Решение по дело №8913/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1894/3.5.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр.Варна 3.05.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№8913/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът Г.А. твърди, че по силата на трудов договор сключен на 19.07.2016г. е работил при ответника „Т****“ ООД до 13.06.2017г., като е прекратил трудовото правоотношение едностранно на осн.327, т.2 от КТ, като ответника е останал задължен към него с незаплатени трудови възнаграждения за времето от 1.01.2017г. до 13.06.2017г. в размер на общо 2 698.58лв. формирани от 30.66лв. дневно възнаграждение при месечно възнаграждение в размер на 570лв., 570лв. за прекратено трудово правоотношение при условията на чл.221 от КТ, 183.96лв. за положен труд през официални празници, 183.96лв. възнаграждение за положен извънреден труд и по 245.28лв. обезщетение за неползвани по 8 работни дни платен годишен отпуск за 2016г. и 2017г. Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца посочените суми.

Ответното дружество оспорва частично претенциите, като сочи, че ищецът е работил при него на дванадесет часови работни смени от 19.07.2016г. до 9.06.2017г., като сочи, че претенциите са основателни в следните размери 1 919.97лв.  за трудови възнаграждения, 406.47лв. обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и 403.36лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за неизвестна години и за неизвестен брои дни.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.128 от КТ, чл.221 от КТ и чл.224 от КТ.

Съдът, след като се запозна с предявените искове, становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищеца е представил трудов договор №**** от който се установява, че е встъпил в трудово-договорно отношение с ответника по силата на което е заел длъжността охранител считано от 20.07.2016г. при осем часов работен ден с шест месечен изпитателен срок и при 420лв. основно месечно трудово възнаграждение. Представено е също така и копие от заявление от ищеца до работодателя от 9.06.2017г., с което той уведомява последния, че на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ прекратява договора от същата дата.

По исковете по чл.128 от КТ съдът приема следното:

Представените доказателства коментирани по-горе доказват наличието на договорно отношение по което работодателя дължи на ищеца в качеството му на работник трудово възнаграждение.

Претенциите са основани на отрицателни твърдения, които освобождават ищеца от доказателствена тежест по въпроса. Ответника за доказване изправността си по тези задължения е представил 3бр. копия от разходни касови ордери за заплатени заплати от 480лв. общо за м.януари и февруари 2017г., 150лв. за м. март 2017г. и 450лв. общо за м.февруари и март 2017г., които са двустранно подписани за разлика от представените към тях платежни фишове. Автентичността на подписите положени за ищеца в РКО е била оспорена от същия във връзка с което е назначена СГЕ от заключението на която се установява, че подписите положени в трите фиша са на ищеца. Допълнителна СГЕ е посочила, че в РКО №**** са извършвани множество добавки от различни лица което разколебава доказателствената стойност на посочения документ още повече, че същия смислово е неясен като се вземе предвид, че в него е посочена една обща сума от 450лв. за която е посочено, че в неустановена част е доплащане за м.февруари 2017г., а в друга също неясна по размер е аванс за м.март 2017г., като подобна неяснота се установява и в РКО №**** в който също е посочено, че на ищеца е заплатена сумата от 480лв. от които неизвестно колко са заплата за м.януари 2017г. и също неизвестно колко са аванс за м.февруари 2017г.

Съдът обаче приема, че следва да се съобрази със заключението на в.л. по приетата ССчЕ посочило, че на ищеца е останало да се дължат следните суми:

285.87лв. за м.февруари 2017г., 284.14лв. за м.март 2017г., 450.96лв. за м.април 2017г., 461.92лв. за м.май 2017г. и 114.16лв. за м.юни 2017г., като сумите по заключението на вещото лице са признати от ответника с допълнителна молба, а за сбора над тези суми възлизащ на 1 919.99лв. до претендираните 2 698.58лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на претенцията за заплащане на 570лв. за прекратено трудово правоотношение при условията на чл.221 от КТ съдът приема, че следва изцяло да се опре на заключението на вещото лице което е посочило, че дължимото се възнаграждение възлиза на 460лв., като тази претенция е доказана по основание с оглед извода за основателност на претенциите по чл.128 от КТ и представените доказателства за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение поради неплащане на трудово възнаграждение, а за разликата до претендираните 570лв. претенцията следва да се отхвърли, като недоказана по размер.

По исковете по чл.224 от КТ вещото лице е посочило, че е установило неползвани 8 и 9 дни платен годишен отпуск съответно за 2016г. и за 2017г., като общата дължима сума е 457.65лв. или 215.37лв. за 2016г. и 242.28лв. за 2017г., но тъй като за 2017г. се претендират обезщетение само за осем дни следва да се присъди и за двете години сума от по 215.37лв., като всяка от двете претенции се отхвърли за разликата до търсените по 245.28лв.

По исковете за заплащане на сумите от 183.96лв. за положен труд през официални празници и 183.96лв. възнаграждение за положен извънреден труд вещото лице е дало заключение, че се дължат 195.53лв. за работа по празници и 133.36лв. за извънреден труд, като е посочило, че тези суми са вписани в представените РКО, но липсва яснота по кой от тези документи каква сума е вписана и за какъв период, поради което съдът приеме, че претенцията за заплащане на труд по официални празници следва да бъде уважена до пълния си размер от 183.96лв., а претенцията за извънреден труд следва да се уважи до установения размер от 133.36лв. положен в месеците януари, април и май 2017г. и да се отхвърли за разликата до претендираните 183.96лв. и за месеците февруари, март и юни 2017г.

Предвид частичното уважаване на претенциите и направените искания следва да се присъдят и разноски по делото в полза на страните както следва:

ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 227.38лв.,

а ищецът следва да заплати на ответника 72.62лв.

Ответника по уважените искове следва да заплати и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна в размер на 270лв. по дописните експертизи и 500лв. по уважените претенции-10бр. претенции всяка по 50лв. д.т.

Воден от горното, съдът:

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА „Т**** *** да заплати на Г.С.А. ЕГН********** *** сумите от:

285.87лв. трудово възнаграждение за м.февруари 2017г., 284.14лв. трудово възнаграждение за м.март 2017г., 450.96лв. трудово възнаграждение за м.април 2017г., 461.92лв. трудово възнаграждение за м.май 2017г. и 114.16лв. трудово възнаграждение за м.юни 2017г., възлизащи общо на 1 919.99лв., като отхвърля претенциите за разликата над посочения сбор до претендираните 2 698.58лв. рапределена по месеци пропорционално на присъдените главници на осн. чл.128 от КТ

460лв. обезщетение за прекратено по рида на чл.221 от КТ трудово правоотношение поради настъпили предпоставки по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 570лв.

215.37лв. за 8 дни неползван платен годишен отпуск за 2016г. и 215.37лв. за осем дни неползван платен годишен отпуск за 2017г., като и двете претенции се отхвърлят за разликите до претендираните 245.28лв., на осн. чл.224 от КТ

183.96лв. за положен труд по време на официални празници-за м.декември 2016г. на 24 и 25.12.2016г., на 1.01.2017г., на 16.04.2017г., на 3.03.2017г. и на 1.05.2017г.

133.36лв. за извънреден труд положен в месеците януари, април и май 2017г., като се отхвърли за разликата до претендираните 183.96лв. и за месеците февруари, март и юни 2017г.

заедно със законната лихва върху присъдените главници от датата на сезиране на съда-9.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА „Т**** *** да заплати на Г.С.А. ЕГН********** *** сумата от 227.38лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Г.С.А. ЕГН********** ***  да заплати на „Т.с.г.“ ООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** сумата от 72.62лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА „Т**** *** да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 770лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 14 дневен срок от датата на уведомяването на страните.

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: