№ 797
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000963 по описа за 2021 година
Производствто е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260007 от 22.02.2021г., постановено по търг. дело № 33 по описа за
2020г., Пернишкият окръжен съд, е осъдил „АБС Транспорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“ Райко Даскалов“ № 1, ет.1, ап. Офи 2.2,
представлявано от управителя му Е. Б., да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД, ,ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ковачевци“ №5,
представлявано от едноличния си собственик и управител В. П. С., сумата от 55 729 лв.
/петдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и девет лева/, представляваща дължима сума
месечни наемни вноски за периода 19.07.2017 г.- 19.04.2020 г., по договор за наем от
19.02.2016г., на имот с площ от 1000 кв.м, или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна
техника на адрес: гр. Перник. Ул.“Владайско въстание“ № 1, сключен между „Транс
Комерс“ ЕООД и „АБС Транспорт“ ООД, сумата от 6 647,20 лв. /шест хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща общия размер на изтеклата
мораторна лихва за забава върху неизплатената сума по всяка една от фактурите за
дължимите месечни наемни вноски, за периода, смятано от 11-то число на месеца, следващ
издаването на съответната фактура, до предявяването на иска- 24.05.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, смятано от предявяването на иска, до окончателното й
изплащане.
Недоволен от горното решение е останал въззивникът „АБС Транспорт“ ООД, който
го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са
1
съображения, че договорът за наем от 19.02.2016г. не е продължен мълчаливо при условията
на чл. 236 ЗЗД, доколкото липсват както положителна предпоставка за ползване на вещта
след изтичане на срока на същия, така и отрицателна предпоставка за липса на
противопоставяне от страна на наемодателя. Твърди, че, дружеството не е ползвало
уговорените 1000 кв.м., предмет на договора, поради което не е налице продължаване на
наемния договор без определен срок. Сочи, че към момента на изтичане на процесния
договор значителна част от вещите, машините и оборудването на дружеството, е изнесена.
Навежда доводи, че дори да се приеме, че не е налице прекратяване на договора за наем
между АБС Транспорт“ ООД и „Транс Комерс“ ЕООД в цялост при изтичане на неговия
срок, предявената искова претенция за заплащане на наемни вноски следва да бъде
отхвърлена в частта, надвишаваща частта, съответсваща на частта от имота, която е
използвана от дружеството. Излага становище за наличието на стопанска непоносимост,
която произтича от липсата на съгласие на въззивамото дружество- „Транс Комерс“ ЕООД
за промяна на първоначално договорената наемна цена и на условията по договора. Моли
съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли изцяло предявените
искови претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Насрещната страна - между „Транс Комерс“ ЕООД чрез адв. Б.Б., изразява становище
за неоснователност на същата. Навежда доводи, че първоинстанционният съд в съответствие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно е приел, че безспорно е
налице облигационна връзка между „Транс Комерс“ ЕООД , в качеството му на наемодател
и „АБС Транспорт“ ООД,- наемател. Излага съоражения, че по делото не са ангажирани
доказателства, които да обосновават извод, че „АБС Транспорт“ ООД е отправило
предизвестие за прекратяване или разваляне на процесния наемен договор. Оспорва
твърденията на въззивника по отношение на наличие на стопанска непоносимост, доколкото
не са налице непредвидени и непредвидими обстоятелства от извънреден характер, които
биха причинили прекомерно и противоречащо на правилата на честност несъответствие
между престациите по договора. Посочва също така, че стопанската непомоносимост не
може да предяви като възражение срещу изискуема претенция по договорно основание.
Моли въззивният съд да потвърди атакуваното решение.
Съдът е сезиран и с частна жалба вх.№ 261388/12.07.2021г. от „Транс Комерс“ ЕООД
чрез адв. Б.Б. против определение № 260123 от 10.06.2021г., постановено по търг. дело № 33
по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник, с което е изменено решение № 260007 от
24.02.2021г., постановено по по търг. дело № 33 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник,
в частта, в която „АБС Транспорт“ ООД е осъдено да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД
сумата от 9018,20 лева, представляващи направени разноски по производството, по ч.т.дело
№ 20 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник и по изп. дело № 577 по описа за 2020г. на
ЧСИ А. В., като вместо това е осъдил „ АБС Транспорт“ ООД да заплати в полза на „Транс
Комерс“ ЕООД сумата от 6 353,10 левa, представляващи разноски по производството и по
ч.т.дело № 20 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник. Жалбоподателят излага
съображения, че така постановеното определение е незаконосъобразно. Навежда доводи, че
2
в атакуваното определение e недопустимо, като постановено при липса на правен интерес на
молителя да иска изменение на решението в частта му за разноските, тъй като е налице друг
процесуален ред за отмяна на решението в тази му част, а именно- пътя на въззивното
обжалване. Сочи се, че разноските, направени в изпълнително дело № 20208130400577 по
описа на ЧСИ А. В. в общ размер на 1665, 10 лева неправилно не са присъдени, тъй като
представляват разноски по обезпечителното производство. Искането е да се обезсили
обжалваното определение, алтернативно да отмени същото.
