Решение по дело №1/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., и четиримата от гр. Русе, всички представлявани от адв. М. С. при АК – Русе.

С жалбата и след уточнение, направено от процесуалния представител на жалбоподателите в проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание по делото (л. 114 и л. 115 от делото), се оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (за краткост Наредба № 6 на ОбС – Русе), която разпоредба е приета с решение № 454 по протокол № 15 от 17.12.2024 г. на Общински съвет – Русе, с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе, включително и § 11 от нея, с който се създава тази нова разпоредба (л. л. 77 – 95 от делото).

С обжалваната разпоредба е въведен нов критерий за класиране на жилищата – местоположение на жилище и точкуване въз основа на зониране, като съобразно текста критериите за класиране на жилищата по чл. 33, ал. 5 се изменят, както следва: по т. 4 - “местоположение – Първа зона – 1 т.; Втора зона – 3 т.; Трета зона – 5 т.; Четвърта и пета зона – 10 т.“.

Жалбоподателите считат, че оспорваната разпоредба е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Основните доводи касаят липса на мотиви за приемане на оспореното изменение - нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и нарушение на разпоредби от по-висок ранг – тези на чл. 4 от ЗЗДискр. като се твърди, че чрез въведеното точкуване ще се достигне до неравноправно третиране, израз на пряка или скрита дискриминация по защитен признак „лично положение“ чрез по-благоприятно третиране на лица, настанени в общински жилища в зоните четвърта и пета категория, даващо им право на преимуществено изкупуване на жилища, в които са настанени по реда на ЗОбС и Наредба № 6 на ОбС - Русе.

Иска се отмяна на оспорената разпоредба като незаконосъобразна.

Претендира се присъждане на направените деловодни разноски, както и ответникът да бъде осъден да заплати на адв. С. адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 38, ал. 2 вр.чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна в производството – Общински съвет – Русе, чрез процесуален представител - гл. експерт в отдел ПНО, дирекция „Правни дейности“ при Община Русе М. Х. – служител с висше юридическо образование и правоспособност (л. 112 и л. 113 от делото), счита жалбата за неоснователна като твърди, че са спазени процесуалните правила - изготвено е мотивирано предложение от кмета, налице е обществено обсъждане в определените срокове и становища от комисиите, налице са обсъждания от ОбС - Русе в проведеното заседание преди приемането на решението за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС - Русе. Поддържа, че гласуваните промени са израз на общинската политика относно управлението, стопанисването и разпореждането с общинските жилища. Сочи, че не са налице нарушения на материалния закон, по-конкретно не е налице дискриминация, нито пряка, нито непряка по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Претендира присъждането на разноски за процесуално представителство.

Прокурорът от ОП - Русе счита жалбата за неоснователна.

Съдът на база доводите на страните и представените и приети писмени доказателства установява следното:

Разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет - Русе гласи, че в случаите, когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба, комисията по чл. 6 от наредбата определя кои жилища да преминат в списъка на общинските жилища, отредени за продажба, като класира жилищата в низходящ ред, съобразно следните критерии:

1. Срок на обитаване на общинското жилище от заявителя - 0, 2 точки за всяка завършена година към момента на подаване на заявлението;

2. Възраст на жилището - 0, 2 точки за година;

3. Вид на конструкцията - 10 т. за панелно жилище, 3 точки за ЕПК и 1 точка за тухлено и

4. Местоположение - Първа зона - 1 т.; Втора зона - 3 т.; Трета зона - 5 т.; Четвърта и пета зона - 10 т.;

Оспорва се само въведеното зониране и неговото точкуване в т. 4 на посочената разпоредба, изменена с наредбата № 6 за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе приета с посоченото решение № 454 по протокол № 15 от 17.12.2024 г. на Общински съвет – Русе, с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе, включително и § 11 от нея, с който се създава тази нова разпоредба в т.4 на чл.33 ал.5 .

Видно от събраните по делото доказателства – заповеди за настаняване в общински жилища, жалбоподателите и членовете на техните домакинства са настанени в общински жилища - апартаменти, находящи се в гр. Русе, ж.к. „Родина“ (л. л. 22 – 47 от делото).

