Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 24.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 17105 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 24.10.2017г., гр.д.47408/15г., СРС, 73 с-в
отхвърля предявените на основание чл.422, ал.1 ГПК искове от „Т.С.” ЕАД за
установяване, че „С.“ ООД дължи на основание чл.149, ал.1, ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1 576,94 лв. - цена за доставена топлинна енергия и на услугата
дялово разпределение в магазин за хранителни стоки през периода м.февруари 2012г.
– м.април 2014г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2015г., на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 273,71 лв. - обезщетение за забава върху главниците за
периода 31.03.2012г. - 13.03.2015г., като осъжда ищеца да плати на ответника сумата
400 лв. – разноски и по сметка на СРС сумата 200 лв. - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че няма значение кой реално потребява доставената
топлинна енергия, щом има сключен договор с представител на ответника. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „С.“ ООД оспорва
жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл.149, ал.1 ЗЕ (последна ред. в сила от 17.07.2012г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата
на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая, ответникът „С.“ ООД в
срока по чл.131, ал.1 ГПК с отговора на исковата молба оспорва наличието на
сключен между страните по делото договор за доставка на топлинна енергия.
Въпреки оспорването и разпределената му със съдебния доклад доказателствена
тежест по чл.154, ал.1 ГПК за установяване качеството потребител на ответника, ищецът
„Т.С.” ЕАД не представя доказателства в тази насока. Договор №
340 561-2265-АС за покупко-продажба на топлинна енергия е сключен между
ищеца и С.П.Т., но не в качеството й на управител и законен представител на
ответното дружество, а като такъв на ЕТ „С. – С.П.“, който е различен правен
субект от ответника. След като страните по спора не са обвързани с писмен
договор, сключен по реда на чл.149, т.3 ЗЕ, който да поражда облигационно
правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за небитови нужди,
както и от Общите условия на ищеца, не следва да се ангажира договорната
отговорност на ответника по чл.79, ал.1 ЗЗД за стойност на предоставена
топлинна енергия и мораторна лихва. Исковете за тези вземания следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди.
Въззиваемият пред настоящата инстанция установява
разноски от 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2017г., гр.д.47408/15г., СРС, 73 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на „С.“ ООД, *** 400 лв. – разноски за исково производство
пред въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.