№ 375
гр. Русе , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200849 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. В., чрез адв. Е.Т., депозирана против
наказателно постановление № 21-1085-000592/25.03.2021г., с което на
жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 103 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна.
Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган и отразеното в АУАН не
отговаря на действителността, тъй като жалбоподателят не е извършил
твърдяното административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника
си, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се
релевират доводи, че полицейският орган, който е посочено, че е подал
сигнал за спиране, не е разполагал с правомощия по ЗДвП и неизпълнението
1
на издаденото разпореждане на жалбоподателя осъществява състав на друго
нарушение, а именно такова по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, тъй като самата
разпоредба на чл. 103 ЗДвП намира приложение, когато съответния
контролен орган има правомощия по ЗДвП.
Органът издал наказателното постановление, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода
по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН № 21-1085-000592/28.02.2021г. (бл. №
962634 от същата дата), за това, че на 27.02.2021г., около 22,00 часа, в град
Русе, бул. „Цар Освободител“ до СОУ „Йордан Йовков“ в посока ул.
„Шипка“, управлява лек автомобил Ауди А3, с рег. № Р 81 66 КВ,
собственост на Ц. Г.а С. като извършва следното нарушение: 1. При подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране, чрез служебен автомобил с рег. № Р 28
91 РН, водачът не изпълнява задълженията си да спре плавно в най-дясната
част на пътното платно, а продължава движението си, преминавайки през
кръстовищата на бул. „Цар Освободител“ с ул. „Шипка“, бул. „Липник“ с ул.
„Дебър“, бул. „Липник“ с ул. „Чипровци“ и бул. „Липник“ с ул. „Братислава“,
като впоследствие е установен по бул. „Липник“ № 106.
Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от
2
актосъставителя като нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Нарушителят е отказал да подпише АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление № 21-1085-000592/25.03.2021г., с фактическо
описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи
се в АУАН като на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по
чл. 103 ЗДвП.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, а както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство, поради и което и на основание чл. 305, ал. 3 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН не следва да бъде излагани подробни
мотиви, кои доказателства съдът приема и кои отхвърля.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано по начин индивидуализиращ
същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно
нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на
административнонаказващия орган обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
3
нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията, ангажирани с
жалбата, че НП е издадено от некомпетентен орган. Същото е издадено от
Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе, който е упълномощен със
Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
По изложените съображения съдът намира за неоснователни
твърдените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление, които да имат за своя последица отмяна на
оспореното наказателно постановление на процесуално основание.
Въз основа на извършената оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства съдът намира, че следва да
бъде изведени следните правни изводи.
На първо място съдът намира, че описаните в обстоятелствената
част на АУАН и НП фактически констатации, а именно „При подаден
светлинен и звуков сигнал за спиране, чрез служебен автомобил не изпълнява
задълженията си да спре плавно, в най-дясната част на платното за
движение“, съпоставени с показанията на разпитания в процесуалното
качество на свидетел П. С. С. не покриват състава на нарушението по чл. 103
ЗДвП вменено на жалбоподателя.
Нормата на чл. 103 ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието
„подаден сигнал за спиране“. Такава може да се изведе от разпоредбата на чл.
170, ал. 3 ЗДвП, съгласно която „При спиране на пътно превозно средство за
проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет“. Съгласно чл. 207, изр.
последно от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ
се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис
4
„Полиция-Спри!“.
За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 ЗДвП следва да
е подаден ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен
за конкретния водач на ППС и въпреки възприетия сигнал водачът да не е
изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания.
В конкретния случай, видно от показанията на свидетеля П. С., на
жалбоподателя не е бил подаден сигнал по нито един от посочените в
цитираните разпоредби начини, а както е посочено в АУАН е бил подаден
само светлинен и звуков сигнал. Подаването на светлинен и звуков сигнал
обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на
движение. При подаване на такъв сигнал, за водачите на моторни превозни
средства възникват задълженията, произтичащи от нормата на чл. 104, ал. 1
ЗДвП, а именно: При приближаване на моторно превозно средство със
специален режим на движение водачите на останалите пътни превозни
средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при
необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както
на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е
подаден своевременно ясен сигнал за спиране, съгласно чл. 170, ал. 3 от
ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил или подаден от полицейския
автомобил постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция-Спри!“, съгласно
чл. 207, изр. последно от Правилника за прилагане на ЗДвП., за да бъде
прието, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение по чл. 103 ЗДвП. Както посочва самият
свидетел, полицейският автомобил, с който са били, не е оборудван и няма
постоянно светещ и мигащ надпис „Полиция – Спри!“. Звуковият и светлинен
сигнал не са сред предвидените в закона начини за спиране от контролния
орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС
следва да намали скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал
не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка -
този вид сигнал означава, че в действие е специален автомобил, което
задължава другите водачи на ППС да се отбият и да създадат условия за
5
преминаване на този автомобил със специален режим на движение.
Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със
специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за
спиране по смисъла на ЗДвП.
С оглед изложеното не спирането на жалбоподателя при подадения
светлинен и звуков сигнал от движещия се полицейски автомобил, не може да
бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране,
подадено от орган за контрол и регулиране на движението. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение и издаденото наказателно постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
На следващо място, съдът намира за основателни и доводите,
изложени в хода и по реда на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, че в конкретния случай, светлинният и
звуков сигнал не е бил подаден от полицейски орган за контрол и регулиране
на движението, съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
От приобщените в хода на производството гласни и писмени
доказателства, безспорно се установява, че полицейските служители, подали
звуковия и светлинен сигнал, не са от категорията лица по чл. 165, ал. 2, т. 1
ЗДвП имащи правомощия във връзка със спазването на правилата за
движението по пътищата от участниците в движението и същите нямат
качеството на контролен орган по ЗДвП, съгласно санкционната разпоредба
на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, за да упражнят правомощия по чл. 103 ЗДвП.
Самата разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, обосновава
налагането на санкцията, предвидена в същата, на лице, което „откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“.
Както беше посочено, по делото е безспорно установено, че полицейските
служители подали светлинния и звуков сигнал, не са от категорията лица от
състава на служба по чл. 165 ЗДвП и не разполагат с правомощия по чл. 165,
ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Същите като полицейски органи, по силата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР,
имат право да издават разпореждания, както устно, така и чрез действия,
6
чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, като във връзка с
неизпълнение на тези разпореждания, ако извършеното не съставлява
престъпление, разпоредбата на чл. 257 ЗМВР предвижда наказание „Глоба“ в
размер от 100 до 500 лева.
В конкретния случай, отправения до жалбоподателя светлинен и
звуков сигнал и продължаващото движение на полицейския автомобил, след
автомобила управляван от жалбоподателя, безспорно представлява такова
ясно и разбираемо разпореждане по чл. 64, ал. 2 ЗМВР, за неизпълнението на
което на лицето е следвало да бъде наложена санкцията по чл. 257 ЗМВР.
В случая разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН е
неприложима, тъй като в АУАН и НП липсват ангажирани фактически
твърдения, касаещи изпълнителното деяние на това нарушение, а именно
неизпълнение на полицейско разпореждане.
По изложените мотиви, наказателното постановление се явява
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и направените от него разноски за възнаграждение на един
адвокат, в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-
000592/25.03.2021г., с което на В. В. В., ЕГН:**********, с адрес *******, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са наложени административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл. 103
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на В. В. В.,
ЕГН:**********, с адрес *******, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 300,00 лева (триста лева),
7
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8