№ 17
гр. Габрово, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Административно
наказателно дело № 20214210201072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на СТ. П.
К. от гр. Велико Търново против Наказателно постановление № ********** от 23.11.2021г.
издадено от Директора на РДГ Велико Търново.
В жалбата се сочи, че при издаването на наказателното постановление е нарушен
материалния и процесуалния закон. АУАН и НП не били съставени и подписани от
компетентни лица. Съставеният АУАН не съдържал пълно описание на вмененото
нарушение. Наказателното постановление не сочело не вида на нарушението, липсвало
описание на самото нарушение, фактическите действия и бездействия, обстоятелствата при
които е било извършено. Нарушени били разпоредбите на чл. 40,42,43 от ЗАНН, чл. 34 ал. 1
т.в от ЗАНН АУАН бил съставен преди извършване на нарушението. При издаването на НП
били нарушени разпоредбите на чл. 57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, както и чл. 28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Процесуалният представител на ответната РДГ Велико Търново оспорва жалбата,
счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло
потвърдено.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
На 28.03.2021г. в 11,40 часа свидетелите Т.Г., С.Х. и Д.Г., служители на РДГ Велико
Търново, извършили проверка в землище Гъбене, община Габрово, отдел 343, подотдел „ф”–
държавна горска територия, в който се извършва добив на дървесина.
При проверката на място Т.Г. и С.Х. установили лицата – И.Р.М., И.И.М., А.М.А.
и Х.Х.Г., които в момента на проверката извършвали добив на дървесина съобразно
позволително за сеч № 0601376 от 10.02.2021г. При направена справка в електронната
система на ИАГ е установено, че установените в сечището лица нямат разрешителни за
достъп до горска територия. На място проверяващите установили, че И.М., който извършвал
добив на дървесина с бензинов моторен трион не притежава свидетелство за
правоспособност и работа с моторен трион.
Позволителното за сеч № 0601376 е издадено на лесовъд С.К. със срок на
провеждане на сечта от 13.02.2021г. до 31.03.2021г.
За извършената проверка е съставен констативен протокол серия В № 007903 от
28.03.2021г.
За установеното нарушение на чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и
опазването на горските територии е съставен АУАН от 01.06.2021г. против С.К..
Съставеният АУАН жалбоподателят отказал да подпише, като отказа е оформен с подписа
на свидетел.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № **********
от 23.11.2021г. от Директора на РДГ Велико Търново, с което на СТ. П. К. за нарушение на
чл. 12б ал.1 т.4 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии е наложена
глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ
По делото са изслушани показанията на свидетелите - Т.Г. и С.Х., участвали в
проверката на масто, които изцяло потвърдиха фактическите констатации изложени в
констативния протокол и съставения АУАН.
Безспорно установено по делото е, че при извършената проверка разрешително за
достъп до горска територия на лицата установени в сечището и извършващи дърводобив не
е било представено, като такова не е било въведено в информационната система на ИАГ.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състава на
съда намира, че е осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл. 12 б ал.1 т.4 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, поради
което правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Безспорно е, че жалбоподателя К. е имал качеството на лице по чл. 108, ал.2 от ЗГ,
тъй като е бил регистриран в регистъра на ИАГ София, като лесовъд и е получил
позволителното за сеч в имота и в това си качество е длъжен да следи за наличието на
документи за достъп до съответната горска територия и това му задължение е било налице
през цялото време докато се е провеждал добива на дървесина.
2
Съгласно посочената, като нарушена разпоредба на чл. 12 б ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за наличието на документи
за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до
съответната горска територия.
Достъпът до съответната територия, съобразно нормата на чл. 24, ал. 1 от същия
подзаконов нормативен акт се обективира чрез издаване на разрешително за достъп до
насаждения, съдържащ изискуеми по ал. 2 реквизити.
Съгласно чл. 24, ал. 4 от Наредбата, лицето, издало позволителното за сеч, въвежда в
информационната система на ИАГ данните по ал. 2, т. 2 към съответното позволително за
сеч, а именно - имената на лицата, на които се разрешава достъп и постоянните им адреси
по лична карта. Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на
дървесина, се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч.
собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания
лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч /чл. 24, ал. 1 от наредбата/.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от наредбата, лицето, издало разрешителното за достъп, го
предоставя на лицето, издало позволителното за сеч. Разрешителното за достъп е валидно от
момента на въвеждането на данните по ал. 2, т. 2 в информационната система на ИАГ / чл.
24, ал. 6 от наредбата/. Именно от този момент лицата, посочени в разрешителното, имат
право на достъп в съответната горска територия за извършване на дейности по добив на
дървесина.
Това не е било сторено и към датата на проверката извършена от служителите на РДГ
В. Търново, лицата установени в сечището – И.М., И.М. А.А. и Х.Г. не са имали
разрешително за достъп до горска територия, което да е било въведено в информационната
система на ИАГ. Такова не е било представено и в писмена форма при проверката.
А че такова е било необходимо е видно от събраните по делото доказателства, тъй
като установените лица, са се намирали в проверявания обект и са извършвали добив на
дървесина. В тази насока съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Т.Г. С.Х.,
които от своя страна кореспондират с приложените писмени доказателства- констативен
протокол от извършена проверка, позволително за сеч, справка в информационната система
на ИАГ, протокол за освидетелстване на сечище.
От събраните по делото писмени доказателства е безспорно установена дейността по
добив на дървесина на датата, на която е извършена проверката от служителите на РДГ
Велико Търново, както и че лицата установени в обекта не са имали разрешително за
достъп, предвидено в Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските
територии.
Правилно и в съответствие с установените и посочени в наказателното
постановление факти е квалифицирано нарушението, като такова по чл. 257, ал.1, т.1, във
връзка с чл. 12 б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
3
горските територии.
За така описаното и квалифицирано административно нарушение е приложена
съответната санкционна норма по чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ, като определената санкция е в
предвидения минимален размер от 300 лева
Липсват основания да се приеме, че случая е маловажен и се приложи чл. 28 от
ЗАНН, тъй като не се различава от обичайните нарушения от този вид.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното
производство приключило с издаването на наказателното постановление.
Не са налице твърдяните нарушения при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН,
като при изписване на годината на съставянето на акта – 2001г. е очевидно, че е допусната
техническа грешка. В самият акт ясно и точно е посочена датата на нарушението, датата на
констативния протокол изготвен при извършената проверка и послужил за състяването на
акта, датата на която жалбоподателя е получил препис от съставения акт, въпреки отказа да
го подпише. От цялото съдържание на акта следва категоричния и несъмнен извод за
допусната техническа грешка в заглавната част на АУАН при изписване на годината на
съставянето му.
Не са налице нарушение свързани с разпоредбите на чл. 42 и 43 от ЗАНН, както и чл.
57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Както в ссътавения АУАН, така и в издаденото наказателно
постановление е описано пълно, ясно и точни установеното нарушение, правилно са
посочени нарушените законови разпоредби, както и правилно е посочена относимата
санкционна разпоредба.
АУАН е съставен от компетентно за това лице, съобразно приложените
доказателства установяващи професионалната квафиликация и длъжностна характеристика.
Наказателното постановление също е издадено от компетентно лице, съгласно
разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ визираща оправомощено от министъра на
земеделието, горите и храните длъжностно лице от РДГ. В процесния случай с такива
правомощия са натоварени директорите на РДГ, съобразно приложената Заповед № РД49-
199/16.05.2011 г. на МЗХ.
При тези съображения съдът прие, че обжалваното НП е постановено в съответствие
с процесуалния и материален закон, поради което следва да се потвърди.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по делото.
Съгласно чл. 63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
4
Чл. 27е. от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 ал.1 от
ЗЗП, е посочено, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
Съобразно изложеното съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на РДГ
Велико Търново направени по делото разноски в размер на 80 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 23.11.2021г.
издадено от Директора на РДГ Велико Търново, с което на СТ. П. К. от гр. Велико Търново,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.1 от ЗГ,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА СТ. П. К. от гр. Велико Търново, ЕГН **********, да заплати на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата в размер на 80 лева
представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на
основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получане на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5