Насрещната страна по частната жалба- „АБС Транспорт“ ООД, чрез адв. Г. депозира
в срок отговор, с подробно изложени доводи за неоснователност на същата
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не се спори, че на 19.02.2016г. е сключен договор за наем на паркоместа между
„Транс Комерс“ ЕООД - наемодател и АБС Транспорт“ ООД - наемател за отдаване на
временно и възмездно ползване от 1000 кв. м или общо 5 паркоместа за товарни
едрогабаритна техника при заплащане на наем в размер на 1500 лева месечно без ДДС.
(л.16). Страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от 2 години, считано от
датата на подписването му и, че ако след изтичането на наемния срок, наемателят продължи
да позлва наетата вещ със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се
счита за продължен за неопределен срок.
С двустранно подписан протокол за прихващане на насрещни задължения от
14.06.2019г., (л. 25) АБС Транспорт“ ООД е признал, че дължи на наемодателя- „Транс
Комерс“ ЕООД сумата от 39 288 лева, представляваща дължими суми по издадени данъчни
фактури за процесния договор за наем на паркоместа. Страните са постигнали съгласие за
сумата от 3 972 лева по фактура № **********/19.02.2018г. Дължимият остатък от „ АБС
Транспорт“ ООД е размер на 8 9828 лева.
От писмо изх.№ 015/18.05.2020г. от АБС Транспорт“ ООД (л.18), адресирано до
наемодателя- „Транс Комерс“ ЕООД е видно, че немателят признава, че дължи сума в
размер на 55 728 лева по процесния договор за наем като е изразена готовност за заплащане
на сумата от 37 728 лева. В писмото е посочено, че използваната наета площ е 50 % по-
малко от уговорената в договора.
Настоящият състав в о.с.з на 22.11.2021г. е приел и приложил като доказателство по
делото представеното от въззиваемото дружество споразуемение от 27.08.2021г. между
„АБС Транспорт“ ООД и „Транс Комерс“ ЕООД, платежно нареждане от 27.08.2021г. от
„АБС Транспорт“ ООД в полза на „Транс Комерс“ ЕООД за сума в размер на 35 000 лева,
молба вх.№ 361587/27.08.2021г. по ч.търг. дело № 20/2020г. по описа за Окръжен съд-
Перник, определение от 27.08.2021г., постановено по търг. дело № 20/2020г. на Окръжен
съд- Перник и извлечение № 43/31.03.2021г. по разплащателна сметка в BGN, молба вх.№
38028/10.09.2021г. на ЧСИ А. В..
Със сключеното споразумение „Транс Комерс“ ЕООД е декларирал, че счита
плащането по чл. 3 от същото за частично погасяне до размера на това плащане на
вземането за месечни наемни вноски по т.дело № 33 по описа за 2020г. на Окръжен съд-
Перник, с оглед получаване на това плащане няма да има претенции за погасяване на тази
част от това задължение. Страните са договорили, че след получаване на процесното
плащане, предмет на споразумението, запорът върху МПС Дъмпер BELL B40СМ 6Х6, рег.
№ *******, собственост на АБС Транспорт“ ООД, ще бъде вдигнат по молба на и „Транс
Комерс“ ЕООД.
Според свидетелските показания на св. Т. и св. П., дадени пред първоинстанционния
3
съд, машини, дъмпери, които не са собственост на „Транс Комерс“ ЕООД са разположени в
процесния имот, който е отдаден под наем повече от 4 години, като и към настоящия
момент, се помещават там. Свиделят П., който е назначен на длъжност оператор на
транспортни машини в АБС Транспорт“ ООД, твърди, че машините са поставени в началото
на 2016г., не знае за сключен договор за наем с наемодателя. Свидетелката М. е заявила, че
знае за сключен наемен договор с предмет терен с площ 1000 кв.м, като с течение на
времето била заета едва 1/ 2 от площта на наетия имот.
От приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице- Б.П., изготвила
съдебно икономическата експертиза (л. 154), е видно, че за периода от 19.07.2017г. до
19.04.2020г. е издало 12 броя данъчни фактури с основание наем за паркоместа по договор
от 19.02.2016г. като задължено лице е посочено „АБС Транспорт“ ООД. Процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на „АБС Транспорт“ ООД , включени са в
справка декларация по ЗДДС и дневника за покупките за периода м. февруари до м. април
2020г. на обща стойност от 55 728 лева, като дружеството е използвало данъчен кредит в
размер на 9 900 лева. Вещото лице е приело, че законната лихва за периода от 11. 03.2018г.
до 21.05.2020г. е в размер на 6 647, 20 лева.
Настоящият състав намира, че атакуваното решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а
по същество го намира за правилно по следните съображения:
Общата разпоредба на чл. 79 ЗЗД дава процесуална възможност на изправната страна
по договора да иска от неизправната страна реално изпълнение заедно с обещетение за
забава или обещетение за неизпълнение. Границите на отгворността се определят от
правилото на чл. 82 ЗЗД, съгласно което обещетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на задължението.
Безспорно е по делото, че на 19.02.2016г., в гр. Перник между „Транс Комерс“
ЕООД, от една страна като наемодател и " „АБС Транспорт“ ООД, от друга страна като
наемател, е сключен договор за наем, съгласно който наемодателя отдавая на наемателя за
временно и възмездно ползване на имот, надодящ се гр. Перник, ул. „Владайско въстание“
№ 1 от 1000 кв.м. или 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника, при месечна наемна
цена от 1 500 лв. без ДДС, платима до 10-то число на следващия месец срещу издаване на
разходооправдателен документ и при срок на действие на договора до 19.02.2018г., който
срок може да бъде удължен по при ползване на наетата вещ със знанието и без
противопоставянето на наемодателя. Липсва спор по валидността на договора за наем, както
и по изпълнението му за уговорения му срок до 19.07.2017г. Въззивникът-„АБС Транспорт“
ООД оспорва твърдението, че след този период договорът е продължил действието си като
безсрочен съгласно чл. 236 от ЗЗД. Договорът за наем от гледна точка на срока може да
бъде срочен или безсрочен. Несъмнено първоначално договорът за наем е бил срочен.
Същият обаче след изтичане на срока на действието му може да се превърне в безсрочен при
уговорка между страните по него или при условията на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, когато
наемателят продължи ползването на наетия имот със знанието и без противопоставянето на
наемодателя. Твърдения на въззивника, че след изтичане срока на действие на договора за
наем, е предал наетия обект на наемодателя не са правени по делото. Наведени са
единствено доводи, че към момента на изичане на процесния договор значителната част от
техниката, намираща се в имота, предмет на договора е била изнесена, Отделно от горното
с изх.№ 015/18.05.2020г. от АБС Транспорт“ ООД адресирано до наемодателя- „Транс
Комерс“ ЕООД е налице признание за дължимост сума в размер на 55 728 лева по
процесния договор за наем. Видно от споразумение, сключено между страните от
27.08.2021г. „АБС Транспорт“ ООД е извършило плащане в полза на наемодателя- „Транс
Комерс“ ЕООД в размер на 35 000 лева като в чл. 6 от същото е уговорено, че сумата
4
представлява частично погасяне на задължение за месечни наемни вноски, предмет на т.
дело № 33 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник.
Гореизложеното обосновава извод, че договорът за наем се е трансформирал в
безсрочен, считано от 19.02.2018г. доколкото с изтичане на уговорения наемен срок
наемното правоотношение се прекратява и наемодателят е длъжен да върне вещта, но щом
наетата вещ не е предадена на наемодателя след изтичане на наемния срок, наемните
отношения продължават да съществуват. Наведените доводи на въззивника, че използваната
площ от дружеството се равнява на 500 кв.м., а не както е уговорено в договора- 1000 кв.м.,
поради което не е налице продължване с конкулентни действия на договора, се явяват
неоснователни. Обстоятелството, че по силата на чл. 236, ал.1 ЗЗД наемният договор се е
транформирал в безсрочен, не е от естеството да промени клаузите на договора,
включително наемната цена или предмета на договор, с изключение на уговорката за срок.
Възраженията на въззивника за прилагане института на стопанската непоносимост с
доводи, че значителна част от вещите, оборудването и машините на дружеството за
изнесени, при което не се ползва целята площ от наемия имот и цената следва да бъде
редуцирана в съответствие с частта на имота, която се използва, също не на намират опора в
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 307 ТЗ съдът може по искане
на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са
настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Това потестативно право се упражнява с предяването на конститутивен иск, като в случая
липсва изричен петитум за исканото изменение на съществуващото правоотношение. Ето
защо стопанската непосносимост не може да се предяви като възражение срещу изискуема
претенция на договорно основание.
