реално съществуващи (възстановими) стари граници с решение № 2012 от 04.01.2000 г. Поземлена комисия – К. е възстановила правото на собственост на Д.В.В.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4.700 дка, находяща се в местността “К.Б.”, като е посочено, че решението се издава в изпълнение на чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение№ 1574 от 17.06.1998 г. Това решение на ПК – К. е подписано от председателя на поземлената комисия и петима членове. Д.В.В. бил въведен във владение на имотите, описани в решение № 2012 от 04.01.2000 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ с протокол № 2016 от 24.01.2000 г. за въвод във владение на имоти в землището на Г.К.. С нотариална покана, връчена на 21.10.2005 г., Д.В.В. поканил “Н. Е. да сключат договор за наем на процесния имот.

Пред въззивната инстанция е представено и прието като ново писмено доказателство решение № 6663 от 05.01.2012 г. на Общинска служба по земеделие – Г.К., с което се възстановява правото на собственост на Д.В.В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 4.700 дка, находяща се в местността “К.Б.”, представляващ имот № 000020 по картата на землището, като в решението е посочено, че същото се издава в изпълнение на чл.14, ал.7 от ЗСППЗ и потвърждава решение № 2012от 04.01.2000 г.

От представеният акт за частна държавна собственост № 14 от 17.05.1999 г. се установява, че земя с площ 8400 кв.м., както и сграда със застроена площ 185 кв.м. на два етажа, построена през 1964 г., при граници север – земя на ССФ, изток – язовир “К.”, юг – земя от ССФ, запад – земя от ССФ е включена в капитала на ответника “Н.” Е..

На 15.03.2007 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 171, том 1, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. по описа на Нотариус Д.Г. с район на действие РС – К., Д.В.В. продал на ищеца М. И. Ш. поземлен имот с идентификатор 40909.27.20 по кадастралната карта на Г.К., представляващ нива с площ 4.700 дка, находяща се в землището на Г.К. местността “К.б.”. Съставен бил и протокол за трасиране на имоти с дата 01.09.2009 г. от “С.-и.” ЕООД – Г.С., с който бил трасиран имот с идентификатор 40909.27.20 по одобрената кадастрална карта на Г.К.. С нотариална покана, връчена на 29.03.2010 г. ищецът М. И. Ш. поканил ответното дружество да освободи процесния недвижим имот, както и да му заплаща месечен наем. В отговор на нотариалната покана ответникът “Н.” Е. посочил, че е собственик на посочения в поканата имот с акт за държавна собственост и ползува имота от момента на придобиване на собствеността до настоящия момент в едни и същи граници. Посочено е също, че документите им не са оспорени и няма причина да считат претенциите на ищеца за основателни.

От показанията на свидетелите Д. Д. и Б.А.се установява, че Д.В.В. е обработвал процесната нива като е косял тревата и е подържал овощни дървета, които в последствие изсякъл. Установяване се също, че процесната нива била оградена с ограда от ответното дружество, което изградило път в поземления имот.

Свидетелят В.М. посочва в показанията си, че процесният имот бил обграден с ограда от бетонни колове и оградна мрежа, като през 2004 г. – 2005 г. бил извършен ремонт на вилата, бил изграден и бетониран път. Свидетелят И.С. заявява, че бил пазач на вилата на Н. от месец 10.2002 г. и до момента, като през това време земята не е била обработвана от външни лица.

От писмените заключения на вещото лице инж. Е. Я., както и от разпита на същия пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че върху имот 40909.27.21 е налице масивно застрояване в неговата западна част и път до постройката. Проведени са строителни мероприятия върху процесния имот, като е изпълнен бетонов път и паркинг в югозападния му край. Поземлен имот 40909.27.20 не попада в границите на имота ползуван от ответника 40909.27.21. Двата имота имат обща граница с точки и координати посочени от вещото лице в приложените скици. Квадратурата на поземлен имот 40909.27.20 е 4701 кв.м., а на поземлен имот 40909.27.21 е 8 268.61 кв.м. по геодезическо заснемане. Площта на имотните граници на място (към момента на експертизата) на имота на ответника е 11 115.88 кв.м. Няма съществена разлика по кадастралната карта и измереното след извършеното геодезическо заснемане, освен в площите, която е 1.07 кв.м. за имот 40909.27.20 и 0.39 кв.м. за имот 40909.27.21. По координати имотите отговарят точно, като няма застъпване между имоти 40909.27.21 и 40909.27.20. Има застъпване между имотните граници на място (оградената площ към момента на експертизата) и имот 40909.27.20, който попада почти изцяло в оградената площ на “Н.” Е. към момента на експертизата. Установява се също, че в процесния имот има изградени подход към сграда, бетонов път и паркинг, които според вещото лице са построени в период от преди три до пет години.

При така установени факти и обстоятелства по делото следва извода, че предявеният иск с правно основание чл.108 от СК е основателен и доказан. Ищецът М. Ш. е собственик на процесния имот, придобит от него с договор да покупко-продажба. Праводателят на ищеца – Д.В.В., също е бил собственик на имота преди прехвърлителната сделка на основание решение № 2012 от 04.01.2000 г., постановено от Поземлена комисия – Г.К.. Това решение е валидно и годно да възстанови правото на собственост на Д.В.В. върху процесната земеделска земя. На първо място това решение не е нищожно като постановено от незаконен състав на поземлената комисия и нарушение разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, действаща към момента на постановяване на решението. Цитираният текст определя щатния състав на поземлените комисии, но не и съставът, в който следва да заседават и постановяват решенията си. Нормата не е императивна, а инструктивна, като за валидността на решението на поземлената комисия е достатъчно същото да е взето с необходимото мнозинство и да е подписано от председателя и секретаря, предвид общата разпоредба на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП (отм.). Разбира се, в случая решението на поземлената комисия не е подписано от секретар, но има подписи на председател и петима членове, които санират липсата на подпис от секретаря. В случая изискването за подписване на акта на колективния орган от председателя и секретаря има за цел да удостовери верността и автентичността на решението, което в пълна степен е постигнато с подписите на председателя и петима членове на поземлената комисия. От логическото и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл.15, ал.2, т.6 от ЗАП (отм.) не може да се направи извод, че ако решението на колективния орган не е подписано от секретар, но е подписано от петима други членове, то същото е нищожно. Очевидно е, че след като секретарят на поземлената комисия не е участвал в заседанието, то той не би могъл и да подпише взетото решение. А, решение на поземлената комисия, взето без участие на секретар не е нищожно, защото нито разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, нито друг текст от ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, не определят императивно в какъв състав комисията взема решенията си, в който смисъл е практиката на ВКС, постановена на основание чл.290 от ГПК: (решение № 460/27.05.2010 г. по Г. № 768/2009 г. І ГО на ВКС, решение № 750/04.11.2010 г. по Г.д. № 1794/2009 г., І ГО на ВКС, решение № 327/10.02.2012 г. по Г.д. № 1588/2010 г., ІІ ГО на ВКС). Но дори и да приемем, че решение № 2012 от 04.01.2000 г., постановено от Поземлена комисия – Г.К. е нищожно, то пред въззивната инстанция е представено и прието като ново доказателство решение № 6663 от 05.01.2012 г. на Общинска служба по земеделие – Г.К., с което се санира евентуалната нищожност на предходното решение на поземлената комисия.

На следващо място с решение № 2012 от 04.01.2000 г., постановено от Поземлена комисия – Г.К. се възстановява правото на собственост на Д.В.В. върху земеделска земя с площ от 4.700 дка, находяща се в землището на Г.К., местността “К.Б.”. Праводателят на ищеца е заявил за възстановяване земеделска земя – нива в местността “К.Б.” с площ от 2 дка, каквато му била възстановена с решение от 12.02.1998 г., постановено по Г.д. № 531/1997 г. по описа на РС – К.. В последствие с решение № 2012 от 04.01.2000 г., постановено от Поземлена комисия – Г.К. на Д.В.В. са възстановени 4.700 дка, вместо заявените 2 дка, но това е станало в изпълнение на процедурата по чл.18д, ал.4 от ППЗСПЗЗ, т.нар. анкетиране на место, и във връзка с направените измервания на земята. Съгласно разпоредбата на чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ при установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му реални граници и площта, доказана с документи от собственика, ОСЗ признава правото на собственост при измерена площ по-голяма от доказаната, когато разликата е по-голяма 3 дка за ниви – размера на доказаната площ. В случая измерената разлика в площта на земеделската земя е под 3 дка, а именно 2.700 дка, поради което тази разлика може да бъде възстановена на собственика, макар тя да е по-голяма от заявената предвид изричната норма на цитирания текст - чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ. Ето защо, възстановяването на земеделска земя на Д.В.В. по-голяма от заявената не е незаконосъобразно и с решението на поземлената комисия праводателят на ищеца е станал собственик на нива от 4.700 дка, находяща се в землището на Г.К., местността “К.Б.” и като такъв валидно е прехвърлил собствеността си на ищеца.

Установено по делото е също, че ответното дружество владее имота без правно основание. От заключенията на вещото лице инж. Е. Я., както и от показанията на свидетелите Д. Д. и Б. А. се установява, че процесната земеделска земя е оградена от “Н.” Е., като са изградени път, паркинг и подход към сграда. Възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника е неоснователно и не може да бъде прието. От събраните по делото доказателства не се установи ответното дружество да е установило трайна фактическа власт върху вещта с намерение за своене. Земеделска земя би могла да се придобие по давност, като най-ранният начален момент, от който би могла да тече придобивна давност това е приключване на реституционната процедура по възстановяване на земеделска земя, респ. след влизане в сила на решението на поземлената комисия. В случая обаче, не е установено намерение на своене от страна на ответника, което да е било доведено до знанието на ищеца или неговия праводател. Процесната земеделска земя не е била включена в капитала на дружеството като непарична вноска, видно от представеното удостоверение № *4252/22.07.2010 г. на Агенция по вписванията, не е съставен акт за частна държавна собственост, нито е заведена в баланса на дружеството. Ако “Н.” – Г.С. е имало намерение да свои процесната земеделска земя то това неминуемо би се отразило в счетоводния баланс на дружество след съставяне на акт за държавна собственост, което не е направено. Нещо повече, намерение за своене не е било установено и по отношение на ищеца и неговия праводател. Така, видно от отговор на нотариална покана, изпратена от ищеца, (л.7 от Г.д. № 1552/2010 г. по описа на РС – К.) ответното дружество е заявило, че е собственик и ползува имота, но на основание акт за държавна собственост, а не на основание придобивна давност. Видно от представения акт за частна държавна собственост, то в същия не е включена процесната земеделска земя. Или, от данните по делото не се установява ответникът да е имал намерение да свои процесната земеделска земя и това намерение да е било доведено до знанието на ищеца или неговия праводател, поради което “Н.” Е. – Г.С. не е придобило имота на основание изтекла придобивна давност. Ето защо ищецът е собственик на процесната земеделска земя, която се владее без правно основание от ответното дружество, а предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползуването на процесния имот, то същият е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. По делото не са събрани годни доказателства, установяващи каква е стойността на пазарния наем на земеделска земя с площ от 4.700 дка, находяща в землището на Г.К., в местността “К.Б.”. Отговор на този въпрос не дава заключението на вещото лице Ш.И.Х., което настоящата инстанция не приема. В това заключение необосновано се приема, че от отдаване под наем на земеделската земя ищецът би получил наемна цена в размер на 1398.55 лв. Посочено е, че нормата на капитализация се приема след проучване и анализ на пазарни свидетелства за наеми на подобни имоти, но в заключението няма никакви примери и източници на такива данни. В противоречие с тази констатация вещото лице приема не пазарен наем, какъвто няма в заключението, а пазарна цена на процесния имот, която разделя на 200 месечна очаквана възвращаемост на капитала. Посоченият метод на определяне на пазарния наем на земеделска земя не може да бъде приет и поради обстоятелството, че същият очевидно е нереален и несъобразен с конкретните дадености на процесната земеделска земя. Поради тази причина заключението на вещото лице не може да бъде прието, а при липса на други доказателства, установяващи реалната пазарна наемна цена на процесната земеделска земя, то този иск е недоказан и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, макар и по различни съображения, чието решение в тази част следва да бъде потвърдено.

В хода на първоинстанционното производство е било открито производство по оспорване истинността на съдържанието на протокол № 2016 за въвод във владение на имоти в землището на Г.К. от 24.01.2000 и протокол за трасиране на имоти по кадастралната карта на Г.К. от 01.07.2009 г. Оспорването истинността на тези документи не е доказано, а решението на първоинстанционния съд в тази част е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 155/19.12.2011 г., постановено от К.р.с. по Г.д. № 1552 по описа за 2010 г. на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. И. Ш. от Г.К. против “Н. е. к.” Е. – Г.С., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.Б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К., при съсъди: имоти с идентификатори 40909.27.108, 40909.27.22, 40909.27.21, 40909.27.211, 40909.27.719, на основание собственост по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 171/15.03.2007 г., том І, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. на Нотариус Д.Г., с рег. № 251 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – К., вместо, което да бъде постановено друго, с което “Национална електрическа компания” Е. – Г.С. да бъде осъдено да предаде на М. И. Ш. от Г.К. владението на поземлен имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местÝост “К.Б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К., при съсъди: имоти с идентификатори 40909.27.108, 40909.27.22, 40909.27.21, 40909.27.211, 40909.27.719. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 183.60 лв., съразмерно на уважената част от исковете, а на ответника се следват 732.75 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. Или по компенсация на ответното дружество следва да бъдат присъдени 549.15 лв., като решението на К.р.с. следва да бъде отменено в частта му за разноските за разликата от 549.15 лв. до 1040 лв.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 155/19.12.2011 г., постановено от К.р.с. по Г.д. № 1552 по описа за 2010 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М. И. Ш. от Г.К., ул.”П.К.Я.” № *, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * против “Н.е.к.” Е. – Г.С., район О., ул.”Т.” № *, ЕИК *, иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., местност “К.Б.”, Г.К. по кадастралната карта на Г.К., при съсъди: имоти с идентификатори 40909.27.108, 40909.27.22, 40909.27.21, 40909.27.211, 40909.27.719, на основание собственост по договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт за продажба № 171/15.03.2007 г., том І, рег. № 2564, дело № 159/2007 г. на Нотариус Д.Г., с рег. № 251 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – К., както и В ЧАСТТА, с която М. И. Ш. от Г.К., ул.”П.К.Я.” № *, вх.”*”, ап*, с ЕГН * е осъден да заплати на “Н. е. к.” Е. – Г.С., район О.е, ул.”Т.” № *, ЕИК * направените по делото разноски ЗА РАЗЛИКАТА от 549.15 лв. до 1040 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “Н. е. к.” Е. – Г.С., район О., ул.”Т.” № *, ЕИК * да предаде на М. И. Ш. от Г.К., ул.”П.К.Я.” № *, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * владението на поземлен имот с идентификатор 40909.27.20, представляващ земеделска земя – нива с площ 4 701 кв.м., находяща се в землището на Г.К., в местността “К.Б.”, по кадастралната карта на Г.К., одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, при съсъди: имоти с идентификатори 40909.27.108, 40909.27.22, 40909.27.21, 40909.27.211 и 40909.27.719.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.