От представените доказателства е видно също така, че с решение № 550 по протокол № 18 от 27.03.2025 г. на ОбС – Русе са били определени за продажба 133 броя жилища от общия брой на жилищата – 1 533, включени в списък № 1 на общинските жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, раздел Апартаменти, утвърден с решение № 480 на ОбС - Русе по протокол № 16 от 30.01.2025 г. (л. 137 и л. 140 от делото).

На 23.04.2025 г. само Р. Г. В. е подал заявление вх. № 94Р-4861-1 до кмета на община Русе за закупуване на обитаваното от него общинско жилище, представляващо апартамент № 9, с адрес в гр. Русе, жк „Родина“, ул. „Лисец“ № 3, бл. „Огражден“, вх. 8, ет. 4, на което бил наемател от 2007 г., видно от представените по делото настанителни заповеди (л. 139 от делото).

Съгласно удостоверение № 94Р-4861-2#1 от 09.05.2025 г. на община Русе, към 08.05.2025 г. в общинската администрация били подадени 198 броя заявления за закупуване на апартаменти от настанените със заповеди на кмета на общината наематели. Срокът за подаване на заявления от заинтересованите наематели изтичал на 22.05.2025 г., в 17:30 часа. (л. 157 от делото). Съгласно изявление на процесуалния представител на ответната страна в проведеното на 28.05.2025 г. открито съдебно заседание по делото, до изтичане на срока са подадени общо 276 броя заявления като тече проверка дали лицата, подали заявления, отговарят на условията за допустимост до участие в процедурата.

Според жалбоподателя Р. В., приетите промени в разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от Наредба № 6 на ОбС – Русе, конкретно новата точка 4 го лишават от реален шанс да бъде класиран за закупуване на жилището, в което е настанен в жк „Родина“, тъй като въпросното общинско жилище попада във втора зона, за която в оспорваната разпоредба са предвидени 3 точки, а настанените в зона 4 и 5 – кв. „Чародейка“ и кв. „Дружба“, отново съгласно приетите промени, в точкуването ще получат по 10 точки по критерий „местоположение на общинското жилище“. Твърди, че това е неравноправно третиране и дискриминация по чл. 4 от ЗЗДискр.

С оглед събраните писмени доказателства и при съобразяване на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, съдът счита, че е налице правен интерес у жалбоподателите да оспорят законосъобразността на съответната разпоредба на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост, която разпоредба е приета с решение № 454 по протокол № 15 от 17.12.2024 г. от Общински съвет - Русе, с което се приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе, включително и § 11 от нея, с който се създава тази нова разпоредба, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения.

Поради изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът следва да обсъди и провери освен посочените от оспорващия пороци и законосъобразността на акта по всички посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК основания.

По твърденията за установени факти, съдът приема следното:

Административното производство е започнало на 15.11.2024 г. с депозиране в ОбС - Русе от кмета на община Русе на предложение вх. № ОбС - 1408 относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (л. л. 4 – 6 от преписката).

На същата дата – 15.11.2024 г. това предложение ведно с проекта на наредбата са публикувани на интернет страницата на община Русе, в съответния раздел ОбС – Русе, подраздел - проектонаредби (л. 111 от делото), на основание чл. 26, ал. 3 от ЗНА.

На основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА, е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и да изразят становища по предложението на кмета на община Русе, в който са изложени и неговите мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, ведно с него, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено. По преписката се съдържа справка вх. № ОбС - 1549 от 16.12.2024 г. за отразяване на получените становища от проведеното обществено обсъждане. Справката също е била публикувана на интернет страницата на община Русе, в съответния раздел ОбС – Русе, подраздел – проекто-наредби. (л. 9 и л. 10 от преписката).

Налице са данни и че предложението е било обсъдено на заседания на съответните ресорни комисии (л. л. 11 – 16 от преписката).

На 17.12.2024 г., след като е изтекъл срокът за възражения, видно от протокол № 15 от същата дата, е проведено заседание на Общински съвет - Русе, на което е обсъдено предложението на кмета на община Русе, ведно с постъпилите предложения и становища от заинтересовани лица при общественото обсъждане и решенията на съответните комисии при ОбС – Русе (л. л. 17 – 26 от преписката). Налице са данни, че протоколът от проведеното заседание също е публикуван на интернет страницата на община Русе на 23.12.2024 г.

С решение № 454 от същата дата – 17.12.2024 г. (л. 24 и л. 25, л. 1 и л. 2 от преписката) е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе като с § 11 от същата се изменят критериите за класиране на жилищата по чл. 33, ал. 5 с текста, цитиран по-горе в настоящото изложение.

