Решение по дело №172/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - гр. София, представлявана от председателя на управителния съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 37 от 11.02.2024 година, постановено от първи наказателен състав по наказателно административен характер дело № 644 по описа за 2023 година на Районен съд /РС/ - Ловеч, с което е отменен Електронен фиш № ********** на АПИ, като незаконосъобразен.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият ефектронен фиш потвърден. Наведени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон, като според касатора, при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. Твърди се още, че текстовете на чл. 189ж, ал. 7 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП имплицитно сочат за възможността за органите на АПИ да издават електронни фишове и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В заключение, в касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и е релевирано възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен адвокат, ЕТ „НИКИ-НИКОЛАЙ КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“ с ЕИК *********, оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение, като се развиват подробни доводи по съществото на правния спор. Направено е и искане за присъждане на разонски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът - ЕТ „НИКИ-НИКОЛАЙ КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“ – редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба с вх. № 1460/29.04.2024 г. в АдмС Ловеч /л. 25-29/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като поддържа депозирания отговор. Счита, че не са налице изложените в жалбата основания за отмяна на оспорения съдебен акт. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Поддържа се искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съобразно приложен списък /л. 28/ в размер на 550,00 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи и пледира да отстане в сила постановеният съдебен акт, като правилен.

А. съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 01.11.2021 г. в 16:40 часа е констатирано нарушение № D086A835A038449 DE053011F160A402C, с П. В. С. Р 560 Л. М., регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 45000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, намиращо се на път I-4 км 40+670. За извършеното нарушение срещу едноличния търговец, като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалвания електронен фиш /ЕФ/ № **********.

При преценка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш РС е приел, че съдържанието на електорнния фиш е по утвърден образец, като разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН са неприложими към съдържанието на ЕФ, както и че е налице ясно описание на мястото на нарушението. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Според съда, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място, РС Ловеч е приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл.179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваният пред него ЕФ.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП и неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касация, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 01.11.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 01.11.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш. При това е нарушен процесуалният ред.

Към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил и невъзможността за налагане на ЕФ за процесното нарушение, анализирайки текстовете на чл. 189ж, ал. 7, чл. 187а, ал. 4 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, тъй като налагането на наказание по аналогия е недопустимо, които мотиви не следва да бъдат преповтаряни и се споделят изцяло от касационната инстанция.

Като е достигнал до изводи като изложените и е отменил електронния фиш, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на електронния фиш.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лв., видно от договор за праван защита и съдействие на л. 17 от делото. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че същото е определено в установения минимален размер съобразно чл. 18, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това и предвид направеното искане в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, I касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 37 от 11.02.2024 година, постановено по наказателно административен характер дело № 644 по описа за 2023 година на Районен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на ЕТ „НИКИ-НИКОЛАЙ КОЛЕВ-С. КОЛЕВА“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 550,00 /петстотин и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.