Съдът не споделя доводите, че претенцията е недоказана. Съгласно изготвената и
приета в ос.з на 10.12.2020г. и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, съгласно
която за претендирания период от 19.07.2017г. до 19.04.2020г. размерът на дължимата
наемна цена в полза на „Транс Комерс“ ЕООД възлиза на 55 728 лева.
По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед на извършеното плащане пред въззивната инстанция от АБС Транспорт“
ООД в полза на наемодателя- „Транс Комерс“ ЕООД в размер на 35 000 лева, съдът счита,
че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която АБС Транспорт“
ООД е осъдено да заплати сумата от 35 000 лева, като в останалата част да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2 200 ,00 лева., за които
разноски са представени доказателства за реалното им заплащане и които са в съответствие
с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
По частна жалба вх.№ 261388/12.07.2021г.
Окръжен съд-Перник е сезиран с молба вх.№ 260754 от 31.03.2021г. от „АБС
Транспорт“ ООД чрез адв. Н. Г., с искане по реда на чл. 248 ГПК да бъде бъде изменено
решение № 260007 от 24.02.2021г., постановено по по търг. дело № 33 по описа за 2020г. на
Окръжен съд- Перник, в частта за разноските, като направените от ищеца- „Транс Комерс“
ЕООД по изп. дело № 20208130400577 по описа на ЧСИ А. В. в общ размер на 1665, 10 лева
да не бъдат присъждани. С атакуваното определение, съдът е уважил така направеното
искане, като в мотивите си е изложил, че разноските в обезпечителното производство са
тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо производство, докато в
5
останалата им част по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, представляват
разноски по изпълнителното дело, и следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.
Атакуваното определение се явява допустимо и правилно по следните съображения.
Процесуалното право за допълване и измезение на решението в частта за разноските по реда
на чл. 248 ГПК е предоставено на всички страни в производството, като липсват кавито и да
е органичения при упражняването му по отношение на характера на искането- присъждане
или неприсъждане на конкретни разноски, увеличаване или намаляване размера на
присъдените разноски. Първоинстанционният съд при наличието на законовите
предпоставки правилно е изменил така постановеното решение в частта му за разноските,
като ги е редуцирал, а не го е отменил. Изложените в обратен смисъл съображения от
частния жалбоподател не се споделят от съда. Неоснователни са и доводите, че е е налице
друг процесуален ред за отмяна на решението в частта му за разноските. Единствено по реда
на чл. 248 ГПК е възможно да се постигне изменение или допълване на разноските в
рамките на съответното производство, тъй като при провеждане на обжалване на съответни
акт би могло да се достигне до тяхното увеличаване или намаляване, но това е резултат от
законосъобразността на атакувания акт.
Разноските, които са направени в изпълнителното производство, включително по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки не представляват разноски по
обезпечителното производство, поради което същите не подлежат на присъждане в
исковото производство, образувано по обезпечените искове. В този контекст
претендираните разноски по изп. дело № 20208130400577 по описа на ЧСИ А. В. в общ
размер на 1665, 10 лева не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 22.02.2021г., постановено по търг. дело № 33 по
описа за 2020г., Пернишкият окръжен съд в частта, с която „АБС Транспорт“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.“ Райко Даскалов“ № 1, ет.1,
ап. Офис 2.2, представлявано от управителя му Е. Б., да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД,
,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ковачевци“ №5,
представлявано от едноличния си собственик и управител В. П. С., е осъдено да заплати
сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди лева /, представляваща дължима сума месечни
наемни вноски за периода 19.07.2017 г.- 19.04.2020 г., по договор за наем от 19.02.2016г., на
имот с площ от 1000 кв.м, или общо 5 паркоместа за товарна едрогабаритна техника на
адрес: гр. Перник. Ул.“Владайско въстание“ № 1, сключен между „Транс Комерс“ ЕООД и
„АБС Транспорт“ ООД, с оглед на извършено плащане през въззивната инстанция с
платежно нареждане от 27.08.2021г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007 от 22.02.2021г., постановено по търг. дело № 33
по описа за 2020г., Пернишкият окръжен съд в останала му част.
ОСЪЖДА „АБС ТРАНСПОРТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 1, ап. Офис 2.2, представлявано от
управителя му Е. Б., да заплати на „Транс Комерс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Ковачевци“ № 5, представлявано от едноличния си
собственик и управител В. П. С., ЕГН: **********, сумата от 2 200 лева ( две хиляди и
двеста лева), представляващи разноски за адв. хонорар пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260123 от 10.06.2021г., постановено по търг. дело
№ 33 по описа за 2020г. на Окръжен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от
6
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7