Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 07.08.
2020 година
В публично (закрито) заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в.гр.д. №418 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд -
Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от търговското дружество „АБ –
Ортодокс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр.Белово, ул.“Юндола“ №13, ет.2, ап.12, представлявано от управителя
С.И.Д. против Община Белово, ЕИК *********, с административен адрес гр. Белово,
ул.“Орфей“ №4-А, представлявана от кмета на общината К.В..
С решение
№60/20.01.2020г. на РС – Пазарджик, постановено по гр.д.№4696/2018г. по
описа на същия съд, е осъден
ответника Община Белово да заплати на ищеца от „АБ-Ортодокс“ ЕООД следните
суми: 4 200лв., представляваща възнаграждение по фактура ********** от
02.06.2015 г., издадена въз основа на договор от 21.04.2013г. и 16 716лв.,
представляваща възнаграждение по фактура ********** от 30.06.2015г. издадена
въз основа на договор №АРД 144/29.11.2013г., заедно със законната лихва върху
двете суми, считано от 19.11.2018г. до изплащането им.
Осъдена
е Община Белово да заплати на „АБ-Ортодокс“ ЕООД сумата 995лв., представляваща
неустойка за забава по договор № АРД 144/29.11.2013г.
Осъдена
е Община Белово да заплати на „АБ-Ортодокс“ сумата 350лв., представляваща
неустойка за забава по договор от 21.04.2013г.
Осъдена
е Община Белово да заплати на „АБ-Ортодокс“ ЕООДсумата 2 246,07лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
се обжалва с въззивна жалба от Община Белово, в която е посочено съвсем
бланкетно, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материално
правните разпоредби, необосновано, постановено при множество нарушения на
съдопроизводствените правила.
Към
въззивната жалба няма изложени мотиви в подкрепа на направените възражения.
Единствено е направено доказателствено искане за събиране на нови доказателства
при условията на чл.266 ал.3 ГПК, а именно да бъде допусната допълнителна или повторна
съдебна експертиза, която не е уточнена във въззивната жалба, която да отговори
на въпроси съотносими и релевантни по спора. Кои са тези въпроси във въззивната
жалба не е посочено.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
въззивната жалба и са изложени обстоятелства по фактическата страна на спора. Акцентирано
е на първо място, че ответника не е подал отговор на исковата молба, което
ограничава възможностите му за защита в съдебното производство и преклудира
възможността за представяне и посочване на доказателства. На следващо място е
посочено, че не са представени доказателства от страна на ответника за
заплащане на задълженията по двете издадени фактури по процесните договори.
Посочено е, че възложеното изпълнение е извършено без възражение от общината и
е приета извършената работа, като неправомерно дори не са били осчетоводени процесните
фактури.
Искането
е да се потвърди изцяло първоинстанционното решението като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски. Представя се договор за правна защита
и съдействие.
С
определение №291/10.07.2020г. съдът е оставил без уважение доказателственото
искане на въззивната страна за поставяне на допълнителни задачи на съдебно-икономическата
експертиза.
В открито
съдебно заседание жалбоподателя Община Белово, редовно призован не изпраща
представител.
Ответника по
въззивната жалба „АБ – Ортодокс“ ЕООД, редовно призован, се представлява от
адв.Д., която оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Пазарджишкият
окръжен съд, след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение,
които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция, при спазване
разпоредбата на чл. 235 ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна (ответник в производството пред районния съд).
Жалбата е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК.
В текста на
чл.269 ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение.
Посочено е, че
съдът
служебно се произнася по валидността на решението. По допустимостта
на решението в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция
е ограничена от посоченото в жалбата .
Във
въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение или за неговата процесуална недопустимост.
Разгледана по
същество съобразно изложените в нея бланкетни основания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията
за това са следните:
Предявените
искове са с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд във връзка с квалифицирането
на процесните договори като договори за изработка, ведно с всички правни
последици за страните по тях.
За да
постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички ангажирани от страните доказателства, като е
достигнал до правилен извод за основателност на предявените искове, който извод
на съда се споделя и от настоящата съдебна инстанция, тъй като поръчващият
не е изпълнил задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД за плащане на договореното
възнаграждение в размер на исковите суми.
Безспорно
е, че между страните в настоящото производство са възникнали валидни облигационни
правоотношения по силата на сключени договори от 29.11.2013г. с предмет „Общ
устройствен план на Община Белово“ и договор от 21.04.2013г. с предмет
„Рехабилитация на съществуващи пешеходни пътеки и обзавеждане с информационни и
архитектурни елементи на туризъм и реакреакция в Община Белово“, съответно на
стойност 23 880 лв., от които авансово платени 30% /7 164лв. с вкл. ДДС/ и
с вкл.ДДС и 4 200лв. с вкл. ДДС.
Установено
е от приетите по делото доказателства /писмени, гласни и СИО/, че по първия
договор има извършено плащане на сума в размер на 7 164лв. с ДДС,
представляваща 30% авансово плащане съгласно сключения договор.
За останалите
дължими плащания по двата договора, съответно в размер на 16 716лв. и
4 200лв. са издадени фактури от страна на ищеца, които са отразени само в
неговото счетоводство. Без правно значение по делото е обстоятелството, че
ответникът не е осчетоводил процесните фактури с оглед установеното по делото
изпълнение на задълженията по договорите от ищеца и приетата без възражение
работа от възложителя. Нередовното водене на счетоводството представлява
неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от други нормативни
актове, уреждащи задълженията му към фиска, но по никакъв начин не влияе върху
възникването и изпълнението на задължението му по договора за изработка. За
пораждането на това задължение е без значение дали ответникът го е осчетоводил
или не.
Затова
от обстоятелството, че задължението не е отбелязано в счетоводството не може да
се направи извод, че то не съществува.
Задължението
на възложителя по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати дължимото възнаграждение е
станало изискуемо от момента на приемане на извършените работи, за които има
данни по делото, че са приети с протоколи от 21.03.2014 г. и 21.05.2014 г., без
възражения от страна на Общината Белово, като няма доказателства да е платено.
Неизпълнявайки
задължението си за заплащане на възнаграждението при приемане на работата,
ответникът е изпаднал и в забава, за което дължи на ищеца обезщетение за
забава.
И в двата процесни договора е уговорена обезщетение
/неустойка/ за забава, поради което с оглед събраните по делото доказателство, основателни
и доказани са и предявените искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумите от 995лв. и 350лв., представляващи неустойка за забавено
плащане по всеки един от двата процесни договора.
Предвид
гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция ще следва да се осъди въззивната
страна да заплати в полза на въззиваемата страна сумата 350лв. ,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция.
Правният
спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg.
чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК, поради което решението
на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Предвид на гореизложеното
и на основание чл.235 ГПК и чл.271, ал.1 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №60/20.01.2020г. на Районен съд - Пазарджик , постановено по гр.д.№4696/2018г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община Белово, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„АБ – Ортодокс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 350лв. (триста и петдесет
лева), представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат
пред въззивната инстанция .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: