№ 1081
гр. Варна, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500550 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4251/19.01.2023г. от Общинско предприятие
„Комплекс за детско хранене“ гр.Варна, ЕИК: 00000934421664 с адрес гр..Варна, бул."Мария
Луиза" №11, представлявано от Даниела Колева-Д.а, чрез гл. юрисконсулт С. Ц., срещу
решение № 4167 от 30.12.2022г., постановено по гр. д. № 5758/2022г. по описа на ВРС, ХL-
ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, гр. Варна,
ул. „Цар Калоян“ № 14, на основание чл.222, ал.3 КТ сумата от 5185,16 лева,
представляващи неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст след прослужени 10 години от трудовия стаж при един и същ
работодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 09.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 279,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 01.12.2019г. - 08.05.2022г.
Жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, несъобразено с приобщения по делото доказателствен материал. Изразено е
несъгласие с правния извод на първоинстанционния съд за наличието на хипотезата на
чл.123, ал.1, т.7 от КТ. Според въззивника правото по чл. 222, ал. 3, изр. първо предл. второ
КТ възниква когато работникът или служителят е работил при същия работодател и е
придобил при този работодател 10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото
правоотношение, без да е необходимо той да е бил непрекъснат.
Въззивникът твърди, че в хода на производството не е оспорил, че се дължи
обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 от КТ, а е посочил, че спорът е концентриран само
досежно размера му. В нарушение на материалния закон, съдът е приел, че в случая е
налице универсално правоприемство между „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД -
Варна /предходният работодател на ищцата/ и Общинско предприятие „Комплекс за детско
хранене“ при Община Варна /работодателят, при когото е възникнало правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ/. Намира за установено по делото, че ТПО на въззиваемия
със „Стопанска и спомагателна дейност“ ЕАД - Варна е прекратено, считано от 01.02.2013г.
и на същата дата е възникнало ново трудово правоотношение с ОП „Комплекс за детско
хранене“ при Община Варна. Твърди, че ПМС № 31/11.02.1994г. се отнася само до
1
учрежденията и звената на бюджетна издръжка и стопанските и търговски предприятия
само с държавно участие. Не е съобразено, че по силата на приетото Решение № 577-9/ Пр.
№ 10 от заседание, проведено на 26,27.07.2012г. на ОбС - Варна, на основание чл. 154, ал. 1,
т. 2 от ТЗ е прекратил чрез ликвидация „Стопанска и спомагателна дейност" ЕАД - Варна.
Твърди, че ищцата не е имала един и същ работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
не е налице и универсално правоприемство по смисъла на чл. 123 от КТ. Общинското
предприятие е структурна единица на Общината, която не разполага със самостоятелност и
правосубектност, за разлика от търговското дружество. Наведени са и оплаквания, че
неправилно е уважен и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане, като не е съобразено, че дори и да се приеме, че ответникът дължи на
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. първо, предл. второ от КТ в размер на още четири
брутни трудови възнаграждения, то това задължение е без срок, липсва покана от
вэззиваемия, поради което и въззивникът не е поставен в забава за плащането му за период,
предхождащ подаването на исковата молба. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното
решение и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4251/19.01.2023г. от
Общинско предприятие „Комплекс за детско хранене“ гр.Варна, ЕИК: 00000934421664 с
адрес гр..Варна, бул."Мария Луиза" №11, представлявано от Даниела Колева-Д.а, чрез гл.
юрисконсулт С. Ц., срещу решение № 4167 от 30.12.2022г., постановено по гр. д. №
5758/2022г. по описа на ВРС, ХL-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на В. Д.
М., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 14, на основание чл.222, ал.3 КТ сумата
от 5185,16 лева, представляващи неизплатено обезщетение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст след прослужени 10 години от трудовия стаж при
един и същ работодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.05.2022г. до окончателното изплащане на
задължението и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1 279,11 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2019г. - 08.05.2022г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 550/2023г. на ВОС за 04.04.2023г.
от 13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители по телефон, както и да им се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3