На същото заседание са присъствали 49 общински съветници от общо 51 (л. 17 от преписката).

Решението е взето с 38 гласа „За“, 0 „Против“ и 11 „Въздържал се“. Съставен е и поименен списък, от който този факт безспорно се установява (л.3 от преписката).

С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният текст, като част от наредба, приета от Общински съвет – Русе, е с подзаконов характер и съобразно чл. 1 от наредбата, урежда условията и редът за установяване на жилищни нужди, за настаняването под наем и разпореждането с жилища, собственост на община Русе.

Оспорваният в наредбата текст е част от нормативен акт - източник на общозадължителни правни разпоредби, който е издаден на основание чл. 76, ал. 3 от АПК вр.чл. 21, ал. 2 вр.ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 45а, ал. 1 от Закона за общинската собственост.

Общинският съвет безспорно като орган на местно самоуправление на територията на съответната община решава самостоятелно въпросите, свързани с този въпрос, като съответно е издадена наредба, която урежда въпроса с настаняването и продажбата на жилищата.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице нарушения в административното производство, които да водят да порок на оспорения текст на разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.

Разпоредбите на чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК въвеждат общото правило, че общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В тази връзка и предвид предмета на спора, приложение в настоящия случай следва да намерят разпоредбите от глава трета от ЗНА - Изработване на проекти на нормативни актове.

Съгласно нормата на чл. 26 от ЗНА е необходимо внасяне на проекта на нормативния акт от неговия съставител за приемането му от компетентния орган. В настоящия случай, съставител на проекта е кметът на общината, който е извършил внасянето като е представил пред ОбС - Русе предложение вх. № ОбС - 1408 от 15.11.2024 г. (л. л. 4 – 6 от преписката).

Съгласно нормата на чл. 28 от ЗНА, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган (ал. 1).

Според ал. 2, мотивите, съответно докладът, съдържат:

1. причините, които налагат приемането;

2. целите, които се поставят;

3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Според ал. 4, проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган.

В конкретния случай, видно от текста на предложението на вносителя, в него е изложена конкретна аргументация по предложението да се включи нов критерий – местоположение на жилището като се предлага повече точки да получават жилищата от крайните квартали, съответно по-малко от централните такива с цел постигане на баланс при класирането на жилищата.

Не може да се сподели изложеното в жалбата досежно нарушения на правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗНА – макар и донякъде лаконични, мотиви по смисъла на посочената правна норма се съдържат в предложението на вносителя, като няма пречки същите да са инкорпорирани в този документ, който наред с проекта на изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС - Русе е публикуван на интернет сайта на община Русе при спазване изискванията на чл. 26, ал. 3 от ЗНА. Налице са данни и за това, че на основание чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от ЗНА, е предоставена възможност на заинтересованите лица да направят своите предложения и изразят становища по предложението на кмета на община Русе, в който са изложени и неговите мотиви за обсъждане на проекта на наредбата, ведно с него, като е предоставен законоустановения 30-дневен период, в който това може да бъде сторено. По преписката се съдържа справка вх. № ОбС – 1549 от 16.12.2024 г. за отразяване на получените становища от проведеното обществено обсъждане. Справката също е била публикувана на интернет страницата на община Русе, в съответния раздел ОбС – Русе, подраздел - проектонаредби. (л. 9 и л. 10 от преписката). Налице са данни и че предложението е било обсъдено на заседания на съответните ресорни комисии (л. л. 11 – 16 от преписката). Поради изложеното, според съда, в настоящия му състав, не е имало законна пречка проектът да не бъде обсъден.

На 17.12.2024 г., след като е изтекъл срокът за възражения, видно от протокол № 15 от същата дата, е проведено заседание на Общински съвет - Русе, на което е обсъдено предложението на кмета на община Русе, ведно с постъпилите предложения и становища от заинтересовани лица при общественото обсъждане и решенията на съответните комисии при ОбС – Русе (л. л. 17 – 26 от преписката). Налице са данни, че протоколът от заседание е публикуван на интернет страницата на община Русе на 23.12.2024 г. С решение № 454 от същата дата (л. 24 и л. 25, л. 1 и л. 2 от преписката) е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе като с § 11 от същата се изменят критериите за класиране на жилищата по чл. 33, ал. 5 с текста, цитиран по-горе в настоящото изложение. На същото заседание са присъствали 49 общински съветници от общо 51 (л. 17 от преписката). Решението е взето с 38 гласа „За“, 0 „Против“ и 11 „Въздържал се“. Съставен е и поименен списък, от който този факт безспорно се установява (л. 3 от преписката).

Наличието на оплаквания за липса на мотиви е неоснователно. От данните изложени от вносителя, от обсъжданията в ресорните комисии, от контректиката по направените възражения и становищата, от най-вече обсъжданията в проведеното заседания на ОбщС-Русе са видни мотивите и съображенията за приемането на оспорената разпоредба и най-вече конкретна аргументация по предложението да се включи нов критерий – местоположение на жилището като се предлага повече точки да получават жилищата от крайните квартали, съответно по-малко от централните такива с цел постигане на баланс при класирането на жилищата. В обсъжданията и направените доклади се съдържа конкретна информация за съображенията и мотивите именно за приемането на критерия райониране, с конкретна информация за вече продадени общински жилища, налична база за общински жилища за настанявене, брой и процентно съотношение на база жилища по квартали и необходимостта за запазване на жилища в квартали , както и средства за ремонт и поддръжка и състояние на панелни жилища . Изискването за мотивираност на измененията в Наредбата / спорът не е в мотивираността на решението на ОБщС-Русе/ са спазени. Налице е както се посочи излагане и обсъждане на мотиви,съображения и цели. Обобщено наведеното основание за липса на мотиви не е налице.

Доколко тези налични мотиви и обсъждания са съответни на ЗЗДискр, съдът ще изложи по-долу относно материалната законосъобразност на оспорената норма.

Оплакванията за незаконосъобразност, наличие на основанията по чл.146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон, са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗОбС, общинските жилища, които са предложени и предназначени за продажба, могат да се продават само след решение на Общинския съвет, като условията и редът се определят от настоящата наредба.

Така изложените и безспорни данни налагат извода, че оспореният текст от наредбата е приет от компетентен орган с необходимото мнозинство при наличие на изискуемия кворум и в съответствие с предвидения процесуален ред за приемане на нормативен административен акт, респ. наредба за изменение и допълнение на такъв.

Възраженията в жалбата за противоречие на оспорения в това производство текст от поднормативен акт от местно значение с приложими материални разпоредби с нормативен акт от по-висока степен, съдът възприема също за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Основният спор между страните е за това изискването, въведено с посочената разпоредба, дали е дискриминационно.

Следва изрично да се посочи в тази връзка, че независимо от конкретно релевираните възражения в жалбата, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът дължи цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт.

В конкретния случай преценката за съответствие или противоречие на подзаконовия нормативен акт с материалноправните разпоредби не се изчерпа с проверка на основателността на довода за извършена дискриминация на основата на посочени признаци по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗЗДискр. при изработване на проекти на нормативни актове, както и при тяхното прилагане държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление следва да се съобразяват с целта за недопускане на пряка или непряка дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон.

Следователно, относимо към всеки подзаконов нормативен акт е оплакването за приемането му в противоречие със забраната за дискриминация, прогласена в Конституцията на Република България и подробно регламентирана в ЗЗДискр.

Поради това в производство по реда на чл. чл. 185 - 196 от АПК съдът дължи проверка и относно съответствието на оспорения акт с императивните разпоредби на антидискриминационното законодателство.

В този смисъл са например решение № 435 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2020 г., VI о. и решение № 6567 от 20.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2022 г., VI о.

Местно самоуправление, като форма на децентрализация на държавната власт, чиято цел е повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение, се осъществява в рамките на общината, която е основна административно-териториална единица (чл. 136, ал. 1 от Конституцията на РБългария).

За тази цел Конституцията й е придала (на общината) качеството на юридическо лице (чл. 136, ал. 3), със свои органи, имущество и бюджет (чл.140 и чл. 141, ал. 1).

На тази плоскост, а и съобразно функциите, посочени и в чл. 3 от Европейската харта за местното самоуправление „да регулират и управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела“, са нормирани и правомощията на общинските съвети, включително и това по чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, въз основа на което е прието и допълнението на процесната наредба, конкретно това, въведено с § 11 от наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе – добавеният нов критерий „местоположение на жилището“ по чл.33, ал. 5, т. 4.

Обхватът на тези правомощия е максимално широк, а начините за тяхното упражняване - изградени върху идеята за широка автономия в рамките на собствения периметър на компетентност.

От друга страна безспорно тези си правомощия общинският съвет следва да упражнява в съответствие с Конституцията и законите, в широк смисъл на думата, в РБългария, и в частност съобразно преследваните цели от Закона за защита от дискриминация (чл. 10).

В предложение вх. № ОбС - 1408 от 15.11.2024 г. на кмета на община Русе относно приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост (л. л. 4 – 6 от преписката) се посочва следното:

По отношение на продажбите на общинските жилища, предложението е максималният брой жилища за продажба, определян от общинския съвет, да се увеличи от 3% на 9% от общия брой на жилищата, като списъкът да е валиден до приключване на процедурите за продажба на всички жилища от списъка.

Отпада и ограничителната разпоредба на чл. 33, ал. 4 от наредбата, съгласно която броят на жилищата за продажба не е можел да бъде повече от сто и десет процента от придобитите през календарната година жилища.

Предлага се и промяна в критериите за класиране на жилищата за продажба, в случаите когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения брой от общинския съвет като:

• значително да се увеличи тежестта на критерия, касаещ вида на конструкцията като се сочи, че това ще доведе до продажба на повече панелни жилища и
• се предлага и включване на нов критерий – местоположението на жилището, като се предлага повече точки да получават жилищата от крайните квартали, съответно по-малко от централните такива с цел постигане на баланс при класирането на жилищата.

Видно от справка вх. № ОбС - 1549 от 16.12.2024 г. за отразяване на получените становища от проведеното обществено обсъждане, при проведеното обществено обсъждане заинтересовани лица са изразили своите становища против нормативните промени именно на оспорената в настоящото съдебно производство разпоредба. Лицата считат текста за несправедлив и дискриминационен, даващ голяма преднина на едни квартали спрямо други, равно отдалечени от центъра, недаващ приоритет на наематели, стопанисващи правилно отдадения имот, ремонтирали го, инвестирали средства в ремонта.

От своя страна вносителят на предложението е изразил становище по тези възражения като се е позовал на разпоредбата на чл. 231 от Закона за задълженията и договорите; посочвайки също, че дискриминационно третиране на едно лице, спрямо друго е налице, когато се установи противоправен резултат за това лице, при упражняването или неизвършването на дейност заради негов признак/признаци от подробно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и че в случая не е налице дискриминационно третиране по нито един от признаците изчерпателно посочени в по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Посочил е, че по-високият брой точки на жилищата от 4-та и 5-та зона се обяснява с факта, че тези жилища са построени доста по-късно от жилищата от по-централните квартали и по критерия възраст на жилищата при разлика от 20 години, жилищата от крайните квартали ще получат 4 т. по-малко от жилищата от централните квартали. С предложения критерий се цели постигане на баланс между по-старите централни жилища и по-новите жилища от крайните квартали.

Както предложението на вносителя, така и изложените от него становища по възраженията, направени при общественото обсъждане, срещу оспорената разпоредба са били публикувани на интернет страницата на община Русе, в съответния подраздел, т.е. публично достъпни са и всички заинтересовани лица са могли да се запознаят с тях. Следва да се приеме, че становището на кмета на община Русе по възраженията при общественото обсъждане допълва мотивировката, изложена в предложението за приемане на Наредба за изменението и допълнението на Наредба № 6 на ОбС – Русе.

При обсъждането на предложението в проведеното на 17.12.2025 г. заседание на общинския съвет, също са изложени допълнителни, по-подробни аргументи в подкрепа на предложението на кмета на община Русе.

При обсъжданията става ясно следното:

Общинската администрация подкрепя наредбата във вида, в който е внесена като един от акцентите е свързан с критериите за класиране на жилищата. По-конкретно единият критерий, това е критерий, свързан с конструкцията на жилищата, който има за цел да доведе до продажбата на повечето панелни жилища, а другият критерий е свързан с местоположението на жилището - да получават повече точки жилища от крайни квартали и по-малко точки централните, който има за цел да се получи един баланс в притежанието на жилищните имоти.

Представена е статистика и данни, от които е видно, че към настоящия момент община Русе разполага с 2 069 жилища. В общия фонд се намират 1 533 жилища, останалите са ведомствен и резервен фонд и от тези 1 533 жилища, 1 486 са панелни жилища. Те са разположени, както следва в кварталите: квартал „Възраждане“ - 17 апартамента, квартал „Здравец“ - 9 апартамента, „Здравец – Изток“ и „Здравец – Север“ – 175, „Родина“ – 114, „Дружба 1“ – 79, „Дружба 2“ – 12, „Дружба 3“ – 588, „Чародейка – Север“ - 499 апартамента. Като на възраст между 30 и 50 години, от тези 1 486 апартамента са 1 198. От тях 929 се намират в кварталите „Дружба“ и „Чародейка“.

Средствата, които са получени от продажба на жилищни имоти, са около 3 милиона и половина. До момента са отремонтирани 58 апартамента, става въпрос за актуване с приключили официално ремонти на стойност около 1 100 000 лева, като в тези жилища стойността на ремонтите достига до 40 и няколко хиляди. В едно от предложенията, внесени допълнително, се предлага средствата, които се използват за ремонт на жилища по чл. 37 тези жилища след това да се предлагат със стойност 1.5 по-висока, предвид че много често стойността на ремонтите надвишава стойността на данъчната оценка на имота и има много такива случаи - масово ремонтите са над 15 000 лева, достигат до 43 - 44 000, при стойност по данъчна оценка на имотите от порядъка на 20 – 25 000 лева.

Допълнително е направено изказване, според което, ако се запази така действащият критерий да липсва зона, изключително ще се продават апартаменти в „Център“, в „Родина“, в „Здравец“ и в „Здравец – Изток“, тъй като действащата до промяната наредба приоритизира именно тях, тъй като те са построени доста по-рано от съответните квартали „Дружба“ и „Чародейка“. Посочено е, че изграждането в квартал „Чародейка“ е започнало в действителност 1984-1985 година първи етап, но приключва в началото на 90-те години. Тоест, не е обхваната цялата зона. Отделно от това кв. „Здравец“ е построен доста по-рано през началото на седемдесетте години. Така че, не попада целият в обхвата на зоната. Посочено е, че с предложеното зониране ще се даде възможност именно тези над 1 000 бройки жилища, които са в кв. „Дружба“ и „Чародейка“, да получат шанс приоритетно да бъдат класирани в списъка, тъй като по данни около 300 жилища са в кварталите „Здравец – Север“, „Здравец - Изток“, „Родина“. Тоест, ако остане нормата в досегашния й вид и отпадне зонирането, община Русе ще продаде тези 300 жилища в кварталите „Здравец – Север“, „Здравец - Изток“, „Родина“ заедно с няколко от централните и в общинския жилищен фонд ще останат само общинските жилища в „Дружба“ и в „Чародейка“.

Отношение по предложението е взето и от кмета на общината, който посочва, че в „Дружба“ и „Чародейка“ общината има по над 500 жилища във всеки един квартал, а в „Здравец“ и в „Родина“ вече почти не са останали. Нормално е за собственика да приоритизира други квартали, в които има много повече жилища. Затова се предлага това райониране, за да се продаде там, където има по над 500 жилища, а където са останали по-малко - има квартали с 9, да се запази собствеността. Ако се премахне районирането, ще продължи по реда до сега като общината може да загуби собствеността си върху всички общински жилища в кв. „Здравец“, и „Родина“ и „Център“, а ако се приеме този нов критерий продажбите ще се насочат към квартали, където има по над 500 жилища в „Дружба“, над 500 жилища в „Чародейка“. При отпадане на районирането ще бъдат с най-много точки последните оставащи апартаменти в „Родина“ и „Здравец“. При оставане на районирането приоритетно ще се продават апартаменти в другите два квартала като собственикът има право да реши кое е приоритет за него.

С оглед изложеното обосновано се излага мнение, че продажбата следва да бъде ориентирана именно там, където жилищата са повече, а там, където са по-малко, следва да бъде запазена общинската собственост, с оглед необходимостта тези жилища да бъдат предоставяни на социално слаби граждани за задоволяване на техните нужди и потребности именно за тези квартали, в които има по-малко общински жилища, в който смисъл са и мотивите на вносителя и обсъжданията .

Принципал на собствеността на община Русе е общинският съвет като негова е волята по какъв начин и как ще се разпорежда с тази собственост.

Протокол № 15 от 17.12.2024 г. от Общински съвет – Русе от обсъждането на предложението на кмета на община Русе относно приемане на Наредба за изменение и допълнение Наредба №6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост също е публично достъпен на интернет страницата на община Русе, в съответния подраздел.

Противно на изложеното в жалбата, както вече се посочи, е налице обосновка и мотивировка за поставения с обжалваната разпоредба критерий и съответно точкуване.

Критериите, които общинският съвет е въвел с промяната на нормата на чл. 33, ал. 5, целят да повишат ефективността на политиката на община Русе по отношение на възможностите за предлагане на жилища за настаняване, ремонтиране на подходящи жилища, като продажбата се явява само част от тази политика. Тя е наложила и приемането на този нов критерий и той не се отнася само до определена категория от лица, наематели на общински жилища, а касае в цялост политиката на общината във връзка с жилищния й фонд.

Безспорно се установи по делото, че жилищният фонд е с възраст 30 до 50 години, както и че при действието на нормата в предишната й редакция, при проведената предходна процедура по продажба на общински жилища, повече продажби са били извършени в кварталите Център, Здравец и Родина, докато в квартали Дружба и Чародейка, където и преимуществено се намират общинските жилища, е имало по-малко продажби, което именно е наложило и приемането на нормативната промяна. По време на проведеното заседание на общинския съвет са били изказани много мнения в тази посока.

Обосновано е твърдението, че жилищната политика на общината би следвало да отчита реалностите, че без този критерий и съответно точкуване основно продажбите биха се осъществили по отношение на апартаменти в квартали, където жилищният фонд на общината е значително по-малоброен.

По смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр "неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на такъв признак в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица

Относно твърденията за непряка дискриминация, според съда, в настоящия му състав, няма и такива данни, защото в случая следва да се отчита фактът, че дори да е налице неблагоприятен ефект и последици за конкретен правен субект, не е налице дискриминация и третирането е било обосновано. То е с определена цел. Не се засягат конкретни лица, както се твърди в жалбата, а става въпрос за политиката на общината във връзка с общинския жилищен фонд. Освен това, имотите в различните части на града са изграждани по различно време, като в най-новите квартали „Дружба“ и „Чародейка“ са изградени по-нови жилища, макар и панелни.

Политиката на общината, преследваната с въпросната нормативна промяна цел, е да има равномерно разпределение в различните квартали, като в тези, където има концентрация, да се намали тази концентрация, и да се запази собствеността в квартали, където общинската собственост е значително по-малобройна, при съобразяване и с обстоятелството, че подаването на заявления за жилища за настаняване пряко има отношение и към местоположението на лицата, възможностите им за работа, транспортните им връзки и т.н. При извършената вече продажба на общински жилища при предходни мандати на ОбС-Русе е видно , че процента или брой жилища отредени за настаняване на лица, отговарящи на изискванията в определени централни квартали е намалял, съответно Общината е в невъзможност да извърши и своята социална функция и грижа. Тези обекти би следвало да се запазят ,с оглед очертани задължения пак от нормативен акт.

В общински жилища биват настанявани лица, които са крайно нуждаещи се, които нямат доходи и за които преместването от един квартал до друг квартал би било също проблематично, не само възможността им изобщо да се снабдят с жилища. Целта е в различните райони да има възможности за такива крайно нуждаещи се лица, които да бъдат настанявани, съобразно възможностите им за достъп до транспорт. Така че жилищната политика на общината пряко се влияе и от местоположението на жилището, но това не е защитим критерий като“ лично положение“. Нещо повече от обсъжданията на проведеното заседание на ОбщС-Русе е ясно, че най-много общински жилища има в кварталите „Дружба“ и „Чародейка“, а в останалите квартали са налични значително по-малък брой.

С оглед и направените изказвания по време на проведеното заседание на общинския съвет, целта е в бъдеще да бъде извършено комплексно оценяване на възможностите за създаване на нови жилища и придобиване на нови жилища, включително и с приходите от продажбите на общински жилища. Именно това е и преследваната от принципала цел - цялостната политика, свързана с общинския жилищен фонд, да бъде предмет на обсъждане и за в бъдеще като се създават повече възможности, включително и за млади семейства с деца, които нямат възможности да си закупят жилище.

Така въведеният нов критерий е съразмерна, подходяща и необходима мярка, с оглед постигане на заложените в предложението на вносителя, респ. в проекта на наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 6 на ОбС – Русе цели – постигане на баланс при класирането на жилищата, с оглед броя на апартаментите – общинска собственост в отделните квартали на града.

Цитираното в жалбата решение на ВАС касае материя, свързана с издаване на преференциална карта за пътуване, с постоянен и настоящ адрес, като препоръчва с разрешението именно отчитане на тези обстоятелства, поради което се явява неотносимо към настоящия случай.

Отделно от това, не би могло да се прецени към настоящия момент дали желанието на жалбоподателите да закупят жилищата, в които са настанени, ще бъде удовлетворено като процедурата по продажба на общински жилища все още не е приключила, но това е и въпрос, свързан с изпълнението на оспорената разпоредба, не и с нейната законосъобразност.

Нещо повече оспорената разпоредба в никакъв случай не засяга правото на собственост, което е на Община Русе и твърдяното „ лично положение“ или която и да е друга свобода. Правото на ползване на общинско жилище при доказана необходимост, по никакъв начин не се свързва с право на изкупуване по критерия дългосрочно ползване и в тази връзка никоя законова норма не дава преимущество на “ обитател“ с претенции на изкупуване на общинска чужда собственост , независимо дори и от подобрения в имота и не се свързва с „оправдани правни очаквания“, че жилището в което общинските наематели са настанени, гарантирано ще бъде изкупено от тях. Общината има задължение да поддържа сграден жилищен фонд в различни квартали, т.е местоположението на дадено общинско жилище не може да се свърже с критерия „ лично положение“.

Настаняването в общинско жилище на съответен адрес, в съответен квартал, с оглед местоположението на общинското жилище не представлява личностна характеристика, за да е обект на дискриминация и в определението по чл. 4 ЗЗДискр местоживеенето не е включено като защитен признак. Ал. 1 от посочения член забранява дискриминация по изброени в закона обективни признаци, поради което неопределеното като понятие лично положение трябва да бъде възприемано като обективно съществуващо по неразривни свързани с личността белези, които не само да позволяват нееднозначно определяне на личността, но и да са сравними по значимост с останалите защитими признаци, за да е законоустановена забраната за неравно третиране.

Наемателите на общинска собственост са само държатели, но не и владелци на общински имоти, не могат да придобият по давност, а само чрез реда и способите за продажба. Само собственика –Общ.съвет Русе може да въведе способ и начин за продажба. Правото на ползване на оспорващите не е нарушено, правото им на изкупуване на жилището в което са настанени зависи от условия, различни от пазарните такива, и те са длъжни да се съобразят. Правото да се закупи жилище в т.н. фонд Общински жилища при условията на собственика не е дискриминационно, защото намира опора в обществено достижима цел . Нещо повече, с оглед смисъла и целта на посочената Наредба 6 на ОбщС-Русе никумо не е гарантирано право на изкупуване, доколкото за Общината стои задължение да поддържа жилищен фонд за настаняване на територията й във всички квартали.

В обобщение прилагането на критерий, който се явява приет в отговор на обективно съществуваща необходимост, изрично посочена и мотивирана от компетентния административен орган, не съставлява форма на нарушаване на принципа на „равенството пред закона“ по смисъла на чл. 6 от Конституцията на РБългария, нито на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, нито е в нарушение на посочените международни актове.

Нищо от въведените конкретни съображения по жалбата не сочи за наличие на непряка / пряка дискриминация по сочения или други признаци.

На основание гореизложените мотиви и съобразно изискването на чл.192а, изр. второ от АПК съдът намира, че разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на ОбС – Русе не е приета в нарушение на приложими материални разпоредби, уреждащи обществените отношения - предмет на регулация в оспорения административен акт с нормативни актове от по-висока степен.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Изходът на спора обуславя и основателност на претенцията от името на Общински съвет - Русе за юрисконсултско възнаграждение. По делото страната е защитавана от М. Х., на длъжност гл. експерт в отдел ПНО, дирекция „Правни дейности“ при Община Русе, правоспособен юрист, поради което в полза на Община Русе се следва юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., и четиримата от гр. Русе, против разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища - общинска собственост.

ОСЪЖДА Р. Г. В., [ЕГН], А. П. М., [ЕГН], З. Д. В., [ЕГН] и М. П. Б., [ЕГН] и четиримата от гр. Русе да заплатят на Община Русе 100 (сто) лева разноски по делото за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.