Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12304/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21.05.2018 г. на Е.Д. чрез адв.И.Г. срещу Решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 43793/2017 г. на СРС, с което Е.Д. е осъден да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Ц.Ц., сумата от 9000 лв., представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на лицата Л.Л.и М.Л.- родители на починалия вследствие на престъпление А.Л.ведно със законната лихва върху сумата от деня на изплащане на обезщетението 05.10.2016 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че ищецът не подал исковата молба незабавно след изплащане на процесната сума на родителите на починалия. Обезщетението за забава е недължимо, тъй като липсва законов срок за изплащане на обезщетение, а не се доказва ответникът да е поканен да заплати съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не полага труд, тъй като се намира в Затвора в гр. София, поради което не получава финансови средства. Иска обезсилване на обжалвания акт и при условията на евентуалност неговата отмяна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Министерство на правосъдието, в който я оспорва като неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявен е иск по чл. 16 ЗПФКПП.
С обжалваното решение е прието, че с оглед на доказателствата по делото са налице всички законови кумулативни предпоставки за уважаването на иска.
Възникването на право на регресен иск за Министерство на правосъдието (МП) изисква проявлението на следните предпоставки при съобразяване на съответната редакция на ЗПФКПП, приложима към настоящия случай (ред. до изм. с ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 06.10.2016 г.) - влязъл в сила съдебен или прокурорски акт, посочен в чл. 12, т. 1 - 3 ЗПФКПП, решение от Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления по молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация (чл. 24, ал. 3 ЗПФКПП), както и доказателства за изплащане на пострадалия на съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление (Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г., III г. о.).
От доказателствата по делото се установява, че с Решение № 13 от 11.03.2016 г. по н.д. № 1260/2015 г. на ВКС е оставено в сила Решение № 166 от 22.05.2015 г. по нохд № 1162/2014 г. на АС-София, с което е потвърдена Присъда № 214 от 17.09.2014 г. по нохд № 1118/2013 г. на СГС. Със същата присъда, влязла в сила на 11.03.2016 г., ответникът е признат за виновен в извършването на умишлено убийство по чл. 115 НК на А.Л.Л.Л., тоест налице е хипотезата на чл. 12, т. 1 ЗПФКПП (ред. до изм. с ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 06.10.2016 г.). Пострадалият е починал в резултат на умишлено убийство, поради което правото на финансова компенсация преминава върху родителите му като негови наследници по закон по чл. 6 ЗН (чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФКПП). С Решение № 20/2016 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления са уважени молбите от 09.05.2019 г. на родителите на пострадалия А.Л.- М.Л.и Л.Л., за финансова компенсация за имуществени вреди от горепосоченото престъпление в следните размери: 5 000 лв. за М.Л.и 4 000 лв. за Л.Л.(I - 21), изплатени им с две бюджетни платежни нареждания от 05.10.2016 г. (I - 24, 25).
При тези фактически изводи са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП и ответникът следва да бъде осъден да възстанови на Държавата сумата в общ размер на 9 000 лв., платена от нея на наследниците на пострадалия от престъплението като финансова компенсация, ведно със законните последици - законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от МП финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от делинквента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая изплащайки обезщетението за вреди от деликта, МП е встъпило в правата на пострадалите против делинквента, респ. неговите наследници, в т. ч. и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от МП, на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от изплащането на компенсацията до датата на подаване на исковата молба, а именно от – 05.10.2016 г. до 03.07.2017 г. в размер на 677,50 лв., имайки предвид и уточнението на периода и размера на иска по чл. 86 ЗЗД, направено във въззивното производство с молба от 15.07.2019 г. (II - 27). Уточнението не излиза извън рамките на претенцията, така както е предявена с исковата молба - от деня на изплащане на обезщетенията на 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата в размер на 9 000 лв. (I - 4).
Непредявяването на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП незабавно
след изплащане на финансовата компенсация на родителите на пострадалия не
оказва влияние върху неговата допустимост с оглед логическото тълкуване на същата
норма (арг. от Решение № 164 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 937/2010 г., III г. о.; Решение № 271 от 12.11.2012
г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 468/2012 г.). Обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, какъвто довод е
направен от въззивника, не го освобождава от отговорност по регресните
претенции (чл. 81, ал. 2 ЗЗД).
С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С Определение от 18.09.2018 г. по гр.д. № 43793/2017 г. на СРС (I - 72) ответникът е освободен от заплащане на държавни такси по същото производство, с което се явява освободен и по отношение на държавната такса за въззивната жалба при липса на промяна в обстоятелствата. Молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК от 17.08.2017 г. на ответника е подадена преди обжалването на първоинстанционното решение, макар и СРС да се е произнесъл по нея след администрирането на въззивната жалба от 21.05.2018 г. (т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Държавната такса за въззивната жалба, от която въззивникът се счита освободен, е недължима и при неоснователност на жалбата (Определение № 87 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2012 г., III г. о.)
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство на Министерство на правосъдието в размер на 25 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия от процесуалния представител на министерството, както и материалния интерес по делото (чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.04.2018 г. по гр.д. № 43793/2017 г. на СРС, с което Е.Д.Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието Ц.Ц.,
- на основание чл. 16 ЗПФКПП сумата от 9000 лв., представляваща заплатена финансова компенсация по ЗПФКПП на лицата Л.Л.и М.Л.- родители на починалия вследствие на престъпление А.Л.ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 03.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 677,50 лв. - лихва за забава върху сумата от 9 000 лв. за периода 05.10.2016 г. - 03.07.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Д.Д., ЕГН: ********** да заплати на Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, сума в размер на 25 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.