Решение по дело №509/2024 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 649
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20243420100509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Силистра, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20243420100509 по описа за 2024 година
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че на 22.08.2007 г. между него и наследодателя на
ответниците А. П. К. бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 60000 лв., който той се задължил да
върне на 360 месечни вноски заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Кредитополучателят починал на 12.09.2009 г. и оставил като свои законни наследници
двамата ответници, както и дъщеря си М. А. К.. Банката обявила предсрочна изискуемост на
кредита чрез депозиране на искова молба срещу наследниците на 17.09.2016 г., като с
решение № 94 от 30.10.2017 г. по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. двамата ответници
били осъдени да заплатят по 1/3 от общия дълг, а искът срещу М. А. К. бил отхвърлен
поради липса на данни за приемане на наследството от нейна страна. Ищецът счита, че по
отношение на 1/3 от кредита не са се осъществили фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, поради което в банката били извършени
съответните операции по връщането му в редовност.
Междувременно по искане на банката била проведена процедура по чл. 51 ЗН по
отношение на третия наследник М. А. К., която взела решение да се откаже от наследството
на А. П. К., като отказът бил вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН с решение №
337 от 07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 660 по описа на СРС за 2022 г. По силата на чл. 53 ЗН
частта на отреклия се от наследството уголемявала дяловете на останалите наследници,
поради което ищецът счита, че за останалата 1/3 от задълженията на А. П. К. отговарят
останалите му двама наследници – ответници по делото. На последните била изпратена
покана за доброволно изпълнение, а след изтичане на предоставения срок за плащане на
1
просрочените вноски, била обявена предсрочна изискуемост на останалата 1/3 от кредита
чрез изпращане на уведомления, връчени им на 07.02.2023 г. Кредиторът се снабдил със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците за заплащане от всеки от тях
на следните суми: главница по договора за кредит от 22.08.2007 г. в размер на 9410,22 лв.,
договорна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв.,
обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв.,
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 512,17 лв.,
заемни такси в размер на 519,07 лв., законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до
окончателното плащане, както и за направените по делото разноски, издадена по ч.гр.д. №
1202 по описа на СРС за 2023 г. Тъй като ответниците възразили срещу заповедта ищецът
моли съда да признае за установено, че всеки от тях му дължи 1/6 от главницата по договора
за кредит от 22.08.2007 г. в размер на 9410,22 лв., договорна лихва за периода от 24.10.2015
г. до 06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв., обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г.
до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. в размер на 512,17 лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до
24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв.,
такса изискуемост в размер на 60 лв., съдебни разноски в производство по чл. 51 ЗН в
размер на 7,50 лв., както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до
окончателното плащане. Претендира разноските, направени в исковото и в заповедното
производство.
Ответниците Г. К. К. и С. А. К. оспорват иска и молят съда да го отхвърли като
неоснователен. Възразяват, че клаузите по т. 7 и т. 14 по договора (както и аналогичните
клаузи по ОУ), предоставящи на кредитора правото за едностранно изменение на лихвите и
таксите по договора за кредит са неравноправни (съответно нищожни), тъй като му
позволяват едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание (чл. 143, т. 10 ЗЗП) и му позволяват да увеличава цената, без потребителя да
има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с първоначалната (чл. 143, т. 12 ЗЗП). Считат също така, че банката е
нарушила ОУ към договора за кредит, тъй като не ги е уведомила за промените в лихвените
нива.
Правят възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, считайки, че
същата е започнала да тече с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита чрез
исковата молба, депозирана в съда на 17.09.2016 г. Считат, че изискуемостта се обявява
еднократно и не съществува хипотеза, при която предсрочно изискуемият кредит да бъде
върнат в редовност от банката. При положение че отказът от наследство на третия
наследник на кредитополучателя има действие от момента на откриване на наследството, то
единствени негови наследници от този момент се явяват ответниците, спрямо които
изискуемостта била обявена на 17.09.2016 г. Считат, че предявените от ищеца искови молби,
отхвърлени с две съдебни решения, не са прекъснали давността с оглед разпоредбата на чл.
116, б., изр. 2 ЗЗД. Отделно от това са на мнение, че дори вземането за главница да не е
2
погасено по давност, то погасени са акцесорните вземания за договорна и наказателна лихва
за период от три години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Оспорват и дължимостта на претендираните от банката заемни такси, а също така
твърдят, че ипотекираният имот бил изнесен на публична продан и възложен на банката –
взискател, която от този момент следвало да поеме тежестта по неговото застраховане. При
отхвърляне на исковете претендират разноските направени в исковото и в заповедното
производство.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл.
92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 1 ЗН и чл. 53 ЗН, във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 26.07.2023 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под № 629 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по
описа за 2023 г., допълнена с определение № 636 от 19.09.2023 г., чрез която е разпоредил
заплащането на следните суми от всеки от длъжниците: главницата по договора за кредит от
22.08.2007 г. в размер на 9410,22 лв., договорна лихва за периода от 24.10.2015 г. до
06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв., обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до
06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. в размер на 512,17 лв., заемни такси в размер на 519,07 лв., както и законна
лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане. Нейното влизане в
сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжниците, в резултат на което по
указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково
производство.
От представен по делото договор за ипотечен кредит от 22.08.2007 г. се установява,
че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя А. П. К.,
по силата на които се задължила да му предостави кредит в размер на 60000 лв. срещу
поето от негова страна задължение да възстанови същия на 360 месечни вноски в срок до
24.08.2037 г. ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва. В чл. 20.1 и 20.2
от ОУ към договора е уговорена санкция за забава в плащанията на вноски по кредита,
според която от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 3 пункта, а при предсрочна изискуемост спрямо целия остатък от
кредита се прилага наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта. Чл. 20.2 от ОУ към договора предвижда като
основание за настъпване на предсрочна изискуемост допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни.
Кредитополучателят А. П. К. починал през 2009 г. и оставил като свои законни
наследници съпругата си Г. К. К. и низходящите си от първа степен С. А. К. и М. А. К. От
3
представено по делото съдебно решение № 94 от 30.10.2017 г. по т.д. № 135 по описа на
СОС за 2016 г. става ясно, че чрез този съдебен акт Г. К. К. е осъдена да заплати на „БДСК“
ЕАД сумата от 18820,42 лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
22.08.2007 г., сключен между банката и наследодателя А. П. К., договорна лихва за
периода от 07.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 4899,27 лв., наказателна лихва за
периода от 24.03.2014 г. до 16.09.2016 г. в размер на 18,96 лв., заемни такси (такса
управление на кредита и застраховка на обезпечение) в размер на 157,87 лв., както и законна
лихва върху главницата от 17.09.2016 г. до окончателното плащане. Същите по размер и
основание суми е осъден да заплати и С. А. К., като от мотивите на съдебния акт става ясно,
че размерите на задълженията са формирани като 1/3 от общите задължения на починалия
А. П. К., чиито наследници са ответниците по т.д. № 135 по описа на СОС за 2016 г. Чрез
цитираното решение предявените срещу М. А. К. искове били отхвърлени поради липсата на
доказателства, че тя е приела наследството на починалия си баща. От този момент банката
започнала да третира неприсъдената част от кредита като редовен дълг; на по – късен етап
с решение № 337 от 07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 660 по описа на СРС за 2022 г. е вписан отказ
на М. К. от наследството но починалия кредитополучател.
Тъй като по силата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил
правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, банката
приела, че ответниците по делото отговарят за заплащането и на останалата част от кредита,
който, бидейки необслужван, бил обявен за предсрочно изискуем чрез уведомление, връчено
на длъжниците на 07.02.2023 г.
Ответниците изразяват становище, че задълженията им са погасени по давност, тъй
като предсрочната изискуемост на кредита спрямо тях е обявена още на 17.09.2016 г. с
депозиране на исковата молба, по която е образувано цитираното по – горе т.д. № 135 по
описа на СОС за 2016 г., откогато до настоящия момент е изминал период, по – дълъг от
предвидения в чл.110 ЗЗД общ давностен срок за погасяване на вземания. С оглед на това
възражение, а също така и за установяване на крайния срок за начисляване на
възнаградителната лихва по кредита, следва на първо място да се определи момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по него. Съдът счита, че такъв
момент се явява датата 07.02.2023 г. поради следните причини: кредитополучателят А. П. К.
оставил трима наследници, поради което с исковата молба от 17.09.2016 г. банката насочила
претенциите си спрямо тримата, като обявила предсрочната изискуемост на кредита по
правоотношението си с всеки един от тях. Неприемането на наследството от страна на М.
К. придало на нейния дял статут на незаето наследство, т.е. наследство, при което все още
не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения и при
което наследникът не е материалноправно легитимиран да отговаря по искове за
наследствени задължения - в този смисъл се е произнесъл и ВКС в мотивите по т. 2 от ТР
№ 1/2021 г. от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1 от 2021 г., ОСГК. В тази ситуация не би могло да
се приеме, че с исковата молба от 17.09.2016 г. банката е обявила предсрочната изискуемост
на включеното в неприетото наследство задължение, с оглед липсата на титуляр на правата и
4
задълженията, които го формират, и съответно адресат на отправеното от нея уведомление.
Самата изискуемост се обявява чрез отправяне на изявление до длъжника по договора за
кредит, а неговата неопределеност към датата на предявяване на исковата молба по т.д. №
135 по описа на СОС за 2016 г. изключва настъпването на ефекта на обективираното в нея
изявление досежно частта от задължението, включена в незаетото наследство. Отказът от
наследството на кредитополучателя, извършен от М. К. на по – късен етап и вписан с
решение № 337 от 07.06.2022 г. по ч.гр.д. № 660 по описа на СРС за 2022 г., уголемява
дяловете на останалите наследници, считано от момента на откриване на наследството, но
неговото (на отказа) ретроактивно действие не променя хронологичната последователност
на настъпилите факти и извършените юридически действия, поради което обявената спрямо
ответниците предсрочна изискуемост на кредита чрез исковата молба от 17.09.2016 г. не
може да се отнесе към тази част от него, включена в незаетото към момента на
предявяването наследство. Обявяването на изискуемостта отнема преимуществото на
срока на длъжника и цели пристъпване към принудително изпълнение на първоначално
разсрочените му задължения, поради което невъзможността на банката да предприеме към
този момент действия по удовлетворяване на вземането си спрямо ответниците по делото по
отношение на частта от него, касаеща незаетото наследство, не позволява същата да се
третира като предсрочно изискуема на база извършеното обявяване на изискуемостта на
първите 2/3 от дълга, чиито титуляри са били известни.
Отчитайки относимите по делото факти - сключването на договора за кредит,
наследяването на кредитополучателя, приемането на наследството му от страна на
ответниците, отказът от наследството му от страна на третия наследник и обявената на
07.02.2023 г. предсрочна изискуемост, съдът приема, че ответниците отговарят за
задълженията по кредита в следните размери: главница в размер на 9410,22 лв. за всеки,
договорна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 8636,08 лв.,
обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.,
както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане.
Според заключението на вещото лице определената по реда на чл. 7 от договора
възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. възлиза на сумата от
17580,23 лв., т.е. по 8790,12 лв. за всеки длъжник, която нахвърля размера на исковата
претенция, поради което задължението следва да се фиксира на сумата, посочена в исковата
молба. Същевременно съдът счита, че направеното от ответниците възражение за
неравноправност на клаузата за едностранно изменение на уговорения лихвен процент
следва да се остави без разглеждане, тъй като същото е било разгледано по т.д. № 135 по
описа на СОС за 2016 г. и отхвърлено с постановеното по делото и влязло в сила съдебно
решение При тази ситуация следва да се приеме, че клаузата за едностранно изменение на
лихвата, бидейки правопораждащ вземането факт, е била установена със сила на присъдено
нещо с оглед на разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2016 г., ОСГТК, според което решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
5
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право. Според мотивите на същото решение формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право.
Съдът счита, че претенцията за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до
06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв. следва да се отхвърли изцяло поради следните причини:
На първо място според вещото лице общият размер на обезщетението върху падежиралата
главница, начислено за посочения период по реда на чл. 20.1 от ОУ към договора (при
прилагането на лихвен процент, който според тълкуването на банката е 3 %, а не
договорната лихва + 3 %), възлиза на общата сума за двамата ответници от 4,88 лв. Отделно
от това по силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че наследниците изпадат в забава
за плащане на кредита след изтичане на 7 дни от отправянето на покана, което в конкретния
случай е сторено на 23.08.2022 г. след изтичането на двуседмичен срок от залепването на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК. За периода от поканата до обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита обезщетението по чл. 20.1 от ОУ към договора е на незначителна
стойност, поради което съдът приема, че искът за неговото установяване е неоснователен.
Според назначената ССЕ обезщетението за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. (от предсрочната изискуемост до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда), изчислено по реда на чл. 20.2 от ОУ към договора (при
прилагането на лихвен процент, който според тълкуването на банката е 10 %, а не
договорната лихва + 10 %) възлиза на общата сума за двамата ответници от 784,19 лв., т.е.
по 392,10 лв. за всеки от тях.
По делото не са представени доказателства за заплащане на такса за подновяване на
ипотеката върху предоставения за обезпечение на кредита имот, поради което искът за
установяване на това вземане, като недоказан следва да се остави без уважение. Към
исковата молба ищецът не е приложил и тарифата на банката, поради което съдът приема
като недоказани и вземанията му за такси за управление на кредита и за такса изискуемост;
липсват доказателства и за направени разноски в производство по чл. 51 ЗН, но дори такива
да са били сторени, не следва да се възлагат в тежест на ответниците, тъй като не
представляват част от наследения от тях дълг. Отделно от това вземане с подобно основание
не е било предмет на заповед за изпълнение № 629 от 01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по
описа за 2023 г., поради което искът за неговото установяване следва да се остави без
разглеждане.
С оглед на установения по - горе момент на настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита съдът счита, че възражението на ответниците за погасяване по давност на
задължението им за главницата по него се явява неоснователно и следва да се остави без
уважение. Видно е, че от обявяването на изискуемостта (07.02.2023 г.) до подаването на
6
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за 2023
г. (26.07.2023 г.) петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл, поради което за
кредитора не е отпаднало правото да реализира по принудителен ред вземането си спрямо
двамата ответници. Действително част от посочената по – горе главница е включена във
вноски с падеж отпреди повече от пет години от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, но същата не е погасена по давност, тъй като началният
момент на давността за цялата главница следва да се постави в деня на изтичане на крайния
срок на договора за кредит, съответно обявяването на предсрочната изискуемост на
задълженията по него. В този смисъл са формулирани мотивите на ТР № 5/2019 от
21.09.2022 г. по тълк.д. № 5/2019 на ВКС, ОСГТК, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При постигнато
съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично
дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Крайният извод на тълкувателното решение е, че при
уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост, което
означава, че от крайния падеж започва да тече и погасителната давност за основния
длъжник, тъй като не е възможно поръчителят да отговаря в по – голям обем от лицето,
чието задължение е обезпечил.
Чл.111, б. „в“ ЗЗД гласи, че вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. С оглед на тази разпоредба и направеното от ответниците възражение
за давност задължението им за възнаградителна лихва по договора за кредит, начислена
преди 26.07.2020 г. се явява към настоящия момент погасена. Ответниците дължат лихва
единствено за периода от 26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. която съгласно заключението на
вещото лице възлиза на сумата от 4895,35 лв., т.е. по 2447,68 лв. за всеки, до който размер
искът за установяване на това вземане следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли
като погасен по давност.
Поради частичното уважаване на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят по съразмерност направените по делото разноски, а
именно: по 245 лв. за държавна такса, 159,50 лв. за експертиза и 95,70 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер по 245 лв. за
държавна такси и 31,90 лв. юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника С. К. следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част
7
от исковете в размер на 470,62 лв. за адвокатски хонорар, както и разноски за заповедното
производство в размер на 796,43 лв. за адвокатски хонорар. Поради изложените аргументи
и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сс., ул. „Д.“ .....,
вх. , ет. , ап. дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ...... и адрес на управление: гр. С. ул. “М.” .....,
представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., следните суми, представляващи 1/6 от задълженията
по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя А. П. К., и след направен
отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника М. А. К., увеличаващ
дяловете на останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22 лв. (девет
хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от 26.07.2020 г. до
06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лв. и 68
ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на 392,10 лв.
(триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху главницата от 25.07.2023
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете
за установяване вземането на ищеца за обезщетение за забава за периода от 24.10.2015 г. до
06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до
24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление за периода от 22.08.2016 г. до
24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на ипотека в размер на 147,63 лв. и
такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен по давност иска за установяване
вземането за възнаградителна лихва за периода от 24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата
над 2447,68 лв.
За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 629 от
01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за 2023 г., допълнена с определение № 636
от 19.09.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д.“ ....,
вх. , ет. , ап. дължи на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ...... и адрес на управление: гр. С, ул. “М.”
......, представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., следните суми, представляващи 1/6 от
задълженията по договор за кредит от 22.08.2007 г., сключен с наследодателя А. П. К., и
след направен отказ от наследството на кредитополучателя от страна на наследника М. А.
К., увеличаващ дяловете на останалите наследници, а именно: главница в размер на 9410,22
лв. (девет хиляди четиристотин и десет лв. и 22 ст.), договорна лихва за периода от
26.07.2020 г. до 06.02.2023 г. в размер на 2447,68 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет
и седем лв. и 68 ст.), обезщетение за забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. в
размер на 392,10 лв. (триста деветдесет и два лв. и 10 ст.), както и законна лихва върху
главницата от 25.07.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани исковете за установяване вземането на ищеца за обезщетение за
8
забава за периода от 24.10.2015 г. до 06.02.2023 г. в размер на 123,56 лв., обезщетение за
забава за периода от 07.02.2023 г. до 24.07.2023 г. за сумата над 392,10 лв., такса управление
за периода от 22.08.2016 г. до 24.08.2022 г. в размер на 332,50 лв., такса за подновяване на
ипотека в размер на 147,63 лв. и такса изискуемост в размер на 60 лв., както и като погасен
по давност иска за установяване вземането за възнаградителна лихва за периода от
24.10.2015 г. до 25.07.2020 г. и за сумата над 2447,68 лв.
За посочените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 629 от
01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1202 по описа на СРС за 2023 г., допълнена с определение № 636
от 19.09.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ....... и адрес на
управление: гр. С., ул. “М.” ............, представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., чрез който моли
съда да признае за установено, че Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д.“ ....., вх. , ет. ,
ап. и С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д.“ ......, вх. , ет. , ап. му дължат съдебни
разноски в производство по чл. 51 ЗН в размер на 7,50 лв. всеки.
ОСЪЖДА Г. К. К. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Др.“ ........., вх. , ет. , ап. да
заплати на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ............ и адрес на управление: гр. С, ул. “М.” ..........,
представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна
такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер по
245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и
90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА С. А. К. с ЕГН ********** от гр. Сс, ул. „Д.“ ......, вх. , ет. , ап. да заплати
на „Банка ДСК“ АД с ЕИК ............... и адрес на управление: гр. С, ул. “М.” ............,
представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна
такса, 159,50 лв. (сто петдесет и девет лв. и 50 ст.) за експертиза и 95,70 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер по
245 лв. (двеста четиридесет и пет лв.) за държавна такси и 31,90 лв. (тридесет и един лв. и
90 ст.) за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски над така посочените суми.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД с ЕИК .................. и адрес на управление: гр. С, ул. “М.”
.........., представлявано от Д. Д. М. и Ю. Б. Г., да заплати на С. А. К. с ЕГН ********** от гр.
Сс, ул. „Д.“ ............, вх. , ет. , ап. направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 470,62 лв. (четиристотин и седемдесет лв.) за адвокатски
хонорар, както и разноски за заповедното производство в размер на 796,43 лв. (седемстотин
деветдесет и шест лв. и 43 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски над така посочените суми.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10