Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000/11.01.2023 г.
гр. Несебър
РАЙОНЕН СЪД НЕСЕБЪР, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛАЗАР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 434 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 и 248 от ГПК.
Постъпила е молба с
вх. № 261544/28.10.2022г. от ищеца М.Ш., действащ чрез адв. Н.Г., с искане
за допълване на постановеното по делото Решение
№260040/17.10.2022г. в частта относно предявените от ищеца претенции
срещу ответника в общ размер на 10 613,44 лв.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК насрещната страна не е подала
отговор на молбата.
Постъпила е и молба с
вх. № 261615/23.11.2022г. от ответника В.В.Д., действащ чрез адвокат Т.И., за допълване на решението в частта за
разноските, а в условията на евентуалност за изменение на решението в частта за
разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от
насрещната страна.
За да се произнесе по
молбата с правно основание чл. 250 от ГПК, съдът съобрази следното:
В молба се сочи, че ищецът Ш. е предявил искове срещу
ответника в общ размер на 10 613,44 лв., като така посоченият размер на иска е
уточнен с молба вх. №261953/26.02.2021г. – стр. 3. Въпреки това, с
постановеното по делото Решение, съдът е присъдил в полза на ищеца сумата от
1951 лв. и е отхвърлил другия му иск за сумата от 6711,44 лв., а за разликата
до пълния размер от 10 613,44 лв., възлизаща на 1951 лв. не е налице
произнасяне.
Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК и от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като аргументите за това са следните:
Според чл. 250, ал. 1 ГПК страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото ѝ искане.
В случая ищецът е предявил два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както
следва – за сумата от 6711,44 – представляваща платени от него такси за
поддръжка и управление на общи части на сградата и Фонд „РИО“ и иск в размер на
3 902 лв., представляващи заплатена сума за закупуване на имот от П. ООД,
съгласно решение от 29.07.2017г. на ОС на ЕС.
Така посоченият общ размер на исковите
претенции на М.Ш. е посочен в доклада по делото, обективиран в Определение №
260170/09.02.2021г., приет за окончателен по делото. Същата сума е посочена и
на страница 2 от решението по делото.
С постановеното по делото Решение №260040/17.10.2022г. съдът се е произнесъл по иска за сумата от
6711,44 лв., като е отхвърлил същия. С решението съдът се е произнесъл и по
втория иск на ищеца Ш., но в диспозитива на съдебния акт е посочена сумата от
1951 лв. В мотивите на решението съдът е обсъдил общо основателността на
втората група искове на всеки от ищците (в това число и на Ш. за сумата от 3 902
лв.), като е формирал обща преценка за основателност на същите.
Затова и доколкото предявеният иск на ищеца
по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за връщане на заплатена сума за закупуване на
имот от П. ООД, съгласно решение от 29.07.2017г. на ОС на ЕС, е приет за
напълно основателен, то и не са налице предпоставките на чл. 250 ГПК за
допълване на решението.
Макар да не е налице основание за допълване
на решението, съдът намира, че в настоящия случай се касае за очевидна
фактическа грешка, доколкото както беше посочено по-горе, искът на ищеца Ш. е
приет за изцяло основателен. В тази насока са и формираните мотиви, но съдът не
е посочил пълния размер на претенцията в диспозитива на решението.
Горното мотивира настоящия състав на съда да приеме, че е
налице несъответствие между формираната
от съда воля и нейното отразяване в съдебното решение, който недостатък следва
да бъде отстранен реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, съдът съобрази следното:
Молителят твърди, че с постановеното по
делото Решение № 260040/17.10.2022г. съдът не е присъдил
разноски на ответника, въпреки отхвърлената част на предявените искове, както и
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски. Сочи, че по делото
са представени доказателства за действителното извършване на разноските. В
условията на евентуалност и в случай, че съдът намери, че не е налице основание
за допълване на решението в частта за разноските, то моли за изменение на
същото, като бъдат съобразени представените доказателства за сторените
разноски.
В депозирания отговор насрещната страна е изложила
становище за неоснователност както на искането за допълване на решението в
частта за разноските, така и на искането за неговото изменение. Изложени са
подробни съображения в тази насока.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок
по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес да иска изменение на решението в частта за
разноските, поради което се същата се явява допустима.
По основателността на молбата:
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Искането за допълване на разноските е обусловено от
липсата на произнасяне на съда относно тях в акта, с който делото е решено по
същество. Видно от постановеното по настоящото дело решение, съдът изрично е
формирал мотиви, в които е изразил становище по отношение на основателността на
претенциите за разноски и на двете страни. Предвид това искането за допълване
на решението в частта за разноските е неоснователно. В тази насока е и трайната
съдебна практика.
Съдът намира за неоснователно и искането за изменение на решението в частта
за разноските, тъй като видно от материалите по делото, ответната страна не е
представила своевременно, а и изобщо, списък на същите, съобразно разпоредбата
на чл. 80 от ГПК. Цитираната норма предвижда, че страна, която не е представила
списък на сторените от нея разноски, няма право да иска изменение на решението
в тази му част. В същия смисъл е и разрешението, дадено в изложените мотиви към
т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, в което е прието, че страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. Прието е, че представянето на
списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за
развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските,
респективно липсата на такъв води до неоснователност на претенцията.
Следва да се обърне внимание, че действително по делото
са представени доказателства за извършване на разходи от ответната страна, но доколкото
същата не е представила списък по реда на чл. 80 от ГПК, то тя може да
претендира само за допълване на решението в частта за разноските. Както беше
посочено по-горе, това искане в настоящия случай е неоснователно, тъй като с
акта си по същество съдът се е произнесъл по претенциите на страните във връзка
със сторените от тях разноски.
Воден от всичко изложено по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 261544/28.10.2022г. от
ищеца М.Ш., действащ чрез адв. Н.Г., с
искане за допълване на постановеното по делото Решение № 260040/17.10.2022г. в частта относно
предявените от ищеца претенции срещу ответника в общ размер на 10 613,44
лв.
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 260040/17.10.2022г., постановено по гр.д.
№ 434/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър, като в диспозитива на същото, вместо „ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на
Руската Федерация, роден на ***г., със съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.И. ***,
да заплати на М.Ш., гражданин на Кралство Норвегия, роден на ***г., със съдебен
адрес ***, чрез адв. Н.Г. ***, сумата в размер на 1951 лева /хиляда деветстотин петдесет и един лева/, представляваща
….“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСЪЖДА В.В.Д.,
гражданин на Руската Федерация, роден на ***г., със съдебен адрес ***, чрез
адвокат Т.И. ***, да заплати на М.Ш., гражданин на Кралство Норвегия, роден на ***г.,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Г. ***, сумата в размер на 3 902 лева /три хиляди деветстотин и
два лева/, представляваща ….“, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ е неразделна част от Решение
№ 260040/17.10.2022г., постановено по гр.д. № 434/2020 г. по описа
на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
с правно основание чл. 248 от ГПК с вх. № 261615/23.11.2022г. от ответника В.В.Д.,
действащ чрез адвокат Т.И., за допълване на решението в
частта за разноските, а в условията на евентуалност за изменение на решението в
частта за разноските.
РЕШЕНИЕ в частта относно претенцията по реда на чл. 248 от ГПК има качеството на
определение, като на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: