МОТИВИ по НОХД № 462/2020 година

Против подсъдимия Е.Р.Г. ***, е внесено обвинение от М. районна прокуратура за извършено престъпление по чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, затова че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си,при условията на продължавано престъпление на 31.01.2020 г. в гр.Р. до бл.№10А, е отнел от владението на Й.Н.Н.от същия град движима вещ: 1 брой мобилен телефон “К.“ с предпазен калъф, на стойност 400 лева, собственост на В.И.М. *** и на 23.05.2020 г. в гр.Р. от двор на ул.“А. К.“ № 7, е отнел от владението на П.С.А. *** движима вещ - сумата от 75 лева, собственост на А., или всичко на обща стойност 475 лева, без съгласието на М. и А., с намерение противозаконно да ги присвои.

Участвуващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

Подсъдимият в съдебно заседание се представлява от служебен защитник адв. И.Ж. от ВАК. Процесуалният представител на подсъдимия взема становище за определяне на наказание при условията на чл.58а НК и бъде приложена разпоредбата на чл.66 от НК.

Ход на делото е даден по реда на Глава 27 от НПК, като е пристъпено към съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК без разпити на подсъдимия, свидетелите и вещото лице. На основание чл.372 от НПК при пристъпване към процедура по съкратено съдебно следствие, на страните са им разяснени правата по чл.371 от НПК, като страните по делото са дали съгласието си да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице и са заявили, че при постановяване на присъдата, непосредствено следва да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. На основание чл.372 ал.4 от НПК, изразеното съгласие на страните по чл.371 т.2 от НПК, е одобрено, като е отразено, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката В.М. през пролетта на 2019 г. закупила мобилен телефон „Ксиаоми“за сумата от 455 лева, като на същият бил поставен и защитен калъф. В края на 2019 г. свидетелката предоставила мобилният телефон за ползване на внукът си – свидетелят Н.. Около обяд на 31.01.2020 г. свидетелят Н. отишъл да си играе с други деца в близост до блока, в който живее в гр.Р.. Бил оставил на каменен зид наблизо мобилният си телефон „Ксиаоми“, за да не му пречи при играта. След като приключил с игрите си с другите деца, свидетелят Н. потърсил телефона на мястото, където го бил оставил, но не го намерил. За кражбата на телефона той съобщил на баба си, която подала жалба в РУ гр.Р.. Подсъдимият Е.Р.Г. на 31.01.2020 г. около обяд минавал покрай бл.10А в гр.Р.. Видял играещите наблизо деца, както и оставеният на каменния зид мобилен телефон. Решил да извърши кражба на телефона. Огледал се и след като установил, че играещите деца не го виждат, взел мобилният телефон „Ксиаоми“. Същият бил собственост на свидетелката М.. Много бързо се отдалечил от място. Извадил намиращата се в телефона карта, също така махнал и предпазният калъф. На следващият ден продал откраднатият от него телефон на свидетеля Д., който от своя страна пък го продал на свидетеля А..

Свидетелят П.А. *** на 23.05.2020 г. бил в гр.Р. в дома на майка си, намиращ се на ул.“Ал.К.“ № 7. Около 16.45 часа бил в двора на къщата и рязал дърва. На масичка в двора, намираща се на около 20 метра бил оставил портфейла си със сумата от 75 лева в различни банкноти. В същото време подсъдимият Г. минавал покрай мястото, където свидетеля А. режел дървата. Видял оставеният портфейл и влязъл в двора на къщата. Много бързо извадил намиращите се в него пари – 75 лева, собственост на свидетеля А. и тръгнал да се отдалечава. В този момент свидетеля А. видял подсъдимия Г., когото познавал и тръгнал след него, но подсъдимия успял да избяга и да се скрие. За установените кражби на телефона и парите тъжителите подали  в РУ на МВР гр.Р. жалби. От извършените ОИМ и ПСД били събрани безспорни доказателства за извършената кражба от подсъдимия Г.. Мобилният телефон „Ксиаоми“ бил предаден от свидетеля А. и върнат на собственичката му свидетелката М., но парите, собственост на свидетеля А. подсъдимия Г. обаче бил изхарчил.

По досъдебното производство е назначена оценителна експертиза, като заключението на вещото лице е, че стойността на отнетите вещи - мобилен телефон и сумата пари, предмет на престъпленията е 475 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебната фаза, в които се признава за виновен и изразява критично отношение към извършеното, от протокол за доброволно предаване на л.14, разписка на л.17,  протоколите за разпит на свидетелката В. М. на л.40-41, св. Й. Н. на л.42, свидетелят М.А. на л.43, свидетелката Р.Г. на л.46, свидетелят В.П. на л.44, свидетеля Д.Д. на л.45, свидетеля Б.М. на л.74, свидетеля П.А. на л.75-76/, документи от МКБППМН на л.30-38, Акт за раждане на подсъдимия на л.29, Оценителна експертиза на л.48, Свидетелство за съдимост на л.90 и актуална такава, събрана на съдебното следствие, Характеристика от ИДПС на л.91, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на л.92.

От изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимия Г. е извършил престъпление, против собствеността - кражба. Към момента на това деяние Е.Г. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Действал е умишлено с пряк умисъл, като е желаел да настъпят вредоносните последици. Отнел е вещи  без съгласието на собствениците им – свидетелите М. и А.. С отнемането им той е прекъснал владеенето на М. и А. върху тях, установил е трайна фактическа власт върху откраднатите такива и се е разпоредил с тях. По този начин е лишил М. и А. от възможността да ги ползват по предназначение. Действал е и при условията на продължавано престъпление, като е извършил две кражби /деяния/ на вещ /телефон/ и пари на различни собственици, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като всяка е продължение на предходната.

Срещу Е.Г., въз основа на събраните доказателства е повдигнато обвинение за това, че макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление на 31.01.2020 г. в гр.Р. до бл.№10А, е отнел от владението на Й.Н.Н.от същия град движима вещ: 1 брой мобилен телефон “К.“, с предпазен калъф, на стойност 400 лева, собственост на В.И.М. *** и на 23.05.2020 г. в гр.Р., от двор на ул.“А.К.“ №7 е отнел от владението на П.С.А. *** движима вещ - сумата от 75 лева, собственост на А., или всичко на обща стойност 475 лева, без съгласието на М. и А., с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК. По това обвинение, той  в присъствието на служебно назначен адвокат И.Ж. от ВАК кратко обяснява за извършените кражби. За непълнолетния Г. са събрани много лоши характеристични данни. До момента не е бил осъждан, но  има  регистрирани много заявителски материали в РУ  гр.Р. за извършени престъпления, което следва да се приеме, като отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия е ниското правосъзнание, незачитане на чуждата собственост и стремежа да се облагодетелствува по лесен и неправомерен начин.

Подсъдимият Е.Р.Г. е роден на *** г. в  гр.М., българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан към момента на извършване на деянието, с основно образование, с мярка за неотклонение “Надзор на родител“.

При определяне на наказанието се отчете наличие на хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. с чл.58а ал.1 от НК в действаща редакция на последната разпоредба, тъй като деянието е извършено след изменението на НК с ДВ бр.26/2010 год.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, бе отчетен един превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно: тежкото социално положение, а именно безработен, без никакви средства, доходи и имущество, пълните самопризнания и критичното отношение към извършеното, както и оказаното съдействие още на досъдебното производство, а отегчаващи такива са лошите характеристични данни  и многобройните осъждания.

Затова и съобразявайки се с разпоредбата на чл.54 ал.1 НК и на основание чл.194 ал.1, вр. с чл.26 ал.1, вр.  с чл.63 ал.1 т.3 от НК за подсъдимия, съдът ОПРЕДЕЛИ наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА Лишаване от свобода. На основание чл.58а ал.1 от НК съдебния състав намали така определеното наказание с една трета и наложи със своята присъда наказание Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Следва да се отбележи, че към момента на извършване на настоящето деяние подсъдимият е бил неосъждан, поради което настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е необходимо наложеното наказание Лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

С така определеното наказание, съдът отчете, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК по вече гореизложените съображения.

За подсъдимия бе приложена и разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. с чл.23 ал.1 от НК. За подсъдимия са налице условия за кумулиране на настоящето наказание и тези, наложени му по НОХД № 145/2020 год., НОХД № 171/2020 год., НОХД № 216/2020 г., НОХД № 195/2020 г., НОХД № 313/2020 г. и НОХД № 176/2020 г., всички по описа на Районен съд гр.М.. Деянията по посочените дела са били извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При спазване изискванията на закона, на подсъдимия  следва да се определи едно общо най-тежко наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА Лишаване от свобода, което следва да се отложи за изтърпяване на основание чл.69 ал.1, вр. с чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно, независимо че за подсъдимия са събрани данни за други висящи дела.

Съгласно задълженията си, визирани в чл.24 НК, настоящият съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание  е достатъчно да се задоволят целите на наказанието, посочени в чл.36 НК.

Със своя съдебен акт на основание чл.189 ал.3 от НПК съдебния състав осъди подсъдимия лично и със съгласието на родителя му Р.С.Г. *** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски в размер на 73 лева.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.  

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: