№ 14963
гр. С., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110100614 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Д. Р. Р., с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че дължи на дружеството следните суми – 5269,83 лева за доставена за
периода май 2019 г. до месец май 2022 г. до топлоснабден имот с адрес С., ул.
„Д.Й, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2023 г., до
окончателното плащане; 974,90 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.11.2020 г. - 14.08.2023 г.; 37,59 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода август 2020 г. до месец април 2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 22.08.2023 г., до окончателното плащане, и 8,49 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
16.10.2020 г. - 14.08.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 46821/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Тх.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Д. Р. Р., с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва да е
установено количеството на подадената до имота на ответника топлинна
енергия, като посочва, че ползва енергия само за подгряване на вода от
чешмата, а данни от водомерите по делото не са представени. Твърди, че е
налице неправилно отчитане на топломера в абонатната станция, за което бил
уведомен, както и че част от потребителите в сградата са за стопански нужди,
като неговото потребление се отчита по неправилна цена. Прави възражение
за погасяване на всички задължения с падеж до 30.06.2020 г. по давност, като
поддържа, че е тригодишна, както и че това са задължения за 1471,59 лева.
Третото лице – помагач – „Тх.С“ ЕООД, поддържа основателност на
иска с писмена молба.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 15 – 19 от делото Нотариален акт №
127/16.06.2015 г., том I, рег. № 5151, нот. дело № 112/2015 г. на нотариус Н.Л с
№ 536 в регистъра на Нотариалната камара, ответникът е закупил недвижим
имот – апартамент с адрес: С., ул. „Д.Й. Съгласно представено на лист 20 от
делото заявление-декларация от 02.2016 г., подадена от ответника до ищеца,
първият е поискала да му се открие партида за потребяване на топлинна
енергия на адрес: С., ул. „Д.Й.
Съгласно представен на лист 22 – 25 от делото Протокол от общо
събрание на етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „Й.Й, от
23.11.2015 г., за топлинен счетоводител е избрано третото лице – помагач по
делото, като е решено да се ползва топлинна енергия.
Съгласно представени на лист 63 – 64 от делото от третото лице –
помагач и неоспорени от страните изравнителни сметк.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 15.05.2024 г. (на лист 85 от делото), а в
писмен вид – на лист 66 – 78 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, общият топломер в
абонатната станция в сградата на ответника е бил проверяван метрологично
на 15.09.2019 г. и 16.04.2022 г., и двете със заключения за съответствие.
Вещото лице установява, че в отчетите на топлинния счетоводител са
посочени такива количества за подгряване на 1 куб.м. вода, че ако
2
действително е подавана такава температура, от чешмите ще извира пара,
поради което приема, че топлинното счетоводство не е извършено редовно.
Съгласно представени на лист 39 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във
връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната
фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи, че ответникът е собственик на имота, за който се
води делото, но отчетите на топлинна енергия са дотолкова неточни, че не
може да се определи с достатъчна степен на вероятност дори приблизително
потребление. При това положение искът е недоказан и следва да се отхвърли.
Съдът не може в случая да приложи чл. 162 ГПК, тъй като са налице данни за
смесване на потребление със съседна на процесния имот хотелска част и
други нередовности при топлинното счетоводство, за които ищецът следва да
понесе съответна тежест, като съгласно чл. 161 ГПК не може при условие, че
ищецът участва в поддържането на измервателните уреди, съдът да го „спаси“
от погрешното им отчитане при условия на груба небрежност (с просто око се
установяват колосални количества отдадена енергия, които, ако бяха
потребени, вероятно биха предизвикали такова прегряване на инсталацията в
апартамента, че той би се превърнал в гейзер).
При неточно водено топлинно счетоводство следва да се отхвърли и
искът за заплащане на тази услуга, както и двата съединени иска за лихва за
забава.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
3
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 600 лева – адвокатско
възнаграждение по договор от 02.05.2024 г. (на лист 82 от делото), който
съдържа и разписка за плащане в брой, като ищецът е направил в исковата
молба (на лист 7 от делото) възражение за прекомерност, което е
неоснователно, тъй като макар и делото да не е с фактическа и правна
сложност трудът на адвоката следва да се оценява и спрямо поетия от него
риск като представляващ клиент по дело с по-голям интерес, като на
ответника следва да се присъдят 600 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено по
отношение на Д. Р. Р., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „Д.Й, че дължи на
„Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *******, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б,
5269,83 лева (пет хиляди двеста шестдесет и девет лева и 83 стотинки) – цена
за доставена за периода месец май 2019 г. – месец април 2021 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ул. „Д.Й, топлинна енергия; 974,90 лева
(деветстотин седемдесет и четири лева и 90 стотинки) – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.11.2020 г. – 14.08.2023 г.;
37,59 лева (тридесет и седем лева и 59 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец август 2020 г. – месец април 2022 г., и 8,49 лева (осем лева и 49
стотинки) – лихва за забава за плащане на последната посочена сума за
периода 16.10.2020 г. – 14.08.2023 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 46821/2023 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *******,
и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, да плати на Д. Р. Р., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „Д.Й, сумата от 600 лева (шестстотин лева) –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Тх.С“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4